Октопусин

Като всеки диктатор Владимир Путин се оказа необикновен грабител на обществени средства и то най-долнопробен

20267

Тези дни Алексей Навални показа световна класа – завърна се в една авторитарна държава, където го чакаше арест, от една страна, публикува видео с разследване за грандиозна корупция под заглавие „Дворецът на Путин. История на най-големия подкуп в света“, от друга. Такава смелост и характер се проявяват само от истински велики личности. Разследването е направено суперпрофесионално и не може да остави никакви съмнения в автентичността си. Според него Владимир Владимирович Путин е отколешен крадец. Единият от митовете, които филмът разбива, е разузнавателното минало на Путин. Той е бил просто представител на КГБ в гр. Дрезден (Източна Германия), не е имало нищо тайно, а Владимир е бил чиновник, стоящ на бюро и обявен в телефонния указател. През това време той се е занимавал с контрабанда на магнетофони, които са били дефицитна стока в СССР. С други думи, не е пропускал ден да се възползва от позицията, която му е давала държавната служба, за да се обогати. Германската атмосфера му помага точно да формулира 3-те принципа в живота си:

  1. Бъди лицемер (лъжата и двуличието са мощни оръжия, които не бива да се пренебрегват)
  2. Корупцията е в основата на доверието (нищо не създава такава близост между двамина, каквато общата история с вземане на подкупи)
  3. Парите никога не са достатъчно (колкото повече пари имаш, толкова повече нарастват нуждите ти, ерго имаш нужда от още; в този смисъл не бива да се отказваш от никакви сделки поради причина наличие на достатъчно средства).

Савецката1 машина ще активира всичките си мурзилки по света и те ще ни залеят с информация за сътрудничеството на Навални със „западните тайни служби“ и тяхното неистово желание да дискредитират „добрия“ Путин и „най-велик и единствен вожд“, дръзнал да се противопостави на „американския империализъм“, превърнал Матушката отново в световна сила. И слово няма да стане за дълбоката корумпираност на Диктатора, който затъва още по-дълбоко в разкош, луксозният живот на близките му също няма да бъде засегнат от мурзилките, защото да кажем, че неговият собствен е логичен, тъй като е държавен глава. Опорните точки ще са съсредоточени около неравната борба между падпалковник и „световния империализъм“. Личността на джуджето също ще бъде пренебрегната, защото пропагандата ще бъде силно затруднена да обясни как един откровено тъп човек, част от низините на савецките тайни служби, е толкова велик. Как е ултранеобразован и неспособен дори кокошарник да ръководи и как всъщност превръща Русия в държава от Третия свят. Икономическите показатели на Матушката са твърде показателни за „успехите“ на руското държавно ръководство и тяхната кадърност. Във филма на Навални става дума за обещанията на Алексей Милер, част от шайката на Путин, който като шеф на Газпром обещава да направи пазарната капитализация на компанията от тогавашната $360 млрд. на $1000, а в момента е постигнал $70, т.е. обещава да я утрои, а де факто я сваля 5 пъти.
Държавата Русия е превзета от Путин и приятелите му. Всички те са назначени на ключови икономически и политически позиции и няма държавна институция, която да работи нормално или дори задоволително. Така цялата държава работи за Шайката на Путин, която се е впила в могъщата й снага като октопод и смуче ли, смуче жизнените й сокове.

Психология на плагиата

Според официалната си биография, Путин е роден на 07.10.1952 г. в Ленинград, през 1970 г. започва да следва Право в Ленинградския държавен университет, където се дипломира през 1975 г. В началото на 80-те години на XX в. Владимир учи в Школа № 1 на КГБ в Москва. През 1996 г. Путин получава научната степен2 „кандидат на икономическите науки“ от Санкт Петербургския държавен минен институт (защитена през 1997 г.). Понастоящем епизодът с дисертацията е изчезнал от официалната му автобиография (официална биография, сайт Президент на Русия). Това е заради разследването на Клифърд Гадди и Игор Данченко, изследователи от Института Брукингс (официална страница), завършено в началото на 2006 г. Няма данни Владимир Владимирович да е посещавал учебното заведение, откъдето е получил кандидатската си степен (специалност 08.00.05 – Икономика и управление на народното стопанство). Научен ръководител му е бил професор, доктор на икономическите науки Владимир Анатолиевич Федосеев. Според Олга Литвиненко, дъщеря на ректора на Санкт Петербургския държавен минен университет3, баща й Владимир Стефанович Литвиненко е авторът на дисертацията на Путин. Независимо от авторството (вж. Допълнителната литература), дисертацията съдържа 218 стр., от които 16 ключови стр. са преписани 1:1 от учебника на Питсбъргския университет „Стратегическо планиране и политика“ на Уилям Р. Кинг и Дейвид И. Клиланд (“Strategic planning and policy” от William R. King 4 и David I. Cleland 5, 1978 г., преведена на руски език през 1982 г.). Текстът на глава II (Стратегическое планирование воспроизводства минерально-сырыевой базы региона) e преписан 2/3 от учебника на Кинг и Клиланд. Общо преписаните страници в дисертацията на Путин са почти 20 с незначителни промени от оригинала. Отделно от това брутално са взети 5 фигури и таблици от учебника на американците:

  1. „Рис.2.1. Элементы системы стратегического планирования“ от “Fig.2.2. Elements of Strategic Planning System”
  2. „Рис.2.2. Схема обратных связей в стратегическом планировании“ от “Fig.4.7. Planning Feedback Process”
  3. „Рис.2.3. Схема процесса стратегического планирования, система информационного обезпечения и источники информации“ от “Table 10.2. Information Subsystems Relating Information Sources to the Planning Process”
  4. „Рис.2.5. Элементы стратегического выбора направлений, методов, средств воспроизводства минерально-сырыевой базы региона“ от “Fig.6.2. Illustrative Strategic Choice Elements”
  5. „Рис.2.6. Основные этапы стратегическое планирование воспроизводства минерально-сырыевой базы региона“ от “Fig.4.4. Substantive Strategic Planning Process”.

В посттоталитарните държави, където резултатите са нищо, а празните приказки – всичко, има една неотминаваща мода да се кичи простолюдието с академични титли. Това създаде масови евтини „малки“ дисертации, които бяха сътворени по няколко начина: написвани изцяло от друг автор или преписвани или изцяло неподходящи дори за магистърска теза (обръщам внимание, че във философията и логиката операторът „или“ включва в себе си „и“). Очевидно Владимир Владимирович се е възползвал от нещо такова. Той няма как да е автор и на частица от написания в дисертацията му текст, защото той е твърде сложен за милиционерската му глава.
Психологията на лъже-учения се базира на възприемането на науката като някакъв шаманизъм (лъже-ученият не може да отсее зърното от плявата), неговата представа за света е базирана на съждението „щом аз не мога / разбирам, значи никой не може / разбира“. Тоест, неговата психология подценява интелигентността на другите, а то е основано на собствена интелектуална нищета. Лъже-ученият не може дори да си представи, че истинският учен го разконспирира, за да употребя малко милиционерска терминология, в обикновен разговор за няколко минути. Слагам този откъс за отдавна известното плагиатство на Путин, за да илюстрирам отношението му към света – той или силно подценява аудиторията, или въобще не му пука какво тя ще си помисли, напълно в духа на изфабрикуваната степен „кандидат на науките“. Следователно, трябва да се очаква неистово отричане на истината от Пусин и неговите валетата, а по-късно, както дисертацията изчезна от официалната биография на президента, така и този дворец ще потъне в забрава.

Октоподът Путин

И преди беше ясно, но след филма на Фонда за борба с корупцията (ФБК) на Алексей Навални, вече е безпощадно ясно, че Владимир Путин е прост, алчен, корумпиран, нагъл и тъп. Рекордният брой гледания на „Дворецът на Путин. История на най-големия подкуп в света“ показва глада на руснаците за истина и справедливост, нещо от което шайката на Путин ги е лишила в страната, в която живеят. Тези мръсници са превърнали Русия в колония с над 100 млн. роби, които толкова жестоко експлоатират, че и най-дивият капитализъм не би могъл.
През 1983 г. беше премиерата на един от най-хубавите филми за Джеймс Бонд с Роджър Мур – Октопуси. В нея авторите показват привързаността на руските властници към лукса чрез различни бижута (например: „яйца Фаберже“, „звездата на Романов“). Не щеш ли повече от 30 год. по-късно откриха точно яйца Фаберже във вилата на главния прокурор на Украйна Виктор Пшонка, когато президент е приятелят на Путин – Виктор Янукович. При Пшонка се видяха още стари и ценни икони, картини, старинни евангелия и свети мощи, колекция от хладни оръжия. В къщата на Янукович бяха намерени сребърни чаши и прибори, изключително богата автомобилна колекция (31 автомобила и 8 мотоциклета) и др. Луксът струеше от къщите на тези двама украински ръководители, които бяха за малко на власт, а какво е при Путин, който вече 20 год. е господар на толкова по-могъща държава ни представи донякъде Алексей Навални (защото има скрит океан от богатства, известен само на Отровителя и все още неразкрит от Навални). Да, филмът му е 3D възстановка, защото той няма достъп до двореца, но въпреки това въз основа на разпространени от работници снимки, както и от каталозите на мебелните фирми, е пресъздадена много близка до действителността виртуална реалност. Сентенцията, приписвана у нас на Стив Джобс – „един слух става истина, когато официално бива опроверган“, а всъщност нямаща нищо общо с него, защото за оригинален автор се счита Ото фон Бисмарк, макар и той също да не е такъв, като първоизточник звучи така: „никога не вярвайте на нищо в политиката, докато информацията официално не бъде опровергана“. Истинският автор на крилатата фраза е неизвестен6, но тази негова аксиома триумфира в поведението на руския президент и неговите прислужници след публикуването на обвиненията на Навални и техния небивал успех. Опровержението на Путин беше смехотворно – той каза: „не съм гледал филма, но нищо в него не е вярно! дворецът никога не ми принадлежал, нито на мен, нито на семейството ми, никога!“ Във филма няма подобни твърдения, там изрично бяха посочени компаниите, които го притежават формално и го управляват физически. Съвсем недвусмислено се изясни връзката между тези компании и Владимир Владимирович, нещо повече: неколкократната смяна на дружеството-собственик всъщност цели да прикрие истинския владелец и да създаде неясноти около имота, защото управлението и счетоводството остават в една компания, запазена при всички собственици, вкл. и до ден днешен. Ерго, има ищах за прикриване на истинския собственик и нещата никак не са толкова прости, колкото ги представя корумпираният президент с неговото „никогда!“. Различните собственици на различните обекти около двореца (яхтено пристанище, лозови масиви, един винпром, втори и др.) са избрали една и съща счетоводна къща, което е практически невъзможно в реални условия (тоест, имаме симулативни собственици). Седалището на фирмата-собственик на двореца де факто е в един сутерен, напълно затворен и необитаем от години, но пък притежава активи за милиарди. Над двореца е определена зона забранена за полети, а яхтеното пристанище е собственост на компания-развъдник на морски дарове, което е основание за създаване на зона забранена за водоплаване. За толкова години този развъдник не е реализирал и една скарида на пазара. Приходите от продажби са много кръгла 0, която не може да оправдае съществуването на фирмата с толкова много служители, обслужващи и размотаващи се на кея. Охраната на обекта съвпада с охраната на президента, но това също е напълно случайно и Владимир Владимирович няма нищо общо. Единият винпром се е сдобил с така присъщата за винзавод хеликоптерна площадка. И най-сетне, няма как „всичко от филма да е лъжа“, можеше да бъдат посочени съвсем конкретно няколко, а когато се опровергава така официално и толкова цялостно – прилага се аксиомата на неизвестния автор, т.е. всичко е истина! И в най-смелите си мечти нито Навални, нито друг нормален човек, не е очаквал Пусин да си признае, но пък истината е повече от кристално ясна: тъпият незначителен агент от КГБ е дълбоко и непоправимо корумпиран.
Във филма Октопуси песента се изпълнява от Рита Кулидж и е озаглавена “All Time High”, което следва да се преведе „Рекорд на всички времена“. При Октопусин също имаме такъв рекорд – по подкупничество, тъпота и наглост.

Видеото на ФБК „Дворецът на Путин. История на най-големия подкуп в света“:

Допълнителна литература:

«В своей диссертации Путин сам написал, по-видимому, всего пару страниц», Илья Шепелин, 27.6.2013 г., Republic.ru

Ксерокс на даче: тайна фальшивой диссертации Владимира Путина, Дмитрий Волчек, 04.3.2018 г., Радио Свобода

Диссертацию Владимиру Путину написал ректор Горного университета Петербурга, 04.3.2018 г., NewTimes.ru

Бележки

  1. Неправилно изписване с пейоративна цел. {б.ред.}
  2. Съвсем същата беше и в България, сега тази степен се нарича образователна и научна степен „доктор“, за разлика от „големия доктор“, чието точно наименование е: научна степен „доктор на науките“. Много често на английски език „малкия докторат“ неправилно се превежда като PhD (Doctor of Philosophy).
  3. Преименуван на университет през 2011 г. (страница в Уикипедия на руски език).
  4. William Richard King, род. 24.12.1938 г. в югозападна Пенсилвания и 41 год. преподава в Университета на Питсбърг, с множество награди, основател и председател на Асоциацията за Информационни системи и съосновател на Международната конференция за Информационни системи.
  5. David Ira Cleland, род. на 21.3.1926 г., поч. 01.8.2018 г. инженер и почетен професор на Университета в Питсбърг, признат като „бащата на Управлението на проекти“.
  6. За пръв път подобни слова са публикувани на 31.8.1897 г. от вестник „Триседмичен събирач“ (“The Tri-Weekly Gleaner”) в Кингстън, Ямайка. Те са свидетелство на очевидец, който се изказва за някакво становище на правителството в Трансваал (провинция в ЮАР със столица Претория, която се явява и столица на цялата държава), той казва: «никога не приемам нищо от правителството, докато то официално не бъде опровергано – тогава вече знам, че е истина». Впоследствие едновременно е отпечатана дописка от човек подписал се „Зад Кулисите“ в лондонските вестници „Де Таймс“ и „Сейнт Джеймс Газет“ на 10.12.1900 г., където авторът казва: «аксиома в реалната политика е никога да не се вярва на нищо, докато то не бъде официално опровергано». Вариантите на тази сентенция са многобройни, но първите намерени публикации са от неизвестни автори. ‚Дописката‘ е един от журналистическите жанрове, терминът се употребява в наши дни съвсем погрешно. Това са т.нар. „писма до редакцията“ или „редактора“ или „главния редактор“. Най-близък до него е ‚кореспонденцията‘ или ‚репортажът‘, но разликата се състои в авторството; при дописката авторът е читател, несвързан професионално с печатното издание, което публикува опуса му. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here