Какистокрация

39839

Терминът какистокрация идва от гръцките думи κάκιστος (най-лошият, суперлатив на κάκος – лош, но и продукт на дефекацията, който пък няма превъзходна форма) и κράτος (управление) и означава „управление на най-неподготвените“, обратното на аристокрация, което от гръцки означава „управление на отличниците“. У нас много автори са се упражнявали по тази форма на управление с единствената цел да блеснат със знания пред публиката, защото освен в областта на семантиката (някъде и със сравнения) не са успели да развият никаква теза по същество. Управлението на Доналд Тръмп в САЩ даде нов живот на словото „какистокрация“, защото неговата администрация и най-вече той самият, проявяват симптоми на остър умствен дефицит. Това, разбира се, са политически спекулации, защото дори в Древен Египет има свидетелства за управления, чийто решения са белязани от глупостта. По-късно можем да видим подобни решения и в Римската империя, започнали още от първата династия (Юлиево-Клавдиева), като последният от нея (Нерон) слага и нейният край (с това, разбира се, не се туря край и на глупавите императори). Като истинско аристократично управление в тази държава могат да се определят годините на Петимата добри императори (всички те от 7-членната Нерва–Антониновата династия и управляват през 96-1771 г.: Нерва, Траян, Адриан, Антоний Пий и Марк Аврелий, като особено трябва да бъдат отличени 2-рият и последният; при Траян Римската Империя е най-голяма, нещо като България при Симеон I). По същество какистократичното управление е невъзможно самостоятелно, защото многократно потвърдено от практиката правило е: поверяването на някаква дейност или процес на глупак неминуемо довежда до катастрофа, което пък води след себе си до незабавното изхвърляне на глупака, затова и тези управления (сами по себе си) биха били нетрайни. Като част от диктатура обаче могат да просъществуват доста дълго, нещо повече диктатурата е абсолютно необходима, за да имаме какистокрация, защото вече казах – глупаците щяха да бъдат спешно изхвърлени от властта и ще бъдат лишени от възможността да причиняват повече беди. Според уебсайта „Място за размисъл“ (phrontistery) съществуват 169 имена на управления (тук), а какистокрацията е само една от формите на управление, повече свързана с литературата отколкото с живота и повече свързана с нейните съвременници отколкото с оценките на историята.
Според Конфуций 3 неща са необходими на управляващите: оръжия, храна и доверие. Ако владетелят не може да има и 3-те, първо трябва да се откаже от оръжията, след това от храната и да запази за накрая доверието, защото без доверие не може да стои на власт.
Глупаците в управлението на българската хунта се забелязват много лесно – това са всички, без минимално изключение. През годините се срещаха и интелигентни и компетентни управници – Анна-Мария Борисова, Радослав Гайдарски, Веселин Вучков, Камен Плочев, Стефан Данаилов, Симеон Дянков, Асен Василев, но те бяха мимолетни изключения, останалите представители са като добре познатите ни Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Младен Маринов, Христо Терзийски, Костадинка Ангелов, Десислава Танева – неспособни на образуване на синтактично правилно и смислено изречение.
Въпреки съвременната пандемичност на глупостта и малообразоваността на мнозинството българи в България (100%-02), все пак глупостта на управляващите се забелязва от мнозинството и въпреки изобилието от оръжия и донякъде на храна, доверието се е изчерпало напълно. Особено с другата пандемия (от Ковид-19), където ясно се видя несъстоятелността на българското правителство, което се класира последно по ваксинация на единица население, при осигурени равни други условия с останалите европейски страни, загубата на вяра в хунтата нарасна. Останалата част, която още не може да си даде сметка за вредите от хунтата, не си заслужава да коментирам, защото е безнадеждна и с такива хора може да се върви само назад.

Разпадането на комунизма и какистокрацията

В последните десетилетия, в Европа процъфтяха няколко емблематични какистокрации, рожби на разпадането на комунизма, довело до нов път за различните отломки от този блок, които можем да групираме по следния начин:

  1. Западен модел на демокрация: Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария3); Прибалтийските републики (Литва, Латвия, Естония), които формално бяха част от СССР, но никога културно не са имали нещо общо (западните ценности за тях са били по-скъпи дори по време на Студената война и само насилието или страхът от него ги е държал в този съюз); бивши югославски републики (Словения и Хърватска), при които „западното влияние“ също е много силно
  2. Автократични модели: някои бивши съветски републики като Украйна за известен период; типични представители са Беларус, Туркменистан и Казахстан; България, която почти е преминала в 3-тата група; Румъния за известен период, но в момента принадлежи по-скоро на 1-вата група
  3. Тоталитарни модели: комунистическият модел по същество се запази под някои красиви лозунги за пазарна икономика, универсални ценности, човешки права, смяна на конституции, създаване на фалшиви институти и институции на демокрацията. Единствен представител тук е Русия (не съвсем такава беше тя при Борис Елцин), но може да се добави България във втората половина от управлението на Бойко Борисов, която от автократична държава се превърна в ‚мека диктатура‘.

Няма какво да се говори за какистокрация в 1-вия модел, макар при Полша и Унгария да се появяват такива признаци. Най-важното, което трябва да отличим при другите 2 модела, е Беларус. Президентът Александър Лукашенко взе властта там през 1994 г., като дотогава беше известен антикорупционен деятел, обвинил най-високите етажи на белоруските управляващи в подкупничество. С идването на власт на Лукашенко, Беларус се освободи от корупцията. Това странно явление заслужава адмирация, защото въпреки авторитарният стил на Александър Григориевич, той не позволи ограбването на държавата, както стана в другите страни от 2-ра и 3-та група. Иначе казано не съществува „белоруски олигарх“.

Третият модел е наистина свързан с какистокрацията, защото най-важната предпоставка за това е налице – диктатурата. Подборът на най-висшите кадри се извършва лично от диктатора по критерии, които не са свързани с никакъв професионализъм, а предимно с подлизурство и отгоре-надолу по същия начин на останалите кадри, като тук вече органите по назначаването са вече назначените от диктатора. Така се формира една нова номенклатура, която си е съвсем приложим термин и в наши дни. Номенклатурата по принцип е термин, свързан със социалистическите страни, олицетворяващ група от хора, които са на ръководни позиции във всички сфери на обществено-политическия, икономически и културен живот на една държава. Номенклатурчикът няма професионални качества в областта, която ръководи, нещо повече – много често няма никакви качества (не само от работната си сфера), освен едно – член е на управляващата партия и демонстрира фанатична привързаност към нея. По този начин изчезва професионализма в институциите, заменен от номенклатурчици на ръководни позиции, които са неспособни за свястна кадрова политика, а тяхната лична некомпетентност води до катастрофа след катастрофа (в това положение вече се намира България с: ремонт на ремонта, сгромолясване на току-що изградени инфраструктурни съоръжения, видимо некомпетентно управление на епидемия).

Предпоставки за възникване и развитие на какистокрацията

Както вече казах: невъзможно е самовъзникване на какистокрация като траен модел на управление, за да се закрепи той е необходимо наличието на диктатура. Дали последната ще е ‚мека‘, като настоящата в България, или ‚твърда‘ като у Путинова Русия или пък дори ще имаме автократични модели като в Унгария, необходимото условие е наличието на център, комуто глупавите управници да се харесват и който център да има достатъчно власт (явна или неявна) да ги налага.
Затова ще разгледам предпоставките в 2 части: 1-вата за диктатурата, а 2-рата за самата какистокрация.

Предпоставки за възникване и наличие на диктатура:

  1. диктатор, който да седи да върха на пирамидата и за когото да се пишат хвалебствия как неговата красота и мъдрост е довела режима до някакви успехи, които далеч не съществуват; в него е концентрирана абсолютна (или близка до нея) власт; често пъти се създава (възниква) култ към личността
  2. олигархия – икономически антураж на диктатора, служещ за присвояване на обществени средства, но създаващ собствени канали за влияние, които да подкрепят или свалят управлението; през олигархията се генерират средства за завладяване на различните видове власти, партии, медии и независими центрове за влияние (вкл. чуждестранни)
  3. липса на действителен политически плурализъм (всъщност плурализмът изчезва напълно, няма икономически, защото са създадени „обръчи от фирми“, няма медиен плурализъм или плурализъм на мненията, няма никакъв плурализъм, който би застрашил властта); нарушаването на основни граждански и човешки права
  4. политическа партия или субект, имащ право да участва в избори, с линейна структура, като на върха й да е диктатора или негова марионетка (подялбата на властта с друг е невъзможна)
  5. подчинена законодателна, изпълнителна и съдебна власт – у нас това е постигнато в пълна степен (на практика не съществува разделение на властите, създаден е единен властови център)
  6. назначаване на партийна номенклатура в основните властови центрове и дори на други места не толкова ключови (срастване на управляващата партия с държавата, вж. допълнителната литература)
  7. завладени медии – превръщането им в пропагандна машина на управляващите. Създаване на единна ценностна система, налагана дори със сила на обществото, вкл. нарушаването на основни човешки и граждански права (посочвам ги за 2-ри път, заради различната технология на нарушаването им). В България това е постигнато в много голяма степен, защото големите медии са завладени, а малките са твърде малки, за да успеят да разобличат режима; като актуален пример може да се посочи тоталното отсъствие на опозицията от новините на големите медии (БСП, ДБ, ИСМВ4 се появяват в нарочни предизборни предавания, но извън праймтайма)
  8. завладени съюзи / обединения на граждани (синдикални, творчески и по всякакви интереси) със съществено влияние в определена област (не само в географски смисъл), които започват да се грижат за интересите на партията-държава в поверените им области, т.е. превръщането им в казионни организации (вж. допълнителната литература)
  9. регионални партийни структури, които да се грижат за влиянието на партията по места, да потискат локалното недоволство и да поемат битката с „вражески“ структури (партийни, синдикални, друг вид сдружения) на местно ниво
  10. участие в местната власт, особено на местата с много ресурси
  11. подходяща избирателна система – не може да се каже, че една система помага, а друга пречи на диктатурата; в общия случай обаче пропорционалната (партийно-листовата) е благоприятна и съответно мажоритарната е неблагоприятна за диктатурата, но зависи от историческите, културните и образователните условия
  12. прекъсване или намаляване до степен на нищожност на всички обратни връзки за регулиране на демокрацията: контролът отдолу-нагоре, отзоваване на нефелни представители на управляващите, избори за ръководни органи, право на информация.

Предпоставки за възникване и наличие на какистокрация:

  • развито автократично или дикторско управление
  • личността на автократа / диктатора – ако е малообразован, нискоинтелигентен и слабоумен, то той е значително по-склонен да се обгражда със себеподобни, което прави пирамидата надолу доста какистократична, т.е. надолу хората са хуженекомпетентни. Противно на разпространената у нас теория, че обграждането с плужеци е с цел предотвратяване отнемането от блясъка на автократа (диктатора), причината е съвсем друга – истинските професионалисти рядко се подчиняват на непълноценни висшестоящи и това противоречие е в основата на катурването на всяка недемократична власт
  • негативна селекция, изразяваща се в отсъствие на интелигентни хора на ръководни позиции и масово назначени некомпетентни хора в цялата йерархична структура на властта и нейните институции (причината отново е същата – компетентните личности са склонни да създават проблеми, защото масова е глупостта, а не обратното)
  • ендемична корупция
  • липса на демократични обратни връзки: отмяна на демократични или създаване на недемократични правни норми в политическата система на съответната страна, които вместо да са съобразени с развитието на гражданското общество, благоприятстват укрепването и задържането на властта от автократите (диктаторите); право на информация; отзоваване на неподходящи управници, независимо в кой клон на властта се намират (законодателна, изпълнителна, съдебна, местна).

Меките диктатури са диктатури, при които не са налични всички предпоставки или те не са изразени в достатъчна степен, но трябва да се подчертае, че някои от тях са абсолютно задължителни (първите 5 и последната предпоставка – 12).

Какистокрацията в България

Разглеждането на подобен вид управление може да се извършва и с много широк географски хоризонт, може да се излезе от Европа и да се посочат примери в Латинска Америка, Азия и Африка, но няма да го направя, защото по правило тези страни са по-далечни на българина. Въпреки че най-очевидният пример – режимът на Николас Мадуро, Венецуела, е свързан с България в известен смисъл с една история за пране на пари, при която българският режим Борисов III наложи върху мирното гражданство крути закони срещу прането на пари, докато тази дейност се извършва от приближени нему цели банки. Какистократичният режим на шофьора на автобус (Мадуро) е продължение на предшественика му Уго Чавес, който беше харизматичен и неуловим (Мадуро бързо беше заловен как фалшифицира изборите за президент), но така или иначе той е в края на дните си. Всички тези режими могат да носят и името клептократични (управление на крадци), деспотични и т.н. Някои автори дори се упражняваха върху охлокрацията (управление на тълпата), но това отново беше с цел себеизтъкване, защото в България няма почти никакви белези на охлокрация (спорадичните или дори честите съобразявания на Диктатора с исканията на тълпата или протестите никак не са достатъчни за превръщане на един режим в охлокрация).

В последните 2 мандата на Бойко Борисов отрицателната селекция претърпя триумф. Особено тежко е положението в здравеопазването. България е имала много достойни министри, но Петър Москов, Кирил Ананиев и Костадинка Ангелов са много тежки случаи на некомпетентност. Аналогично е положението с министрите на образованието и правосъдието. В момента рядко непълноценни са Бойко Борисов, Костадинка Ангелов, Красимир Вълчев, Росен Желязков, Красимир Гигов (шеф на ваксинационния щаб), Румяна Бъчварова, Младен Маринов, Христо Терзийски, Данаил Кирилов, Десислава Ахладова и много др.; съдиите: Георги Колев, Георги Чолаков, Радостин Радков, Владимира Янева, Даниела Дончева и много др., всички прокурори (не съм виждал прокурор дори с интелигентност в най-долния дял на средната, цялата пасмина е с ниска); кметовете: Йорданка Фандъкова, Здравко Димитров, Иван Портних, Димитър Николов, Живко Николов и др.

Може уверено да заявим, че в България има какистокрация, защото имаме наличен диктатор и армия от некомпетентни, неграмотни и необразовани управляващи. Сигурен съм, че Историята няма да определи сегашното ни управление по този начин, но хубаво и ний да кажем нещо по-различно с цел да блеснем пред публиката.
Много полезно допълнително четиво би било арестуваната книга на бившия ни президент Жельо Желев за тоталитарната държава, където той изяснява:

  • механизмът за установяване на еднопартиен режим и срастването между управляващата партия и държавата
  • унификацията на обществения живот и създаването на авторитарния начин на мислене у всички членове на обществото (култ към личността)
  • функционалните особености на тоталитарната държава (безогледна пропаганда, тотален шпионаж, изолация, камуфлажна опасност, от която диктатурата спасява населението)
  • други характерни особености: разлика с военната диктатура и автократичната държава, икономически основи на тоталитаризма, възможно ли е събаряне отгоре-надолу.

Това е един от най-хубавите трудове на български автор, заслужаващ уважение и признание. След него почти нищо не се е появявало на българския научен хоризонт, а това, което наистина е качествено, е направено в престижните чуждестранни университети. В България от доста време глупостта царува.

Допълнителна литература:
Желев, Желю, Фашизмът (Тоталитарната държава), издателство на БЗНС, гр. София 1990 г.

Бележки

  1. Марк Аврелий, последният от Петимата добри императори, управлява до 180 г., но последните 3 год. в диархия със сина си Комод.
  2. В математиката „нещо минус нула“ означава „нещото без много малко“, а „нещо плюс нула“ означава „нещото плюс нещо съвсем малко“.
  3. В последното десетилетие Полша и Унгария залитнаха по 2-рия модел, но засега не са се откъснали напълно от мястото, където съм ги поставил.
  4. Българска социалистическа партия; Демократична България; Изправи се! Мутри вън!

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here