Независимостта на Пеефски

Висшият съдебен съвет определи като недопустимо искането на министъра на правосъдието за отстраняване на главния прокурор с мотиви, написани от министъра на вътрешните работи

14650

Колкото повече изчегъртването на Хунтата напредва, толкова повече нараства неадекватността й. Бойко Рашков, завършил „право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), доцент и доктор по наказателно право, в момента служебен министър на вътрешните работи, написа сигнал до своя колега министър на правосъдието за отстраняването на този, който в момента се води главен прокурор – Мола Рам Гешов. След 10.11.1989 г. в България се водиха главни прокурори: Иван Татарчев, Никола Филчев, Борис Велчев, Сотир Цацаров, Иван Гешев, но нито един от тях не беше Главен прокурор. Те само се водеха за такива, но не притежаваха необходимите професионални, нито човешки качества да заемат длъжността. Единствено Филчев имаше някакви професионални качества, но човешките толкова много му липсваха, че съмненията за тежки психически смущения бяха съвсем правдоподобни. Гешев обаче е най-отвратителният екземпляр от всички – най-необразован, най-арогантен, най-корумпиран. Той е завършил Милиционерското училище в кв. Симеоново, едно време известно като ВИПОНД1, което се намира в абсолютното дъно по престиж на университетите в света (около 27 хил. място от общо 29 хил. университети) – някъде около Университета на Бандунду, Демократична република Конго. Янаки Стоилов е завършил право в СУ, професор и доктор по конституционно право, в момента служебен министър на правосъдието. Стоилов внася сигнала на Рашков във Висшия съдебен съвет (ВСС) с мотиви за отстраняването на въпросния Гешев. Предложението на Бойко Рашков до колегата му включва 4 големи групи нарушения на главния прокурор (оригинал от уебстраницата на ВСС тук):

  1. Разгласяване на данни от досъдебни производства
  2. Неявяване в Европейския парламент
  3. Случайно разпределение на делата
  4. Накърняване престижа на съдебната власт.

В сигнала на Бойко Рашков се твърди, че е нарушен чл.32 от ЗСРС2: «Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона» и чл.33 ЗСРС: «Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват». Наказанието за подобно поведение е заложено в чл.360 НК: «Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация». Всички тези нарушения са добре известни на публиката и към Гешев бяха отправени обвинения още когато публикува материалите от СРС-тата като тогава той се оправда с чл.198 (1) НПК: «Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора». По аргумент на обратното, наблюдаващият прокурор може да разреши оповестяването. Ето монолога на Гешев в сградата на ВСС пред журналистите от днес: «Изказах съжаление и се извиних на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов, че е бил принуден да внесе това „политическо нищо“ на служебния, назначен министър на вътрешните работи г-н Рашков във ВСС; с ясното съзнание, което е ясно и на всеки български юрист, че това представлява един политически акт, който не съдържа юридически аргументи и цели́ политически, и то не легитимни цели, а именно: не отстраняването на главния прокурор, а основно делегитимирането на ВСС, това между другото е посочено още на 1-вата стр. на т.нар. „изложение“ от служебния, назначен министър на вътрешните работи г-н Рашков, както и може би овладяване на отделни части от независимата съдебна власт, а именно прокуратурата, уронване на престижа на съдебната власт и нарушаване на основни и европейски ценности като разделение на властите, правовата държава и върховенство на закона… Ще ви кажа категорично едно ясно нещо, което трябва да е ясно на всичките български граждани: главният прокурор не разследва, не повдига обвинения и не ръководи българските прокурори, следователи и съдебни служители, това е лъжа! И е обидно 1-вото изречение от „юридическото нищо“ на служебния министър на вътрешните работи, който твърди, че прокурорите са в йерархична зависимост от главния прокурор и нямат собствено вътрешно убеждение. Това освен, че е логически невярно, предвид че става въпрос за над 1500 магистрата (!), това е и юридически невярно. На доц. Рашков, на проф. Стоилов трябва да им е ясно, че след конституционната реформа 2016 г., започната от бившия правосъден министър в правителството на г-н Борисов, бе променен ЗСВ и българската прокуратура е само единна, тя не е централизирана. Единни са всички прокуратури в целия Европейски съюз. Така че, явно, това няма как да не е ясно на проф. Стоилов и на доц. Рашков… Не става въпрос за СРС-та, става въпрос за веществени доказателствени средства. Според закона те са явни, според същия закон те се обсъждат в открито съдебно заседание и всеки може да ги чуе. В досъдебната фаза, е непублична и затова има разпоредба на закона, който (!) позволява на прокурора да се обявят определени доказателства. Отделно има решение на ВКС, сегашната конституционна съдийка г-жа Панова, която казва, че в момента, в който се инкорпорират веществени доказателствени средства, още повече, че решението е когато те бяха по реда на ЗЗКИ, а не бяха явни, тогава те стават част от досъдебното производство и се подчиняват на общия режим. Безумно от юридическа гл.т. е твърдението, че ЗСРС, който е материален закон, това го знае всеки, който е III или IV курс студент, е специален към НПК. Това е принос към българската правна теория3».

Сбърканият Гешев

От целия този словесен тюрлюгювеч се разбира, че изпълняващият длъжността главен прокурор е юридическо нищожество, нещо повече той е нищожество и в чисто човешки план. Има няколко причини:

Първо, езиковата грамотност на главния прокурор е под всякаква критика. Той дори не може елементарно да съгласува по род (например: има разпоредба на закона, която…, а не който); няма представа от употребата на множественото число на съществителните от мъжки род, където има и бройна форма (1500 магистрати, а не употребеното магистрата); синтактично неправилно образуване на изречения, морфологични неудачи и др. Не мога да пропусна обаче неправилната фонетика. Много нахакани юристи (такава е и Татяна Дончева) не са разбрали за столетната си юридическа практика, че правилното е ко́декс, а не кодѐкс.

Второ, Гешев се подиграва на Янаки Стоилов, който е принуден да изпълнява чужда воля, а отрича закрепената в Конституцията и ЗСВ йерархична зависимост на прокурорите от Главния. Трябва да споделя, че прокурорите са обикновено най-тъпата част от магистратурата, това са онези юристи, които не са особено добри прависти и нямат никакъв шанс за съдии (нещо като медицинските сестри и лекарите). С други думи проф. и д-р по право може да бъде принуждаван от незнайни субекти с магическа сила да върши нещо против волята си, а прокурорите, които по конституция и закон са йерархично зависими от Главния – не.

Трето, Гешев е завършил най-долнопробното висше училище по право в България, а се държи арогантно със завършили най-престижното българско училище в същата специалност. Нещо повече, опонентите му са хабилитирани – единият е професор, а другият доцент, докато сам Гешев е напълно неграмотен.

Четвърто, правилното е ‚върховенство на правото‘, а не ‚върховенство на закона‘, както казва Гешев. Освен това ‚върховенството на правото‘ е основополагащ принцип на демокрацията, не е ценност, още по-малко тя е на Европейския съюз. Не казвам, че ООН, Съвета на Европа или пък Европейския съюз нямат такава ценност, напротив имат я, дори я споменават в основополагащите си документи, но те са заети от ‚основополагащите принципи на демокрацията‘. Това е поредното свидетелство за скудоумието на Гешев, който не различава Керенски от Каренин и на Еклисиаста вика „Еклеаста“. Наистина ‚върховенство на правото‘ е валиден термин, приписван на Аристотел („Политика“, книга III, глава XVI: «по-правилно е законът да управлява, отколкото който и да е гражданин»). Един от апологетите на тясното тълкуване на понятието е именно този, който го въвежда в масова употреба Албърт Вен Дейси. Големият проблем тук е в несправедливостта на закона. Ако законът е несправедлив, защо трябва да е върховен? Философите, създали принципа, винаги са обособявали като не-закони онези, които са неправилни закони. Те са считали, че неправилните, несправедливите или вредните закони сами по себе си не са закони. Следователно, по-правилна би била употребата на ‚върховенство на правото‘, защото така се избягва налагането на сляпо подчинение на несправедливи закони. Дваж по-силно важи това за уродливи държави като нашата (законите се правят от мафията, за да бъдат в нейна угода).

Пето, пролича ярката абсолютна правна неграмотност на Гешов. Терминът ‚материален закон‘ никак не означава, че един закон съдържа само материално-правни разпоредби или пък процесуалният закон съдържа само процесуално-правни. Определянето на ЗСРС като „материален закон“ е малоумно, защото той съдържа и множество процесуално-правни разпоредби (например: ред за използване, прилагане и осигуряване и т.н.) и обратно процесуалните закони (ГПК, НПК, АПК, ДОПК4) съдържат и много материално-правни норми (например: принципите на съответния правен отрасъл, дефиниция за доказателство, доказателствени средства и писмени доказателства). Абсолютно прав е Бойко Рашков, че ЗСРС се явява специален спрямо НПК и го дерогира. Тоест, никой няма право да оповестява материали, добити със специални разузнавателни средства, освен за наказателното производство и защита на националната сигурност. Най-популярният способ при СРС-тата е телефонното подслушване, което по същество е брутално навлизане в личното пространство на участниците, там те могат да споделят и много интимни подробности от живота си, които не бива да стават достояние на широката публика. Подобно нарушаване на човешките права трябва да е необходимо и оправдано. Именно с цитираната от Бойко Рашков разпоредба на ЗСРС е осигурена подобна защита и никой прокурор на света не може да разрешава разгласяване на интимни неща от живота на гражданите. Безумни са твърденията на прокурорите (най-лошокачествения юридически материал), че те имат право на такава преценка – да разгласяват или не данни по разследването по аргумент от чл.198 (1) НПК. Тъй като това е особено чувствителна сфера за всеки човек, критериите за използването!, а не за разгласяването, което е немислимо, може да бъде само на посочените в закона основания. За да илюстрирам отношението между общ и специален закон, ще дам следния пример: ако в закона за данъка върху добавената стойност (ДДС) е казано, че националната ставка за ДДС е 20%, но в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ДДС ставката за лекарствата е определена на 9%, то всички лекарства ще се продават с 9% именно защото специалният закон дерогира общия. В глупостите на Гешев относно елементарното правило, познато на първокурсниците, се спомена и някакво решение за процесуалното третиране на веществените доказателства на Павлина Панова, настояща конституционна съдийка, екссъдийка в наказателното отделение на ВКС. Тук трябва да се каже, че тъпотата на Гешев е повече от видима и тази теза никак не е негова, а на Никола Филчев. Да, Филчев беше умен човек, но много луд още по време на мандата си, а сега, на тази възраст и с неистовото си желание да угоди гешева, бръщолеви абсолютни глупости. В подобни фриволни тълкувания на закона отвсякъде личи филчевото желание да измисли оправдание на господаря Гешев, който пък е слуга на Пеефски. И още нещо трябва да се каже: Панова в никакъв случай не е някакъв авторитет в наказателното право; тя е посредствен юрист, но на правилната страна, което в никакъв случай не добавя нищо към професионализма й. Така че, споменаването на Панова може да мине само като дружеска филчева закачка, папагалски повторена от Гешев.

От доста време прокуратурата е издигнала независимостта на Пеефски в култ и използва всяка трибуна да изреве за посегателства срещу пеевия модел. Само непоправимо сбъркани люде могат да твърдят, че задаващата се радикална съдебна реформа на политическа партия „Демократична България“ се изразява в посягане на нечия независимост, когато посягането е срещу дълбоко окопалите се в прокуратурата развратени прислужници на Пеефски.

Бележки

  1. Висш институт за подготовка на офицери и научна дейност (ВИПОНД), сега Академия на Министерство на вътрешните работи.
  2. ЗСРС – Закон за специалните разузнавателни средства. НК – Наказателен кодекс. НПК – Наказателно-процесуален кодекс. ЗСВ – Закон за съдебната власт. ВКС – Върховен касационен съд. ЗЗКИ – Закон за защита на класифицираната информация.
  3. Цитатът е изгладен, защото Гешев се объркваше, извиняваше, поправяше. Изглаждането включва и синтактична обработка на изреченията със запазване на смисъла им. Оставил съм обаче ярки свидетелства за неграмотността гешева като например: „служебния, назначения“ и др.
  4. ГПК – граждански процесуален кодекс; НПК – наказателно-процесуален кодекс; АПК – административнопроцесуален кодекс; ДОПК – данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here