Булото на срам и грях в Истанбулската конвенция

Конституционният съд се произнесе както трябва за една глупава конвенция, налагаща перверзия и извратеност

17403

В последните няколко десетилетия се наблюдава засилващ се превес на т. нар. „толерантност“ над истината. Трудно е да се определи началото, но със сигурност една от големите победи за една специфична общност е промяната на МКБ1 или по-точно с приемането на МКБ-10. В IX ревизия структурата на рубриките беше 3-цифрена с едноцифрено уточнение2, а X ревизия замени първата цифра с буква (кодирането от цифрово се превърна в буквено-цифрово), за да се получи буква от латинската азбука + 2 цифри и след точката отново следва едноцифрено уточнение. В МКБ-9 рубриките от 290-319 бяха за психичните разстройства, като групата болести 302 беше „сексуални девиации и разстройства“. Заслужава си да припомня всички болести от групата:

  • 302.0 – его-дистонична сексуална ориентация (вкл. хомосексуализъм, лесбийство)
  • 302.1 – зоофилия
  • 302.2 – педофилия
  • 302.3 – травестия
  • 302.4 – ексхибиционизъм
  • 302.5 – транссексуалност
  • 302.6 – разстройство на психо-сексуалната идентичност (вкл. разстройство на половата роля)
  • 302.7 – психо-сексуална дисфункция (вкл. фригидност и импотентност)
  • 302.8 – други сексуални девиации и разстройства (вкл. фетишизъм, воярство, мазохизъм, садизъм и др.)
  • 302.9 – сексуални девиации и разстройства, неспецифицирани другаде.

През 10-ина години се случва някое макросъбитие, което е в полза на онази общност със специални сексуални потребности. През 1983-84 г. започва работата върху МКБ-10, а през 1990 г. тя е завършена и вече влиза в сила. Всички вече са се сетили, че част от изредените по-горе заболявания нямат съответствия в МКБ-10 (вече не се считат за болести). Въпросните болести от МКБ-9 са се преместили  в нови рубрики на МКБ-10: F52, F64, F65, F66, R37, Z87.893. Напредъкът в науката не секва и след страховитото откритие, че част от горните болести вече са неболести, бе направено второ – подобни „заболявания“ направо станаха полезни. Времето летеше и налетяхме на 3-ти невероятен пробив в науката – оказа се, че по-добрата част от човечеството (както твърди един кмет) е заразена с онези болести, известни в далечното минало като „срамни“. Очаквам в МКБ-11 хетеросексуалността да намери своето справедливо място сред тежките психически заболявания.
Около 10 год. след влизането в сила на МКБ-10 се появява бюргермайстерът Клаус Воверайт4, споделил една своя крилата фраза, която окрили много граждани и селяни от една специфична група: „аз съм гей и така е добре“. Тези хора от местната власт станаха основни двигатели на парадирането с хомосексуалната ориентация, довело до ежегодното организиране на прайд паради5.
След изтичането на още едно десетилетие се появява и т.нар. Истанбулска конвенция, която под булото за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, крие една по-различна цел.

Сбъркан документ със сбъркани мотиви

Ето какво съдържа преамбюла на Конвенцията:

«Като отбелязват, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените;
Като отбелязват структурната природа на насилието над жени като насилие, основано на пола, както и че насилието над жени е един от основните социални механизми, чрез които жените са принудително поставени в подчинена позиция спрямо мъжете;
Като отбелязват с дълбока загриженост, че жените и момичетата често са излагани на сериозни форми на насилие като домашно насилие, сексуален тормоз, изнасилване, принудителен брак, така наречени „престъпления на честта“ и осакатяване на гениталиите, които представляват сериозни нарушения на човешките права на жените и момичетата, както и основна пречка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете…»

В преамбюла са направени множество верни констатации, но се съдържат няколко много съществени недостатъка, които не могат да бъдат преодолени в целия текст и правят целия документ до голяма степен безсмислен:

  1. не е посочена причината за „исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете“, което води до сбъркани постановки в Конвенцията
  2. не е отчетена религиозната принадлежност на големи групи, в които текущото състояние е бетонирано и срещу него няма опозиция / недоволство
  3. не е отчетена свободната воля на индивидите, които в голяма степен не просто приемат текущото състояние, а го желаят. В този смисъл се прави пореден опит за налагане на традиционните евро-християнски ценности (в много случаи) против волята на адресатите. Истината от последна инстанция е типична за полуинтелигентите, които леко въздигнали се от маймунските си прадеди се вдъхновяват и вече се чувстват като Богове. Насилственото налагане на ценности в XXI в. е пагубно и признак за примитивизъм.

Тъй като съзирам сериозна опасност от превръщането на настоящия текст в монография, съвсем бегло ще коментирам горните недостатъци на Конвенцията. Основната причина за „исторически неравпоставените властови отношения между мъжа и жената“ е физическата сила. Без въобще да навлизам в подробности и за други много съществени причини, за еволюцията и развиването на определени способности у homo sapiens, ще спомена че много хилядолетия преди да се появи Ейбрахам Маслоу и да ни предложи гениалната си теория за потребностите (Пирамида на потребностите), хората са се опитвали да задоволяват единствено нуждите си от „1-вите два етажа“6. Недвусмислен решаващ фактор при уталожването на тези необходимости е била физическата сила (това не е научен текст няма да навлизам в детайли, защото има безкрайно много такива и крайният резултат ще е удавянето ни в тях). Археологията (най-вече), но и с помощта на антропологията, доказват, че мъжът е бил физически по-силен и това неизменно е установило ролята му на доминиращ в бинарната опозиция „мъж – жена“ и е разпределило ролите: на мъжа – основната, а на жената – второстепенна или спомагателна. Чувствам се длъжен да допълня за биологичната обусловеност на физическата сила у мъжа, защото може да се появят някои джендър-умници, които да провидят „мачизъм“ в горната констатация, вероломно пренебрегвайки археологията. В голяма степен това преимущество на мъжете е запазило своето значение и макар много да е намаляло с годините, все още може да се окаже решаващо в определени случаи, като например мъж и жена между 4 стени. Насилието, разбира се, не е само физическо, то може да е психическо, сексуално и т.н. То може да е активно проявено, но може и да е пасивно. Според Световната здравна организация (СЗО) «насилието е умишленото използване на физическа сила или мощ, независимо дали е под формата на заплаха или е действително упражнена, срещу себе си, друго лице или срещу група (общност), което довежда или има голяма вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологическа вреда, малтретиране или лишаване от нещо». Говорейки за насилие ще имам предвид дефиницията на СЗО, т.е. в повечето случаи ще става дума за физическа сила като основен източник на насилието. Разбъркването на ролите мъж-жена, което е крайъгълният камък на Конвенцията (това би бил кардинален нов момент в нашето законодателство, ако бъде ратифицирана), никак не води до соматичното разбъркване в силата, което предполага разбъркване и в защитните механизми, залегнали в документа. Сама по себе си, Истанбулската конвенция поставя в неравностойно положение мъжете и жените, като привилегирова жените (между другото така е и в действащата българска правна система и не само), което свидетелства за тоталната сбърканост на споразумението. Да предположим, че имаме 2 предмета: атомна бомба и светена вода, всеки с надпис на английски език; ако разбъркаме надписите или пък и на двата сложим „светена вода“, онова, което изглежда като атомна бомба, прилича на атомна бомба и в крайна сметка е атомна бомба, независимо от надписа си „светена вода“, си остава по-опасния предмет. Аналогично е с Истанбулската конвенция – разбъркването на надписите „мъж“ или  „жена“ не променят съдържанието и по-силния си остава физически по-силен, без оглед на самопоставения върху него надпис, следователно той като „жена“ може да прибегне до насилие без да го застигне никаква Конвенция. Ерго, в този толкова оспорван документ със защитници изключително от LGBT7 общността, крие нещо под повърхността си, така да се каже декларациите около приемането му се разминават с истинските намерения.

Сбъркани защитници

Таблица 1 – Подписване и ратифициране на Истанбулската конвенция по страни; Източник: CoE; Инфографика: редакцията
Таблица 1 – Подписване и ратифициране на Истанбулската конвенция по страни; Източник: CoE; Инфографика: редакцията

Не съм проследил ратификацията в другите страни на въпросния документ на Съвета на Европа, но в България напълно се разкри двуличната природа на т.нар. Конвенция. Призивите за „незабавна ратификация“ бяха отправени най-вече от LGBT общността, което истински озадачава непредубедения гражданин. Нямаше включване от никакви женски или джентълменски организации, а начело бяха някакви джендър образувания. Те няма как да представляват женското или джентълменското, а са по-скоро еманация на аморфното, което има голямо желание да се превърне в пълноценно същество, но никак не му се удава.
В табл.1 (оригиналът тук) са дадени датите на ратификация, съответно подписване на конвенцията по страни. В жълто са 5-те страни-наблюдателки, които за разлика от друг път, отказват въобще да подпишат подобна конвенция (камо ли да ратифицират); държа да подчертая присъствието на САЩ, Канада, Япония, Ватикана. Прави впечатление, че Конвенцията не е ратифицирана от повечето бивши соцстрани начело с Русия, но същото важи за Великобритания и Ирландия. Отказът за ратификация, а някъде дори и за подписване, се наблюдава в много разностранна група държави, която не се подчинява на традиционните щампи „изток-запад“, „демокрация-автокрация / олигархия“, „свободни-несвободни граждани“, „либерал-консерва“ и т.н. Следователно малоумните ултиматуми на LGBT общността за „незабавна ратификация“ не са много уместни. Непрестанното повтаряне на „еди-коя си държава го била ратифицирала“ (най-идиотското беше непрестанното повтаряне за ратификацията от страна на Турция8) е папагалстване и пренебрегване на цялостната картина. Видно от таблицата много от страните имат някакви забележки, възражения и т.н., някои от които са точно свързани с джендър простотиите (не приемат понятието „социален пол“; невидно от таблицата, но може да се види в линка към оригинала).
Не можа никой да се намери, който ясно и точно да каже кое е това нещо, което го няма в нашето законодателство срещу насилието, а ще трябва да очакваме да ни бъде привнесено от „прекрасната“ Истанбулска конвенция. Най-големите доказателства се изразяваха в изричането на разни примитивни заклинания: „щом си против Истанбулската конвенция, значи си за насилието над жени и деца“, също така си за човекоядството и убиването на гълъби. Срещу противниците на Конвенцията се изляха безкрайно много клишета като „мачисти“, „изостанали“, „нецивилизовани“, „хомофоби“, „споделящи евразийски ценности“, които не доказват необходимостта от Истанбулска конвенция, а са олицетворение на безсилието и необразоваността на апологетите й. Срещу най-гласовитите „врагове“ на Конвенцията сам бих казал много думи на укор, но напълно се абстрахирам от личностите, а се вглеждам във фактите. Безидейността и неадекватността на защитниците на Конвенцията бяха сред най-могъщите фактори, генериращи все повече противници. Прокламираното обезправяване на жените без Истанбулска конвенция, в крайна сметка, се оказва тотална дискриминация на мъжете, които могат да бъдат пребивани, насилвани, малтретирани с кеф.

Загубени в превода

Българските преводачи не се изгубиха в превода на Конвенцията, те просто са си загубени. Няколко гласа, останали в пустиня, се опитаха да кажат, че българският превод е безумен, но LGBT хорът ги заглуши – всичко било прекрасно като самите тях. Така и не стана ясно защо sex е „пол“, а gender не е „род“. В езикознанието всички сме свикнали с мъжки, женски, та някъде и със среден род, но преводачите предпочетоха „пол“ и „социален пол“. Бас държа, че са от една твърде специфична група и искат с тоягата да наложат някакви свои извратени виждания за света. Естественото при граматиката е наричането на един и същ предмет (явление, конкретни или абстрактни понятия) със субстантиви в различни родове. Например: съществителните имена ‚лекият автомобил‘ (м.р.9) и ‚леката кола‘ (ж.р.) означават един и същ предмет; ‚сграда‘ е в ж.р., но като ‚небостъргач‘ е м.р. И това въобще не означава, че мотрисата е „жена“, а локомотивът – „мъж“. С тези тъпотии обаче се изгубва основната идея за насилието, прокламирана в преамбюла на Конвенцията. Ако може така спокойно да се смесват мъж и жена и всеки да си определя пола по какъвто начин пожелае, то как точно ще се предпазят жените от насилие не става ясно – може всички да се възприемат като жени или пък като мъже, тогава прилагането на Истанбулската конвенция ще се превърне в юридически абсурд. Ще имаме бой само между жени и тогава Конвенцията няма да ги защитава, защото всички са жени или обратното, ако всички са мъже, то няма субект, за когото да се погрижи този чудесен международен договор (пък няма никаква пречка насилникът да се самообяви за жена и така да търси закрила от Конвенцията, вместо да бъде неин обект). Благодарение на празните приказки и неспоменаването на основната причина за „превъзходството“ на мъжете, а именно физическата сила, с която може да се налага волята над другите субекти, но може и да се ловува, оре, копае, както и се създават всякакви блага, Конвенцията създаде свободно разместваеми обекти и субекти, но не ги съобрази с реалността (в общия случай мъжът е по-силен независимо от социалния си пол). С един пример ще илюстрирам мисълта си: да предположим, че имаме семейство, в което лицето от мъжки пол се възприема в женски род, а лицето от женски пол се възприема в мъжки род, но независимо от техните възприятия лицето от мъжки пол си остава по-силен физически и ще може по всички канони на Истанбулската конвенция да млати „мъжа“ си.

Конституционният съд и неговото особено мнение

Напълно подкрепям решението на КС, но не мога да не отбележа всеобщото безумие, довело до публикуването в масмедиите на едно особено мнение на т.нар. „съдия“ Филип Димитров. В линка всеки разумен читател може да го види, тогава ще разбере, че Фил е малоумен, малограмотен и тотално оплетен в мъжко начало, женски род, социален пол и джендър инвитро изследвания. Още в насоките Фил много се е объркал (коментирам само първите десетина реда, защо не можах да стигна по-надолу: има редица пунктуационни грешки, „Българска правна система“ няма как да има главно „Б“; „съответствуват“ е точно толкова извратено, колкото и авторът). Иначе този латентен човечец обвинява мнозинството в „объркване“, а пък аз него бих обвинил в „сбъркване“. Фильо не виждал защо «обстоятелството, че тази проблематика е третирана в други законодателни и ратифицирани от България международни актове (подробно изброени в решението) ни най-малко не отменя правото на правителството да подпише нов международен акт», което показва, че е много гламав юрист. Дори кандидат-студентите по право знаят, че уреждането на една и съща материя в множество нормативни актове създава правен хаос. Юриспруденцията е пълна с примери как върховни (че и конституциионни) съдии не могат да определят коя норма се явява специална и коя обща в конкретни случаи, та само им липсва поредната джендърска технология да се стовари над главите им. И да, разбира се, полът е биологично определен, това не е въпрос, който може да се решава от юристи, филолози, социолози и др. лекари на обществото. Всякакви такива Истанбулски конвенции са булото на срама и греха, с което искат да скрият извратеността си.
Много лоши неща могат да се кажат за българския Конституционен съд, те са слуги на Пеефски и олигархията, голяма част от решенията им са продиктувани от желанията на господарите, но в конкретния случай не мисля, че кукловодите имат някакви интереси; в този смисъл бъдещите обвинения в „изпълнение на политически поръчки“ ще са безпочвени. Сигурен съм, че апологетите на Конвенцията ще завият от болка след решението на 12-те и ще намесят Пеефски, Путин, вещиците от Истуик в провала си. Трябва да уточня, че подкрепям диспозитива на решението без да се интересувам от мотивите, иначе подкрепям и всичко лошо, което ще се каже за т.нар. Конституционния съд, но понякога и най-лошите хора имат добри постъпки (и обратното, най-добрите – лоши).
Не ми се влиза в дебати с всякакви тъпанари, които спорят с когото и за каквото си поискат, без дори да са на една хилядна от нивото на опонента си. Признавам правото на селската учителка по физика да „спори“ с Айнщайн, но трябва да признаем и неговото право – високомерно да я подмине. Имаше някакви призиви от някакви български учени, 99.99% от които нямат никаква реална научна тежест в света, защото преподават в университети извън топ 1000 на престижните класации, а аргументите им бяха като на шамани от индианско племе. Навремето си спомням един голям спор в едно уикенд предаване между водещия Дойнов (партньор му беше Миа Сантова) и проф. Иван Козовски (гинеколог, автор на учебник по дисциплината; преподавателят твърдеше „педерастията е полова перверзия“). Професорът го запита: „ти къф си бе, момче?! Онзи отговори: „как какъв?! Аз съм журналист! Аз съм човек!“. Козовски напълно правилно заключи: „не можеш да спориш по такива теми с мен, защото нищо не разбираш от материята, в която аз съм професор! Педерастията е полова перверзия! Точка“.
И така, ще завърша в стила на нашия сайт – образованието е решение на почти всички проблеми, дори на безсмъртието. Полуобразоването и полуинтелигентността нанасят значително по-големи вреди от тоталната им липса.

Бележки

  1. Международен класификатор на болестите. На английски език International Classification of diseases (ICD). От 18.6.2018 г. в сила е ICD-11 (на български език МКБ-11).
  2. При някои групи болести след точката следваше двуцифрено уточнение. Дори в конкретния случай има такава детайлизация (подрубрики): 302.5 има 4 уточняващи диагнози (302.50 – 302.53); 302.7 има 8 уточняващи диагнози (302.70 – 302.76, 302.79); 302.8 има 7 уточняващи диагнози (302.80 – 302.85, 302.89).
  3. Специфичен код използван в САЩ за реимбурсиране от здравноосигурителните фондове. (Z групата в МКБ-10 са факторите, влияещи върху здравното състояние на индивида, а цитираният код е факторът „смяна на пола“).
  4. Кмет на Берлин от 2001 до 2014 г. Това е един от първите официално гордеещи се с хомосексуалността си кметове, заедно с Бертран Деланое (кмет на Париж, 2001 – 2014 г.) и Оле фон Бойст (кмет на Хамбург, 2001 – 2010 г.).
  5. Първите гейпаради нямат нищо общо с това, защото датират от 1970 г. (Чикаго, САЩ), но окуражаването от местната власт ги превръща в ежегодни събития. Първият София прайд е организиран през 2008 г., когато министър-председател е Сергей Станишев.
  6. (1) физиологични потребности за храна, вода, секс, сън; (2) потребност от сигурност: подслон / дом, безопасност и др.т.
  7. Лесбийки, гейове, би- и транс-сексуални.
  8. Подсъзнателно безпросветните набутваха Турция в някакво клише, което теоретично силно се разминава с тяхната „широка природа“.
  9. Съкращенията „м.р.“ и  „ж.р.“ са съответно „мъжки род“ и „женски род“.

1 COMMENT

  1. Ако автора беше Дарвин, щеше да използва актуално МКБ! Но уви е просто примат, който е получил сцена за изява. Срам и грях са двете думи, признак на една наистина много по-тежка от транссексуалност и всички останали „диагнози“, болест МКБ-666 „религиозен фанатизъм и фундаментализъм“, съчетани с прояви на неграмотност и назадничавост, целящи вменяване на страх и омраза!

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here