Емпатия на бездарието

Езикови бележки по една журналистическа неграмотност

14898

Заглавието на коментара да се разглежда откъм поетичната му страна {б.ред.}

Мръснишките атаки на Баце срещу президента не секват. След чудесната протестна акция на „Системата ни убива“ и „Референдуми за справедливост“, провела се в събота (13.2.2021 г.) и достигнала до ул. Жан дьо ла Фонтен в гр. Банкя – пред къщата на Бойко Методиевич, се случиха знаменателни събития. Баце изведнъж откри, че замесването на децата на политическия противник, е грозна проява и лицемерно призова всички да се откажат от подобни прийоми. Оказа се, че единствената причина за двуличния призив, се корени в стреса, преживян от семейството на дъщерята на Тирана, вкл. неговите внуци, наследници на трона. Протестът пред собствения му палат му предизвикал лъвски рев у престолонаследниците и това смутило душата на Диктатора. Случката със сина на президента току-що беше навършила 1 седмица, през която Тирана позорно мълчеше. Иначе зад кулисите вероятно е насърчавал Костадинка и тъпчо Терзийски да мачкат 17-год. син на Румен Радев, мачкайки по този начин самия Румен Радев. Най-яркото доказателство за съучастието на Баце се вижда от играта на примабалерината Костадинка в спектакъла – там няма никакво нарушение на противоепидемичните мерки, защото според свидетелствата на самата мафия (прессъобщение на милицията) участвалите са 14 души, а частните партита до 15 души са разрешени, но пък главната роля се изпълнява от главния контрольор на заповедите за спазването им. Това не попречи на Костадинка да вземе най-дейно участие в обвиненията и „разкритията“ срещу Румен Радев, докато свенливата мома Терзийски остана на заден план. Отделно военната подготовка на самия президент не му позволи да се възползва от ситуацията – той отрече всички обвинения на милицията и Костадинка (за нарушение на противоепидемичните мерки, отвеждане в РПУ, отказ на родителите да го вземат оттам и т.н.), което е правилно, но глупавата хунта беше оставила едно много слабо място в тезата си и това му даваше възможност да я атакува мощно точно там (нямаше никакво нарушение на мерките срещу Ковид-19 съгласно техните собствени сведения). Този пропуск на президента, направен от глупост или друго, ще позволи завързването и револвирането на скандала, вместо с един удар да бъде разсечен гордиевия възел (сигурен съм, че Радев не е планирал никакъв по-сложен сценарий за развитие на ситуацията).
Призивът на Тирана да не се замесват семействата в политическите битки дойде твърде късно, твърде гузно и твърде фалшиво, за да намали погнусата от Баце, но пък беше благородно заклеймен от президента. В цялата тази ситуация, той е положителният герой. Единственият упрек към него вече го отправих (липса на фокус в опровержението относно участието на сина му), но подобно поведение също може да бъде отдадено за липсата на желание за омърсяване, в този смисъл отново проява на благородство.

В предаването ЕвроДикоФ по телевизия Евроком (от 12.2.2021 г.), водещият Сашо Диков не успя да разбере Радев и похвали Костадинка. Да не разбереш поведението на летеца е едно, и съвсем разбираемо между другото, защото Диков не е някакъв върховен интелект, но похвалата за примабалерината беше не просто безвкусна проява, а свръхглупашка постъпка. Един мазен и отвратителен натегач, включил се във водевила, за да се подмаже на Тирана, беше похвален от Диков за поведението си. Струва ми се излишно, но все пак да добавя: Сашо Диков е един от най-големите критици на Тирана и неговата шайка. Затова ми се струват необясними похвалите към един от най-мазните и отвратителни представители на мафията, какъвто е Костадинка.

Втората глупашка журналистическа проява, която заслужава да отбележа, четем в Дойче Веле – „Децата на политиците: историята със сина на Радев“, с автор Емилия Милчева, 15.2.2021 г. (оригиналът тук). Няма да коментирам неточностите, откровените лъжи и алогичното морализаторстване от авторката, нито пък откровената й глупост с наричането на „любимата роля“ на Тирана – „мъдър наставник“ (колко може да е мъдър един неподправено тъп милиционер), но все пак ще коментирам финалното й изречение: «Ако президентът Радев беше реагирал веднага след новината за сина си с изявление във Фейсбук, мнозина щяха да го разберат и да му засвидетелстват емпатия. С тийнейджърите винаги е трудно. Но той избра да покаже лице на политик».

Уж престижно журналистическо издание, но издава много слаба подготовка по роден език. В изречението има 2 груби грешки:

  1. Неправилна рекция в „засвидетелстват емпатия“. Емпатията не може да се засвидетелства (или е твърде глупаво да се прави). Емпатия може да се прояви, изпита и др. Много хора си мислят, че е възможно да има „горещи температури“ или „бърза скорост“, но това далеч не е така. Същото e и с емпатията. Рекцията има много общо с ерекцията, но все пак не са едно и също
  2. Семантичното поле на емпатията е по-различно от това на симпатията. При емпатията имаме много по-голяма близост между субекта и обекта; емпатията е проява на същите чувства у субекта, които се проявяват от обекта. Например: може да се радваш с някого, който се радва, можеш да тъгуваш с някого, който тъгува и т.н. Симпатията предполага малко по-голяма дистанция между субект и обект. Например: субектът може да прояви съчувствие към скръбта или радостта на обекта, без самия да изпитва точно радост или скръб. В случая с Румен Радев не може да се прояви някаква емпатия, защото: първо, не се знае какви чувства е събудила случката у него (яд, гняв, злоба, ожесточение, примирение, неудовлетворение, и много др., може дори да е повече от едно чувство, второ, не се знае кой е обектът на неговите чувства (може да е яд към Диктатора, а може да е яд към сина му, а може дори да го е яд на себе си).

Тук ще припомня част от „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов, където главният герой напътства „главния редактор“ Данко Харсъзина, пък оня му отговаря:
«— Е добре, тури „мерзавци“. Па да не забравиш да туриш и „фаталния за българския народ“. Дявол да я вземе, много ми се харесва тази дума „фаталния“! Като кажа така ф… фф… фаталния, сякаш че ффащам някого за гушата… Страшно ми се харесва!
— А пък мен най ми харесва, като напопържам някого – изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина, олеква ми н’ам как на душата!»

Има една група журналисти, които неистово желаят да се отличат от кафявите медии на Пеефски, но разликата никога не идва от надареност, а само от пътя на парите, на който са застанали. Не, състоянието да си срещу Корпулентния бизнесмен не те прави добър журналист, още по-малко талантлив.
Не мога да подмина и Милчевата инсинуация при сравняването на 19-год. дъщеря на президента Джордж Буш младши – Джена, която през лятото на 2001 г. (по това време баща й е вече ½ год. в Белия дом) получи 2 присъди. И двете се отнасяха за поведението й през м. май с.г. в Остин, щата Тексас: едната е за шофиране в пияно състояние, а другата е за използване на фалшиви документи за покупка на алкохол (коктейл Маргарита) в бар Чюи‘с на 31.5. Отнема й се свидетелството за правоуправление, глобяват я $500 + $100 (съдебни разходи) и я осъждат на 36-час. общественополезен труд. И в двата случая става дума за съдебни присъди (необжалвани от сем. Буш при съществуваща възможност за това, казвам „възможност“ не „основание“), т.е. това са доказани простъпки на младата Джена, докато при младия Георги Радев нямаме нищо доказано, нещо повече – в заповедта за противоепидемичните мерки, частните събирания до 15 души са разрешени, а самите контролиращи органи твърдят, че в събирането със сина на Румен Радев са участвали 14 души. Априори това предполага неоснователност на обвиненията. Милчевото сравняване на „достойното“ поведение на президента Буш и „недостойното“ на Радев, защото единият не е отрекъл, а другият е, издава остър умствен или морален дефицит у авторката. В единия случай, Буш не отрича факти, потвърдени от съдебна присъда, т.е. разследването е доказало престъпното поведение на Джена Буш, а в другия има твърдения на хунтата за Георги Радев, сами по себе си, твърдения с много основателни съмнения в достоверността, а оттам и с голяма доза увереност може да се направи извод, че тези обвинения ще крушират в съдебна фаза. С други думи, поздравяването на Джордж Буш мл. за това, че не е отрекъл истината, на фона на порицаването на Румен Радев за това, че е отрекъл лъжа, обозначава безпътието на „смелата“ авторка, която вероятно без да иска се е включила в редиците на Пеефските медии.

Превзетостта някъде налага да се тури накрая вместо „ффатално“, една с… сс… „емпатия“, защото „симпатия“ звучи твърде ординерно.
Така префърцунените хора, в желанието си да блеснат със знания, използват слова, които дълбоко не разбират и се самоокаритуряват. Няма да кажа какво издава това, но всеки с интелигентност над средната знае.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here