Публични услуги и функции

Спекулациите относно изпълняването на публични услуги и функции са политически и нямат нищо общо с теорията за държавата и правото

31715

В публичното пространство медиаторите се заиграха с публичните услуги и публичните функции, като очевидно не познават нито значението им, нито употребата им. Причина за това стана чудесната инициатива на политическата коалиция Демократична България (ДБ) за видеозаснемане на процеса на броене на бюлетините в и от секционните избирателни комисии (СИК). Централната избирателна комисия (ЦИК) забрани записването, но ДБ обжалваха пред АССГ1, който потвърди решението на изборната администрация. Касационното обжалване на ДБ доведе до окончателното решение на ВАС, което прехвърли решаването на въпроса от касационен състав на АССГ. Последният разреши видеонаблюдението, но неговото решение подлежи на касационно обжалване пред ВАС и засега е известно, че потенциалният касатор (ЦИК) ще се възползва от това право. В медиите се появи един ексконституционен съдия (видеото тук), който театрално наблегна на контраста между „затворените училища и университети“ и „отворените кръчми“. Този човечец е псевдопрофесор и навярно никога кракът му не е прекрачвал прага на университет от Топ 100 на престижните университети в света, където с мъка биха му поверили хигиената и една много голяма рошава писалка ведно с кофа. Този иначе корифей в България не би могъл да води дори упражнения в елитен университет. Умникът изрази дълбоката си тревога от незаинтересоваността на обществото за нещастните членове на СИК, които не били публични личности и на които се отказва конституционно закрепеното право да не бъдат снимани. Вероятно, този сигурно много подготвен за пещерните обществени отношения юрист, е стигнал в четенето си на КРБ до чл.32 (2): «Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи», а ал.1 гласи: «Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име». Очевидно забраната за филмиране се отнася до личния живот, но участието в СИК далеч не е свързано с личния живот, дори напротив, силно е свързано с обществения, подробности тук (PUB.bg, Перо и баданарки, 22.8.2019 г., вж. Трите фундаментални характеристика на демокрацията и Трите фундаментални принципа на демокрацията). За този калпав юрист трябва да се добави, че е назначение на Пеефски и понастоящем заема неговата квота в Комисията за защита на конкуренцията (един от най-уродливите органи на демокрацията у нас). Киров е забравил, че в КРБ има и чл.41 (1): «Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала». Очевидно видеозаснемането не е насочено срещу доброто име на другите граждани, освен ако те не извършват фалшификации, но тогава пък дваж по-силно става правото да бъдат изобличени. Не е насочено и срещу националната сигурност, обществения ред, морала и здравето. Освен посочената по-горе литература за характеристиките и принципите на демокрацията, трябва да се разгледат и др. демократични основи.

Крайъгълни камъни на демокрацията:

  • универсалните човешки права: свобода, достойнство, равенство; право на живот и забрана на робството; свобода на придвижване, свобода на пребиваване, право на собственост и гражданство; свобода на мисълта, съзнанието, словото, изразяването; свобода на избор на религия; свобода на мирно сдружаване; право на здравеопазване и образование
  • правото на социално включване и равенство, права на малцинствата
  • гражданството и гражданско общество
  • политическата свобода и право на глас
  • участието в управлението
  • съгласието на управляваните с управляващите (вкл. право на информация)
  • честната избирателна система, позволяваща смяна на управляващите.

От казаното дотук: фундамент на демокрацията е смяната на управляващите посредством честна избирателна система, от една страна, а контролът отдолу-нагоре е фундаментален принцип на демокрацията, от друга, следва: всеки член на гражданското общество може да проверява честността на избирателната система, в това число и броенето на бюлетините, защото това е изпълнение на един от 3-те основни принципа на демокрацията и не може да се скрива зад паравана на личния живот на членовете на изборната администрация, нито зад техните лични данни, защото извършват обществена функция.

Публични услуги и публични функции

Публична услуга е съвкупност от действия или дейности по задоволяване на потребностите на отделен гражданин, група от хора или гражданското общество, в изпълнение на набелязани от тях цели или задачи, които са в изпълнение на публична функция.
Публична функция е дейност по осигуряване на условия за изпълнението на публични услуги при привеждането в изпълнение на законите за реализация на посочените по-горе крайъгълни камъни на демокрацията, както и на други държавни функции като гражданска регистрация, защита (отбрана), сигурност и ред, правосъдие, образование, здравеопазване, трудови, социални, финансови и данъчни дейности, благоустройство, икономическа и културна реализация и др. Не всяка публична функция е публична услуга; например: строителите на автомагистрала Хемус не предоставят публична услуга, макар и тяхната дейност да е в изпълнение на публичната функция по осигуряване на условия за свободата на придвижване и директно свързана с благоустройството.
Обикновено публичните функции или дори услуги се осъществяват от централната власт (държавата, правителството) или от местните власти (общини, кметове, наместници и т.н.), но не е задължително. Често пъти държавата наема частни фирми за осъществяване на публични услуги или дори функции.
За разграничаването на публичните функции от частните2 се прилагат следните критерии (по-долу се използва ‚държава‘ и вместо ‚общини‘ или „местни власти“ и ‚общество‘, които в случая са напълно равноправни термини):

  1. степента, до която държавата е поела отговорност за разглежданата функция; в т.ч. степента, до която държавата, пряко или косвено, регулира, контролира или инспектира изпълнението на разглежданата функция
  2. ролята и отговорността на държавата по отношение на материята (предмета) на разглежданата функция, както и степента, до която държавата плаща за изпълнението на разглежданата функция
  3. естеството на разглежданата функция и степента на обществения интерес към нея
  4. естеството и обхвата на всяко нормативно правомощие или задължение във връзка с разглежданата функция; в т.ч. дали функцията включва или може да включва използването на принуда
  5. степента на риск от неправилното изпълнение на функцията и в каква степен това неправилно или недобросъвестно изпълнение може да наруши правата на дадено лице.

По отношение на публичната функция „провеждане на избори в изпълнение на задължението на държавата да осигурява смяна на управляващите след изтичане на мандата им“ и в частност при изпълнението на публичната услуга „броене на гласове / бюлетини и документиране на процеса“, може да се каже (по горните точки):

  1. отговорността е 100% държавна, в известна степен тя регулира процеса, но не изцяло, а само законодателно; следващата част се осъществява от ЦИК, която не е точно държавата и върху нея тя няма пряк контрол (а след избирането членовете на ЦИК теоретично няма и косвен), а гражданите въобще нямат никакъв контрол (няма да е пресилено, ако се отбележи тотално безотговорното и граждански неангажирано поведение на ЦИК); инспектирането е процес, който се извършва в момента на извършване на дейността (а след приключването й може само да се контролира), в този смисъл инспектирането на ЦИК от страна на държавата е 0% и в много голяма степен за това се разчита на структурите на гражданското общество и медиите. Предвид факта, че медиите у нас са 100% военнопленници на хунтата и нейните структури, тази форма на инспекция очевидно отпада и остават само гражданите и техните обединения
  2. организирането на изборите е специфичен процес, защото държавата се олицетворява от управляващите, които се явяват за получаване на нов мандат от управляваните, но тази публична функция е 100% държавна; държавата плаща 100% за функцията и всички услуги в тази връзка
  3. общественият интерес към тази функция е огромен, още повече след протестите, проведени под лозунга „Мутри вън!“ и безспорните доказателства за корумпираност на премиера. По косвени улики може да се съди, че общественият договор е скъсан, т.е. управляваните не са съгласни точно с тези управляващи. В този смисъл интересът на обществото към демократичната смяна на властта е огромен, което обуславя и интересът на обществото към изборите като инструмент за смяна на властта
  4. правомощията на СИК-овете са огромни, защото те събират първичната информация, която се материализира в техния протокол, подлежащ на по-късна обработка от горестоящи инстанции. Следователно, изпълняваната от СИК-овете функция е базисна, защото въз основа на тяхната работа едни резултати могат да бъдат истински, а други не (оттам смяна на властта или известно позадържане в нея, като при Путин и Лукашенко)
  5. неправилното изпълнение на функцията е катастрофа за демокрацията, защото стои в основата на възпроизвеждането на управляващите чрез фалшифициране на избори. Точно неправилното / недобросъвестното изпълнение на функцията е важен стълб на всяка диктатура.

Непременно трябва да направя едно много важно уточнение: посочените по-горе аргументи включват конкретни обстоятелства и събития от управлението на Борисов III, но не бива да се разглеждат тесногръдо, т.е. дори отсъствието на тези обстоятелства не може да намали публичността на разглежданата функция. Използваните конкретни примери от управлението на хунтата е само заради повече нагледност.

Предложението на ДБ да се филмират и излъчват действията на СИК-овете по броене на гласове, бюлетини, преференции и съставяне на протокол за това, е демократично, защото се извършва на обществено място, от хора, натоварени с обществена функция и с разход на обществени средства. Нещо повече, извършването на подобна инспекция от представители на гражданското общество е много здравословно и в този смисъл дори задължително. Дори липсата на хонорар за извършваната работа от СИК-овете не ще направи функцията непублична. Тоест, дори безплатно да работи изборната администрация не само може, но и ТРЯБВА да бъде подлагана на граждански контрол, защото осъществяваната функция е твърде важна за демокрацията. Всички лакеи на Пеефски и Борисов трябва да бъдат дезавуирани.
Всичко с видеофилмирането на гледна точка на теорията за държавата и правото е кристално ясно, а на тези които противоречат на тази констатация, или не им е ясно (тъпи са), или са получили тлъст чек (корумпирани са).

Бележки

  1. АССГ – Административен съд София град. ВАС – Върховен административен съд. КРБ – Конституция на Република България.
  2. Използвана е британската практика.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here