Чалга демокрация

Учиндолските представи за света се транспонираха в една много малка, но много корумпирана страна на Балканите чрез една телевизия с фолк име. Тезите бяха наложени с бухалка, тон, нетърпящ възражение и убедеността на палач, замахващ с брадвата към главата на дръвника, както се казва „от последна инстанция“. Вече свикнахме откровени простащини и малоумия да се представят за чутовен подвиг. Все пак Буци от Банкя ни управляваше 12 год. и неговите селски откровения бяха умилителни. Първоначално се чудиш как може 50-60-год. мъж да е толкова примитивен и да го показват по телевизията, но после свикваш с това ежедневие. Лошото е, че и подрастващите свикват с този осакатен мироглед. Появи се нов вожд, този път от Учиндол, но със същите тясноселски виждания за света. С апломб, арогантност и безкрайно дълбока убеденост в непогрешимостта си, каквото може да се срещне само в болен от кретенизъм, той представи единственото, неповторимото и сюблимно правителство на републиката, в де факто абсолютна монархия. Разбира се, народът на тази велика страна се съсредоточи във фо́рмата на представянето – по собствената 7/8 телевизия, на черен фон, по Фейсбук, не в парламента, не пред депутатите, не от депутатите и т.н. Отделно глупави анализатори започнаха да остроумничат с назоваването на правителството НДСВ-2, НДСВ-7 или НДСВ-N, правителство на Доган и т.н. Не се спомена много по съдържанието на самото проекто-правителство. Приятно изключение са „Николай Василев и източването на програма ОПАК“, 13.7.2021 г., Екип на mediapool.bg (оригиналът тук) и „Кабинетът на Слави Трифонов – няма не искам, няма недей“, 13.7.2021 г., Екип на в. СЕГА (оригиналът тук).
Истинският проблем с проекто-кабинета „Н. Василев“ не е в начина на представянето му (форма), а в съдържанието. Проблемът в него са личностите, които очевидно се представят за такива, каквито не са. Акцентът, поставен от учиндолския вожд, беше върху престижното образование, получено от кандидатите. Това не е вярно и изважда наяве сериозни дефицити.

Що е престижен университет

Втората половина на XX в., която се отличава основно с мирното съвместно съществуване на различни антагонистични системи, довело освен до бурно индустриално и технологично развитие, доведе и до бум в създаването на образователни институции. Така университетите в света станаха от неколкостотин до няколко десетки хиляди (към днешна дата са съвсем малко под 30 хил.). Бумът в броя на университетите в света влече след себе си чувствителен спад в качеството. Разбира се, останаха и много университети, при които топ нивото се запази, но сега те са около 2-3% от всички, което е един незначителен дял. Океанът от университети затруднява дори професионалистите в областта да определят кой университет е по-престижен и чий техен възпитаник да назначат в организациите си. Така възникна необходимостта от съставянето на класации за престижност на университетите и от няколко десетилетия имаме 3 много авторитетни класации на престижността на световните университети. Тук трябва да отворя една скоба, за да кажа в нея, че днес има роене и на класациите, за да може да се внесе още по-голямо объркване в морето от тях. Скоро и то ще стане океан, защото все повече университети ясно разбират значимостта на въпросните класации и желаят да се включат в тях. Това става основно по 2 начина:

1. чрез известния в медицината метод „лечение на симптомите“, който е широко прилаган метод в България в множество области. Например: Европейската комисия отчита невероятна корупция в България, а ние лекуваме този недъг със създаването на антикорупционни комисии във всяко ведомство, създадохме дори една централизирана мегакомисия по антикорупция, но я напълнихме с известни корупционери и прислужници на олигархията (Пацо Терасата, Цацаров). Така и българските университети започнаха изкуствено да подобряват показателите, „следени“ от класациите и особено СУ „Св. Кл. Охридски“ започна да се изкачва в годината, след която най-престижната му специалност бе започнала да приема куцо, кьораво и сакато. Това не е нищо друго освен свидетелство за слабости при съставянето на класацията, а не за подобрен престиж на СУ. Между другото, по същия начин българските учени си фабрикуват показателите, за да могат да получат своето кариерно развитие, но всъщност (по този начин) снижават нивото на българската наука, което и без това е твърде ниско (не за Европа, а дори в сравнение с Африка)
2. чрез създаване на алтернативни класации, които да открият наукообразни аргументи, за да включат съответния университет по-напред в класацията. В България този подход беше широко прилаган в началото на прехода с политическите партии – всички несъгласни политически партии с централното командирско ръководство на СДС се сдобиха с партия-близнак в самото СДС; така се появи и алтернативния синод на Българската православна църква. В последните години недоволните от една пипълметрична система си създадоха алтернативна. Същото се случи със съюза на издателите, етичният кодекс на българските журналисти и т.н.

В света най-авторитетните класации на престижните университети в света са точно 3. Тук ще дам и 4-та заради друга причина, която ще обясня на място. За да не утежнявам излишно текста, подробности за методологията на класацията ще дам само за най-авторитетната сред класациите (първата):

• Таймс Хайер Едюкейшън (Times Higher Education), съкращавана по-долу ТХЕ. Създадена през 2004 г. измежду 3-те тя е най-авторитетната, защото е най-прецизната. Първоначално наблюдаваше около 5 хил. университета в света, но след кризата от 2008 г., вече няма такава финансова възможност и сведе индексираните университети до 2300-2500, като класира само първите 1000, на останалите от 1001 до 2000 място се присъжда номер „1000+“. Показателите, по които се класират университетите са от 4 области: ниво на преподаване, научно-изследователска и развойна дейност, международен авторитет и получени финансирания от реалния сектор. В първите 2 области все още съществуват репутационни изследвания, които се извършват най-вече със средствата за събиране на количествена информация (анкетиране), но и със средства за събиране на качествена информация (дълбочинно интервю). Въпреки това стремежът е максимално да се работи с квантифицируеми показатели, за да може класацията да е най-обективна. В нея единственият попаднал български университет е СУ „Св. Кл. Охридски“, но е само сред наблюдаваните, защото е извън топ 1000
• Куакуарели Симъндс с търговска марка на класацията „Топ Юнивърситис“ (Quacquarelli Symonds / Top Universities), съкращавана по-долу КюЕс. Втората по авторитет в света. КюЕс е използваната от българското Министерство на образование и науката. Основните недостатъци спрямо ТХЕ са 2: много широка палитра индексирани специалности¹ и наличието на множество мотивационни и репутационни изследвания, като при тях се наблюдава „парадокса на лъжеца“. Относително високото тегло на мнението на алумни в престижа на университета торпилира класацията, защото повечето хора имат склонност към хиперболизиране значението на собствения си Алма Матер, т.е. считат, че техният университет е с галактически престиж, това важи особено силно за България, където завършилите „висшо“ даже смятат Саут Уестърн Юнивърсити за мегапрестижен. В това се изразява „парадокса на лъжеца“: колкото по-искрен е респондентът, толкова повече нелицеприятни неща той споделя за собствения си университет и по този начин снижава рейтинга му и обратното, колкото по-склонен е да лъже отговарящият, толкова по-високо се класира собствения му университет. Класацията е по-повърхностна от ТХЕ и има възможност да наблюдава повече университети (около 4-5 хил.)
• Шанхайска класация с търговско име „Академична класация на световните университети“ (Shanghai Ranking / Academic Ranking of World Universities). Класацията е със STEM насоченост и се основава предимно на цитирания в индексирани научни издания, като дава голямо предимство на спорния Impact factor. Практическото значение на специалностите от областта на точните науки, технологиите, инженерството и математиката създава авторитета на тази класация, но тя много подценява естествените², социалните и хуманитарните науки, които са основата на всеки университет (откъдето всъщност е и етимологията на понятието)
• Сайбърметрикс Лаб (Cybermetrics Lab), съкращавана по-долу УебЛаб. Тази класация въобще не попада сред авторитетните, но е много полезна, защото класира всички университети в света. Тя е абсолютно повърхностна, много неточна, но единствена, която може да ни ориентира за университетите извън топ 2000, където практически са всички български университети с изключение на СУ.

За да наречем един университет ‚престижен‘, той трябва да попада в някоя от авторитетните класации, а не специално създадени или пък такива, които си нагласяват показателите спрямо ранглистата, за да изглеждат в очите на слепите по-престижни. За целта ще използвам основно ТХЕ без изрично да се позовавам на нея, но тъй като много от университетите са извън полезрението й ще използвам и УебЛаб с корекционен коефициент. За да се избегне самоизтъкването от самозванци, ще си позволя да изясня терминологията в тази връзка:

• ‚супер престижни университети‘ – топ 20 на ТХЕ
• ‚най-престижни университети‘ – топ 50 на ТХЕ
• ‚много престижни университети‘ – топ 100 на ТХЕ
• ‚престижни университети‘ – топ 1000 на ТХЕ.

Силно напарфюмирана биография на кандидат-премиер

Номинираният от Слави Трифонов за премиер на ИТН³ има силно миризлива биография, която всъщност е автобиография с приложени хитрини, измами и откровени лъжи.
Ще разгледам биографията от Уикипедия на номинирания за премиер Николай Василев в образователната му част:

• «през 1994 г. завършва икономика в Университета за икономически науки в Будапеща», не се съобщава нито продължителността на обучението, нито придобитата степен. Цитираният университет всъщност се казва „Университет по икономически науки Карл Маркс“ от 1953 г., който се преименува на „Икономически университет на Будапеща“ през 1990 г., а през 2000 г. става „Будапещенски университет по икономически науки и публична администрация“ след сливане с колежа по „Публична администрация“, а след приобщаването на няколко факултета от университета „Сент Ищван“, през 2003 г. университетът получава настоящото си име „Университет Корвинус на Будапеща“ (Corvinus University of Budapest). По същество този университет напълно съответства на българския УНСС⁴, който преди се казваше Висш икономически институт „Карл Маркс“. В класацията на Times Higher Education университетът е между 1000-2000 място по престиж в света, т.е. не може да бъде наречен ‚престижен‘
• «през 1995 г. получава бакалавърска степен и по бизнес администрация, финанси и икономика в Щатския университет на Ню Йорк». Това е SUNY, който се намира някъде около 7000-то място в света (5171 според УебЛаб)
• «през 1997 – магистърска степен по международна икономика и финанси в Университета „Брендайс“ (Уолтъм, САЩ) и Университета „Кейо“ (Токио, Япония)». Става дума за Brandeis University, заемащ 201-250 място и по същество е най-престижният университет, издал някакъв документ на Василев. Японският университет е Keio University, заемащ 601-800 и е вторият престижен университет, издал някакво свидетелство на лъжливия студент.

Образованието на Николай Василев в никакъв случай не е получено в престижните университети. С минимално ниво на престиж, но все пак такова, защото попадат в топ 1000 са последните 2 университета (Брендайс и Кейо), но според автобиографията⁵ му той ги е придобил в една и съща година и то от 2 университета едновременно. Освен абсолютно задължителното за всяка (авто)биография период на обучение с начална поне година (година на започване на съответното образование) и крайна поне година (година на завършване), прави впечатление и отсъствието на точното определяне на степента на завършено образование, например „образователна и квалификационна степен“ (ОКС) бакалавър или магистър. Точната продължителност на обучението също създава много ясна представа за обучаемия и съответно получената ОКС, но нейното отсъствие позволява лека грешка на „перото“ и написването на неистини в собствената биография. Според Международните стандарти за класификация на образованието на ЮНЕСКО, ОКС бакалавър е 6-то ниво на образование и за него (в 3-те му подобласти: 64 – академична квалификация ‚бакалавър‘; 65 – професионална квалификация ‚бакалавър‘; 66 – неуточнена квалификация ‚бакалавър‘) се изискват минимум 3-4 год. период на обучение след придобита някаква степен от Трето ниво на образованието (в България това ниво е известно като „висше образование) и >4 год. продължителност на цикъла при липса на някаква завършена степен от 3-тото ниво, освен за 641, 651 и 661, които са кодовете за недостатъчно обучение за присъждането на ОКС бакалавър. Аналогично за ОКС магистър, ЮНЕСКО изисква и в 3-те си подобласти (74 – академична квалификация ‚магистър‘; 75 – професионална квалификация ‚магистър‘; 76 – неуточнена квалификация ‚магистър‘): минимум 5 год. период на обучение без преди това да е придобивана някаква степен от Третото ниво на образование. ЮНЕСКО не поставя изисквания за получаване на ОКС магистър след ОКС бакалавър или друг вид магистър, но в престижните университети периодът на обучение е от 1,5–2 год., освен за 741, 751 и 761, които са кодовете за недостатъчно обучение за присъждането на ОКС магистър.

В заключение може да се каже, че Николай Василев поназнайва нещо за най-престижните университети в света, но никога не ги е посещавал освен като турист. Навярно издадените му документи от 2-та университета с известен престиж (Брандейс и Кейо) са за някакви квалификационни курсове, които въпросните университети организират. Тези курсове не позволяват присъждането на квалификация ‚магистър‘, което Василев сам сторил е в автобиографията си.

Мишоци в лозето

Вътрешното заглавие е заимствано от историческия роман на Лион Фойхтвангер „Лисици в лозето“, където повествованието се развива в Париж след Декларацията на независимостта на САЩ през 1776 г. със следните основни персонажи: Пиер-Огюстен Карод дьо Бомарше (търговец и писател), Бенжамин Франклин (посланик на САЩ във Франция), крал Луи XVI, Мария-Антоанета (австрийска принцеса и кралица на Франция и Навара) и великия просветител Волтер. Бомарше написва „Сватбата на Фигаро“, която е много горещо приета от публиката, защото той се вдъхновява от американската Декларация за независимост и предрича настъпването на „Нова ера“. Самият автор споделя, че основният герой на „Лисици в лозето“ е всъщност ПРОГРЕСЪТ, а не физическите лица, изпълнили страниците на романа. Книгата (в 2 части) завършва щастливо⁶, но това не е сигурно за България и настъпващата „нова ера“ с партиите на протеста или в частност с ИТН. Трябва да добавя, че заглавието на Фойхтвангер е вдъхновено от „Песен на песните“ (от Танаха, Соломонови песни): «Хванете лисиците за нас, мъничките лисици, които съсипват лозята ни, за да могат нашите лозя да процъфтяват». Авторът на поемата (неговите съвременници, а и много поколения след това), приписвана на цар Соломон, е считал лисиците за вредители (в някои преводи вместо лисици е употребено „чакали“, което употреби и Бойко Борисов като заплаха към нежелаещите да сключват коалиция с него), но лайтмотивът е наличието на вредители, които могат сериозно да увредят крехката ни демокрация.
Тук ще ги нарека „мишоци“ в лозето, защото това са твърде страхливи и малодушни политици. Поведението им ясно подсказва, че имат какво да крият, нямат смелостта да се представят пред публиката и са гузни.
След обявяването на проекто-кабинета ИТН, всички мишки се изпокриха, но най-вече това стори номинираният за премиер Николай Василев. Не броя онези празни приказки, изречени от случайно намерената проекто-министърка на културата Армутлиева. Всеки човек от горния дял на ниската интелигентност и нагоре добре познава развалената природа на Василев. Той очевидно е един самозван специалист, експерт, завършил „престижни“ университети, който може да се реализира единствено в най-корумпираната страна. Останалите държави добре могат да оценят експертността и образоваността на този подхвърквач и затова се прави на меси в собствената си страна (другаде би бил изпъден с камъни).
Тези мишоци потънаха в мрака, защото са негов продукт. Нищо добро не може да се очаква от тях.

1. Така се появяват добри стойности на дадени показатели по отношение на незначими специалности, даващи предимство на местни университети. Например: индексирането на специалността „славянска филология“ изпраща напред много университети, които иначе не биха попаднали толкова напред в класацията. Това е причината за попадането на СУ „Св. Кл. Охридски“ в топ 1000 на университети, без това училище в действителност да има такъв авторитет (това важи и за много други висши учебни заведения извън България). Абсолютно същото е при обучението по угро-фински езици и т.н.
2. Слагам ‚естествените науки‘ за пълнота, защото в действителност те не се подценяват така от Шанхайската класация така както се подценяват социалните (право, икономика, социология, социална психология, комуникации и журналистика, администрация и управление) и хуманитарните науки (класически науки, езици / филологии / лингвистика, литература, изящни изкуства, история, археология, музика, философия).
3. Политическа партия „Има такъв народ“.
4. Университет за национално и световно стопанство, гр. София.
5. Нарочно казвам ‚автобиография‘, а не ‚биография‘, защото това са свидетелства на самия Василев, а не на някакъв негов „биограф“.
6. В живота Мария-Антоанета и Луи XVI са гилотинирани на пл. Конкорд в Париж.