Току да настане вечерта и звездите да обсипят свода небесен, безумен джип покоси Милен Цветков. Кротко стоящ на червен светофар, с маска на лице, която обаче не му пречеше да говори, с ръкавици на ръце, които обаче безсмислено стояха върху безупречно чистите му ръце, той неподготвен за тази участ бе пометен от наемния си убиец. Никой не може да е подготвен за такава орис, камо ли Милен. Той отиде в „архива“, както сам установи още на 23.11.2019 г. в предаването на БНТ „Денят започва с Георги Любенов“ (оригинално видео).
За пореден път изгонен на улицата от Нова телевизия1, Милен беше останал без работа и се опитваше да намери нещо, с което да продължи да посреща „чукащите на вратата сметки“. За последните 2 години успя във Фейсбук да води предизборни студия с камерна аудитория за „Демократична България“. Местните избори през 2019 г. бяха фалшифицирани и спечелени от партията-пиявица и Милен се върна отново на улицата. Започна проекта „Алтернативата“ по ТВ1 заедно с Генка Шикерова, друга пострадала от безконтролната свобода на словото, царуваща с всичка сила в България (и при нея теслата беше размахана от Нова телевизия). Започна този проект, но не можа да го развие, защото властта се уплаши и реши да му затвори устата завинаги.
Вий, вий срещу смъртта на светлината
Многократните завръщания на Милен Цветков в любимата му телевизия се дължаха на члена на борда на директорите й – Силва Зурлева. На 08.5.2019 г. тя беше изгонена от новия Домуз собственик, а на Нова година тя ненадейно почина при „инцидент“, за какъвто се опитват да представят и този с Милен Цветков, което е пълен абсурд. В България на всеки 100 журналисти се падат 2-3, които са срещу властта и си позволяват да говорят (пишат) срещу Бойко Методиевич и неговата клика милиционери. Бедствията, авариите и инцидентите се случват единствено на онези двама-трима – бият ги, унижават ги, превръщат ги в цел на всички бухалки, които има държавата с евфемистичното название „контролни органи“, запалват им колите, взривяват им ги, взривяват и самите тях. В същата тази държава тотализатора в два последователни тиража изтегли едни и същи числа, всички подобни събития прислужниците на властта и самата власт обясняват със случайността, но по-интелигентните знаят, че тя няма и не може да има нищо общо. Как все враговете на Бойко Методиевич страдат и биват убивани, а неговите ласкатели плуват в басейни сред милиони левове?! Отговорът е много лесен. За мутра с много държавна власт в посттоталитарна държава, без никаква опозиция, рефлексите направо са безусловни. С противника не се спори, не се разсъждава – помита се могъщо с мощен джип. Така изчезва „цвета на нацията“, за да останат послушковците, милиционерите, тъпанарите.
Не си отивай кротко в тъмнината
Милен беше от малцината, които може и никога да не си виждал на живо, но които въпреки това познаваш, допускал си ги стотици пъти в дома си, усещаш ги като твои приятели. Ако падне случай да го срещнеш на улицата ти се иска да му кажеш „здравей, Милене!“, а той непременно ще ти отвърне, въпреки че никога не те е виждал преди. Мисълта, че това вече е невъзможно да се случи е потискаща, угнетяваща, страшна. Този усмихнат и добър човек, този чист и честен журналист не ще може вече да ни каже „здравей, България!“, макар отдавна да не беше част от това предаване. Смъртта на Милен ще покрие поне за няколко дни цяла България с горест, защото цяла България го познаваше, а тъгуваш за някого когото познаваш – няма как да те обземе печал за нещо непознато и далечно. Този светъл образ бе погълнат от тъмнината по заръка на хунтата милиционери, впила се в държавната снага вече десетилетие.
Милен беше истински журналист и на негово име никой не ще учреди никаква награда, защото всички тези награди са пунта мара. Затова те ще бъдат на името на абсолютно безлични и без никаква следа в журналистиката като константинова, крушкина и др.т. Милен беше личност и остави една ясна диря в българската телевизионна журналистика, но ще бъде кощунство неговото име да се нареди до имената на незначителните и да се връчват наградите Милен Цветков на послушковци и подлизурковци.
Убиецът не ни е враг
Смъртта на Милен Цветков ще мине в графата „войната по пътищата“. Ще се появят тлъсти депутати, които да предложат наказанията за пияни и дрогирани шофьори да се увеличат от 100 на 200 год. Сегашните наказания не се спазват или пък се измисля някаква схема за условно измъкване, но „народните представители“ ще предложат да се утежнят. Това е едно дежа вю, но така са свикнали българските политици да излизат от ситуацията – като обещаят кръвожадни наказания за бъдещите убийци. И, о, чудо, интелигентният български народ се успокоява, защото тази компенсаторна реакция работи вече няколко десетилетия. Умелото насочване на омразата към физическия убиец на Милен, целящо съвсем да се забрави за поръчителя, е прийомът прилаган десетки пъти. Първобитните народи са жадни за кръв и въпреки че наказателният ни кодекс предписва по-благоприятното наказание за извършителите2, народът се успокоява и гледа с нова надежда напред. Не, този пиян и дрогиран изрод, продукт на олигархията, не ни е враг. Той е известен и засега се олицетворява от Диктатора.
Бележки
- Това става в разгара на лятото на 2018 г., когато медията все още не е в ръцете на Пеефски чрез Домуза.
- Странно как в наказателното право на толкова примитивно общество насила е заложено още от 1968 г. с чл.2 (2) от Наказателния кодекс «ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца». Тази „загриженост“ за дееца е продиктувана от факта, че обикновено това са „наште хора“ и може току да се направи някоя благоприятна за тях нормативна промяна и след това да се върне пак старото положение (справка Ванко 1), че и нещо дори по-жестоко. Изтеклият половин век не е достатъчен, за да облагороди кръвожадния народ, но пък през това време колко „наши хора“ са се отървали…