Великата социалистическа модерна страна

На фона на приближаващата търговска война Китай става все по-комунистически

7573

В събота президентът на Китай Си Цзинпин бе преизбран за нов мандат, този път без ограничения. Още от началото на месеца, парламентът прие серия от конституционни реформи, част от които премахват ограничението на президентските мандати. Предишният китайски президент Ху Дзинтао (март 2003 — март 2013) беше значително по-образован (завършил е инженерна екология в Университета Синхуа) и прилагаше колективизма в управлението, за разлика от Си, който връща култа към личността (завършил е инженерна химия в същия университет, но като рабфаковец). Си Цзинпин е подчертано слабообразован и в решенията му се забелязва подчертано тесногръдие.
След смъртта на Великия Кормчия (през 1976 г.) Китай реши да се отвори към света и започна серия от икономически реформи, целящи да превърнат страната в най-голямата икономика в света. Основен двигател на „китайското чудо“ са преките чуждестранни инвестиции. На фиг.1 се вижда, че започват от $57 млн. (през 1980 г.), за да достигнат $290 млрд. през 2013 г. Трябва да се подчертае, че най-сериозни успехи китайската икономика постига по време на управлението на Ху Дзинтао, а идването на власт на Си е начало на устойчив спад в преките чуждестранни инвестиции и ръста на БВП.

Четирите етапа на китайски растеж

Преки чуждестранни инвестиции в Китай; Източник: Световна банка; Инфографика: авторът
Фиг. 1. Преки чуждестранни инвестиции в Китай; Източник: Световна банка; Инфографика: авторът

След приключването на културната революция и идването на власт на Дън Сяопин1 започва либерализацията на китайската икономика, като първият етап се характеризира с: започва в самия край на 70-те год. на XX в. и приключва в началото на 80-те; правят се законодателни промени, които отстраняват пречките пред китайците за частно производство, като се дава възможност на гражданите да произвеждат и продават стоки лично, без посредничеството на многобройните държавни фирми или кооперации. На ограничен брой земеделски стопани се дава възможност да продават за своя полза, произведената от тях селскостопанска продукция отвъд някаква определена държавна квота, което довежда до удвояване на това производство (благодарение на по-високата ефективност). В България Комунистическата партия, ръководена от Тодор Живков, прави подобен опит за съживяване на мъртвата социалистическа икономика с ПМС 352 и Указ 563. Въпреки „най-високата подкрепа“, въвеждането на реформите става изключително трудно, защото се създават други властови центрове, различни от партийно контролираните, освен това, конкуренцията с неефективните държавни предприятия убива последните, което става причина за сериозна съпротива от страна на държавните „стопански ръководители“, от една страна, и партийният елит (поради новите властови центрове), от друга. Дън, заедно с приближените му, но най-вече с Народната освободителната армия на Китай, трудно налага новия икономически ред.
Вторият етап, следва края на 1-вия период и завършва малко след смъртта на Дън Сяопин (1997 г.), т.е. някъде в навечерието на XXI в. Периодът се характеризира с недостатъчната икономическа, транспортна, благоустройствена, екологична и всякаква инфраструктура. Бързият растеж довежда до тази криза съгласно Моделът Гершенкрон4 за икономическата ретардация. Причините за проблемите в икономическата инфраструктура са 2: (1) липса на достатъчно спестявания, за финансиране на растящата необходимост от инвестиции и (2) неспособността на частния сектор да намери ефективно финансиране на начинанията си, най-вече поради правна несигурност на външните инвеститори. Следва нова намеса на държавата, която определя приоритетни отрасли (сектори) от икономиката и започва изливането на колосални средства (един от тези отрасли е строителството, което ще направи Китай най-големият потребител на бетон в света, респ. цимент). Нещо подобно прави Бойко Борисов в България с инфраструктурното строителство, но с една много съществена разлика — в Китай необходимостта от подобни проекти е създадена от бурното развитие на икономиката там, докато у нас се разчита на обратното (инфраструктурата да генерира икономически растеж).
Третият период, е продължение на 2-рия и приключва някъде в края на мандата на Ху Дзинтао. Характеризира се със свръхинвестиране и прегряване на китайската икономика. Богатството на елита вече е на много високо ниво, но бедността е на многократно по-високо. Социалният капитал на държавата Китай е в много тежко състояние, в противовес на бурното развитие на физическия капитал. Тоест, притежаваните физически активи не могат да генерират повече същите блага поради тоталната амортизация на социалния капитал. Решаването на този проблем е предизвикателството пред 4-тия етап, но опитите за преодоляването са направени още през 3-тия.
Четвъртият етап, условно започва с 1-вия мандат на настоящия президент на Китай, основното за него е охлаждането на китайската икономика, намаляване на растежа и преките чуждестранни инвестиции. Този период е определен като „втора либерализация“, но през него вероятно предстои търговска война със САЩ.

Търговската война на Доналд Тръмп

Новият американски президент е много различен от близките си предшественици. Още по време на предизборната кампания правеше приятно впечатление отсъствието на „политическа коректност“, което е евфемизъм за лицемерие. Тръмп дойде на власт на вълната на недоволството на реднековете и от 1-вия си ден прави невероятни усилия да изпълни предизборните си обещания, една част от тях напълно безуспешно, някъде с променлив успех, но някъде съвсем резултатно. Предоговарянето на НАФТА5 е един от приоритетите му, но засега не е посегнал на него, а започна любовна игра с Канада и Мексико, като заплаши с въвеждането на мита за алуминий и стомана. Несъмнено мишената на Тръмп с тази война е Китай. Ритуалът по промяната на митническите тарифи включваше „подаване на молба до Доналд за опрощаване на митата“, което беше направено от североамериканските страни и засега нововъведените мита няма да се прилагат за тях. Тръмп даде да се разбере, че ще удовлетвори подобни молби от съюзниците в НАТО (най-ясни сигнали има за Япония и Южна Корея, но най-вероятно няма да ги прилага и срещу ЕС, но там ще иска някакви отстъпки, защото отрицателното търговско салдо от $115 млрд. е трън в очите му). Въпреки „незаконното“ субсидиране на алуминия и стоманата от китайското правителство, което уврежда американските производители, Тръмп не се цели точно в тази индустрия, а големият му проблем са кражбата на американски технологии от Китай последните десетилетия, но особено много през мандата на Ху. След като на власт в Китай дойде Си, още в 1-вата година от управлението му, Барак Обама се среща с него в Калифорния (м. юни 2013 г.) и предаде сериозни доказателства на китайския си колега за използването на кибер дивизията на Народната освободителната армия от страна на китайското правителство за шпионаж и извършването на киберпрестъпления срещу американски компании с цел „трансфер на технологии“. Си прие доказателствата на американското разузнаване и обеща да не използва кибер отдела на Народната освободителната армия за подобни действия. Оттогава насам Китай прилага по-твърдо и дотогава прилаганото изнудване като форма на придобиване на въпросните технологии. За да може американската фирма да оперира на китайския пазар, тя е задължена да прехвърли технологията си за производство върху китайска фирма, която (рано или късно) злоупотребява с нея. Огромният китайски пазар (близо 1,5 млрд. души), величината на китайската икономика (втората по големина в света след САЩ, а според някои дори 1-вата), са твърде неустоими фактори за американските компании и те „доброволно“ трансферират технологии. Докъде и докога ще продължи това ще се реши от победителя в търговската война, предизвикана от Доналд Тръмп.

Великата социалистическа модерна страна

Притчата на Дън Сяопин за котката (няма значение дали е бяла и черна — важното е да лови мишки) остана в историята, може би, „великата социалистическа модерна страна“ е кандидатурата на Си за място в историята. Той демонстрира известен стремеж към честност с предприемането на антикорупционна кампания, довела до изобличаването на много развалени китайски другари, някои от които бяха разстреляни, а арестуваните са повече от 1 млн. Много китайски ръководители са организирали подобни кампании, които по-скоро са били лов на неудобни или опоненти, но никога с размерите на Дзинпин. През всичките етапи на развитие на „Китайското чудо“ два бяха прилаганите инструменти: (1) правно-икономически: създаването на регулации и определянето на отрасли, сектори, бизнеси в следните групи: забранени / с рестрикции / частично разрешени / напълно разрешени / окуражавани от държавата; (2) географски: с определянето на специалните икономически зони (СИЗ). През годините Китай прилагаше различни стимули за преките инвестиции в СИЗ, даваше относително пълна свобода в международната (експортната) дейност на фирмите и изискаше спазването на 4-те икономически принципа: (1) строителството се основава предимно на привличането на чуждестранен капитал; (2) първоначално трябваше да се създават джойнт венчъри с китайските компании, но впоследствие бе разрешено и на изцяло чуждестранни компания да правят бизнес в СИЗ; (3) продукцията следва да е основно експортно ориентирана; (4) основният двигател на икономическата активност е пазарът.
Реформите на Си Дзинпин обаче са съсредоточени в укрепването на личната му власт, отколкото върху някаква смисленост. Си е избрал Путиновия път на диктатура (еднолична), което е вторият признак за връщане към идеите на Кормчията Мао, чийто наследник (Дън) е направил всичко възможно да няма съсредоточаване на власт в една-единствена личност както е било при Мао Дзедън, защото след кончината на диктатора се е създал властови вакуум. Предстоят тежки години за Китай, защото диктатурата и растящата икономика са несъвместими (досега точно Китай беше нещо като опровержение на подобна теза, но пък и дикатурата беше „мека“, а втърдяването ѝ ще я превърне в доказателство за току-що изказаната теза).

Бележки

  1. Той осъществява и много важни политически реформи — измества акцента от личността към колективни органи и институции, прехвърля голяма част от правомощията на партията към държавната и местната власт (децентрализация).
  2. Постановление № 35 на Министерския съвет от 05.6.1987 г. за приемане на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги, обнародван в ДВ бр.48 от 23.6.1987 г.
  3. Указ № 56 за Стопанската дейност, обнародван в ДВ бр.4 от 13.1.1989г.
  4. Александър Гершенкорн (1904-78 г.) е американски икономист с еврейско-украински корени, представител на Австрийската икономическа школа.
  5. Северноамериканско споразумение за свободна търговия. Повече информация в Уикипедия тук.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here