Винаги готов за министър

Поредният протест изпрати поредна порция некачествен материал в парламента

5741

Господарят на мълчанието1 фактически спечелил изборите, макар в общата ранглиста да заема второто място, даде възможност на всякакви политолози, социолози, антрополози и много други -лози да говорят по темата „какво предстои“. Многото номинални медии на българския пазар бързо изчерпиха наличното количество разрешени2 експерти и се наложи да се обърнат към политическото представителство. При ГЕРБ, ИТН3 и БСП има изрична забрана да се говори, освен точно определен състав: за ГЕРБ това е Вожда4, Екатерина Захариева и Деница Сачева; за ИТН е новият Вожд; за БСП това е лидерът. Останаха другите партии след 3-тото място: при ДПС вече имаме изявление на формалния лидер и никой друг няма право. Вероятно подобна е ситуацията при Демократична България. Така ефирът беше зает в много голяма степен от най-малката парламентарна група в новия XLV парламент, тази на „Изправи се! Мутри вън!5“. Причината за целия този ажиотаж е интервюто на един от членовете на Отровното трио – Николай Хаджигенов. В ефира на БНТ1, в предаването „Денят започва“ с водещ Христина Христова на 08.4.2021 г. (видеото тук), завършилият НБУ6 адвокат, сподели че е готов да се жертва за министър на каквото и да е. Малко трудно и малко късно се усети, че „на каквото и да е“ е твърде широкоспектърно и добави: „разбира се, в рамките на моята компетентност“. От досегашните му медийни изяви се видя безграничността на неговата компетентност, аналогична на компетентността на друг голям и известен български интелектуалец, понастоящем премиер на републиката – Бойко Методиевич. Още от времето на „великите народни въстания“ Хаджигенов изразяваше „жертвоготовност за депутат“, но види се, апетитът идва с яденето и вече станал депутат хвърли око на нещо още по-високо – някое министерство – което и да е, каквото и да е, стига само той да е начело, т.е. да е министър. Следобедът Мая Манолова и Татяна Дончева от ИСМВ дадоха брифинг, в който се опитаха да охладят страстите (това важи повече за Дончева, която наистина се опита да направи това, докато пискливият глас на Манолова по-скоро наливаше масло в огъня). Самопредлагащите се за всякакви длъжности индивиди дразнят обикновените хора и двете опитни политически дами се опитаха да потушат бушуващия скандал в социалните мрежи, без особен успех. Адвокатът-пенкилер, иначе аджамия в политиката, не беше разбрал, че изхвърлянията подобни на онези в селската кръчма, може и да минават от трибуната на протеста или в студиото на ЕвроДикоФ по телевизия Евроком, но в голяма медия предизвикват бури. Така този беловлас човечец заприлича на вожда Методиевич по невнимателно говорене. Да не знаеш кое, какво и къде да кажеш си е чиста простотия, онази на която толкова се гневим на Диктатора, но неговите критици не се оказаха много по-различни – със селски манталитет в смъртоносна доза, слабообразовани, нахални и дефинитивно неможещи да разберат каква беля са сторили и напълно отричащи очевидното.

Нечестният човек не може да стане честен депутат

По време на протестите Отровното трио оповести сметка за събиране на дарения в полза на организацията на протеста. Сметката се оказа личната на Николай Хаджигенов, тази с която той от години работи с клиентите си. Подобно действие издава нечистоплътност, защото ако искаш да си честен следва да откриеш чисто нова сметка, по чийто номер да се превеждат средства само за протеста, така да се каже „целева сметка“. Тя пак може (в краен случай) да е на лицето Николай Хаджигенов, но ще е целева и ще се знае, че всяко постъпление по нея е дарение за протеста. Колегата вече е написал по темата „Нечестен отчет на Отровното трио“, PUB.bg, 21.8.2020 г. (оригиналът тук), но ми се иска и аз да кажа няколко думи. От псевдоотчета направен от Хаджигенов няма дарител, който да се убеди, че преведените от него средства са отчетени, което е една много лоша индикация за морала на надарения. Няма как да се разбере дали тези средства са харчени по предназначение или адвокатът си е купил например лек автомобил с тях. Не беше направен никакъв отчет по най-занижените стандарти за отчетност, което издава природата на Хаджигенов. Самият факт, че не считаш за нужно да се отчетеш пред дарителите си и обществото, е достатъчно показателен за мошенически и нечист натюрел.
Убеден съм, че процесният адвокат не просто „не счита за нужно“, той „дълбоко не разбира“ какво е да си честен. И че честността на първо място е отчетност и прозрачност. За него, очевидно никога не познал честността, това е напълно непонятно. Каква честност? Каква прозрачност? Таа, аз съм адв. Хаджигенов – най-великият сред адвокатите, а и сред хората. Точно в такива ситуации, това, което е вътре в теб, избива навън и по него могат да се правят изводи какво точно става зад маската и какво точно прикриват елейните слова пред публиката.

Малообразованият обвинител на малообразованите

С годините Николай Хаджигенов много често вземаше участие в предаванията на Сашо Диков, където громеше с ремсистки плам еднокнижността на Бойко, като десетки пъти споменаваше за единствената книга, прочетена от Вожда – Винету. От приказките му личеше, че Хаджигенов не е чел Винету7, но това не му пречеше да се изживява като обвинител на Тирана.
Нахалният адвокат е завършил НБУ в първите години на акредитирането на специалността „право“ в този университет. Тогава там постъпваха най-некадърните кандидат-студенти, тези които не можеха да бъдат приети никъде другаде. Следователно Николайчо е имал сериозни проблеми по български език, литература и история и не е могъл да влезе да учи в Софийския университет. Трябва да се отбележи, че България няма университет в Топ 1000 на престижните университети в света, но най-близо дотам е Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Следващият университет е на няколко хиляди места след него, а Алма матер на Хаджигенов е направо с престижа на университета в Бандунду. Бурният смях, предизвикан от Милиционерска академия, учебното заведение изучило такива титани на мисълта като Бойко Методиевич и Мола Рам Гешов, не трябва да е по-малък при споменаване университета на Хаджигенов. В този смисъл е валидна крилатата фраза „присмял се хърбел на щърбел“.

След като в петък сутрин (09.4.2021 г.) Татяна Дончева изключително добре обясни глупостта Хаджигенова, той се появи по ЕвроДикоФ на същия ден вечерта (видеото тук), където показа още по-голямо падение. В началото на разговора беше излъчено записано интервю на Сашо Диков с третия член на Отровното трио – Велислав Минеков, който каза няколко важни неща (с много увъртания и недомлъвки от неудобство пред доскорошните му колеги):

  • тези двамата (Николай Хаджигенов и Арман Бабикян) са яхнали протеста, за да се осребрят
  • той (Минеков) е предпочел да остане „гражданин“ вместо да стане „депутат“
  • да изразиш така бурно и убедено готовността си да станеш министър е глупаво
  • пожела на ексдругарите си да не правят компромиси, защото вече вижда индикации са обратното.

В отговор на интервюто с Минеков, Николай Хаджигенов (и донякъде Бабикян) отвърна/ха:

  • не е яхал никакъв протест, защото това бил неговият собствен протест
  • депутатите били граждани като всички други (точно обратното твърдеше за онези от XLIV Народно събрание, но когато той е депутат, Народното събрание става друго, само благодарение на тази едничка личност, висока колкото Гъливер в страната на лилипутите)
  • сега било времето да довършат ламята като направят правителство, а най-лошото нещо на Земята били предсрочните избори (кога стана депутат, кога му залепна задника за депутатската банка?!?).

Едно от най-наглите неща, изричани от устата на този неграмотен човек е претенцията му за собственост върху протеста. Чак толкова прост дори и аз не очаквах да бъде. Лично съм ходил всеки ден на протеста и едно от нещата, които преглъщах с омерзение на път за пл. Демокрация, беше именно присъствието на лукавия Хаджигенов. Никога не съм ходил там заради него и само да знаех, че това е неговият протест, в миг бих се изпарил и никога повече крак ми не ще стъпи там. Без да се изживявам като говорител на другите протестиращи, смея да изразя мнението, че много от тях не са били там заради Хаджигенов, а въпреки него.
Много неприятно впечатление направи как битието внезапно промени съзнанието на жадното за власт Отровно дуо. Допреди сами да станат депутати тази „професия“ за тях беше изпълнявана от отвратителни хора, в мига, в който станаха депутати, същото слово бе изпълнено с ново съдържание – това са граждани като всички други. Толкова маниакална жажда за власт и слава не се среща дори у банкянския мошеник.

В студиото на Сашо Диков, Хаджигенов обяви още един свой приоритет, освен този да стане министър, разбира се – да се промени Избирателния кодекс. Внимателният зрител щеше да чуе, че юристката Татяна Дончева (СУ „Св. Климент Охридски“) и неюристът Велислав Минеков (НХА8) наричат същия този кодекс „изборен“, което е вярното наименование. Кодексът за избори следва да се нарича „Изборен кодекс“, а който се отнася до избиратели следва да се нарича „Избирателен кодекс“ (фикция). Юридическата подготовка на Хаджигенов от НБУ отстъпва пред неюридическата на Велислав Минеков от НХА. Иначе казано:

Когато си тъп – то е завинаги.

Бележки

  1. Тази фраза на Симеон Сакскобурготски беше припомнена от Татяна Дончева в ефира на БНТ1 (видеото тук, БНТ1, Денят започва, автор: Христина Христова, 09.4.2021 г.).
  2. Ако някога Ви е правило впечатление, че във всички медии се въртят едни и същи муцуни, това е защото съществуват 2 списъка за гости в средствата за масова информация: първият, с препоръчителни експерти за канене в студиото; вторият списък е забранителен, там са хора, които в никакъв случай не бива да бъдат канени. Това е част от концепцията за „пленените медии“.
  3. „Има такъв народ“ с лидер Слави Трифонов. {б.ред.}
  4. Тук, а и на други места, граматиката изисква употребата на пълен член, не е направено, защото употребата на съществителното име е като прозвище. {б.ред.}
  5. Съкращавана по-долу ИСМВ. {б.ред.}
  6. Нов български университет. {б.ред.}
  7. Винету на Карл Май е издавано в България през 80-те години на XX в. от издателство „Отечество“ в 3 тома. В последното десетилетия е издавано от издателствата Труд и Сиела, но по времето на голяма част от подиграващите се за „еднокнижност“ на Бойко Борисов изданието е било „трикнижно“.
  8. Национална художествена академия. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here