Бивол и Храмът на обречените

Примитивите от прокуратурата и въобще системата се опитват мръснишки да ударят Атанас Чобанов, главен редактор на най-значимата свободна медия в България

19609

Много „специалисти“ са се изказвали и са писали за „тайната на успеха на Бойко Методиевич“. Какви ли не небивалици са изречени – за невероятния му мускул, харизма и селско чувство, за превъзходното образование, получено от откровени тъпаци като Тодор Живков и Царя, за подкрепа от някакви „генералски движения“, спящи клетки на Държавна сигурност или други структури на обскурантизма. Според мен най-близо до истината е „вий сте прости и аз съм проз1“. Това е необходимо, но напълно недостатъчно условие. Трябва още нещо, за да се поддържа статуквото в движение2.
В почти всички примитивни религии се е прилагал един особен ритуал – жертвоприношението. В култовия филм, откъдето е заимстван част от настоящия материал, „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“ освен силна вяра в богинята Кали и нейния върховен жрец Мола Рам (в ролята Иван Гешов), трябва да се пролее кръв отвреме-навреме, за да се засили страха от мощта на Кали и да се внуши непобедимост на кръвожадната богиня. Няма значение, че у нас богинята е възтлъста креатура, обитаваща палат в Банкя или хотел Берлин, тя е мощна, непобедима и в нейното име трябва да се жертват хора, за да не я разгневят, че гибелният й гняв може да се стовари върху целия народ.
Тайната3 на Бойко Методиевич е именно жертвоприношението. Простият български народ харесва падането на глави. Той е не по-малко примитивен от Вожда си, харесва го и неколкократно го преизбира (ех, разбира се, има и някакви машинации и фалшификации на изборните резултати, но и толкоз ли да не е). Нашата безобразно дебела и тъпа Кали реже глави наляво и надясно, за да задържи вярата на простите хора в себе си. Напоследък от „апартаментгейт“ паднаха някои значителни глави като цветанцветановата, цецкацачевата, пламенгеоргиевата и бориславсарафовата4. Тези изключително алчни и корумпирани люде на държавна служба „необяснимо“ забогатяха и си закупиха луксозни жилища с индивидуални асансьори, сауни, солариуми, тераси, балкони и барбекюта. Тъй като българинът мрази всяка корупция, в която не участва, завидя „благородно“ на слугите си и искаше да ги види стъпкани в калта. Божеството от Банкя веднага удовлетвори народните искания, разбира се, с някои изключения. Стар и отвратителен мошеник като Вежди и още няколко се отърваха невредими. Но, така или иначе, паднаха някакви важни глави и фанатично вярващите в божеството със селски произход уж гласуваха пак за него и го направиха 1-ва политическа сила в изборите за европейски парламент. Картината няма да е пълна, ако не спомена за Буда, който непрестанно напомня за извършените жертвоприношения и неговата постоянна готовност да служи за божество на сляпо вярващите.

Ах, този трън

Съществен принос в разклащането на правителството в аферата „апартаментгейт“ имаше уебсайта Бивол. С безкрайно добрите си разследвания, тази (да не кажа единствена) медия, достойна да носи този етикет, създаде много проблеми на Буда. Божеството трябваше час по час да реже глави или да се оправдава. Това е в разрез със статута на божество и неговия Ira Deum5 към Бивол е по-силен от артилерия, по-сляп от спалакс6 и по-малоумен от милиционер-гербаджия.
В родината на Борисов и Пеефски, лятото, освен високи температури, донесе и още един гейт – НАПлийкс. Некадърниците от Националната агенция за приходите (НАП), които са герберски назначения и в този смисъл нямат никакви професионални умения с изключение облизването на задници, не са защитили достатъчно добре данните си, което е довело до хакерска атака и масивен теч на поверителна информация. Само в толкова глупава държава може да се занимава обществото с хакерите и източилите информация, вместо с истинските виновници за този теч – ръководителите на НАП и техните висшестоящи. Финансовият министър се изложи допълнително като злополучно се опита да се пошегува с всеобхватната си некадърност, негова и на подчинените му (изтеклата информация можела да изложи единствено неверни съпрузи). Простодушният народ обаче попиваше всяка информация за хакерите, за собственика на фирмата-разбивач на тайни, чакаше шефът на всички хакери по света дали ще се върне или не, дали е в Канада или някъде другаде и всякакви други глупости. Иван Тодоров (шеф на ТАД ГРУП, набедена за извършител на хакерската атака) бе превърнат в МакГъфин (разяснения за термините ‚червена херинга‘ и ‚МакГъфин‘ тук). Затова, естествено, са виновни идиотските медии, които заливат „най-интелигентния“ народ в света с червена херинга. Пленяването на медиите се оказа една от най-полезните операции на олигархията, довела до задържането й на власт с десетилетия.
На другия полюс беше Бивол, който информираше обективно за ситуацията в държавата на мафията и даде възможност на хората да проверят дали и в кои файлове има изтекла информация за тях. Срещнаха мощен отпор от тъпаци, които се бяха обявили за IT специалисти, и бързо се отказаха (Бивол беше създал възможност за проверка за наличие на ЕГН по файловете от НАПлийкс).
Нека не забравяме и разследванията за Вальо Златния (ГеПи Груп), където Бивол прояви невероятно мъжество. Точно това разследване доведе дори до арест на двама журналисти, единият от които румънец (подробности тук). В сайта на Бивол могат да бъдат открити и десетки други разследвания, за които ситата прокуратура остава глуха.

Мола Рам и Жени Пръскачката

Комичните прокурори установиха опит за държавен преврат чрез НАПлийкс, защото хакерите щели да напръскат с вода нашите първи партийни и държавни ръководители, а защо не и чужди, с напоителната система около Народното събрание. Това се оказа поредната простотия на скудоумните прокурори – зелените площи около сградата, пълна с развалени хора, се поливали аналогово – с лейка. Няма действие на българската прокуратура, което да е в дисхармония с нейната абсолютна несъстоятелност и въпреки това щели да издадат някаква европейска заповед срещу Атанас Чобанов. Запознати твърдят, че заповедта не е за арест, а за разпит, но няма повече информация за процедурата относно разпита на главния редактор на Бивол. Не може да не съществува някакъв механизъм за отказване услуга на малоумници, та се надявам французите да реагират адекватно като съобщят, че няма да се занимават с никакъв Иван Гешов и с никаква Евгения Станкова. Пак разчитаме на външна сила, която да защити крехката свобода на словото в скапаната ни държава, която упорито държи 111-тото рекордно място в класацията на „Репортери без граници“. Всъщност на европейска арена държим всички негативни рекорди: по свобода на словото, законност, доходи, социално неравенство, корупция, кражби, присвояване на обществени средства и много други от този ред.

Просвещението е измело примитивните религии и примитивизма в религиите, но то не е настъпило по нашите земи. Народът все още е прост и си избира само прости вождове. Бивол е будител, опитва се да ограмоти този народ, но всуе – не се просвещава туй, що безпросветно е.
България е като храмът на обречените. Хората вътре са обречени, защото са неинтелигентни, необразовани, страхливи и обичат по селски „да се снишат“. Героите тук са индивиди, в народа няма нищо храбро. Истински герой е Атанас Чобанов, затова и с всички сили трябва да му помогнем да се справи с опитите на Мола Рам да изтръгне сърцето му, защото това е битка за бъдещето ни, а то ще е светло с такива Наско и мъртво с такива като Мола Рам.

Бележки

  1. Стилистично неправилно изписване на „прост“. {б.ред.}
  2. Игра на думи. {б.ред.}
  3. Една от тайните.
  4. За последните още не е много сигурно. {б.ред.}
  5. Божи гняв, от латински език. {б.ред.}
  6. На български език – „сляпо куче“. В България се среща „планинското сляпо куче“. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here