Новопоявилите се спасители на България, които са досущ като свалената Хунта, прилагат качествено нови номера в политиката, за да прикриват кукловодите си, но всуе. Без да искам да правя паралели между вожда на Хунтата Буци и неговия наследник Вожда на т.нар. политическа партия „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов, все пак трябва да кажа няколко думи за общото им незачитане на елементарни правила на демокрацията. И двамата много обичат отдалечено да ни съобщават важни новини и то от дневния ред на обществото. Не искам да им отнемам правото сами да си избират каналите за комуникация, но проблемът е в избора на контролирана среда. При единия Севделина Арнаудова няма как да създаде и минимален дискомфорт на Тирана, а при другия това няма да направи Филип Станев. Напълно съм съгласен, че българските медии са напълно пленени от един корпулентен неинтелигент, но въпреки това Тирана не иска да се появява нито по телевизията на Пеефски Нова, нито по другата му телевизия – бТВ, нито там където имат охранително куче – БНТ. В публицистичните предавания на горепосочените медии няма свестен журналист, всички са подлизурковци от най-едър калибър, но все пак Тирана го е страх да не му бъде зададен леко неприятен въпрос. Всъщност той се докара дотам, че приятен въпрос въобще не може да бъде зададен и не за друго, а защото такъв не може да бъде измислен. Трифонов пък не желае да блесне пълната му несъстоятелност и простотия, какъвто сценарий е много вероятен в една неконтролирана от него среда. Вече 2 десетилетия той глаголи само написани му от малко по-интелигентни хора слова, самият той е напълно неспособен и неадекватен. В нерепетирани условия, Слави Трифонов ще докаже пълната си непълноценност. Тук е голямата разлика между Тирана и новия Вожд – първият сам вземаше решенията в зависимост от настроението си, така както го прави абсолютният монарх, а вторият взема еднолично решения след изслушване на „съветниците“ си, което е малко по-добре, но недостатъкът на абсолютизма остава. Основният проблем при абсолютизма е придобиването на външен контрол върху големи множества чрез контрола на едногова.
Има такова правителство
Румен Радев създаде един от най-големите проблеми на българската политика с назначаването на служебното правителство на Стефан Янев. Един честен, кротък и почти невидими премиер, дал възможност на министрите си да се изявяват без да бъдат засенчвани от краля-слънце, какъвто беше водачът на Хунтата, е много положително явление, защото така триумфира концепцията за специализация. Когато си назначил министри-професионалисти в областта си, концепцията за специализация е много успешна, защото въпросните министри ще си вършат високопрофесионално работата и над главата им няма да седи някакъв премиер-пенкилер, който ще бръщолеви елементаризми, обидни за човек дори с по-ниска от средната интелигентност, камо ли за някои с малко по-висока. Единственото условие за успех на такъв екип е министрите наистина да са много подготвени. Румен Радев е отговорил на това условие и е назначил Асен Василев за министър на финансите, Бойко Рашков за министър на вътрешните работи, Кирил Петков за министър на икономиката, Асен Личев за министър на околната среда и водите, Атанас Пеканов за еврофондовете, Виолета Комитова в регионалното развитие и благоустройството, Гълъб Донев в министерство на труда и социалната политика, Стойчо Кацаров в здравеопазването. Високо вдигнатата летва от служебното правителство вдъхна надежда на хилядите по-интелигентни българи, че съществуват в природата компетентни, честни, решителни и смели управляващи. Това правителство създаде огромни проблеми пред ИТН, които не могат да отговорят на толкова високи изисквания, нещо повече – далеч не могат да отговорят и се намират някъде около дъното на изискванията. Засега е ясно, че Асен Василев, Кирил Петков, Николай Денков и Велислав Минеков са отклонили поканата на ИТН за министерски постове. Толкова много откази за участие във властта никога не е имало. Разбира се, трябва да се добави, че отказите са постановени от много достойни хора, каквито много рядко се канят за участие в правителството, но все пак това е някаква оценка към домакините от ИТН. Отстрани стана ясно, че Асен Василев е отказал, защото е установил нечистата природа на ИТН и не би се замесил с морално изцапани и нечестни мандатоносители, които не биха му позволили да спре течовете на обществени средства. За съжаление Асен не го артикулира ясно като се оправда с някакво разминаване във визията за бъдещото управление. Това изявление на служебния министър на финансите беше достатъчно ясно за интелигентната част от аудиторията, но тя е едно незначително малцинство. Харвардското трио трябва да говори по-ясно на българските избиратели, въпреки че затова са необходими добри комуникатори, а Триото си владее собствената материя безкрайно добре. Нюансът тук е в отклоняване на поканата на ИТН, а не съобщение за предприети мерки, взети решения или водена политика в професионалната им област. Да, честната позиция с артикулиране на истинските причини за отказа – затваря врати, но честната позиция по правило е най-добрата. И за да не използвам аксиоми, ще уточня: повече от очевидно ИТН е мръснишка партия, тясно свързана със задкулисието, затварянето на вратата към тях трябва да се извърши рязко и категорично, защото полуотварянето или полузатварянето на врата към нечестивци няма абсолютно никакъв смисъл, резултатът винаги е един и същ – те са мошеници и ако приемат Асен за финансов министър, ще се погрижат да го неутрализират или максимално затруднят с някакви други лостове, а ако ИТН се провали с правителство, което е най-вероятният сценарий, то ще дойдат избори. Именно за тези 3-ти избори за 2021 г. ще е добре колкото се може по-голяма част от избирателите да знаят за истинската природа на ИТН.
Номинацията на Николай Василев изясни всичко
Демаскирането на ИТН като мюре на задкулисието стана с номинирането на Николай Василев за премиер. Трудно е да се намери по-несъстоятелен от него. Аз се сещам само за Пеефски, Доган или Местан. У номинанта срещаме същите психически проблеми, каквито имаше при Буци – постоянно разказване на небивалици, в които протагонист е сам Той, извършващ чудеса; розови обещания, които няма да бъдат изпълнени; брутални самохвалства, чутовно самомнение и смъртоносно лицемерие. Пробутването на чуждестранни рабфакове, някои от които в бивши соцстрани, за великански университети, за постигнати невиждани от никого успехи, за титаничен професионализъм сблъскващ се единствено с действителните резултати, е много неприятно явление, което наблюдавахме при Хунтата и нейния изтормозен от ядене, пиене и лежане вожд.
Цялата претенция за честност, почтеност и смяна на политическата класа, натрапвана от ИТН, не е нищо друго освен пълна фантасмагория. Това са само едни несъстояли се празни приказки, защото нито едно от действията на тази „дълбока“ партия не подсказва обратното. Номинирането на правителство може да стане и след изборите, но къде-къде по-честно щеше да е преди 11.7. Номинирането на такива същества като Николай Василев за премиери на България, задължително трябва да е преди изборите, дори само с микрограм честност, защото с такава номинация нямаше да получат и половината от гласовете. Хвалипръцканията по студия и социални медии за първа политическа сила нямаше да бъде възможно, ако бяха съобщили намеренията си за персоналния състав на правителството. Извеждането на глупотевини като „добро образование“ и владеенето на множество езици като някакъв управленски връх издава само собствената несъстоятелност на лидера Трифонов. Още повече номинираната за министърка на образованието (Наталия Митева) е завършила университети някъде около 10 хил. място в класацията на престижните университети в света. Обявяването на образованието й за чутовно с нагъл поглед впит в камерата и строго изкривена физиономия не ще премести университетът й с нито една позиция нагоре и пак ще си е носителка на диплома от далечен и неизвестен шаман. Волунтаризмът също беше качество на водача на Хунтата. Разиграването на някакви етюди при повтарянето на лъжи не може да ги превърне в истина. Самият факт, че тези „лидери“ се мислят за магьосници, които със заклинанията си превръщат лъжата в истина, е достатъчно свидетелство за нуждата от спешна хоспитализация в психиатрично заведение със строг режим.
Това сингъл действие на ИТН (номинирането на Н. Василев за премиер) издаде цялата шайка. С това маските паднаха и се разбра, че зад фасадата се укриват пак същите хора. Този път стремежът им към иновативност се провали гръмовно. През 2001 г. инсталираха някакъв мошеник от Мадрид, който се изживяваше като цар, но беше глупав колкото трима глупаци. След това опитаха с един непоправимо сбъркан в много отношения Сергей, но това беше по принуда. Те смятаха все още, че Симеон Сакскобурготски е все още водещ политически играч, но след като се класира 2-ри още на 2-рите парламентарни избори трябваше да подчинят Серьожата, за да продължат добре познатите схеми. Серж беше толкова отблъскващ, че танцува̀ само едно лято и това не беше толкова свързано с хомосексуалността му, а с цялостното му излъчване на несъстоятелен паун. Накрая задкулисието намери един милиционер, който се задържа много дълго с изборни измами. Това устройваше хем задкулисието, хем самият Буци, но след 12-тата година стана толкова непоносим, че чак отвратителен. Трябваше да бъде заменен и проектът на задкулисието придоби учиндолски измерения.
Има такова ДПС
Успехът на Буци да отврати всички беше толкова голям, че немалка част от българските избиратели гласуваха за някакъв учиндолски неграмотник, чийто номер беше да пази всичко в тайна. Нямаше нито програма, нито хора, нито обещания. Недоволството от банкянския мошеник бе така епично, че в Учиндол регистрираха изборна победа. Това беше поредната изборна победа на задкулисието, завладяло практически всички партии без Демократична България. Борбата за Българската социалистическа партия (БСП) продължава. Незнайно как за лидер там се появи относително честната Корнелия Нинова, не без никакви договорки със задкулисието обаче. Нинова се оказа един Лозан Панов и макар излъчена с решаващата подкрепа на задкулисието се еманципира и започна да върти номера на кукловодите. Те не й останаха длъжни и всячески се опитват да я отстранят, засега неуспешно. По-добре начело на БСП да е Корнелия, защото е по-честна от предшествениците си и няма да слугува като тях на задкулисието. Разбира се, Корнелия няма да помага и на демокрацията, така както би го правил истински честен човек, но по-добре с нея отколкото с Миков, Станишев или Гоце. Дори не искам да споменавам за свинаря от Пловдив (Гергов).
Не виждам смисъл да се занимавам с политическото крило на задкулисието – Движението за права и свободи (ДПС) и затова ще продължа по-нататък. Партията около Мая Манолова също е много опасна, защото там няма нито един свестен човек, има само тържествени приказки. Самата Мая беше слугиня на Пеефски и сама се натискаше да поеме вината за предложението му за шеф на ДАНС, откриха се връзки и с Ежко Божков, сега укриващ се в Дубай. В същото партийно формирование откриваме още една жадна за власт дама, екскадър на БСП, която не успя да се реализира много успешно самостоятелно и ще бъде запомнена с поправката „Ванко 1“. Пак там има и един силно егоцентричен адвокат, който сипе подигравки наляво и надясно за малообразованост на тоя и оня, а сам едва е завършил поредния рабфак – НБУ. Съвсем до него се подвизава още един пиар, владеещ комуникациите колкото Буци шланга, и неговата изгора от Пловдив, но и двамата са толкова готини, че само любовта им към парите може да ги отклони от набелязаната цел – свалянето на задкулисието от власт. С това се изчерпиха партиите, с които ИТН може да преговаря. При тези преговори обаче учиндолската организация открито крие персоналния състав на управлението, иначе преговаряла по приоритети и уточнявала позициите си с „Демократична България“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и БСП. Нито дума за хората, които ще изпълняват съгласуваните приоритети и задачи. Съвсем нормално от „Демократична България“ видяха в това йезуитско поведение. Дори да го нямаше фалстарта с Н. Василев, е абсолютно задължително да се персонифицират промените, а при наличието на грандиозното фиаско с корумпирания, фалшив и некомпетентен царски лакей, поведението на ИТН е немислимо. Толкова упорито криене на хората, които ще бъдат включени в управлението, може да бъде само защото ще се окажат поредната нефелна шайка, боядисана в розово заради публиката. По учиндолската логика голямата промяна може да изкристализира в премиерската фигура на д-р Доган: философ, доктор, прехвален политик и кукловод, почетен лидер на партия от зомбита, които са готови да дадат живота си, за да му угодят, дългогодишен политически професионален опит, което практически означава „участие в множество икономически схеми“ и т.н. Кой би могъл да се справи по-добре?!?
Има такъв народ е по-право да се назове Има такова ДПС.