Последният бастион на Буци

Мейнстрийм медиите и социологическите агенции са последните два бастиона на Бойко Борисов

17302

Страхът на тирана Бойко Методиевич от служебното правителство се оправда напълно. За месец и половина бяха изхвърлени свръхтъпи, свръхнеобразовани и свръхнепълноценни кадри на Хунтата. Заслужава да споменем няколко, особено онези малодушните в силовите ведомства. Започна се с главния секретар на МВР – Ивайло Иванов, получил образование в Милиционерската школа. След уволнението му, той взе да се пъчи като „горд български офицер“ готов на всичко, дори сам да подаде оставка, стига да му я поискат. Цялата тази гордост е постфактум, разбира се. В тази връзка се сещам за един виц от соца: «български офицер, командирован в Москва, пийва едно-две в бара на хотела вечерта преди завръщането си у дома. Красива рускиня го сваля и те отиват в стаята на умелия военен. На сутринта нашенецът бърза за летището, а рускинята полусънена, виждайки скоростното обличане на партньора си, го пита: а парите?! „Българският офицер пари не взема!“ — гордо отвръща нашенецът». Така и този самозван български офицер в девоенизирането МВР смята, че е ощастливил всички българи с присъствието си в милицията.
Втори, значително по-гнусен екземпляр, се оказа шефът на ДАНС, който не успя да прикрие злобата си спрямо служебния вътрешен министър и вицепремиер (Бойко Рашков). Образованието на Димитър Георгиев се оказа от ПЖИ1-то, където станал някакъв инженер. Към него може да добавим и валето на Пеефски, което било назначено за зам.-председател на силовата агенция. Този Недялко Недялков е не по-малко злобен от шефа си Георгиев и не по-малко коварен. И при двамата за професионализъм не може да става и дума.
Третият герой се казва Стефчо Банков. Може ли интелигентен човек да се казва Стефчо? Без да се впускам в отговори на риторични въпроси2, ще спомена, че Стефчо изпълнявал при Хунтата длъжността директор дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР. Той не беше съвсем изхвърлен, а преместен в кабинет до тоалетната, както сам се оплака. Сълзите и оплакванията му пред журналистите имаха за цел да им внушат, че сал замъкът Уиндзор е достоен за негови покои. Този много „квалифициран“ кадър се оказа кадър на Саут Уестърн Юнивърсити3 в Благоевград. Бил завършил „Връзки с обществеността“ в „престижния“ ЮЗУ и това го правило голям спец в областта на сигурността.
Към тази група няма да слагам оплаквачката на собствената си съдба, краварката леля Дойна, която беше в Агенцията за инвестиции, която също много мощно изрази медийно възмущението от уволнението си, защото все пак не е „достоен български офицер“, а повече има аграрен вид.
Четвъртият смешник се оказа шефът на разузнаването. И той се оказа достоен български офицер, завършил Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“4. Този умник се похвали със залавянето на „руските шпиони“ в България и дори посочи тази операция като причина за уволнението си. Атанас Атанасов визираше онзи комичен етюд, разигран пред света в опит за неутрализиране бъдещото публикуване на списъка по закона Магнитски. Там ставаше дума за шепа пенсионери, единият от които беше наречен „Резидента“ в опит да се придаде тежест на мероприятието, но се получи както винаги – повече смях.
Така стигаме до последния (засега) комик – шефът на милицията в гр. Пловдив, който първоначално се беше скрил в болничен, но после си взе отпуск по майчинство. Горещо увери всички медии за липсата на намерение да се укрива от служебната власт, а само така изглеждало. Йордан Рогачев е поредният напълно некомпетентен слуга на Хунтата, засега временно отстранен докато трае дисциплинарно производство срещу него. Този рогач изнесе „силно уличаващи“ данни срещу служебното правителство – заповедта му била връчена от антитерористичния отряд, който се возел в специален микробус. Вместо Бойко Рашков да изпрати няколко весталки-девственици, които нежно да връчат заповедта на Рогачев, излязъл в отпуск по майчинство, за да не вземе да се нарани с някой биберон от вълнение, жестокият министър изпратил толкова груби хора, които иначе били подчинени на самозабравилия се прислужник, но дори те не се трогнали от състоянието на „младата майка“.

Не мога да не отбележа хитрите опити за скриване на няколко души: Георгиев, Атанасов и Рогачев в отпуски. Първите двама в половингодишни неплатени отпуски, а третият в майчинство. Това не могат да бъдат нищо друго освен „достойни български офицери“. Тяхната чест и достойнство бе толкова голяма, че не се посвениха да излъжат за причините за отпуските (първите двама с еднаква продължителност и един и същ работодател – експремиера Буци, което е твърде странно съвпадение, за да бъде истина).
Най-важното обаче остава меганеобразоваността на тези милиционери, завършили милиционерски или военни школи, където най-подготвените професори едва пишат, а курсантите срещат трудности с четенето.

Продадените медии

Силовите ведомства не изчерпват списъка с неосъзналите, че Хунтата е вече политически труп. Буци не ще се завърне във властта. Никога веч!
Неведнъж е ставало дума, че за незавидното ни място по ‚свобода на словото‘ в класацията на „Репортери без граници“, освен Хунтата, принос имат и безгръбначните журналисти. Освен безгръбначност има и голяма тъпота в мнозинството от тях. Тук ще ги посоча, за да не стават грешки и да е ясно, че Хунтата е имала и продължава да има своите помагачи в медиите:

  • БНТ – в обществената телевизия това са бившите й началници като Вяра Анкова, Константин Каменаров и членове на съветите й, един от които много противен, назоваващ се Сула; сегашният генерален директор не бива да бъде пропускан колкото дрогиран и пиян да е – Емил Кошлуков. Лидерът по метани на всички времена също е тук – Бойко Василев, но компания му правят: Добрина Чешмеджиева, Иво Никодимов, Христина Христова, Поли Златарева и Надя Обретенова
  • бТВ – Антон Хекимян, Златимир Йочев, Биляна Гавазова, Мария Цънцарова, Светослав Иванов, Цветанка Ризова
  • Нова ТВ – тя позакри всичките си публицистични предавания, но Виктор Николаев и Лора Инджова не могат да бъдат пропуснати; Мирослава Иванова е една от малкото умни журналистки, което не означава, че не обслужва Хунтата; трябва да се добавят и вече бившите Мая Костадинова и Мартина Ганчева
  • „кафявите медии“ – няколко вестника и няколко уебсайта, чието име не бива да бъде споменавано, но там трябва да бъдат сложени целите редакции ведно със собствениците: Гочева, Блъсков, Тошко Т., Мадам В., Зюмбюлев, Недялков, Николова, Мастагарков(а), Крачунов, Кр. Кръстева и много други.

Контент-анализът на основните телевизии сочи, че новините за Хунтата са прекомерни и се създават известни недопустими внушения. Информациите за дейността на Хунтата в опозиция са изтеглени в началото на хард нюз, продължителността им е сравнително голяма, отразява се абсолютно всяка глупотевина на Диктатора и почти всяка на неговите съпартийци-милиционери. Същевременно отсъстват новини от другите политически партии. Прекъсването на програмата, за да се излъчи слабоумно изявление на Тирана от кухнята му в Банкя също е много съществен белег за подкупна журналистика. Напоследък хит от централните новини беше излъченият репортаж за разходките на един глиган по Вазовата пътека, както и неговите мисли, изказани в контролирана аудитория. Както винаги липсваше външен поглед, анализ или коментар. Всичко се развива в суперстерилна режисирана среда, така че случайно да не се нарани вече ултранараненото свръхего на Тирана.
Този човек „вече няма думата“, както каза Бойко Рашков, но медиите продължават да му обръщат внимание, такова каквото никак не му се полага. Преди месец оправданието беше, че това е премиерът на страната, но сега вече този мотив отпадна, Тирана5 е обикновен селянин. В същите новини, в които бяха излъчени езиковите мъки на глигана, не беше излъчено абсолютно нищо от коя да е друга партия. Грухтенето из планината на някакъв глиган не може да бъде никаква новина, а там където това е така – мястото е в дъното на класацията по свобода на мисълта.

Прави силно впечатление новата подредба на новините по време на управлението на служебното правителство. При Хунтата акцентът попадаше върху инциденти, катастрофи, бедствия. Сега вече тези новини преминават към края на харднюз и преди началото на софтнюз в централните информационни емисии. Това може да се обясни с директивата за липса на публицистика при управлението на Хунтата и превръщането на дребнотемието в основен акцент, докато сега вече, могат да се коментират действията на служебното правителство и маловажните неща могат да бъдат поизоставени.
Интересът на медиите към Тирана привидно е напълно необясним, но иначе е ясно, че собствеността на 2-те големи частни телевизии е в нечисти ръце и тяхната редакционна политика задължително включва експонирането в положителна или неутрална светлина на Хунтата, но задължително непрестанно излъчване на новини оттам. Обществената телевизия се ръководи от Кошлуков, отколешен слуга на Пеефски и ДПС. Така в 3-те основни медии имаме превес на Диктатора и неговата мръсна клика, която цели да облъчва мирното гражданство за чудесното управление на Хунтата с внушението как то трябва непременно да продължи след изборите на 11 юли.

Социологическите агенции

Друг бастион на Хунтата са социологическите агенции. Още с падането на Желязната завеса тези формирования бяха завладени от специалисти по Научен комунизъм, Диамат и Истмат6. В годините на прехода това бяха корумпетата, които облъчваха народа с платени от олигархията послания. Това бяха едни изкуствено създадени лидери на мнение, които като келнери получаваха бакшиши от олигархията и сервираха на публиката каквото им наредят. За целта бяха необходими медии и затова това е другият бастион, окупиран от Хунтата. Това е важна предпоставка за запазване на властта, още повече, че те са частен сектор и никакво служебно правителство или власт не може да се намеси.
Извънредно ниският професионализъм, неподготвеността и слабото образование в тези агенции априори няма как да произведе качествен социологически продукт. Липсата на пазарна сред в България също има съществен принос в задълбочаването на проблема със социологическите агенции. Бизнесът в България се движи предимно от олигархията, силно е зависим от властта и повечето богаташи са абсолютни мошеници. В подобна среда пазарът не решава нищо, ерго научният продукт в областта на социологията, маркетинга, социалната психология не може да намери онази финансова подкрепа, който би могъл в нормална държава. По този начин социоагенциите се превръщат в придатък на властта, откъдето черпят средства за своето съществуване, а в отделни случаи и за забогатяване на собствениците (емблематичен пример са Кънчо и Райчо). Ерго, с изпълняването на поръчките на господарите се изчерпва дейността на социологическите агенции.

Всяко държавно ведомство и големите общини, в десетилетието на управление на Хунтата, беше длъжно да сключи договор със социологическа агенция, която да му предоставя някакви анализи на вътрешната и международната обстановки, да измерва нагласите на обществото и рейтингите на съответните ръководители и т.н. Този напълно непотребен продукт на лъже-социолозите е основният начин за издръжка на тези агенции. Преди да дойде Хунтата на власт имаше известно разделение на тези структури на: червени агенции, сини и такива, които си сменяха боята в зависимост от текущата власт, разбира се, не в посока опозиционност, а в подкрепа на властта. Сега това разделение е напълно заличено – всички подкрепят ГЕРБ, защото вече десетилетие преживяват от тях. Това са Стъкитата в социологията. Стара практика, свидетелстваща за „добро финансово управление“ е събирането на 3 оферти при сключването на договори за обслужване от бюджетните организации. Преди Бойко Методиевич, социологическите агенции представяха пред благоразположен държавен ръководител 3 оферти: едната печеливша (тяхната собствена), а останалите бяха на някакви познати – рекламни агенции, дизайнерски студиа, но имаше и смехотворни ситуации в които фризьорски или фитнес салон, както и магазинчета за търговия на дребно услужливо представяха своите 2 оферти, за да може да спечели единственият участник с адекватен предмет на дейност. Десетилетното управление на Хунтата доведе до „подобрение“ в тази посока – корумпираната социологическа агенция, която трябва да прибере държавните пари, вземаше оферти от свои конкуренти, а не се „състезаваше“ с пекарни като едно време. Тоест, вече „смъртни врагове“ услужваха едни на други при изготвянето на фалшиви оферти, и така там, където трябваше да спечелят „Кънчо и Райчо“, алтернативни оферти подаваха не фризьорски салон „Прическа“, нито денс студио „Мегаданс“, а други социологически агенции като „Червен Кольо“ или пък „Васко Совата“.
Въпреки отличната работа на служебното правителство, останаха много бюджетни разпоредители, които продължават да финансират тези измамни социологически агенции. Свързани с Хунтата останаха много общини и то най-големите (София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и др.), някои съдилища, цялата прокуратура, независими агенции като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за противодействие на корупцията и отнемането на незаконно придобитото имущество, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на личните данни, Държавната комисия по сигурността на информацията, Държавната агенция за бежанците и много други. Има още много държавни предприятия (особено в областта на енергетиката), зависими от Хунтата строителни фирми, медии и т.н. Със сигурност тези структури продължават да финансират социологическите агенции, да не отваряме дума, че новите ръководства на множество разпоредители с обществени средства продължават да плащат по вече сключени договори за „социологическото си обезпечаване“. А ето и имената на агенциите: Галъп, Алфа Рисърч, Маркет Линкс, Тренд, Медиана, Сова Харис, Афис.

Ползата от бастиона

Бастионът е фортификационно съоръжение, което има специални защитни функции във всяка крепост. Обикновено това са издадени напред извън линията на вала на крепостта или специално защитени кули, част от него, служещи за разкъсване линията на атакуващия замъка противник. Още първите избори, организирани от Хунтата бяха фалшифицирани (аферата „Костинброд“), но твърде нескопосано. Диктатора си взе поука и усъвършенства системата за фалшифицирани, като през последната петилетка изборите протичаха по схемата:

  • чрез фалшиви социологически проучвания, напоително излъчвани от пленените медии, се помпаше рейтингът на ГЕРБ и неговите патерици [преди изборите и в самия изборен ден (екзит пол)]
  • в изборния ден се прилагаха разнообразни подходи за изборни измами – от купуване на гласове, през купуване на цели избирателни комисии, до корпоративен и манипулиран вот; не се пропускаше икономически, физически и досъдебен натиск
  • след изборния ден фирмата-преброител тържествено обявяваше вечната и очаквана победа на Хунтата и нейните патерици; особено интересен е триумфът на последните избори за европарламент, проведени в разгара на „Апартаментгейт“, където от кумова срама бяха прелети огромен брой гласове към ВМРО, сдобили се изненадващо с цели двама евродепутати. Неистово се избягват разказите с неочакван край, всичко се реализира по схемата „хроника на едни предизвестени избори“.

Тази машина за фалшифициране на избори частично и сега може да работи, затова и четем победните прогнозни резултати за Хунтата, не особено високото одобрение на служебния кабинет и неговите министри. Сугестирането на публиката и избирателите за непобедимостта на Хунтата, предстоящото й завръщане във властта и нейните чутовни успехи са абсолютно необходими за вкарването на 30-40 депутати, което е предпоставка за създаването на центростремителни сили. Обратното би било пагубно за корумпираните гербаджии, защото те ще се разпаднат от центробежните сили и ще претърпят нечуван крах.

Бележки

  1. Полувисш железопътен институт, сега Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“.
  2. Шега. Риторичните въпроси съдържат в себе си отговора, имат за цел да изразят емоционалното отношение на автора към обекта.
  3. Пейоративно за Югозападен университет „Св. Неофит Рилски“ (ЮЗУ). Алюзията е с Норд Уестърн Юнивърсити (Northwestern University) от Чикаго, Илинойс, САЩ.
  4. Днес това е Националният военен университет с факултети в гр. Велико Търново и гр. Шумен.
  5. Въпреки граматическият императив, „Тирана“ не носи пълната членна морфема заради факта, че е прозвище. {б.ред.}
  6. Диалектически и Исторически материализъм, основни дялове от марксистко-ленинската философия. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here