Гражданската конфискация и селянията

Преди 2 дни (на 07.1.2019 г.) информационните сайтове гръмнаха с новина от Демократична България, която щяла да сезира Европейската комисия (ЕК) за гражданската конфискация. Сините кхмери по всякакъв начин, с всички разполагаеми ресурси, се опитват да спасят любимия си олигарх Прокопиев. Преди няколко месеца Лозан Панов свика общо събрание на Върховния касационен съд (ВКС), което излезе с възможно най-тъпото тълкувателно решение по въпроса за спасението на розовобузестия издател. То няма как от несъстоятелни съдии да се очаква нещо по-различно от несъстоятелно тълкуване, но нейсе. Управляващите милиционери преодоляха с лекота малоумния труд на чернодрешковците чрез законови промени. Сега Демократична България използва нов прийом за разпъване на чадър над крадливите братя Прокопиеви, преки наследници на декларативно омразната им Държавна сигурност (ДС). Още невлезли в парламенти и „новите десни“ се изложиха, като се демаскираха като слуги на олигархията (слагам кавички, защото това са си все добре познатите стари муцуни). Нямаме нужда от още парламентарни субекти, които да обслужват задкулисието, и сегашните са ни предостатъчно.

Тълкувателното решение на ВКС

Имаше няколко умни български съдии (напр. Румен Янков), но всички са вече покойници. Останали са само откровени тъпанари, затова не е никаква изненада, че съчиненията им са тъпи – съвсем като авторите им. Най-общо казано решението гласи, че трябва да се прекратят всички производства по отнемане на незаконно придобито имущество, ако няма влязла в сила осъдителна наказателна присъда по свързаното престъпление¹.
Преди 20-ина години, за да имитира дейност, правителството на Сакскобурготски създаде специализиран орган за борба с незаконно придобитото имущество, станал популярен като Комисията Кушлев. Материалният закон и самият персонален състав претърпяха множество трансформации през годините, но неизменни останаха само резултатите – никакви. В края на мандата на Юнкер като председател на ЕК трябваше да отпадне мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В тази връзка беше създаден нов фалшив мегаорган, който да се бори с корупцията, станал известен като Комисията Антикорупция (всъщност тя е еклектичен сбор от други неработещи органи). Тя се оглавява от прокурора по делото „Ало, Ваньо?“, а останалите 4-ма членове са прислужници, разделени поравно между лордовете Цветанов и Пеефски. Резултатите отново са никакви, само функцията на комисията се промени от забавно-развлекателна към наказателна: при Кушлев комисарите бяха просто комици, които трябваше да заблуждават партньорите ни за непоколебимостта на управляващите в борбата с корупцията, сега при Пламен Георгиев са бухалки в ръцете на Пеефски и Методиевич.
За да започне разследване съгласно закона, въпросната комисия следва да се сезира по някакъв начин. Можеше да е томбола, жребий, висок праг на богатство, над който всеки ще бъде проверяван и т.н., политиците обаче избраха най-безобидния за тях вариант – след повдигане на обвинение от прокуратурата по определени членове от Наказателния кодекс. Тъй като Прокуратурата и Комисията се контролират от „наште хора“ може да се изпълняват всякакви политически поръчки (и на морков, и на тояга). Точно по тази схема бе изигран Прокопиев. Повдигна му се измислено обвинение, Комисията се сезира и запорира част от имуществото на ДС-син. То безспорно е незаконно придобито, защото се крепи на кражбата на Каолин (подробности тук и тук) и е справедливо да му се отнеме. Разбира се, Прокопиев не е сам в приватизационните кражби, ама аргументът, че с другите КОНПИ не се занимава – не може да е разумно оправдание за крадливия олигарх.
Важното тук е да се схване, че при гражданската конфискация не съществува никаква връзка между механизма на сезиране на антикорупционния орган и извършените от обвинения престъпления. Точно такава неразривна и пряка връзка създаде нефелното тълкувателно решение. Например: прокуратурата повдига обвинение на лицето X, че разпространява наркотици и внася обвинителен акт; междувременно (КП)КОНПИ² започва разследване и открива незаконно придобито имущество за милиони; наказателното дело завършва с фиаско за прокуратурата (както обикновено, но невинаги поради некадърност, а често пъти поради корумпираност и тъпоумие на съда), защото се оказва, че обвиняемият е сводник и е придобил парите си от търговията с плът. Според тълкувателното решение на ВКС, КОНПИ няма право да отнеме имуществото на лицето X, трябва да му се извини и да му вдигне запора. Самият председател на правната комисия в парламента (Данаил Кирилов) даде много удачен пример в телвизионно интервю за Сашо Диков: Кирилов и Диков обират банка и си разделят парите, разкрити са и срещу тях започва наказателно преследване, преди присъдата единият е застрелян, ерго срещу него се прекратява наказателното производство и неговите наследници съвсем законно остават с дяла от плячката, благодарение на ВКС.
Тълкувателното решение на ВКС е напълно идиотско, защото създава връзка там, където тя не съществува. Нещо като логиката: щом не говориш френски език, значи не можеш да свириш на цигулка.

Гражданската конфискация в САЩ

В най-великата демокрация в света си съществува гражданска конфискация, нещо повече, тя има и една разновидност, която се нарича административна конфискация и въобще не минава през съд. За любознателните в сайта на американското министерство на правосъдието могат да се прочетат за 3-те типа федерална конфискация тук, които са:

• Наказателна конфискация – прилага се срещу личността (in personam) и е част от криминалното дело, водено срещу определен обвиняем. Конфискацията е част от осъдителната присъда за криминалното престъпление
• Гражданска конфискация – прилага се срещу имуществото (in rem) и не е необходимо наказателно обвинение срещу собственика му. Конфискацията се извършва със съдебно решение без да има произнасяне по някакво конкретно (предикатно) престъпление
• Административна конфискация – отново се прилага срещу имуществото (in rem), като не само не е необходимо наказателно обвинение срещу собственика му, но и конфискацията се извършва без никакво участие на съда. Имуществото, подлежащо на такава конфискация, е: забранени за внос стоки (вкл. транспортното средство, с което се извършва незаконната дейност, складове, инструменти или др.т.); контролирани субстанции (най-често наркотици, взривни вещества и оръжия); друго имущество, ненадвищаващо $500 хил.

На фиг. 1 са дадени приходите и разходите от конфискацията за 10 фискални години (2007 – 16 г.), държавното финансиране е неизменно през 10-те години и е точно $2,2 млрд. Видно от графиката дейността по конфискация е била на загуба през 2007, 2012, особено 2015 и 2016 г. Въпреки това американската държава продължава с тази дейност³, защото това е един много важен инструмент от борбата с престъпността. Тази функция е поверена на федералното министерство на правосъдието (Фонд за отнемане на имущество), няма никакви специализирани конпита и др. глупости.
Приходите от конфискация на имущество в САЩ могат да се харчат само по 2 направления, със съответните дейности по тях:

1) Разходи за операции по конфискация

• Управление и унищожение на активи (твърде често става въпрос за наркотици, които трябва да бъдат унищожени)
• Лихви за 3-ти страни (например: ипотекиран имот, който е конфискуван, тогава се плащат дължимите вноски по заеми към кредитните институции)
• Плащане към фонд Справедливо разпределение (фонд, в който се внасят всички средства от конфискациите и се разпределят плащанията в зависимост от участието в процеса между федерални, щатски и местни власти, както и за пострадали от незаконните операции; например: с този фонд бяха обезщетени много от измамените от Бърнард Мейдоф)
• Разходи пряко свързани с конкретния случай (съдебни такси и гаранции, реклама, вещи лица / експерти, и т.н.)
• Оборудване за автоматизирана обработка на данните (хардуер за регистър на конфискуваните имоти)
• Договори за специални услуги (свързани с регистъра и наличната в него всякаква релевантна информация, поддръжка на регистъра – софтуер, въвеждане и обслужване, счетоводство и др.т.)
• Обучение и издателска дейност (включва обучението на специалисти по конфискацията, както и издаването на учебни материали по темата; включва и издаване на информационни материали, които да подобрят ефективността на управлението на отнетите активи)
• Други операции по програмата (всички необходими разходи по поддръжката на офиси и свързаните с тях разходи)
• Складиране, охраняване и унищожаване на специални субстанции (най-често опияти)
• Разходи за разкриване на активи за конфискуване (платени търговски бази данни или други източници, от които се черпи информация за съответните активи)
• Награди (за информатори, които довеждат до информация за последваща криминална или гражданска конфискация)

2) Общи разходи по разследването

• Награда за информация (подобно на предишните „награди“, но свързани с административната конфискация (наркотици), много по-слаба или дори несъществуваща връзка с последващо конфискуване на имущество)
• Закупуване на доказателства (свързани със забранените субстанции)
• Оборудване на транспортни средства (за свързаните с дейността транспортни средства)
• Съвместни операции по правоприлагане (финансиране на операции на междущатско и местно ниво).

Първите данни за гражданска конфискация датират от средата на XVII в. във Великобритания. Според техния кодекс за корабоплаване, всеки вносител или износител на стоки в британско пристанище е длъжен да плава под Британски флаг. Нарушението на това правило е водело до незабавна конфискация на кораба от пристанищните власти и продажбата му на явен търг. Британското законодателство се фокусира върху конфискацията на активи, защото по този начин могат да санкционират нарушителите на закона без да е необходимо да ги залавят (осъществяват се действия срещу имуществото, а не срещу собственика му). Първият конгрес на САЩ също приема подобно законодателство заради импортните мита, които по онова време са съставлявали 90% от бюджета на федералното правителство. Върховният съд на САЩ дори утвърждава статут на предварителна (ранна) конфискация. През 1984 г. към Министерство на правосъдието на САЩ се създава специална служба за отнемане на имущество – Фонд за отнемане на имущество.

Мотивите за гражданската конфискация в САЩ са следните:

• Печалба – властите превръщат конфискуваното имущество в пари, с което финансират различни публични услуги. В щата Тексас дори се превръщат в допълнително материално стимулиране за полицаите (повишаване на заплатите)
• Занижаване на стандарта за доказване – процедурата е улеснена за властта. Осъществява се със значителна процесуална икономия, водеща до отнемане на актив, с който се извършва престъпление, генериращо множество обществени разходи по залавяне, предотвратяване, разследване и т.н.
• Тежестта за доказване пада върху „невинния“ собственик – точно както в България, въпреки множеството изказвания на уж десни юристи, някои от които лидери на партии, в САЩ тежестта за доказване произхода на имуществото пада върху собственика им, точно обратно на презумпцията за невинност.

Обзорна статия по темата може да бъде прочетена в сп. Форбс с автор Чип Мелър – „Законите за гражданската конфискация и продължаващите атаки върху частната собственост“, 08.6.2011 г.

Докато беше кмет на Ню Йорк, Рудолф Джулиани (бивш прокурор, а сега адвокат на Доналд Тръмп) беше въвел правилото за конфискуване на автомобила на пияни шофьори (независимо от собствеността, т.е. пияницата може да управлява чужд автомобил). Описание на това явление е дадено във в. Ню Йорк Таймс с автор Алън Файндер – „Караш пиян – губиш колата? Принципът се тества“, 24.2.1999 г.
Като заключение трябва да спомена, че правната уредба варира между различните щати. Например в Ню Мексико няма такава практика, а в Кънектикът, Монтана, Небраска и Северна Каролина е необходима влязла в сила предварителна осъдителна присъда (за криминално престъпление). В Калифорния, Уисконсин и Флорида трябва доказателствата да са по-силни от обикновеното ‚обосновано предположение‘.

Българската селяния – отново в помощ на олигархията

Всякакви български самозвани експерти писаха-брисаха, трибуната им се ограничи до непеефските медии⁴, защото медийният император е господар на (КП)КОНПИ и гражданската конфискация е поредната бухалка в неговите ръце. Клетата държава е обречена на безпринципни идиоти, които да се бият на политическата сцена единствено в собствена угода. Разбира се, да угодиш на господаря си също е собствено доволство, защото той ще те нахрани, както неуморно го прави Прокопиев. Да обаче, няма значение кой е на власт и кой реално владее антикорупционната комисия, законодателството трябва да работи за всички нормални хора и срещу всички престъпници. Десните, които бяха символа на надеждата за промяна през целия преход или по-скоро в първата му третина, се оказаха нечестни и безскрупулни – затова и бяха изхвърлени от политическата сцена. Едни и същи негодяи преправят СДС като някаква партийка с „демокрация“ в името си, но всъщност са си все същите алчни, продажни и безчестни мутри. Сега плюят по гражданската конфискация с някакви невероятно тъпи аргументи. Втурнали се да бранят имуществото на крадеца от Разград до самозабрава. Априори, те се чувстват лузери, защото смятат Шайката за вечна. Самата шайка също се смята за вечна и напълно изключва вероятността да бъде изхвърлена от управлението, което, ако се реализира, тогава КПКОНПИ така ще погне Методиевич, Цветанов, Фандъкова, Тотев, Портних, Николов и хилядите други герберастки крадци, че само си викам: дано!

Гражданската конфискация си е съвсем валиден прийом за борба с престъпността, който има и превантивен ефект. За България, страна, затънала в престъпления и корупция, това средство е повече от необходимо. Дали ще се осъществява от специален орган или от прокуратурата е дискусионен въпрос, но необходимостта от подобен подход е безспорна. Селяндурите, които разясняват как било меганедемократично и опасно трябва да бъдат изхвърляни на бунището. защото са гнили ябълки. Те просто си мислят, че няма нищо по-голямо от тяхното село и могат свободно да го разказват на всички. Фалшивата им загриженост за правата на личността всъщност са загриженост за господарите им, които ги финансират. Обикновените българи не са придобивали незаконно имущество в несметни количества, че да се притесняват. Незаконно забогатели са онези, които трябва, плащат на несъстоятелни юристи да обясняват разни глупости, всъщност каквото и колкото могат.

1. Престъплението, вследствие на което е придобито незаконното имущество. Тълкувателното решение се отнася за предишна редакция на закона, точно по която е започнало производството срещу Прокопиев и би му помогнало в максимална степен.
2. Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) или Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), което е старото й наименование, наричана още „Комисия Антикорупция“.
3. Моля, обърнете внимание как през всичките години с изключение на 2012, 2014 и 2015 г., разходите не надвишават определените $2,2 млрд. Тоест, няма ударно харчене на целия бюджет в края на годината за всякакви щуротии, както това е в България.
4. Свързани с други олигарси и близо до т. нар. „десни“. {б.ред.}