Спорно решение на МОН по безспорна задача

Слабограмотни журналисти и „специалисти“ създадоха ажиотаж около един много правилен въпрос на матурата по БЕЛ

7167

Тазгодишната матура по български език и литература (БЕЛ) завърши със скандал. Нищо ново под слънцето, след почти всяка матура се появяват някакви уж експерти, които създават някакви проблеми на Министерството на образованието и науката (МОН). Седмият въпрос от теста по БЕЛ е следният:

7. В кое от изреченията не е допусната граматическа грешка?
а) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната.
б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.
в) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи.
г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти.

Безспорно верният отговор е „б“, но малограмотни журналисти решиха, че „комисия“ трябва да бъде членувана и да стане „комисията“. Тук не става дума за пълния член, а за членуването въобще като израз на определеност в граматически смисъл.

Детерминираността1 на имената е свързана с езиковото представяне на възприеманата по определен начин действителност от говорещото лице и зависи от езиковата ситуация. При речевата комуникация явленията и предметите от действителността могат да бъдат представени в 2 плана: общ и индивидуален. Членуването в индивидуален план е по-лесно за възприемане и обикновено се дава за пример от неспециалистите, представящи се за специалисти пред МОН и създавайки му матурни проблеми. Например: Шкембето на Борисов е впечатляващо. (говори се за конкретен корем на конкретен човек и следователно се членува). Ерзац експертите няма да се сетят за членуването при употреба в общ план, когато се изключва съществуването на предметите и явленията във времето и пространството, но пък се членуват. Например: Грамотността е белег за културата на един човек (генеричната употреба на „грамотността“ изисква членуване, въпреки че говорещият не я индивидуализира). 2-ри пример: Глупостта на управляващите е пословична. Дори за нечувствителното ухо „глупост на управляващите е пословична“ ще звучи като казана от рускиня живяла 100 год. в България, но ненаучила местния език.

Класически пример при изразяването на граматическата категория определеност, за каквато става дума във въпрос № 7, е повтаряне на имена в текст, които първоначално са непознати, но със „запознаването“ на слушателя / читателя с тях, те стават познати, т.е. индивидуализирани са и се членуват. Например: През далечната 2009 г. за премиер беше избран пожарникар. С този акт нивото на политиката в България, и без това около нулата, спадна драстично. Пожарникарят използваше уличен език, а стилът на управлението му беше мутренски. Първоначално „пожарникар“ не е членувано, защото в разказа той е непознат, но това негово въвеждане в повествованието ни задължава да го членуваме на по-късен етап, когато се реферираме пак към него (в противен случай означава, че не говорим за същия пожарникар).

Във въпрос № 7 словото „комисия“ не изисква задължително членуване, макар и да е възможно такова, защото не е индивидуално определено и може да остане неидентифицирано от говорещия. Просто „младият и амбициозен кандидат“ е впечатлил някаква комисия. Зависи от желанието на автора на изречението какво иска да ни съобщи. Тук ремата е върху възможностите на „младия и амбициозен кандидат“, който е толкова умел писател, че е впечатлил коскоджамити комисия. Тази комисия може да е известна на говорещия2, но може и да не е. Следователно членуването на „комисия“ зависи изцяло от волята на говорещия и никой не го задължава да я членува.

МОН е избрало да даде по 1 точка на всички ученици, независимо от отговорите им, което е адски глупаво решение. Посочилите „в“ и „г“ не трябва да получават точки, защото грешките там са фрапантни, ерго неоткриването им е грубо непознаване на граматическата категория определеност. Учениците биха могли да се чудят само между „а“ и „б“, въпреки че членуването на „сухопътния“ е задължително, защото се отнася до друг род транспорт3. Възможно е децата да са изпитали трудност с правилото за членуване само едно от определенията на един и същ предмет: Празната и безформена глава на Цветанов не можеше да произведе никаква мисъл (членува се само 1-вото прилагателно, а от синтактична гледна точка – определение). Логично е МОН да даде по 1 точка на отговорилите с „а“ и „б“, но в никакъв случай на посочилите другите 2 отговора. Така откровени неграмотници получават 1 т. бонус заради малоумни забележки на журналисти или други самоуверени илитерати.

Бележки

  1. Научният термин за ‚определеност‘.
  2. Тук, а и на други места „говорещия“ и „пищещия“ са равнозначни.
  3. Друг спрямо въздушен.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here