Orban et Orbi

След написването на Urbi et Orban се случиха много събития, бяха направени много коментари, така да се каже ситуацията се разви. Западно ориентираните политолози защитиха решението на Европейския парламент и се обявиха твърдо срещу Виктор Орбан, като аргументите им са спорни (най-меко казано). Петата колона в България се обяви в защита на унгарския премиер с празна фразеология (както обикновено, това е една маргинална и необразована част от обществото и към тях не можем да имаме някакви големи очаквания). Продължавам да мисля, че Европейския съюз (ЕС) прилага двойни стандарти и щом смята за справедливо да накаже Унгария за нещата от доклада на холандската евродепутатка от групата на Зелените Юдит Саргентини, то България трябва да бъде наказана още по-жестоко. Информацията за приложените членове от Договора за ЕС може да видите именно в Urbi et Orban. Ето проблемите на Унгария, посочени в доклада на Саргентини:

1. функционирането на конституционната и избирателната система
2. независимостта на съдебната и други системи, както и правата на съдиите
3. корупция и конфликт на интереси
4. политиката на поверителност и защитата на личните данни
5. свободата на изразяване
6. академичната свобода
7. религиозната свобода
8. свободата на сдружаване
9. право на еднакво третиране (равнопоставеност)
10. права на малцинствата (вкл. цигани¹ и евреи), както и защита срещу употребата на език на омразата срещу малцинствени групи
11. фундаменталните права на мигрантите, лицата, търсещи убежище, и бежанците
12. икономически и социални права.

По отношение на конституционния съд, авторката на доклада се позовава на критичните бележки на Венецианската комисия, в която има и открити позитиви в новото унгарско законодателство. Забележките й по отношение на т.1 са: липса на прозрачност, неадекватно включване на гражданското общество, отсъствие на искрено съгласуване, застрашено е разделението на властите с нарушаване на националната система за контрол и баланс² между тях.
Няма нужда да преразказвам доклада, но няма как да не спомена, че разделение на властите в България почти няма. Откакто на власт са ГЕРБ имаме абсолютна монархия, която малко се наруши с избирането на Румен Радев за президент, но войната там е вербална и без никакъв резултат. Чест прави на президента, че не се включва в мръснишката групичка на управляващите, които щедро му предлагат да лапа с тях от държавната трапеза (храна има за всички тях), но засега той е дистанциран и много правилно критикува самозабравилата се клика.
Проблемът с конституционните съдии в Унгария е като от детската градина в сравнение с българските корифеи. За член на конституционния съд в момента имаме възпитаник на Милиционерска академия (Анастас Анастасов). Преди време агентът на Държавна сигурност Георги Марков също се подвизаваше там. Още по-назад във времето се сещам за Иван Григоров и Васил Гоцев, тези неграмотни юристи. За малко гербаджии да вкарат там известен ДПС-кадър Венета Марковска, която пък бе сменена от друга неориентирана в правото синя другарка – Галя Гугушева (всичко това се развива в края на 2012 г., когато България има 5-год. стаж в ЕС). Всички тези, а и доста други, са извънредно слаби юристи, но у нас Конституционният съд се е превърнал в хранилка за фалирали властници (вж. и Филип Димитров). От може би около 50 души могат да се споменат само няколко достойни: Румен Янков, Асен Манов, Живко Сталев и Христо Данов (т.е. достойните български конституционни съдии са изключение, правилото е точно обратното).
По втора точка няма какво да кажа, защото най-корумпираната система в България е съдебната, а останалите корумпета са пряко следствие от това. Само трябва да добавя, че освен от корупция, съдебната система е проядена от некадърност, необразованост и тъпота. Опитите за реформа на Прокуратурата няма да доведат до нищо, защото съдебният клон е не по-малко изгнил.
По трета точка, всеки българин може да напише роман за корупцията в българските институции, премиера, президента³ и т.н. Романът ще е малко по-голям от „Война и мир“, но пък делът за войната ще е 100%. В точката попада и темата за конфликта на интереси, но ние имаме съдебни решения, които сочат, че няма проблем батко да възлага на братко и обратното.
В четвърта точка Саргентини цитира решение на ЕСПЧ Szabó & Vissy срещу Унгария (решение от 12.1.2016 г.), където се осъжда унгарската държава заради нарушено право на поверителност на личния живот и липсата на достатъчно правни гаранции срещу възможно незаконно тайно следене за целите на националната сигурност, вкл. с използването на телекомуникации. Особено във времето на Цветан Цветанов подслушването беше епидемично. Там имаше герои като Радко Отвертката, Петко слушалката и Гошо фотото. Аудиозаписи се пускаха в ефира през месец-два (така доби известност разговорът „Ало, Ваньо?!“). Според мен, теоретично е много трудно да бъде задмината България в незаконното подслушване и следене от която и да била държава.
В следващата (пета) точка става дума за любимите ми медии. Както наскоро Иван Бакалов припомни епиграмите на Радой Ралин, където „кадровата политика“ е описана така „който много дрънка е за вънка“. Така излетяха от медиите Милен Цветков, Анна Цолова, Чавдар Николов. Цолова и Виктор Николаев се преместиха от бТВ в Нова телевизия „заради цензура“, а по-късно Ани изчезна безследно в Бермудския триъгълник „Нова“ без обяснение. Даже нещо по-лошо – с лъжливи обяснения за „нов проект“, който ще стартира след около година, ама и тя мина. От Бермудския триъгълник бе изгонен и Сашо Диков, а по-късно закриха цялата телевизия BiТ (чрез вражеско изкупуване). Тези дни тъпите милиционери арестуваха двама журналисти – единият от сайта Биволъ (Димитър Стоянов) заедно с румънеца Атила Биро. Невероятно сравнение може да се направи между отразяването на това едно и също събитие от българските и румънските медии (повече информация тук). Трябва да ви кажа, че не само са много по-напред в изкореняването на корупцията от нас. В медийно отношение ще ги настигнем най-рано след 45 год., но те не трябва да мърдат, защото тогава ще ни трябват 500.
Академичната свобода е показател, по който нямаме нищо общо с Унгария. Тя има няколко престижни университета, а ние нямаме нито един, макар да държим световния рекорд по брой на университети на глава от населението. Промяната на унгарското законодателство в областта на висшето образование е част от войната на Виктор Орбан с неправителствените организации и с Джордж Сорос в частност. Западът отново си служи с лъжа в тази война, а Орбан казва донякъде истината. Неговата теза е, че университетите са центрове за влияние и разпространение на учения в нечия угода, а соросоидите отричат реалността. Разбира се, университетите са точно това, което твърди Орбан, но той насочва гнева си срещу Централноевропейския университет (ЦЕУ), без да казва, че и неговите университети правят същото, но в негова диктаторска полза. Приетото от Унгария законодателство срещу чуждестранните университети беше именно заради ЦЕУ; поради голям външен натиск, на няколко пъти парламентът удължава срока за изпълнение на новите изисквания и ЦЕУ успя да го направи. Именно със стипендия от Джордж Сорос (етнически унгарец) Виктор Орбан получава най-доброто образование, което може да получи в този свят – Оксфорд (Пембрук Колидж).
Нямаме допирни точки и по отношение на религиозната свобода. В България тук няма особено големи сблъсъци на такава основа, като изключим един театрален спектакъл на Атака пред джамията Баня Баши, а всъщност актьорите са подлоги на ДПС⁴. Унгарският парламент съкращава признатите религии до 14, но това е обявено за противоконституционно, което е наложило нови промени в закона от парламента.
Пропускам няколко незначителни показателя, макар и подробно разгледани от Юдит Саргентини, защото не мога да направя паралел с България, за да стигна до темата с бежанците, която е разгледана най-подробно от докладчика. Тук са впрегнати много усилия за изобличаването на унгарските власти, а именно Върховният комисариат за бежанците при ООН, Европейският комисар по човешките права, Съветът на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (отдел Демократични институции и човешки права), Фронтекс (служител Фундаментални човешки права) и др. Заключенията на всички тези служители (организации) са еднотипни и касаят нечовешко отношение към лицата, търсещи убежище, мигрантите и бежанците. В България имаме много прочути „ловци на бежанци“, мутри, които заплашват бежанците с оръжие, малтретират ги, връзват ги със „свински опашки“ и др.т., но подобен доклад за страната на Борисов и Пеефски няма.
Последната точка (икономически и социални права) също третира много подобни проблеми и за България. Основно се разглеждат бездомниците и живота им в бидон-вили. У нас също се срещат подобни ситуации, но не ни обвиняват в „криминализиране на бездомността“, защото тези хора се използват като гласове на избори (явлението е известно като „купуване на гласове“). Заради това се поддържат гета, които са могъщ инструмент в ръцете на управляващите при избори, а кой трябва да се справи с гетата? Именно управляващите, които нямат никакъв интерес от това.

Определено може да се заяви, че по повечето показатели България е много по-грешна от Унгария, но нас никой не ни закача, защото водената от „юначния“ ни премиер политика е на навеждането, послушанието и прислужването. ЕС, ЕК, европарламентът не се интересуват от корупцията у нас, не се интересуват от тоталното отсъствие на свобода на словото и демокрация, не се интересуват от корумпираността и некадърността на съдебната ни система, не се интересуват от нас. Където имат досег с нашите разкапани институции – гледат да се спасят (не признават решения на български съдилища, не ни приемат в Шенген, държат ни в чакалнята на чакалнята за еврото и т.н.), нашите управляващи, от своя страна, слушкат и папкат на воля. Пасивите са изцяло за кроткия български народ и така ще бъде докато кротостта побеждава.

Не може да чакаме помощ отвън за справяне с недъзите на нашата „демокрация“, както сме свикнали «пием, пеем буйни песни, и зъбим се на тирана», но в крайна сметка кротуваме. Въпреки това паралелът с комунизма е неизбежен: също като тогава, ЕС си затваря очите за тирана Бай Ганьо Борисов, който «върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен», стига да не вреди на тях (така плешивият красавец от с. Правец изкара 3 десетилетия начело на държавата – като се подмазваше на Съветите). Тези обстоятелства мощно захранват евроскептицизма и изобличават лицемерната политика на ЕС. Най-големите Орбанови прегрешения спрямо демократичните ценности са направени до 2014⁵ г. (подробно описани тук и в prequel-а), но Европа си е траяла. Сега го наказват за поведение в полза на унгарския народ (на 02.10.2016 г. се проведе референдум в Унгария за релокация на мигрантите, 98.36% са против този процес при активност от 44.04%). Това безнадеждно закъсняло „наказание“ на Виктор Орбан всъщност показва истинските двигатели на наказващия орган, които изключват загрижеността за демокрацията и европейските ценности.

1. В доклада неправилно е употребено понятието „роми“. За повече информация тук и тук. {б.ред.}
2. На английски език checks and balances – принцип при разделението на 3-те власти (законодателна, изпълнителна, съдебна). Още с изграждането на политическата система в България този принцип не е спазен (в най-голяма степен той се задава от Конституцията), нещо повече – той не се прилага в много европейски страни. Триумф на този принцип има в САЩ, където 3-те власти се контролират и балансират идеално една друга. Например президентът номинира съдиите, сенатът ги утвърждава, а те самите могат да отменят актове на президента или конгреса. Президентът налага вето на решенията на конгреса, но конгресът одобрява неговия кабинет, превръща законопроектите в закони и т.н. (президентското вето също е преодолимо, но с по-различно мнозинство), конгресът приема и контролира изпълнението на бюджета, може да отстрани президента и съдиите от длъжност (импийчмънт) и т.н. Получаването на „вот на доверие“ от суверена се извършва на всеки 2 год. – Камара на представителите (една от 2-те камари на американския конгрес, 435 членове от всички щати в зависимост от тяхното население) се избира на всеки 2 год., а 1/3 от сената (общо 100 души – по двама от щат) се променя също на всеки 2 год. (мандатът на един сенатор е 6-год.). Тоест, никъде няма силно съсредоточаване на властови ресурси, а там, където има повече власт – органът се избира пряко от народа. В България има орган с безкрайно много власт, непропорционално голяма на начина на формирането му и това е Министерски съвет заедно с премиера. Непропорционално малко власт има Президентът. Много власт също е съсредоточена в Народното събрание, без да може върху него да се осъществява ефективен контрол. Изборите са на всеки 4 год. (няма и процедура за отзоваване), което е дълъг период от време и рядко отразява политическите нагласи на избирателите. Ветото на президента е леснопреодолимо, няма ефективен съдебен контрол върху решението на Народносто събрание (Конституционният съд в България е една хранилка за бивши политици и абсолютно безплодна институция). {б.ред.}
3. Засега това не се отнася до Румен Радев, но най-вече имам предвид агент Гоце и донякъде Петър Стоянов.
4. Хората на Пеефски в правителството и др. властови центрове са номинирани и „от квотата“ на тази партия.
5. Няма диктатор, който да спира с разширяването на властта си, но фундаменталните нарушения са дотогава.