Неравенството в България

За 75 дни протести се изговориха много неща за управлението на хунтата, много от тях верни. Никоя от говорещите глави на трибуната не се сети да спомене за една от най-големите злини на правителствата на Бойко Методиевич, а именно – задълбочаване на неравенството в България откакто милиционерите са на власт. Разбира се, словесният поток включваше някакви заклинания от типа „правителство на задкулисието / олигархията / мафията“, но това бяха емоционални излияния без съответната икономическа обосновка. Ден преди Велико народно въстание III ще се опитам да аргументирам с икономически доводи тази парадигма¹. Вече съм имал удоволствието да сравнявам икономиките на България, Чехия и Словакия (тук), ще го направя и сега при валидни уговорки от посочената хипертекстова връзка. Сравненията ще са по отношение на дяла на доходите на най-бедните 50% от населението и тези на най-богатите 10%. При големите икономики обикновено се разглеждат 1% богаташи, но тъй като обектите ни са по-малки страни (респ. икономики) се разглеждат 10 пъти повече елементи. В САЩ например от Втората световна война (по-точно от 1944 г.) „бедните 50%“ са имали по-голям дял в националния доход от „най-богатия 1%“ до 1996 г. Това става на III год. от I мандат на президента-демократ Бил Клинтън. Низходящият тренд при половината американци започва още от Ричард Никсън (републиканец), продължава при Джерълд Форд (републиканец), но е особено стръмен при Джими Картър (демократ). Най-стръмно покачване при най-богатия 1% е при Роналд Рейгън (републиканец), тенденцията се запазва и при Джордж Буш старши (републиканец), но точката на пречупване е именно при управлението на лявата партия в САЩ и нейния виден представител – Клинтън.

Макар и малко претрупана фиг.1 ни показва относителния дял на доходите на онези 50% от населението с най-ниски доходи, ведно с 10% най-богати в България (означена като BG), Чешката република (CZ) и Словакия (SK) в периода 1980 г. – 2019 г. Вижда се, че в мрачния комунизъм (през 1980 г.) делът на доходите на по-бедната половина от населението в националния доход е съответно около 30%, 35% и 30%, докато същите числа за богатите 10% са: 20%, 17% и 22%.
В България доходите на богатите 10% в общия дял започва 7-год. ускорен растеж от 1989 до 1995 г., който се дължи на почти 2-год. управление на правителството на Любен Беров и служебното (3 мес.) на Ренета Инджова и само в I год. от правителството на Жан Виденов (социалистическо), но то обръща тренда и до 2000 г. той е надолу. Увереният спад на по-бедната половина от българското население в националния доход също започва през 1989 г. и достига локален минимум през 1995 г. (премиер Жан Виденов). Най-малката стойност за всички времена имаме при Бойко Борисов през 2019 г. (очаква се 2020 г. да е още по-лоша). В този смисъл най-корумпираното правителство на всички времена наистина е докарало народа до невъзможно положение. За сравнение: богатите 10% бележат исторически рекорд през 2018 и 2019 г. В този смисъл оценката, че правителствата на ГЕРБ са правителства на мафията и олигархията напълно се покриват с икономическите данни.

От фиг. 1 се вижда също, че в Чехия и Словакия от около 1995 г. насам и на двете групи доходите са между 25% и 30%. Дори последните няколко години в Чешката република дела на доходите и на 2-те групи е напълно изравнен (около 28%). За Словакия „бедната половина“ е с дял около 25%, докато „богатите 10%“ имат около 29%.

Основната причина за разликите е в добре направената приватизация в 2-те страни от Вишеградската четворка, за разлика от криминалната българска. След влизането в Европейския съюз могъщ разпределителен фактор се явяват обществените поръчки, които се разпределят значително по-справедливо в Чехия и Словакия, докато у нас това става на обръчите от фирми – едни и същи олигарси близки до властта, потребяващи обществени ресурси срещу престация на некачествени услуги и доставки, ако въобще такива са налични (в голяма част от случаите има измами и в количествата).

За да е пълна картината трябва да се даде информация за състоянието след данъчното облагане. След облагане с данъци доходите на населението, делът на „бедните 50%“ е по-голям от този на „богатите 10%“ в Чехия и Словакия, а в България данъците намаляват леко предимството на богатите, но разликата е толкова голяма, че нищо не може да попречи на олигархията да изсмуква обществените ресурси. Всичко това се вижда от фиг. 2.

И накрая графиката на Националния доход и Брутния вътрешен продукт² на глава от населението, пречупен през „потребителската кошница“ на съответните страни (по правило е по-голям от номиналния БВП на глава от населението). Фиг. 3 ни показва растежът на икономиките в разглежданите страни, а останалите две фигури ни сочат, че в Чешката република и Словакия това е обогатявало предимно бедните слоеве на населението, то за България нарастващото обществено богатство е отивало в джобовете на мафията.

1. В забележка под линия ще изкажа своите извинения, които многократно изказвам, но все не излизат в пълен обем в окончателния текст: не са правилни едномерните разглеждания (не случайно в устойчив израз се е превърнал „плоски разсъждения“), защото процесите в икономиката са многофакторни и рядко пъти елементарни, същевременно аудиторията и медията изискват не само речева акомодация, но и по-популярни термини, несложни и не особено дълбоки разсъждения, защото алтернативата им е академичният текст, който ще събере не повече от няколко читатели. С други думи, моля, за извинение, за ненаучните си съчинения, защото това все пак е публицистика, а не дисертационен труд.
2. Съкращаван като БВП. БВП/ч. – Брутен вътрешен продукт на глава от населението. ППП – паритет на покупателната способност (в зависимост от индивидуалните различия между страните се използва този метод на изравняване, известен още като „потребителска кошница“). {б.ред.}