Революцията отгоре

Хунтата продължава да се радва на политически румсървиз от най-ниска проба

21576

Вчера (20.5.2020 г.) на водещата Цветанка Ризова по бТВ в предаването „Лице в лице“ гостува Валери Найденов (видеото тук). Все пак този човек не е обикновен служител в румсървиса на Хунтата, а е значително по-интелигентен. Той в никакъв случай не е от тази ниска проба, каквато са стандартните милиционери тип Маноил Манев, Тома Биков, Антоанета Христова или Георги Харизанов. По тази причина той се бе подготвил с няколко наукообразни словоформи като „революция отгоре надолу“, за да блесне пред нещастната публика с описанието си за актуалната обстановка. Беше прегледал Уикито1 и даде няколко объркани примера, защото възрастта му играе някакви номера с паметта и той се пообърква – за пример посочва революциите на Петър I и Сталин. Даже споменава за Магна харта и „революцията на бароните при крал Джон“ (има предвид Джон Безземни – John of England и подписването на хартата през 1215 г.). Целта на неговата поява беше да дискредитира служебното правителство и да възхвалява Хунтата ведно с нейния парламент (XLIV2). Идеята на този прислужник е малко по-оригинална от тази на цитираните малоумници. Тезата му беше, че има революция, започната от Бойко Борисов, а служебното правителство на Румен Радев де факто извършва контрареволюция. Найденов забърка такъв тюрлюгювеч, че сам се обърка в него. Напредналата възраст изцяло му е изпила акъла и той наистина изглеждаше като пате в кълчища, едно много старо пате с неумелостта на патенце. Удивителното при него е желанието до сетен дъх да слугува, като демонстрира презрението си към новото, младите и науката. Ех, да, имаше глупости от типа как се сменяли правителствата във Франция на 6-83 год., ама нейсе.

Понятие за революция

За да докажа тоталната обърканост на лаика Найденов, който дори нарича „революцията отгоре“ – „класически термин“ или „термин от класическата философия“ направо ще започна с дефиницията за революция: процес на снемане на установения ред, включващ прехвърляне на властта от един елит към друг, съпроводен с радикално преструктуриране на социалните и икономическите отношения. При революциите текат 2 паралелни процеса – съревнование между елитите и мобилизация на масите. Тези процеси отнемат много време и привидното „спонтанно избухване“ никак не може да бъде наречено „начало на революцията“, нито пък с точност може да бъде определен и краят й. Историята познава хиляди революционни ситуации непреминали в революция. Проблемът в теорията за революцията е липсата на достатъчен брой „велики революции“, които да позволят сравнителен анализ. Основно се различават 3 вида революции: политическа, социална и културна. За политическата е характерна смяната на политическата власт като форма на обществени отношение и като кадри. Този тип революция продължава до разрушаването монопола върху управлението, силата или контрола на старата власт и установяването на нова. Характерно за протичането на подобни революции е в движещата сила, тук тя е елитна. Понякога вследствие подобна революция се появява т.нар. ‚контрареволюция‘, която не винаги, но може да доведе и до ‚реставрация‘. При социалните революции имаме не само политическа, но и социална трансформация, класова борба и силен натиск отдолу за социална промяна. Характерно за този тип революция е движещата сила, която този път са широките маси. Революцията приключва с установяването на нови социални отношения. Дълбочината на промяната зависи от характера на класовата борба, природата и разпределението на различните класи, стратегията, тактиката и организацията на ръководството на социалните революции. Значение има още и степента на съпротива на текущата власт. Най-големият теоретик на подобни революции е Карл Маркс, който нарича революцията „локомотив на историята“. За културната революция е характерна смяната на обществените отношения и налагането на нова ценностна система от елита на широките маси. Този тип революции може да се окажат и безкрайни, защото не може изцяло и на всички да бъде наложена онази ценностна система, пожелана от елита, но за техен формален край може да се счита достигане до дълбочина на промяната при 2/3 до 3/4 от населението. Движеща сила тук са елитите.

Революцията отгоре

Този тип революция е много далеч от класическата и като термин възниква в самия край на XIX в., за да не кажа направо XX в. Човекът, комуто се приписва термина е Хоакин Коста. В книгата му „Хирургическа политика“ за пръв път се споменава термина ‚революция отгоре‘. Тя е публикувана 3 год. след смъртта на автора – през 1914 г. и в нейната Глава III – „Доклад относно законопроекта за тероризма“, Коста нарича парламентарната декларация за реформи от 1899 г. на Антонио Маура „заявка за извършване на революция отгоре, която е абсолютно необходима, защото в противен случай неизменно и фатално би започнала като революция на улицата4“. Между другото, сред първите няколко изречение от цитираната глава четем: „Испания с писък от дълбока рана поиска от своите правителства да бъде европеизирана, а в отговор правителството изпълни проект за африканизирането й5“. ‚Революцията отгоре‘ има 5 основни характеристики6:

  1. като резултат има извънредно поемане на политическата власт (което не е непременно законно) и поставяне началото на голяма икономическа, социална или политическа промяна. Процесът е организиран и ръководен от висши държавни служители или военни (най-често част от стария режим)
  2. в революционното поемане на властта и инициирането на промените има незначително или дори никакво участие на широките маси. Възможни са паралелни масови протести или въстания в процеса на ‚революцията отгоре‘, но фактическите извършители са военните бюрократи, които я правят независимо или дори в противоречие с масовото недоволство
  3. поемането на властта и промените обикновено са мирни, не са придружени с насилие, екзекуции, емиграция или контрареволюция
  4. промените се извършват плавно и по прагматичен начин с малко или никаква намеса на радикални лозунги. (3-тата и 4-тата характеристика са резултат от контрола и използването на бюрократичен апарат за радикални цели)
  5. военните бюрократи, ръководещи ‚революция отгоре‘, за разлика от държавния преврат, унищожават икономическата и политическата база на аристокрацията, олигархията или висшата класа. Този разрушителен процес е основен както за ‚революцията отгоре‘, така и за ‚революцията отдолу‘.

Важно е да се каже, че за да имаме ‚революция отгоре‘ все пак трябва да имаме някаква революция въобще. Служебното правителство, а и процесите предшестващи неговото назначаване, не са резултат от никаква революция. Предприеманите от него действия са просто завръщане към нормалността. Например: милицията е стожер на законността и реда в страната, но по време на избори, тя охранява и прикрива незаконни действия като покупко-продажбата на гласове в полза на Хунтата. Също така по време на протести срещу мафията, милицията използва сила срещу мирни демонстранти, а е призвана уж да налага ред и законност. Смяната на началниците в тази сфера няма революционен характер, защото тя е израз на административната им отговорност за изпълнявани безобразия. Същевременно милицията съвсем нормално е изпълнявала функциите си, когато формацията на Васил Божков „Българско лято“ е стимулирала гласоподаватели да я припознаят като политическа партия. Същото важи и за т.нар. контрапротести, където милицията ги охраняваше с дължимата отговорност при положение, че това бяха „протести за подкрепа“ – нещо рядко срещано под слънцето. Втори пример: приходните агенции са отписвали задължения за милиарди на близки до Хунтата фирми, вероятно срещу отчисления за известното нощно шкафче на Бойко Борисов и много други по-малки шкафчета. Съмнявам се този процес да се е дължал на „доброто сърце“ на бизнесмените. Тоест, бездействието на приходните агенции е ощетило цялото общество, но подобно поведение не е било характерно по принцип, а само за някои избрани данъкоплатци, които са „по-равни“ от другите. Трети пример: професионализмът на строителния контрол отбеляза своя връх, когато на плажа Алепу откри подпорна стена със стълбищна и асансьорна клетка вместо хотел, за разлика от други случаи, при които си е вършил работата. Следователно, няма нищо революционно в предприетите действия, а само прекъсване на корупционни вериги в трайно установени обществени отношения. Или с други думи „декорупционизацията“ не може да бъде наречена ‚революция‘.

Вечният слугинаж

Има хора, които искат неизменно да служат, да служат, да служат някому, стига да е силен и богат. Дали това ще е Държавна сигурност, Партията, Петьо или Пеефски, е все тая. Въпросът е да се осигури господар, комуто да поднасят сготвените си манджи. Хунтата се сгромолясва със страшна сила, но валетата ще продължат да я обслужват не за друго, а защото господарят Пеефски не е излъчил друг сигнал. На него също му е мъчно за онези славни времена, когато беше медиен император, за да не кажа просто „император“ на най-малката и бедна държава. И така, ето грешките в примерите на Валери Найденов, разпространени от студиото на бТВ:

  • подписването на Магна карта не е никаква революция, защото няма абсолютно никаква смяна на властта (непопулярният крал Джон Безземни се опитва да прелъсти бароните като привидно ограничи властта си; още в годината на подписване той я отменя, но по-късно кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II я потвърждават; при сина на Джон Безземни – Хенри III (1258 г.) се подписват т.нар. „Оксфордски провизии“, които допълнително ограничават властта на краля, те се разширяват година по-късно с „Уестминстърските провизии“). Магна харта дава права предимно на бароните, църквата и търговците, но 2 год. след нея (през 1217 г.) се подписва и Харта за горите, която дава изключително много права на обикновените хора. Тук въобще липсва революция, защото няма трансфер на властта (тя си остава в краля, ограничава се, но няма никакъв трансфер, вкл. и към бароните). Наистина има някои революционни елементи, но те повече са свързани с „Хартата за горите“. Подписването на Магна харта е велико събитие в човешката история, но това е така, защото по еволюционен път имаме ограничаване на кралската власт
  • спомената „революция на Петър I“ всъщност е културна революция и въобще не се вписва в теоретичните постановки за „революция отгоре“. Найденов нарича ‚революцията отгоре‘ класически термин във философията, което издава сериозно непознаване на тази наука. Както споменах по-горе движещата сила при ‚културната революция‘ е елитът, в този смисъл наистина революцията тече отгоре-надолу, но това е само в областта на семантиката и няма общо с „класическия термин“
  • „революцията на Сталин“ не съществува като понятие в историографията. Вероятно има предвид „Колективизацията на Сталин“, която наистина е класически пример за „революция отгоре“. Точно Уикито, с което Найденов бе сверил часовника си, посочва този пример. Става дума за насилственото отнемане на земя и животни от съветските граждани по време на Първия петилетен план7, започнал през 1928 г. и завършил около 1940 г. с формирането на Совхози и Колхози. Това е революция, защото Сталин превзема властта мирно и реализира радикално преструктуриране на социално-икономическите отношение (унищожаването на личната собственост върху земята и добитъка, които са били основни активи, и превръщането им в колективна). Наистина последните 3 признака от ‚революцията отгоре‘ не са много в сила, но това е заради характера и решителността на Сталин при налагането на новите отношения.

Валери Найденов изрече и много други глупости, свързани със служебното правителство, което според него „не било избрано“ и това било невероятен недостатък на българската конституция. „Редовното правителство“ не се ползва с кой знае каква повишена легитимност, защото то се излъчва от парламент, избран по омразната на Найденов партийно-листова система, докато служебното се назначава от мажоритарно и пряко избран президент. Недостатъкът на българска конституция е съвсем другаде – невероятен дисбаланс между представителност и власт (голяма власт на премиера, който не е избиран пряко и не съществуват никакви механизми за обратна връзка, за разлика от президента с максимална представителност).
В разговора валето Найденов цитира Янис Варуфакис „няма и помен от демокрация в Европейския съюз“ като поредния пример за ‚революция отгоре‘ (спомена го веднага след Сталин). Удивително е как агентите на Държавна сигурност са много загрижени за демокрацията в ЕС. Никога не са проявявали подобна загриженост за демокрацията в собствените им страни или например в Съюза8, но тази в ЕС много им е на сърце. Хунтата, пребивала хора по улиците, арестувала други без съд и присъда, като някои от тях държи години в ареста, опрощаването на дългове и кредитирането от държавната банка на близки фирми, „смачкването на физиономиите“ чрез независими регулаторни органи на „несъобразителни9“ фирми и много др., са абсолютно далеч от прислужниците на милиционерите, защото това е разбирането за демокрация на техните господари и прислугата е длъжна да възприема подобна дефиниция.
Основен найденов пример за провежданата в пентхауза революция беше попадането на много бизнесмени в затвора, изземването на бизнесите им, а в случая с Ежко Божков – изземване и на колекция артефакти. Всъщност това по същество е прехвърляне на собственост на едри бизнесмени, отдалечени от Хунтата, към други вече близки до нея. При самозабравилите римски императори също са се срещали много такива процеси, вкл. с убийството на старите собственици, но това не е било определяно като някаква революция (такъв процес е започнал още при Юлиево-Клавдиевата династия10). Прочее, това е съвсем логично, защото кражбата на активи дори в такъв мащаб не може да бъде революция.
Един от двата грандиозни плонжа на слугата пред Хунтата беше за „недоволството от прокурора Гешев“, който 2 пъти бил единодушно избран. Това е грандиозна лъжа, защото изборът на Гешев не беше единодушен дори в самия ВСС. Да не говорим за обществото, където имаше грандиозни протести срещу него. А най-характерното за този чиновник е неговата необразованост, неграмотност и тъпота. Точно тези очевидни характеристики не могат да бъдат пренебрегвани, а точно те дискредитират „двукратно избралите го“, както и ВСС като цяло.
Вторият голям плонж беше за липсата на парламентарен контрол на служебното правителство, който иначе бил се случвал ежедневно (!?!) при редовното. Тук се случи чудо с водещата Цветанка Ризова, която директно го помоли да назове поне едно действие на редовното правителство, спряно от парламента с 4-год. мандат. Неадекватността на госта и този път взе връх и той започна с несвързани си обяснения за последния парламент с 1-мес. живот. Това наложи нова, съвсем адекватна намеса на водещата, която повтори въпроса си като акцентира върху 4-год. мандат на онзи парламент с председател ПКП, излъчил Борисов III, и помоли за пример как точно този парламент е възпирал безчинства на „редовното правителство“. Патокът на достолепна възраст за келнер, опули очички и каза: „ами там е работата, че не го спря“, с което взриви собствената си безумна теза.

Свидетели сме на невероятната трагедия на един човек, който някога не е бил толкова глупав и неадекватен, но възрастта и вроденото слугинско чувство не могат да разхлабят хватката от разпадащото се тяло. Жалка картина!

Бележки

  1. Диминутив от Уикипедия.
  2. Този парламент беше с председател Цвета Караянчева, а последният към днешна дата парламент беше XLV с председател Ива Митева-Рупчева.
  3. Вероятна Найденов е искал да каже „месеци“, но поради старческо слабоумие изрече години. Наистина френските правителства по време на IV република (27.10.1946 г. – 04.10.1958 г.) са се сменяли приблизително на такъв период. В момента устройството на Франция е съгласно Конституцията от 04.10.1958 г., която поставя началото на V френска република. {б.ред.}
  4. Costa, Joaquín, Política quirúrgica, Tomo VIII de la “Bíblioteca económica”, Madrid 1914, стр.95
  5. Стр.85 от цит. съч.
  6. Trimberger, Ellen Kay; Revolution from Above: Military Bureaucrats and Development in Japan, Turkey, Egypt, and Peru, Transaction Publishers, Piscataway, New Jersey 1978 (през 2017 г. издателството се влива в Routledge част от Taylor & Francis Group.
  7. Първата петилетка е в периода 1928-1932 г. и се отнася до изпълняването на определени икономически цели, наложени от Йосиф Висарионович Сталин. {б.ред.}
  8. Пейоративно за Русия (от разпадналия се Съветски съюз); ЕС – Европейски съюз; ВСС – Висш съдебен съвет.
  9. Игра на думи. Има се предвид „несъобразяващи се“. {б.ред.}
  10. Първата императорска династия.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here