Вранеску вън

Мутрите в съдебната система саботират всяко усилие за честност на служебната власт. Срещу изключително образовани министри се изправят малограмотни и некомпетентни представители на съдебната власт

19356

За пръв път България има толкова високообразовани министри. Чак са образували Харвардско трио в Министерски съвет. В правителството на Борисов преобладаваха милиционерите, едва завършили Милиционерската школа, а другите бяха някакви рабфаковци1. Един супернахален и супернеобразован вицепремиер по еврофондовете на Хунтата непрекъснато се изживява(ше) като някаква академична личност, но с пуцовски2 бекграунд. Томислав Дончев всъщност е завършил Великотърновския университет. Разликата между него и Харвард е около 10 хил. места в класацията по престиж на университетите в света. Безсмислено е да се обяснява на безпросветния колко голяма разлика е това.
Колкото и да си образован и колкото да си компетентен, накрая се сблъскваш с българската съдебна система, съставена от неграмотни, тъпи, корумпирани и непълноценни съдии. Да, имам предвид точно съдиите. В България този проблем силно се неглижира – протестите и реформите са все свързани с прокуратурата, но при съда нещата не стоят по-добре. Наистина прокуратурата е тумор в съдебната система, но и самата система не е нищо повече от един по-голям тумор. Румяна Ченалова, сега върл опозиционер на Хунтата, се прочу като емблемата на гнилите ябълки в съда. Тя е срещу Борисов и борисовщината, защото те я изоставиха сама срещу френския посланик и общественото мнение. Само да си бяха мръднали леко пръста в нейна защита, сега щеше да громи протестиращите, исканията за реформи и опитите за смяна на модела, но както и да е… битието определя съзнанието беше казал „нашият“ Маркс. Нейната приятелка Владимира Янева, ексшеф на съда на Мария Вранеску (СГС3), също е известен представител на корумпираните съдии. Досиетата OpenLux ни разкриха още един корумпиран съдия – Константин Пенчев, в момента конституционен съдия, иначе експредседател на ВАС (за неговите подвизи може да прочетете в сайта Биволъ, „OpenLux: Синът на конституционния съдия Константин Пенчев с 1,2 милиона в Люксембург“, 09.2.2021 г., тук). Заместниците на Владимира Янева (Петя Крънчева, наказателно отделение; Богдана Желявска, I гражданско отделение; Иво Дачев, търговско отделение) също бяха изобличени като гнили ябълки. Във ВАС също има няколко емблематични корумпета, дори има живеещи на семейни начала сполучливо назовани от в. Капитал „върховно административно семейство“ – Георги Георгиев и Румяна Монова. И двамата са били председатели на IV отделение на ВАС, което се занимава с обществените поръчки, откъдето чернодрешковците забогатяват значително. На това отделение беше председател сегашният представляващ ВСС – Боян Магдалинчев, а преди него Стефка Стоева, която като председател на ЦИК организира фалшифицираните от Хунтата избори за Европарламент на 26.5.2019 г. и Местните избори от 27.10.2019 г. Също там се намира Марио Маринов, много богат съдия с неизвестен произход. Там бяха (някои още са) Сурлекова, Докторова, Хинова, Ковачева, Гърбатова, Петър Стоянов (сниман с Марио Николов, комуто беше присъдил ½ млн. лв. обезщетение, отменяйки първоинстанционното решение); Панайот Генков, Николай Урумов, Андрей Икономов се оказаха собственици на имоти в община Приморско на силно занижени цени, като за малоимотни (тяхната работна заплата е 20 пъти минималната), като първият все още „правораздава“. Друг много имотен съдия е Радостин Радков от АССГ, с когото Сашо Диков се занимава многократно и получи множество теории за създаването на Вселената, но нито една за необяснимото забогатяване.

Гнилата ябълка Вранеску

Ще разгледам 2 определения на Вранеску (документ тук), които издават некадърността на автора им. Съгласно чл.20 ГПК4 «първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия», следователно въпросният съдия няма как да е „председател“, защото е само той и няма кого да председателства. На бланката обаче четем „председател: Вранеску“. Самотитуловането „председател“ е психическа необходимост, породена от комплекс за малоценност, но това само създава проблеми в самият акт, защото отдолу подписът стои след званието „съдия“, което пък вкарва преамбюла на решението с абсолютно задължителния реквизит подпис на съдията в дисонанс5. На прима виста от тези вранеску документи се забелязва невероятно лош стил на оформяне на текстовете – нелогична смяна кегела на шрифта, неправилна пунктуация, скапана разредка, плаващи запетаи. При втори поглед вече се вижда и езиковата некомпетентност, което е много неприятен белег за един съдия, тъй като езикът е основен инструмент в работата му. Ще си позволя едно сравнение с лекар, вранескувото непознаване на езика не е просто като да видиш лекар с мърлява престилка на дупки и с мазни петна, а лечител на болка в гърдите с лекарство за разширени вени на крайниците.
В определенията не е посочено «подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок», каквото е императивното изискване за съдържание на решението по чл.236 (1) т.8 ГПК. Вранеску е надраскала някакъв текст, който въобще не отговаря на изискванията на закона и за пореден път ни навира в очите свидетелство за безумна съдийска практика. Такива своеволия са абсолютно недопустими, защото интелигентен български съдия (такъв вече няма, но тук за целта на изложението ще фингираме) може да реши да посочи срока за обжалване като някакъв корен на диференциално уравнение. Разбира се, то може също да е естествено число и да съвпада със законово определения срок, но ГПК не допуска подобно поведение, а императивно изисква наличието на точно определено съдържание, с което волни и тъпи съдии не се съобразяват. Тук е мястото да кажа, че това да те назначи българският ВСС за съдия още не те прави съдия, за това се изискват много повече лични качества, добро образование и доверие на обществото в теб. Когато си разплут, неграмотен, мърляв, необразован и корумпиран, това е немислимо.
Накрая, мотивите на съда за спирането на регистърното производство са посочени като чл.536 (1) т.1 ГПК: «охранителното производство се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт». Следователно, правната норма изисква кумулативното изпълнение на няколко предпоставки:

  • да има висящо охранително / регистърно производство (това е безспорно, защото едноличните собственици на капитала (министрите на икономиката и регионалното развитие и благоустройството) са започнали такова, затова няма да се спирам повече на това обстоятелство)
  • да има образувано съдебно дело
  • предметът на делото да е такова правоотношение, което се явява условие за издаване на искания охранителен акт или пък е предмет на установяване на някакви факти с този акт (глава L, чл.542 и следващи ГПК).

Вранеску документът не съдържа никакви доказателства за наличие на образувано дело. Законът е предвидил в друга своя норма положение, когато се дава 1 мес. за образуването му, но тя не се цитира в съдебното решение6.
За да изясня другото много съществено нарушение ще трябва с 2-3 изречения да изясня понятието ‚правоотношение‘: конкретна правна релация със съответното съдържание между различни субекти на правото, възникваща по силата на правни норми и създаваща за тях корелативни права или задължения, и чиято цел е регулирането на конкретни обществени отношения. Тук трябва да се отбележат 2-та характерни белега на ‚правоотношението‘: (1) възниква върху конкретни правни норми и (2) възниква между точно определени правни субекти. В конкретната ситуация наистина имаме някакви правни норми върху които е стъпила претенцията (съгласно чл.21 (1) от ЗПубП се изисква провеждането на конкурс), но нямаме правосубектност, тъй като обжалващите решението на съответните еднолични собственици на предприятията за смяната им нямат правен интерес. Тоест, визираното от закона правоотношение не може да възникне за претендиращите пред Вранеску за нарушаване на закона. Това е така, защото собственикът има право да сменя изпълнителните или управителните органи когато и както пожелае. Правен интерес могат да имат единствено съсобственици, но не такива са случаите, защото тук имаме едноличен собственик. Ерго, не може да бъде образувано дело от тези правни субекти, защото за тях няма създадено валидно правоотношение. В същия закон (ЗПубП) не са дадени правомощия на прокуратурата за подобно оспорване, но там посочени тези, за които възникват подобни правоотношения – Министерски съвет и Агенцията за публичните предприятия.
Отделно има специални правила за вписване на търговските дружества (глава LV, чл.595 и следващи ГПК; глава IV, чл.14 и следващи ТЗ) и още по-специални в зависимост от вида търговско дружество (в конкретния случай са в глава XIV, чл.158 и следващи ТЗ), които дерогират общите.

Прогнилият Софийски градски съд

Софийският градски съд (СГС) разпространи много глупава позиция в защита на Мария Вранеску и срещу служебния министър на икономиката Кирил Петков в отговор на неговото участие в „Панорама“ по БНТ на 25.6.2021 г. Трябва да се напомни, че председател на СГС е Алексей Трифонов, лично назначение на корпулентния бизнесмен, който беше силно засегнат от закона „Магнитски“. Вероятно трябва да се провери дали нямат някаква финансова свързаност Пеефски и Трифонов. След фамозната слугиня на Хунтата и семейна приятелка на Цветан Цветанов – Владимира Янева за шеф на СГС по случайност беше назначен свестен човек (Калоян Топалов), но той не издържа на натиска и подаде оставка (изпълняващ длъжността след него беше Десислава Попколева). ВСС се стегна и издири верен слуга на мафията, за да не стават грешки като с Топалов, така намериха Трифонов, който очевидно работи, работи, работи за тях.
Ето няколко емблематични изречения от позицията на СГС във връзка със случая Кирил Петков – Мария Вранеску:
«Съответствието или несъответствието на съдебния акт със закона подлежи на проверка единствено по реда на инстанционния контрол, а не чрез недопустимо вмешателство в работата на съда чрез неуместни политически изказвания»
И още:
«Не отговаря на истината и твърдението, че „това е най-бързото решение, което сме виждали“…»
На слугите на Хунтата в съдебната система следва да се съобщи, че съдебните актове подлежат на обществен контрол. Не заради друго, а защото в обществото все може да се намери и интелигентен човек, докато в съдебната система това е невъзможно. Колкото до глупостите на Трифонов за най-бързото решение, то лъжите му са повече от плоски. Неуважаемите български съдии пишат актовете си на Майкрософт Уърд и точно със същата текстообработваща програма пишат датите на своите нескопосани актове. По този начин те спокойно могат да сложат 681 г. за година на издаване на акта, тъй като няма независима информационна система с висока степен на достоверност, която да удостоверява дата и час (печатът в ръцете на деловодителката Пенка не се брои). Хората с практика в съдилищата знаят много добре как съдиите лъжат безогледно в датите на актовете си и привидно спазват сроковете в процесуалния закон, но де факто никой адресат на акта не е получил индикация за спазването му. Бързите решение на български съд обикновено са винаги благоприятни за мафията, а когато страните са обикновени или мафията има полза от шиканиране, то решенията са повече от бавни.

Но накрая да се върнем към главния ни антагонист, която излъчва множество сигнали за неспазване на императивни норми от закона. Задължителните елементи от всяко съдебно решение са «имената, съответно наименованието и адреса на страните», съгласно чл.236 (1) т.4 ГПК. Това също е пропуснато от самотитулуващата се „съдия“ госпожа, на която „случайно“ се падат всички тези дела на първите свестни министри от десетилетия насам и тя със селска агресивност ги разгромява.

Вранеску е непоправимо некомпетентна и трябва да отиде там, гдето трябва да отидат всички мутри – вън!

Така стоят нещата в съдебната система в България след десетилетното управление на Хунтата.

Бележка на автора, 29.6.2021 г., 18 ч.: По-рано днес повратливата организация „Съюз на съдиите в България“ излезе с настояване министрите Кирил Петков и Виолета Комитова да се извинят на Вранеску, като съобщават: «отговорният подход за укрепване на автентичната сила на съда да бъде независим арбитър със сигурност не означава интервю на министър по обществената телевизия и радио с нападки срещу съдия, който дори не присъства в студиото». От тази малоумна позиция следва, че простото отсъствие на съдията от студиото, задължително трябва да доведе до мълчанието за некомпетентността, простотията и непрофесионализма на отсъстващия съдия, което е житейски нонсенс. Кирил Петков е завършил Харвард, а колко души от целий съюз на съдиите имат степен на завършено висше образование от университет в Топ 5 от класацията на престижните световни университети? Отговорът е едно голямо ЗЕРО. По този начин излиза, че някакъв съюз на санитарките е направил събрание и настоява хирургът да извършва операциите по точно определен от слабообразованите начин. В текста по-горе не разгледах аргументи на противното, но виждам, че се налага. Ако приемем решението на Вранеску за законосъобразно, то регистърно производство няма да може да бъде проведено, защото:

  • сега то се спира по молба на ексшефовете на дружеството, които нямат правен интерес и в този смисъл искането им е недопустимо според мен; ако това решение за спиране е валидно, то отваря врата пред всички да го сторят
  • след като се отхвърли гражданският иск на молителите на Вранеску, портиерът на сградата може да внесе второ искане за спиране на производството, защото много уважавал старите шефове и те според него биха служили на обществото по-добре
  • след портиерското спиране, няма пречка и секретарката да помоли Вранеску да спре производството, защото никой не й е доставял такова удоволствие като уволнения шеф. И така до безкрай.

Нормата на чл.536 ГПК е създадена за охранително7 производство (не регистърно!), но законодателят не много далновидно е препратил към нея и регистърното производство. Въпреки че напълно подкрепям подобна препратка, защото тя е много добре формулирана, недалновидността произлиза от несъобразяването със „съдийския материал“. Когато той е слабоподготвен и непълноценен не може да се очакват чудеса, напротив – ще нараснат лавинообразно малоумните решения като процесното. Те могат да творят само глупости от типа „автентичната сила на съда“, но по същество интелектуалното и професионалното им ниво е значително под санитарния минимум. Този смешен съдийски плач издава жалката им природа. Представяте ли си Моцарт да иска от другите да укрепват авторитета му? Не това може да стори само Салиери, защото няма никакъв авторитет и е непълноценен. Некадърниците винаги искат някой друг да крепи авторитета им, а същевременно от най-обикновените им опуси струи малограмотност, див непрофесионализъм и корупция.

Бележки

  1. РабФак – работнически факултет. По време на комунизма имаше такава форма на висше образование, която целеше да образова работническата класа, но резултатите бяха плачевни. Въобще идеята да се образова работник по такъв начин може да съперничи на идеята да се научи кучето на Павлов да пее като Лучано Павароти арията Nessun dorma от операта Турандот на Джакомо Пучини.
  2. ПУЦ – Професионален учебен център. Аналогично на рабфака, ПУЦ-ът има за цел обучение на работници в условията на работническо-селска власт.
  3. СГС – Софийски градски съд. ВАС – Върховен административен съд. ВСС – Висш съдебен съвет. ЦИК – Централна избирателна комисия. АССГ – Административен съд София град.
  4. ГПК – Граждански процесуален кодекс. ЗПубП – Закон за публичните предприятия. ТЗ – Търговски закон.
  5. Член 236 (3) ГПК посочва като задължителен реквизит за валидно съдебно решение подписа на съдията по делото, но тъй като тук тя се самотитулова различно – не знаем кой е подписал съдебното решение. Може да се окаже, че това просто е някой съдия от СГС, а не посоченият в началото „председател“.
  6. Тук, а и на още места, под ‚решение‘ се включват и онези актове на съда с наименование ‚определение‘.
  7. Най-често това е нотариалното производство, а още по-конкретно – производство по издаване на Нотариални актове. Почти всеки българин е чувал за „имотни измами“. Затова законодателят е предвидил, че 3-то лице може да поиска спиране. Единственото ограничение към 3-тото лице е посоченото по-горе правоотношение. Например: 3-тото лице трябва да е дееспособно, да има претенции към същия имот, да има някакви доказателства и т.н., за да се уважи молбата за спиране. При регистърното производство (фирмени вписвания) Търговският закон изрично определя кръга от лицата, за които възниква правен интерес от оспорване.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here