Буци в очите на слепите

Галактическото самохвалство е типично за българските министър-председатели, но при Бойко Борисов се открива и Бай Ганьовско измерение

5632

Падането на Бойко Борисов от власт е повече от видимо. Всички гербаджии се чудят накъде да хванат и как да се разграничат от десетилетното управление на Тирана. Е, има и някакви други, които все още разчитат на чудото от 05.10.20141 г. Изборите, сътворили тогава „чудото“, бяха организирани от служебния кабинет на Близашки, назначен от друг комик – Росен Плевнелиев. И този служебен кабинет беше белязан със скандал за фалшифициране на избори, но за да стигнем до него трябва малко предистория. Първото правителство на Борисов идва на власт на печалния 27.7.2009 г. и в края на 2010 г. се захваща със създаването на Изборен кодекс, обнародван на 28.1.2011 г. Според него Централната избирателна комисия (ЦИК) се назначава от президента, а нейният председател е предложение на най-голямата парламентарна партия. По тази причина на председателския стол в ЦИК сяда Красимира Медарова, семейна приятелка на тогавашния втори в ГЕРБ – Цветан Цветанов. Тя оглавява ЦИК за 2 вида избори през м. октомври 2011 г. – местни и за президент (избран е Росен Плевнелиев), но най-големите й „достижения“ са при предсрочните парламентарни през м. май 2013 г. На 13.3.2013 г. приключва мандата на Борисов I и служебното правителство на Марин Райков организира предсрочни парламентарни избори, проведени на 12.5.2013 г. Те протичат под знака на Аферата Костинброд – откриват стотици хиляди абсолютно автентични изборни бюлетини в печатницата Мултипринт, гр. Костинброд, която е собственост на активист на ГЕРБ. Разкрита е и създадената стройна организация за транспортирането на фалшивите бюлетини във всички части на страната. В резултат от тези избори на власт идва правителството на Пламен Орешарски (разликата между ГЕРБ и БСП е 139064 гласа, но правителството е съставено с мандата на 2-рата политическа сила – БСП в коалиция с ДПС). Основен участник в разкриването на Аферата Костинброд е Мая Манолова, която изготвя нов Изборен кодекс, обнародван на 05.3.2014 г. С него се слага край на ерата Медарова в ЦИК и грубиянските фалшификации дотогава. Управлението на Пламен Орешарски е най-меко казано идиотско, защото жаждата за власт на сбъркания лидер на БСП генерираше същото в ДПС и се наблюдаваше такова оливане и злоупотреби, които могат да се открият само у късния Борисов. По това време ГЕРБ имаше президент и успя да предизвика предсрочни избори. Този единствен засега и завинаги президент на ГЕРБ, назначи Близашки за служебен премиер (много змийски ход, защото Близашки е бил член на БСП, но той е професионален слуга и обслужва тези, които му плащат. Така се създаде измамна представа, че служебният премиер е от БСП). Вследствие новия Изборен кодекс (на Мая Манолова) и 15-мес. управление на Орешарски, ГЕРБ беше поизгубил влиянието си в изборната машина, затова Буци прави остра забележка за служебното правителство на неговия създател – сламения Плевнелиев и го принуждава още на 2-рия ден да се поправи с назначаването на допълнителен министър – известната вече Красимира Медарова за служебен министър без портфейл, отговарящ за организирането на изборите. Изгонената шефка на ЦИК предизвика толкова негативна реакция най-вече сред градската десница, че я принуди да се оттегли след двудневно министерстване. Предполагам че нейното оттегляне е било лично решение и не беше съгласувано с Тирана, който пък е превъзложил нейните тайни функции на други слуги. Така вследствие успешното манипулиране на изборите от 05.10.2014 г. идва правителството Борисов II. Затова в началото казах „чудото“ на тези избори, защото Буци показа как от заврян в ъгъла корумпиран експремиер се изправя и само с минимално влияние във властта възкръсва от пепелта. Тогава той владееше президента, местната власт и респективно секционните избирателни комисии (СИК). Днес владее цялата държавна администрация, огромна част от СИК-овете и местната власт, фирмата-преброител, множество тайни касички за купуване на гласове (държавни, общински предприятия и получатели на обществени поръчки, известни като „обръчи от фирми“), но му липсва президента. Въпреки липсата на много важно асо в ръкава, това също е сгоден случай за триумфално завръщане, като в момента дори властовите му позиции са много по-добри от 05.10.2014 г. Голямата разлика между 2-те ситуации идва от опозицията: сегашната ще го изпрати на бунището завинаги, защото тогава тази роля се изпълняваше от коалицията БСП-ДПС. След Аферата Костинброд, която по същество беше 1-вото фалшифициране на избори от Буци, на власт дойде правителството на Орешарски, излъчено от мракобесните БСП и ДПС. Столетната партия се ръководеше от най-безумния си лидер на всички времена: корумпиран, сексуално зависим, жаден за власт и доста тъп, което доведе до множество безумни действия на марионетката Орешарски, настроили голяма част от българския народ негативно към управлението. Благодарение на безскрупулния и некадърен лидер на БСП, целящ да стои на власт на абсолютно всяка цена, за Буци се появи шанс да влезе в ролята на спасител от лошото правителство на куклата Орешарски. Днес, това е невъзможно, защото срещу Буци стоят Слави Трифонов, Демократична България и коалицията около Татяна Дончева. При тях байганьовските номера изглежда няма да минат и Буци ще отиде в най-черната част от съвременната ни история. Но това само „изглежда“ и е „засега“. Неприятен сигнал е изборът на ПКП2 Караянчева за зам.-председател на парламента. Естествено, всяка парламентарна група може да излъчи своя кандидатура за зам.-председател, но новото мнозинство можеше да постави условие на ГЕРБ да не излъчва толкова срамен субект, орезилил XLIV Народно събрание и парламентаризма въобще (изказването на Николай Хаджигенов от „Изправи се! Мутри вън!“ при номинацията на ПКП Караянчева за председател, заслужава адмирации, защото е точно в 10-ката и казва най-важното за тази непълноценна кандидатура). Разбира се, възможен е и друг прочит на събитията: например заинатяване на ГЕРБ с кандидатурата, което цели да предизвика скандал и проблеми с конституирането на парламента и затова новото мнозинство да е преценило, че така е по-добре, да не създава обструкции, отколкото да влиза в излишна конфронтация с милиционерите, за които това изглежда ще е основен прийом.

Баронет Мюнхаузен

Вместо правилното „Барон Мюнхаузен“ използвам титлата „баронет“, защото тя е псевдоблагородническа и е възможно да бъде купена с пари (не е необходимо потекло). Освен това е най-ниската възможна титла. В Бойко Борисов няма нищо благородно, затова дори в литературните фигури за сходство избягвам изтънчеността.

Когнитивният дисонанс у премиера (вече в оставка), предизвикан от протестите под надслов „Мутри вън!“, започнали през лятото на 2020 г., не му позволява да се появява на публично място в неконтролирана среда. Затова се организират селски вечеринки с участници на ГЕРБ-активисти от всички краища на родината, за да имитират спонтанни събития, в които небрежно да се включи Тирана. Много напомнят за „Потьомкинските села3“. Вожда „случайно“ изскача с джипката насред някакъв грижливо подготвен мизансцен и започва да ръси своите мъдрости, в пълното отсъствие на всякакви „зловредни елементи“, които да развалят момента. С журналеси той отдавна не общува, въпреки тяхната нежност и ласки, с които беше щедро обсипван. А и между другото, журналисти в България отдавна няма, защото наличните по същество са едни обикновени лакеи на олигархията. Убеден съм, смяната на посоката на вятъра ще стане причината за появата едни „големи журналистически герои“, борили се неистово с милиционерския ботуш, които няма да пропуснат да ни залеят с прозренията си за свободата на словото. И досега в България се подминава факта, че за 111-тото място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“, освен Хунтата има и други виновници – безгръбначните журналисти. Тук ще отворя една скоба по една животрептуща тема за т.нар. журналист Благой Цицелков от Нова ТВ, който „станал жертва“ на Тошко Йорданов (Йорданов се пошегувал, че при Крумови закони Цицелков щял да усети липсата на анатомични органи). В свой репортаж, Цицелков казал „Има такъв народ“, а имал предвид „Изправи се! Мутри вън!“. Признал по-късно във Фейсбук за неволната си грешка. Между тези 2 събития, Тошко Йорданов споменал в телевизията „7/8“ за Хан Крум и пожеланието си за „изпичане на мисирките“, което вбесило гилдията. Първо, когато си тъп, то е завинаги. Никой не се интересува какво си искал да кажеш, а какво си казал, Цицелков! Следователно, когато не можеш да направиш разликата между локум и локумотив4 си просто един некадърник. Второ, чудя се: къде беше „гилдията“, когато членовете й точеха лиги по задните части на Тирана? Не трябваше ли някой да им направи забележка, че не може така игриво да се облизват задните части на властта, да се задават тъпи въпроси, да се получават тъпи отговори, докато гордите представители на гилдията пърхат и сияят от щастие!? С това затварям скобата за малоумната българска журналистика, която винаги избира робуването пред свободата.
От контролираната среда, в която глаголи Вожда, се разбра следното:

  • той е най-великият премиер, който България е имала
  • той е най-подготвеният министър-председател
  • той е най-добрият експерт в страната като една човешка длан
  • той е премиерът с най-голяма международна подкрепа
  • той е премиерът с най-голям политически и „премиерски“ опит
  • той е министър-председателят направил най-много за България
  • той е единственият печелил 5 пъти поред парламентарни избори и 14 пъти избори въобще
  • той е най-обичаният премиер от граждани и селяни без оглед на тяхната раса, пол, възраст, занятие.

Всички горепосочени достойнства не са изречени от другиго, а са излезли от неговите собствени уста, но същевременно не смее да се покаже на публично място и изобретява всякакви уйдурми, за да не се появи на публично място: подава оставка като депутат, за да не се появи в парламента и да не се среща с президента при връчване на мандата; привикан от новата председателка на Народното събрание (Ива Митева, „Има такъв народ“) за парламентарен контрол – излиза внезапно в отпуск, за да подготвел предложението си за нов кабинет, като само час по-рано каканижеше как е готов с натовско-европейски ориентирания си кабинет от експерти и т.н.

Самоизреждането на собствените достойнства се извършва с непобедима доза убеденост, което предполага силна увереност в тях. Излишно е да казвам, но за всеки случай: посочените достойнства не съществуват, те са само хвалипръцкания. Същевременно Буци е по-страхлив от стадо зайци и предпочита да се крие по дупките като мишка, което предполага някакво усещане за враждебност в действителността. Събрани заедно двете обстоятелства говорят за тежко биполярно разстройство, което налага болнично лечение. Тежкото психическо разстройство на този човек не му позволява да бъде началник дори на пожарникарска станция, камо ли на нещо по-голямо. Всеки миг повече начело на държавата е вредно за всички и само утежнява с години положението на страната.

Буци в очите на зрящите

В очите на слепите Буци може и да изглежда по начина, описан от самия него, но това е много далеч от действителността. Обикновено безнадеждно тъпите хора не могат да проумеят, че за другите с някаква положителна стойност на коефициента за интелигентност, е безпощадно ясно колко тъп и несъстоятелен е Буци. Не може никой от тях да бъде заблуден нито в интелигентността, нито в опита, нито в авторитета на един милиционер.

Погледът на обикновения човек ще види:

  • една огромна маса от плът и лой, наподобяваща свлачище
  • застарял дебеланко, изживяващ се като Холивудска звезда
  • прост, недодялан и груб селяндур
  • неерудиран, нискоинтелигентен и тъп индивид
  • че професионалната му биография е на кочияш
  • че експертността му съперничи единствено на надрусан милиционер от село с население до 50 души и средна възраст >70 год.

Ще припомня няколко паметни изречения от приказката „Новите дрехи на царя“ на Ханс Кристиан Андерсен: «Преди години живееше един цар, който обичаше толкова много да се облича в нови дрехи, че харчеше за това всичките си пари. Той не се грижеше за войниците си, дори рядко посещаваше театъра и обичаше само да се разхожда из града, за да показва новите си дрехи. За всеки час от деня той имаше особено облекло и както за другите господари казваха: „Те са в съвета“, тъй за него говореха винаги: „Сега царят се гизди в стаята си“». При наш Буци дрехите са всъщност мъдрите му мисли – пълни измишльотини, с които той непрестанно „се гизди“.

Двамата измамници от приказката осъществяват бурна тъкачна дейност, която се наблюдава от различни „честни“ министри и съветници на царя. Тяхната оценката за процеса е: «Великолепно, прекрасно, чудесно! — носеше се от уста на уста».

След като вманиаченият цар дефилира пред народа, едно дете извиква „царят е гол“. След детската помощ, този факт се установява от всички, но царедворците несмущавани от възгласите на несвързаните с царския двор наблюдатели продължават със задължителната церемония. Приказката завършва:
«И прислужниците продължаваха да вървят все тъй тържествено след него и да носят краищата на въображаемата мантия».

Бележки

  1. На тази дата за проведени парламентарните избори за XLIII Народно събрание, довело до излъчването и управлението на правителството Борисов II (07.11.2014 – 27.1.2017 г.). {б.ред.}
  2. Проста кърджалийска п*утка, по израза на Вожда.
  3. Фалшиви села, построени от Григорий Потьомкин, с цел да представят в розови краски положението в Руската империя на самата императрица по време на едно нейно пътуване от Москва до Крим през 1787 г. Емблематични за тези села са самите селяни, дошли от Централна Русия, които се преструват на живеещи в новопостроени и цветно боядисани къщички. За демонстрация на благополучие са показвани чували с жито, които всъщност са били пълни с пясък. Друга част от реквизита е едно стадо овчици, щастливо пасящи около китните къщички. За целта са събрани няколко животни, които са се транспортирали паралелно на кортежа на императрицата, за да бъде показвано в различните „Потьомкински села“ на Екатерина II. {б.ред.}
  4. Интенционално неправилно изписване на „локомотив“. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here