Скапаният български съд

Самозабравата и безскрупулността на българската съдебна система изкара от равновесие Н. Пр. Ксавиe Лапер дьо Кабан, френски посланик 2013–2016 г. в България. Още през първата година от мандата си, дипломатът използва алегорията¹ „гнили ябълки“ за съдиите. Тук е мястото да кажем, че този емблематичен за българския съд скандал е и най-голямото доказателство за несъстоятелността на тезата на Христо Иванов и „Да, България“ по отношение на съдебната реформа. Прокуратурата може и да е корпулентен тумор в съдебната система, но съдиите са трижди по-голям. Гражданските дела (вкл. търговските) многократно надвишават като количество наказателните, при тях няма участие никаква прокуратура, но съдът винаги дава правото на по-богатия (разб. далия подкуп). В административните дела също участието на прокуратурата е символично, но и там развалата е тотална. Обикновените хора и бизнеса по-често се сблъскват (ако въобще в живота си стигнат дотам) с гражданското или евентуално административното съдопроизводство, т.е. не виждат никакъв прокурор, а същевременно получават изкривено правосъдие, вследствие корумпираност или тъпота на съдиите. Може да се каже, че вероятността мирното гражданство да срещне съдия в живота си спрямо прокурор е от 3:1 до 5:1. Прокурорите са партньори на кримиконтингента, който въпреки колосалните си размери, като относителен дял в населението не е толкова голям². Затова като чуят глупостите на Христо Иванов за „готините“ съдии и лошите прокурори, не му дават гласа си, защото тяхното житие ги е сблъсквало предимно с развалени съдии. Съдебната реформа е безкрайно труден процес, който отнема и доста време. Не знам дали Христо Иванов с атакуването на един фронт (само прокуратурата) иска да има за съюзници съдиите в борбата, защото смята, че откриването на 2 фронта ще направи битката невъзможна или наистина е искрен в рецептите си за съдебна реформа, но със сигурност губи доверието на широките народни маси, чиято реалност брутално се разминава с неговата. Трябва да бъде отхвърлена и теорията за „готината прокуратура“, която ще изчисти всичко останало, защото това също е утопия (най-малкото ще й трябват около 100 год.). Освен това, всичко отново опира до съда, а там корумпираността е масово явление. Приказките „хилядите честни съдии“ са празни, защото вероятността за попадане на честен съдия е почти равна на вероятността да уцелите 6-ца от Тотото³.
Преди седмица някакъв си Калин Кунчев от Бургаския районен съд осъди Бургас Нюз (Решение № 39 / 11.1.2018 г.) да заплати 500 лв. обезщетение на някакъв гражданин с аграрни прояви, както и Презента, издател на Бургас Инфо (Решение № 41 / 11.1.2018 г.), на 2000 лв. обезщетение за същия гражданин, преживял душевен дискомфорт от публикации на тези медии. И двете решения илюстрират абсолютната корист и невероятно слабата подготовка на съдиите в България.

Съдията-журналист

В съдебните решения някакъв слабообразован съдия казва: „Социалната функция на медиите е да информират обективно обществото за протичащите в него процеси…“. За такова скудоумие пишем двойка на студентите и направо ги изгонваме от университета, защото показват пълно неразбиране на журналистиката и живота въобще. Функциите на медиите могат условно да се разделят на 2 нива: макро (социално) и микро (индивидуално). Харолд Ласуел създава модела на комуникацията, като определя 3 основни макрофункции на медиите: надзорна, корелационна и трансмисионна. Микронивото е свързано с потребността на съответния индивид от информация и неговото собствено място в медийния свят — търсене на определен жанр, определен автор / водещ / коментатор, определен часови пояс или издание, и т.н., принадлежност към ние-групата (гледане на спортни предавания с приятели, семейно гледане на сапунени сериали и др.т.), така че функциите могат да бъдат обобщени като 4: информационна, убеждаваща (конативна), естетическа и забавляваща.
Вероятно друг глупав съдия е написал в някакво свое „безсмъртно“ решение подобно идиотско изречение, и тъй като папагалстването е силно развито у чернодрешковците, то е било преписано от бургаския гробар⁴. Видно от теорията, вменените функции на медиите със съдебните решения не съществуват.
Хитроумният правораздавателен орган дава примерни заглавия: „Обвинените за побоя над охранител в „Джубокс“ лица остават в ареста“ или „Бургаският окръжен съд уважи протеста на прокуратурата и взе мерки за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвинените за нанасянето на побой над охранител в дискотека „Джубокс“ бургазлии“. Веднага трябва да се каже, че за второто предложено заглавие – не просто трябва да се изхвърли от университета този неграмотник, а това изхвърляне трябва да е придружено с мощен шут отзад⁵. Глупавият съдия не знае, а няма и откъде, че заглавията се поставят съгласно множество принципи. Като изключим индивидуално обособените⁶, теоретично заглавието силно зависи от журналистическия жанр и на 1-во място дали това е свързано с информационните или интерпретативните жанрове. В този смисъл трябва непременно да се подскаже на неграмотниците, че зависи дали е информационна бележка, коментар, интервю, репортаж и т.н., което ги лишава от възможността да „праскат“ каквито си искат заглавия и да се бъркат в работата на журналистите и редакторите им. Подобно поведение подсказва, че българският съд не си знае мястото и се впуска в коментари по въпроси, които не просто дълбоко не разбира, а демонстрира абсолютно невежество по тях, което пък е съвсем характерно за български съд. Месианските претенции за определянето функциите на медиите в частност, съвсем определят дълбочината на самозабравата.

Съдията-илитерат

Въпреки че българският език трябва да е на въоръжение в българския съд, поради остър интелектуален дефицит, това далеч не е така. Използваното от бургаските медии съществително име в единствено и множествено число „бияч/и“, според ултранекомпетентния съд е „позорящо“ обстоятелство. С много просто око се вижда, че „бияч“ е полисемантично съществително от мъжки род, което не е намерило отражение в т.нар. „съдебно решение“. Първото значение на „бияч“ е „човек, който удря някого или нещо за наказание“. Не е ясно какво е позорящото на това значение, защото в основното си значение думата няма негативна конотация. Даже създава известна алюзия за служба в полза на реда. Второто значение на думата е „човек или нещо, което побеждава“, т.е. борец. Устойчиво словосъчетание е яйце-бияч (яйце-борец) за означаване на Великденски яйца, които са победили в битката сред себеподобните си. Тук бих си позволил дори да отчета известна бравурност на семантичното поле, което автоматично може да бъде наречено дори възхвала на обекта, за когото се отнася въпросното съществително име. Разбира се, в уличния език, следствие на речевата акомодация думата има и пейоративно значение в смисъл на побойник, лош човек, който се бие или най-вече — бие другите, като подчертавам това е неофициално значение. Съдът не е изследвал нито една от посочените възможности при употребата на думата, а директно се е спрял на „уличната алтернатива“, най-вероятно защото в необразованата му глава съществува единственото третия вариант, който пък няма нищо общо с книжовния език.
Тъй като корумпираният български съд си позволява твърде много волности в области, в които няма никаква компетентност, не виждам защо и аз да не последвам неговия „светъл“ пример. От правна гледна точка неразглеждането на връзката между използваното съществително и позора, е много голям проблем, издаващ един ищах за разправа с журналисти. Това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на решението, а според мен и за нещо повече — изхвърляне на Гробаря от всякакъв съд и то не защото няма и много по-мръсни негови събратя, а защото този нагло манифестира тъпотата и гнилостта си. Както трябва да се каже в този контекст „набива крак пред обществото“ с мръсен външен вид.

Неистово желание за разправа с медиите

От посочените по-горе решения личи неистовото желание на съда да се разправи с двете медии. Освен това, съдебното съчинение се позовава на ищеца, който се бил разпознал в инициалите си. Всеки идиот има право да се разпознава където желае и в каквото желае, но трябва да се намерят по-убедителни доказателства за пряка връзка между написаното от медиите и „опозорения“ ищец, което не е направено от смешния съд. Стана известно, че всъщност бургаските медии просто са отразили прессъобщения на полицията и прокуратурата, което неминуемо е трябвало да доведе до прекратяване на делото, а не до осъждането на журналистите, т.е. журналистите са отразили фактите от действителността, създадена на основата на информация от официални държавни институции. Тук въобще не искам да се спирам на архетипа на ищеца, който е суетен и жаден за внимание индивид с психически проблеми. Проблемите са изцяло в съда, който е абсолютно недостоен да произнася каквито и да било присъди. Обръщам внимание на отсъстивето на прокуратурата в този фарс, това идва да ни подскаже, че прогнилостта на съдебната система съвсем не се дължи само на нея. Фантасмагориите за работеща прокуратура, която ще почисти съдебната система също ще се окажат неработещи, защото ще трябва да почакаме поне едно столетие, а и, както споменах по-горе, все пак ще трябва да участва и съдът. Съдебните дела срещу журналисти са една удобна форма на цензура. Дано такава практика не получи широка популярност, защото нищожната налична свобода на словото в миг може да се превърне във финансов затвор на словото.
Тук президентът може да докаже какво може с укази за помилване и опрощаване на задължения, с което ще даде знак на агресивната съдебна система, а и на цялото общество, че новият прийом за разправа с медиите и журналистите няма да бъде толериран.

Бележка на редактора, 29.1.2018 г.: Съдебната разправа с медии се засилва невероятно по крайбрежието ни — вчера стана ясно, че Веселина Томова от сайта Афера е осъдена на около 10 хил. лв. Присъдата е влязла в сила. Може да видите участието й в предаването Просто Диков по BiT на 28.1.2018 г. тук.

1. Специално акцентирам върху използвания литературен термин, защото значението на употребата на този вид литературна фигура, а не на ‚метафора‘ например, е много голямо.
2. Естествено, всички жертви, свидетели, поемни лица и много др. също имат допир до прокуратурата.
3. Не едно-две са делата, които не могат да тръгнат в съдебните си райони, защото има масови отводи на съдии, които не желаят да съдят колега. Подобна омерта се среща и при други професии (напр. лекарската).
4. Използвал е такъв псевдоним под коментари в сайта Афера.бг. Вж. материала от 16.1.2018 г. във Флагман, със заглавие Съдия Калин Кунчев – гробарят на свободното слово.
5. Тук дори не става дума за неправилната ортография.
6. Имам предвид свързаните с конкретното издание и медийна политика, от една страна, и индивидуалните предпочитания на журналиста, (главния) редактора, от друга.