Светът през погледа на един милиционер

Интелигентността, мирогледът и кройката на всеки милиционер е като на милиционер. Нищо повече

8717

На печалната дата 27.7.2009 г. се появи един милиционер начело на държавата. Тогава ми изглеждаше като Освобождението, защото допреди него беше безчинствала Тройната коалиция с един СерГЕЙ начело. Струва ми се, никой не беше предполагал, че някой ще успее да задмине по некомпетентност, крадливост и мръсотия Станишев. Днес, след 11 год. или 140 мес. или 609 седм. или 4267 дни или 102408 ч. или 6144480‘ или 368668800“, това ми се струва непростимо безумие. Към всичките недостатъци на Станишев, Бойко Методиевич имаше само още един – тоталното неглижиране на демокрацията. Така година след година демократичните институции, никога не работили демократично или професионално, бяха обезсмислени напълно. Техните решения се спускаха от милиционерски центрове на властта, независимо дали ставаше дума за енергийни, счетоводни, финансови, правни, инженерни, строителни, архитектурни, административни, граждански, наказателни, здравни, образователни или други въпроси. Дори по традиционно милиционерските въпроси този особен вид милиционери се произнасяше адски некомпетентно.
Емблематични примери са произнасянията на НАП1 за 6-те апартамента на Цветан Цветанов – финансово-счетоводни въпроси, решени по милиционерски. Напоследък чухме Томислав Дончев, ЦИК и КЗЛД да се произнасят по въпроси на видеонаблюдението в избирателните секции отново с компетентността на незавършил Пазарджик милиционер.
Няма смисъл дори да навлизам в строителните неудачи, които са безкрайно много и въобще в другите им грешки, част от които фатални заради епидемията от Ковид-19. Безпомощността на некадърниците е толкова голяма, щото дори не заслужава да си хабя мастилото за тях. Все ще изпусна някоя гигантска област, за която не съм споменал и ще изглежда като един непълен списък на милиционерската непълноценност.
В нормалните държави актовете на компетентните институции винаги имат значение, но тук са абсолютно безсмислени. И ако на Запад Ви кажат „да изчакаме компетентните институции да си свършат работата“, то Вие може да очаквате накрая някакво компетентно становище, което да Ви помогне да си създадете мнение за ситуацията, управляващите я и управлението въобще. Тук същото изречение означава да гадаете коя ще е най-голямата тъпотия, която може да бъде произведена и понякога оставате изненадан от фантазията на малоумниците. За пример бих посочил един хотел със стълбищна и асансьорни клетки, който беше определен от ДНСК като „подпорна стена“, строена от някакъв честен частник за прослава прабългарска. Към обезсмислянето на институциите трябва непременно да подчертая, че включвам съдебната власт. В съда инсталираха абсолютни глупаци, повечето завършили Милиционерска академия. Нещо повече, такъв е и Главният прокурор, който няма начин да разбере къде се намира, нито защо е там.

С това частично или напълно се зачеркват фундаменталните принципи на демокрацията, които са:

  1. Контрол отдолу-нагоре
  2. Равенство на политическите субекти
  3. Социално приемливи норми за налагане на първите два принципа.

Пътят към абсолютната власт

Нещастният милиционер от Банкя беше инсталиран на върха на държавата, който в България е министър-председателският пост. Разбира се, за целта трябва да има и парламентарно мнозинство, което той си създаде от подмазвачи и мижитурки. Вече на „Олимп“ Вожда2 се огледа и над себе видя единствено Господ. Няма как човек толкова неподготвен за широтата на света да запази самообладание или равновесие. Аз-ът крещи в него „как малкото селянче с ей тия две ръце се е качил на Олимп, без никаква помощ от никого“. Няма какво да се лъжем, успехът навярно е негов и няма да е редно да го приписваме на някакво задкулисие. Разбира се, имаше и голям късмет, част от който беше личността на предходния министър-председател. И магаренце да беше предложено в далечната 2009 г. след Станишев, и то милото щеше да спечели пред безскрупулния, извратен и нефелен СерГЕЙ. Като малка скоба трябва да спомена: в демокрацията няма гаранция, че тя не може съвсем честно да бъде яхната от неподходящи типове, но в зрелите демокрации има механизъм за отстраняването им; у нас има възможности за окопаването им.
Постепенно хората с микрограм достойнство бяха отстраняване от управляващата върхушка и останаха само безгръбначните и ласкателите. За съжаление това доведе до поредната вълна от емиграция, която напусна пределите на родината завинаги, защото не можеше да трае милиционерския ботуш. Това явление, от своя страна, засили влиянието на управляващата върхушка и ако перифразирам Николай Бердяев „в България няма интелигенция и аристокрация, останаха само селяните“.
Всички онези, които му поставяха условия или създаваха пречки, бяха отстранявани, дори с цената на предсрочни избори. Така всеки следващ парламент ставаше по-некачествен заради Третия закон на Селин3: честният политик е наказание за обществото. Доказателствата на измисления автор на закона са: честните политици са склонни към приемането на много и качествени закони, които, от своя страна, превръщат мирното гражданство в престъпници. Основният пример е с криминализирането употребата на марихуана в САЩ през 1937 г., този закон превърнал неколкостотин законопослушни граждани в криминални елементи за една-единствена нощ (в която законът влязъл в сила). Всеки закон, казва Селин, е ограничение върху свободата на индивида, следователно е вреден. Ерго, мръсните политици са балсам за обществото, защото единственото им занимание е да се обогатяват, най-често чрез прибиране на подкупи, което не е вредно за обществото и не превръща никой гражданин в криминално проявен.
По този начин Вожда обезсмисли и законодателната власт, която се превърна в придатък на неговата еднолична воля, която, оказа се, е била свързана и с натрупването на златни кюлчета, и с натрупването на конвертируема валута.

С ръка на сърце трябва да признаем, че всеки депутат от управляващата коалиция дължи мястото си на Диктатора. Това, повече от очевидно, е валидно за депутатите на ГЕРБ, за когото не биха гласували и роднините им, а се гласува за Вожда, но разбрахме, че важи и за коалиционните партньори (партии-патерици), които е нямало да влязат в парламента, а са им „налели“ гласове. Така нареченото „наливане на гласове“ се осъществява чрез един от следните методи:

  • широко затваряне на очите на контролните органи за покупко-продажбата на гласове от самата партия-патерица
  • инструктиране на собствен корпоративен, платен или по някакъв друг начин стимулиран вот да гласува за партия-патерица
  • подпомагане безчинствата на приятелската партия от нейните СИК-ове, вкл. прекъсване на контролните връзки, при отчитането на гласовете за партията-патерица
  • лично извършване на безчинства в полза на приятелската партия в собствените СИК-ове с принудително изключване на контрола
  • записване на необходимия брой гласове в графата на партията-патерица от контролираната фирма-преброител на изборите.

Мирогледът на милиционера

За почти 12 год. управление, успяхме да разберем, че Вожда не разбира значението на много думи в българския език, а тъй като не знае никакъв друг език, очевидно и въобще. Една от най-кухите думи за него са „демокрация“, следвана от „християнство“. Мания на всички сатрапи е да се преструват на набожни, което е своего рода внушение за слабите мозъци, че дори диктаторите имат „началник“, но това е двулично, защото всеки един от тях се смята за господар на цяла Вселена4. Подобна отдаденост като тази на Бойко Методиевич към християнството може да съперничи само Октопусин. Но това е друга тема. Голямата празнота, която ни вълнува е в смисъла на тяхната ‚демокрация‘. Вожда е открил, че може да остане на власт до края на дните си, че и след това, чрез фалшифицирането на избори. Но той го прави не заради властта, не заради личното си облагодетелстване, не дори заради страха за собствената сигурност, а заради хората. Такова човеколюбие може да се срещне само в голямото сърце на един мърляв милиционер. Той се жертва за доброто на хората. Представяте ли си да дойде Корнелия Нинова за премиер? А Христо Иванов? А Атанас Атанасов? Тогава ще настъпи Апокалипсис. Къде-къде по-добре за народеца е да стои Диктатора и да движи с характерната си недодяланост волана на джипката, пардон на държавата, още по-голям пардон – на Вселената.

За Исак Нютон се твърди, че определил хоризонта на своя мироглед на базата, на която е стъпил, а именно „раменете на гиганти“. В главата на милиционера всичко е наопаки – гигантът е той, стъпил на шията на лилипути. Дори когато се погледне в огледалото се вижда неимоверно по-голям отколкото го вижда Вселената. На български език това се нарича ‚мания за величие‘, а на практика е опасна психоза, причиняваща халюцинации, в която субектът е вездесъщ и минава над всичко и всички.

Невежеството създава много по-голяма увереност от просветата

Образованието на Вожда е под всякаква критика. Неговата Алма Матер е Милиционерска академия, т.е. все едно няма образование. Защитил е дисертация за „малък доктор“, наричана още за „кандидат на науките5“. Тя е не по-малко смехотворна от образованието му. От Международната космическа станция се вижда колко неграмотен и прост е Диктатора, но това се пренебрегва с лека ръка, сякаш всеки малообразован има някакво предимство пред образованите. От комунизма се влачи онзи „култ към личността6“ на необразовани като Тодар Живков и неговия антураж, а преди това на Вълко Червенков, Георги Димитров и т.н. Последният комунистически диктатор беше обгърнат с ореола на страшно хитър и пресметлив селянин (за българина хитростта е добродетел), който успял да се задържи на власт няколко десетилетия. Това било свидетелство за чудесните качества на Вожда. Ако се огледаме обаче към тях с лекота може да се прибавят и съветските ръководители, които също не блестят с някакъв интелект (вж. Леонид Илич Брежнев, Юрий Владимирович Андропов, Константин Устинович Черненко), но въртяха държавното кормило до края на дните си. Поглед към другите страни от социалистическия лагер: Николае Чаушеску в Румъния, Янош Кадар в Унгария, Густав Хусак в Чехословакия, Войчех Ярузелски в Полша, Ерих Хонекер в ГДР (Източна Германия) и т.н. Основната измама тогава беше, че обективно нямаше никакъв „култ“ към тези личности, а всичко беше само привидно, като повечето неща от социализма. Пропагандната машина нагнетяваше тази съвършеност на първите партийни и държавни ръководители. Гледайки Чаушеску, задържал се доживотно като лидер на Румъния, не ще Бай Тошо да е бил уникален, защото във всички страни с подобни долнопробни политически системи лидерите са стоели с десетилетия. Следователно, причините са съвсем различни от пропагандираните. Сега се внушава същия култ към простака от Банкя и се обясняват неговите стотици изборни победи, но се забравя, че всичко е привидно и в демократичното общество няма как хората да гласуват за толкова прост човек и то толкова много пъти. А щом се представят такива резултати, то те са фалшифицирани. Отново поглед към групата на стоящите десетилетия на власт, но този път в съвременността, там откриваме Владимир Владимирович Путин, Александър Григориевич Лукашенко и др., това са диктатори, за които се разказват същите легенди. Те също откровено фалшифицират избори. Легендите се измислят от придворната пропагандна машина с цел прикриване на злоупотреби с пари, власт, демокрация. Най-отличителната черта на легендите е лъжата, те са повече от хиперболизирани до степен да нямат нищо общо с действителността. Ако погледнем Диктатора през очите на едно дете с подчертана невинност ще видим: застарял и подпухнал дебелак, тържествуващ с открояваща се простотия, съчетана и с неимоверна селяния, подут, надут и издухан дядка. Те за тоя се разказват легенди като за Крали Марко!? С убеденост може да се заяви, че е толкова тежко и терминално7 психически заболял, щото сам вярва в легендата за себе си. Състоянието да не можеш да проумееш собствената си некомпетентност непременно води до свръх надути себеоценки, популярни на публиката с неговите „най-добри мерки срещу епидемията от Ковид-19“, „създаването на „българския модел“ за справяне с пандемията“, „най-великото европредседателство“, „най-доброто управление в Европа“ и т.н. Никой разумен човек не може да се отнесе с минимално разбиране към хора, които поради неспособността си да отразяват вярно действителността, вземат дълбоко погрешни решения, водещи до катастрофи, и непрекъснато се самооценяват още по-погрешно, те са лишени дори от метакогнитивната способност да проумеят това – директно трябва да се бракуват.

В общуването си с някакви хора, Диктатора открива „интересни“ за него „думички“, осведомява се за значението им, и от средствата за масово осведомяване започва да ги обяснява на народа. Един кратък списък на обясняваните ни слова само с начална буква „а“: аутсорсване, аранжиране, адаптация, адекватен, акомодация, акредитиране, асоцииране и т.н. Той хич и не предполага, че за много хора това са отдавна известни думи и не просто няма нужда да бъдат обяснявани от толкова висока трибуна толкова елементарни неща, а подобно поведение е крайно нелепо.
Огледалото на Диктатора отразява някакъв нарисуван от собственото съзнание исполин, но този великански образ създава погрешното впечатление у самия Диктатор, че всяко „огледало“ го отразява така, което е меко казано глупаво. Неговото невежество му създава увереността, че е незаменим и сюблимен, че никой не го подозира в пълнене на шкафчета с кюлчета, че никой не се досеща колко е тъп, че никой няма представа колко е празен. А как само малко просвета би отворила очите на милиционера за света. Онзи истинският свят.

Бележки

  1. НАП – Национална агенция за приходите. По-долу: ЦИК – Централна избирателна комисия; СИК – Секционна избирателна комисия; КЗЛД – Комисия за защита на личните данни; ДНСК – Дирекция Национален строителен контрол.
  2. Вожда и Диктатора са прозвища и не се членуват с пълен член. {б.ред.}
  3. Литературният герой от трилогията „Илюминатус!“ на Робърт Шей и Робърт Антон Уилсън, Хагбард Селин е посочен като автор на статия в Сборника с документите на илюминатите под заглавие „Законите на Селин“.
  4. В действителност това се само едно от възможните внушения. Темата е много дълга, но заслужава да се спомене и богоравенството, божествеността, смирението.
  5. Остарял термин. {б.ред.}
  6. Не в смисъла на култа към Йосиф Висарионович Сталин или Вълко Червенков. Изписването на „Тодар“ вместо на правилното „Тодор“ е с пейоративна цел. {б.ред.}
  7. Игра на думи. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here