Ловецът на шпиони

Получаването на ясен знак от Сенатската комисия по външна политика за развала принуди хунтата да създаде шпионски фойерверк

7082

Тъкмо да започне предизборната кампания, в която Вожда на Територията ще се представя за някакъв голям приятел на САЩ, за да може с това да изнудва европейските си колеги, правейки се на Вашингтонски наместник, и с дългата показалка го удариха през мръсните ръце. В първия ден от предизборната кампания за първите парламентарни избори през 2021 г., определени за провеждане с Указ на президента за 04.4., се появи Съвместна декларация на старшия член Риш и председателя Менендес за американско-българските двустранни взаимоотношения (Сенатска комисия по външна политика на САЩ, 04.3.2021 г., оригиналният тексттук). В нея представляващите комисията Боб Менендес (67 год., демократ от щата Ню Джърси) и Джим Риш (77 год., републиканец от щата Айдахо) казват: «… настойчивата корупция, влошаващата се медийна свобода, политизацията на съдебната система, както и други заплахи срещу върховенството на правото…». Едва-що беше ушил костюма си на Капитан Америка, в чийто одежди щеше да прелита над пленената Територия и да въздава справедливост като Deus ex machina, и се случи това неблагополучие, което го лишава от възможността да хвалипръцка при срещите си с фанатично влюбените в него избиратели. Направо кратуната му е щяла да се пръсне от получения когнитивен дисонанс, добре че е празна и вероятността от имплозия е много по-голяма от експлозия. Веднага изпрати двама палячовци да снемат доверието от сенаторите като свирепо ги изобличат. Честта се падна на някакъв си Георг Георгиев (настоящ зам.-министър на външните работи) и Даниел Митов (ексминистър на външните работи в правителството Борисов II), и двамата кандидати в листите на ГЕРБ за депутати. Те, разбира се, както всички милиционери, не се отличават с някакви умствени способности, всъщност не съм точен, отличават се – умни са колкото трима милиционери, а Георг, с този чугунен плам в очите, е готов за надзирател в лагер Белене, където ще храни прасетата с комунисти, след като добре ги е омаломощил с някоя тояга. Колкото повече ги гледах, толкова по-мъчно ми ставаше как безобразно скудоумни идиоти са били във властта на Територията и са я водели незнайно къде с непрофесионализма си, но ясно си давах сметка, че Вожда не ги е заставил да разиграят този цирков номер, те сами са пожелали да го направят. С този плонж ще се докарат на Диктатора и те ще заемат първите редици в неговата свита.

Едни малко възрастни разведки

Петнадесет дни след разказаните събития или по-точно на 19.3. арестуват „група за шпионаж в полза на Русия“. Водачът им Иван Илиев (преподавател в българската служба „Военно разузнаване“, а сам е завършил савецката ГРУ1) събрал някаква група (вкл. съпругата му) и започнал шпионската си дейност в полза на Русия, като част от нея бил началникът (или заместник, все още информацията е противоречива) на Секретното деловодство на Народното събрание, същият човек преди е работил във военното ни разузнаване, но е бил в чужбина като „военно аташе“. От общо шестимата, двама били от „Военното разузнаване“, единият се занимавал с набиране на хибридни заплахи към България (вкл. с произход Русия), другият бил изпращан на мисии в чужбина. Четвъртият бил „отговорен кадър“ на Министерство на отбраната с ресор „Бюджет и финанси“. Прокуратурата даде грандиозна пресконференция, от оня тип дето беше преди протестите, протекли под лозунга „Мутри вън!“ (започнали през м. юли 2020 г.). Поизтърканият блясък на прогнилата и нефелна прокуратура за малко просветна, но за малко – толкова комични и непълноценни фигури никога не могат да предизвикат някакво трайно положително чувство.
По същество този шпионски скандал не може да се коментира, защото информацията 12 дни по-късно все още е оскъдна. Базата, от която може да се коментира ситуацията, е авторитетът на прокуратурата, Мола Рам Гешов и Сийка (може ли интелигентна жена да се казва Сийка?). Появилите се 2-3 военни прокурори също будеха повече смях, отколкото някаква идея за професионализъм. Имиджът на прокуратурата е толкова плачевен, че на тази основа можем да определим тези им действия като цирк. Вероятно бъдещето ще покаже дали това е било шпионски скандал или напудрена читалищна дейност на стожерите на законността в България. Засега подадената информация не изглежда ценна за Русия, защото: (1) те отдавна познават самолетите F-16 и (2) притежаваната от обвинените лица информация, от една страна, и споделеното от прокуратурата, от друга, не предполага споделянето на някакви свръх тайни. Разбира се, прокуратурата се скри зад най-мръсното си и изтъркано було – не може да каже всичко, защото е „следствена тайна“.
Не бива да се забравя, че Русия е диктатура от най-пошъл тип. Следователно, там също царува подлизурството и няма да е за чудо някакви десеторазредни разведки да се опитват да се подмажат на някой деветоразреден функционер на диктатурата, ей така за кеф, както много често става у нас. Като малка и незначителна страна българските облизвания обикновено са насочени единствено към Вожда, но при по-мащабните диктатури има много обекти за облизване. В едно изречение това означава, че не е теоретично невъзможно някакви български хлебарки да са събирали някаква маловажна информация срещу която да са изкарвали рубли.

МакГъфин

Във филма „39-те стъпала“ на Алфред Хичкок, 1935 г. (вдъхновен от романа на Джон Бакън, шотландец), се въвежда литературния термин МакГъфин. Още в началото на филма, след като главният герой (Ричард Хани) спасява контраразузнавачката Емануела Смит от преследващите я убийци в театъра, тя е убита в неговия апартамент, но успява да му предаде карта с оградено градче в Шотландия (Ахнашелих) и споменава „39-те стъпала“. Сюжетът на филма се върти около тези „39 стъпала“ – нещо напълно неизяснено, но Ричард го преследват, арестуват и дори се опитват да го убият (куршумът засяда в требник в джоба на дрехата). Накрая на филма става ясно, че това е организация на шпиони, събиращи информация за британското Външно министерство относно плановете на безшумен мотор за самолет. Всички перипетии и сюжет се въртят около нещо, което зрителите не знаят какво е, освен че е „голяма работа“, но в крайна сметка се оказва нещо незначително, което дори не е сигурно, че съществува и за самия зрител е без значение. Самият Хичкок разказва за това какво е МакГъфин, чрез диалог в едно влаково купе:
— Какъв е онзи пакет, сложен отгоре на багажния рафт?
— Оо, това ли? Това е МакГъфин!
— МакГъфин ли?! Че какво е това МакГъфин?
— МакГъфинът е съоръжения за залавяне на лъвове във високите планини на Шотландия2.
— Лъвове ли? Че къде се е чуло и видяло да има лъвове във високопланинска Шотландия?!?
— Добре тогава, значи това не е никакъв МакГъфин!

Така българската шпионска афера засега е един МакГъфин, но пък предизвика буря във вътрешната ни политика. Леко се поизлъска образа на няколко повехнали антагонисти – Бойко Методиевич, Мола Рам Гешов, Сийка (абе, може ли интелигентна жена да се казва Сийка?). Като цяло срутилото се управление на Диктатора и пропадналата вдън земя прокуратура откраднаха малко блясък.
Най-голямото чудо обаче се случи в чужбина, Вожда се появи в най-големите световни медии като „ловец на шпиони“. Досега Ройтерс, Асошиейтед Прес, Франс Прес, Си Ен Ен, Ей Би Си, Си Ен Би Си, Фокс Нюз, Ню Йорк Таймс, Вашингтон Поуст, Гардиън, Таймс, Евронюз, Льо Монд, Льо Фигаро, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, Билд, отразяваха корупцията в България и некадърността на нейните управляващи и съдебна система, а сега Буци изгря като неумолимия Ловец на шпиони. Наистина този фойерверк имаше кратковременен положителен ефект върху мръсно сивия имидж на Методиевич и Мола Рам Гешов.
Наистина Запада е малко малоумен – като чуе, че някой лови руски шпиони и толкова много се впечатлява, щото направо си губи разума. Най-хубавото на това явление обаче е неговата краткотрайност.

Докладът на Държавния департамент на САЩ

Вчера (30.3.2021 г. – б.ред.) Посолството на САЩ в България публикува резюме на Доклада на американския Държавен департамент за спазването на човешките права в България през 2020 г., където в резюмето на амбасадата се казва: «Съществените проблеми, свързани с правата на човека, обхванаха: насилствено отношение от страна на полицията; произволни арести; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, включително цензура на медиите, насилие и заплахи за упражняване на насилие срещу журналисти, както и корпоративен и политически натиск върху медиите; връщане на бежанци или търсещи убежище лица; тежки корупционни деяния; престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу роми; насилие срещу деца; престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (LGBTQ)», оригиналът тук, уебстраницата на Държавния департамент тук, докладът конкретно за България тук.
В доклада са отразени прокурорските малоумия около всяването на паника от Асена Стоименова (по-късно Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз) за недостиг на лекарства. Побоят над протестиращ, който не се определя като такъв, е изрично споменат Димитър Педев (влачен, удрян и ритан в нощта на 10.7.2020 г.). Друг пример е с шофьора Николай Илков (30 год.), спрян от полицейски патрул на 01.2.2020 г., който след отказ да си свали долното бельо е бит и унижаван от милицията. Споменати са и побоищата върху журналистите Слави Ангелов и Димитър Кенаров, което е в интерес на истината, но за да бъде пълна картината би следвало да се добави, че тези двамата са слуги на хунтата (то по тази логика и Недялко Недялков е журналист, както и няколкото десетки във вестниците на Пеефски (Телеграф, Монитор, 24 часа, Труд), телевизиите (Нова, бТВ, БНТ), а всъщност всички те трубадури на властта). Споменат е и побоят върху Евгени Марчев, българин, студент в Хага, Нидерландия. За пълнота са споменати и собственикът на Хиполенд (Мариян Колев) и винзавода „Загрей“ (Йордан Костадинов) за „профилактирането“ им от хунтата.

Докладът на Държавния департамент очевидно е изготвян бавно и методично и обикновено се публикува през м. март – април от следващата година. Не може да се каже, каквито интерпретации имаше, че САЩ са извадили доклада за да накажат хунтата преди изборите. Те не се вълнуват особено от преизбирането на някакъв подут и провиснал диктатор, но показаха обективност, каквато Европейската комисия (и целия съюз) не проявяват. Например докладът по МСП на България в залеза на Комисията Юнкер беше шлайфан до блясък за хунтата, което навреди много на борците за свобода и демокрация в България, но и демаскира несъстоятелността европейска.

Ловецът на шпиони

Затлъстелият и обездвижен български диктатор беше сериозно ранен от доклада на Държавния департамент на САЩ относно спазването на човешките права в България. Той си представяше, че със създадения МакГъфин САЩ ще му простят и ще премахнат в последната секунда онези пасажи, които го изобличават като безмилостен сатрап, корумпиран владетел и некадърен премиер, но не би. САЩ доказаха, че наистина са най-великата и демократична държава в света. За малко, по време на управлението на Доналд Тръмп, имаше известен отстъп от тези позиции, но този доклад ни сочи, че САЩ отново са на международната арена и отново ще бъдат честен съдия.
Разбира се, не може да разчитаме винаги на външни фактори, каквито мечти се внушават още в ученическите години на българите с Дядо Ивана, който ей сегичка ще дойде да въздаде справедливост, а трябва да си свършим сами работата. Гласуването на изборите е един от тези инструменти, естествено, не много голям и не много решителен, но все пак. Голямата избирателна активност много ще затрудни хунтата, а и машинното гласуване ще покаже тяхната върла несъстоятелност.

Бележки

  1. Неправилно изписване на „съветска“ с пейоративна цел. ГРУ – Главно разузнавателно управление (на руски език: Гла́вное разве́дывательное управле́ние ), създадено през 1918 г. с функции на военно разузнаване.
  2. Има непреводима игра на думи, защото Шотландия на английски език съвпада с Високи планини.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here