Психология на плагиата

Обвиненията към абонирания за министерски постове в най-новия продукт на задкулисието „Има такъв народ“ Петър Илиев се доказват благодарение на Фейсбук групата „Правна лудост“

17035

Коментарът е обновен еднократно на 06.8.2021 г.

В основата на плагиатството стои суетата, един от 7-те смъртни гряха в Католическата църква. Тя е стара, колкото стар е светът. Една от най-старите стоки, обект на покупко-продажба, са титлите. В различните векове е имало стремеж към различни титли, но най-популярните са били благородническите. Не е ясно дали такава е действителността или просто литературата ни е създала подобна представа. В тази връзка споменаването на „Панаир на суетата“ от Уилям Такъри е задължително, макар там благородническата титла да се разглежда като спирка1 към богатството, докато в наши дни е по-модерно обратното – с пари да се купуват титли. Всичко, разбира се, зависи от търсенето и предлагането. Когато паричната маса значително надвиши масата от титлите, то суетните хора започват да купуват титли с парите си. През XX в. отстъпва „благородничеството“ и на мода идват академичните украшения пред името. В България, дори по време на комунизма, също имаше стремеж към подобни табелки. Наскоро починалият син на диктатора Тодор Живков – Владимир толкова горещо бе пожелал да стане доцент, че беше изправил на нокти цялото Общо събрание на СУ „Св. Климент Охридски“. Доскоро управлявалият диктатор Бойко Методиевич също си беше пожелал титла „кандидат на педагогическите науки“ и е написал дисертация на тема: „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“ (научна област: Обществени науки; група специалности: Педагогика; специалност: Теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка (вкл. методика на лечебната физкултура); код: 05.07.052). Няма никакво съмнение, че Методиевич не е написал нито ред от дисертацията си, нито пък че тя става за нещо друго освен за кичене на мнимия автор с титла. Номинираният за премиер от партията „Има такъв народ“ (ИТН) Пламен Николов също има някакви неясноти около едната или двете си дисертации, за едната се твърди, че е от СУ, а другата от Университета на Клагенфурт. Първата е защитена, когато Николов е на 27 год., което е ясен сигнал за скоростно трупане на научни титли. Това предполага някакъв огромен научен потенциал, който, повече от очевидно не е реализиран в заниманията с търговия с плавници, шнорхели и подводни очила.
Непременно трябва да поздравим фейсбук групата „Правна лудост“, която категорично изобличи в плагиатство кандидата на ИТН за министър на вътрешните работи адв. д-р Петър Илиев.
Преди няколко дни (на 01.8.2021 г.) „Правна лудост“ пусна видеоматериал с доказателства за плагиатството на Петър Илиев в книгата му „Компетенцията на Народното събрание“, издателство „Нова звезда“, гр. София 2015 г. от книгата на Наталия Киселова „Парламентарен контрол“, издателство „Парадигма“, гр. София 2021 г. (в книгата се съдържат материали от дисертацията на авторката, защитена в началото на 2008 г.). Оригиналният филм на „Правна лудост“ със заглавие „Плагиатствал ли е д-р Петър Илиев дисертацията на доц. Наталия Киселова?“ и дата на публикуване: 01.8.2021 г. може да гледате тук:


Дългата ръка на ДПС

Прави впечатление изключителната важност на лицето Петър Илиев за ИТН. В кабинета Николай Василев беше номиниран за правосъден, а в кабинета Пламен Николов за вътрешен министър. Такъв случай има само още един – с Велислава Петрова, която от здравеопазването беше преместена в просветата. Настоящото изложение няма за цел да разглежда Петрова, но не мога да не отбележа симптоматиката при номинирането й за 2 коренно различни сфери. Тези двамата (Петрова и Илиев) са абонирани за министерски кресла в задкулисието и досега са демонстрирали единствено некомпетентност, затова може би няма значение в кое министерство ще бъдат некомпетентни.
Петър Илиев беше похвален от БСП3, която работила неколкократно с него, с което признание не му направи някаква услуга, а демаскира себе си като кретенска партия, неспособна да различи кадърния от некадърника, честния от безчестния и професионалиста от аматьора.
Ден след публикацията на 1-вия епизод на „Правна лудост“, за уебсайта Lex.bg интервю даде ръководителят на катедрата „Конституционно право“ на СУ – Пламен Киров. Академичният състав на казаната катедра включва Наталия Киселова и Петър Илиев. В интервюто за Лекс.бг под заглавие „СУ ще провери плагиатствал ли е д-р Петър Илиев, ако получи сигнал от заинтересовани“ и дата на публикуване 02.8.2021 г. (оригиналът тук), Киров заявява, че това е „една стара история“, с която очевидно не му се занимава. На 04.8.2021 г. доц. Наталия Киселова дава интервю за Anteni.bg (оригиналът тук). Там тя казва: «когато той има здрав гръб, така става. И аз какво можех да направя? … А когато сте в един колектив и този колектив ви притисне… Какво правиш, когато нямаш съюзници?». Оттук става безпощадно ясно, че Киселова е била притискана от катедрата си в СУ, няма как в нечистото оказване на влияние да не участва ръководителят на катедрата „Конституционноправни науки“. Пламен Киров е тясно свързан с ДПС и техен побщоизвестен лакей (по тяхна препоръка отиде в Конституционния съд, а сега в Комисията за защита на конкуренцията). По принцип ДПС е завладяло СУ и БАН и се разпорежда из академичните среди. То едни академични среди, че могат да се сравняват само с диваците в долината на Амазонка, но все пак там командва ДПС, което очевидно е притиснало Киселова заради свой важен паун – поредният некадърник, издиган чрез протекции и въпреки непълноценността си. Това е още една връзка между ИТН и ДПС. Това е и поредният сигнал за новата продукция на задкулисието – ИТН, която трябва да изтласка стария модел от пазара (ГЕРБ и Буци), за да може няколко години обществените средства да се движат по старите магистрали до задкулисието. И така до новия политически проект.

Общи сведения за плагиатството

Придобиването на академични титли, независимо дали са т.нар. академични длъжности (асистент, главен асистент, доцент, професор4), едно време известни и като ‚научни звания‘ или научни степени („доктор“ и „доктор на науките“), се е извършва по 3 основни начина:

  1. по заслуги: след написване на съответните научни трудове, статии и т.н. Това е стандартният и би трябвало да е единственият начин, но обикновено е най-бавният и най-трудният
  2. чрез чужда помощ: когато друг ти напише научния труд или в съавторство с друг в научните статии. Този прийом се използва, когато радетелят за академични титли има какво да даде на истинския автор. Обикновено това са пари или включване на турбокомпресор за кариерата на истинския автор. Има случаи, в които се уреждат и някакви други бонуси (длъжност в държавна администрация, финансиране, участие в проекти и др.)
  3. чрез плагиатство: бездарността на кандидата не му позволява да създаде свои собствен научен труд или статия и е принуден да открадне чужд. Обикновено се краде от чуждестранни автори, за да няма проследимост или поне тя да се затрудни значително. При това положение рядко чуждите автори имат претенции към плагиата, защото трудностите при предявяването значително надвишават евентуалните ползи.
  4. комбинация от 3-те. Например Владимир Владимирович Путин е използвал комбинация от 2-ри и 3-тия вариант. Друг човек му е написал дисертацията (Владимир Стефанович Литвиненко), но този друг човек е откраднал от двама американски автори – Уилям Р. Кинг и Дейвид И. Клиланд (подробности в PUB.bg, „Октопусин“, 01.2.2021 г. тук).

За целта на настоящия коментар, ще разгледам само 3-тия начин – плагиатството, който е и симптом за тежко психическо разстройство. При 2-рия начин, лъже-учените прилагат принципа „който плаща – той поръчва музиката“. Тоест, те са си поръчали да им бъде написана (например) дисертация и я получават, нещо като да си поръчаш една малка ракия в кръчмата. Ако истинският автор е заимствал чужди произведения, лъже-ученият може и да не знае, а дори може и да не се съгласи, защото ако си е платил за стоката, не би приел „втора употреба“, освен ако не е платил колкото за такава. При плагиатството обаче имаме тежко биполярно разстройство на лъже-учения, защото той неистово иска да се представи с някаква академична титла, а същевременно е откраднал чужд научен труд, за да му бъде присъдена тя или въобще в научната си кариера. Явно неспособен да напише свой, плагиатът прибягва до заимстване и респективно представяне на чуждо произведение за свое. Ето дефиницията на Оксфордския университет за ‚плагиатство‘ (оригиналът тук): «плагиатството е представяне на чужд труд или чужди идеи като собствени, с или без съгласието на истинския автор, като се включат в собствената работа без пълно позоваване на източника. Всички публикувани и непубликувани материали, независимо дали в ръкописна, печатна или електронна форма, са обхванати от това определение. Плагиатството може да бъде умишлено, необмислено или неумишлено. Съгласно изпитните правила умишленото или необмисленото плагиатство са дисциплинарни нарушения». Форми на плагиатство5:

  1. буквално: копиране мотамо6. За да няма плагиатство тук трябва да добре известни на читателя началото и края на цитата, ясно маркирани с кавички. Ако има промяна на авторовия текст с някаква цел, то тя трябва да бъде задължително отбелязана (например: б.м. – бележка моя). Единственото изискване е недвусмисленото цитиране на автор, произведение, издание / том, издателство, година и място на издаване. Също така намесата в текста трябва недвусмислено да е означена
  2. копи пейст от публични източници: най-често това е Интернет без да е известен оригиналният автор. Необходимо е пълно позоваване на източника с публикуване на точния уебадрес и датата на неговото извличане
  3. перифразиране: това е т.нар. „творческо плагиатство“, където се сменя словореда, използват се синоними, променя се структурата. За да се избегне плагиатство трябва надлежно и ясно да се обозначи оригиналния цитат и да не се представя текста за собствен. Например: може просто да се използва „перифразирам“ еди кой и еди какво си
  4. сговор между автори (съавторство): когато различни автори представят различни части от произведение за свои с различни дялове7, несъответстващи на реално извършеното. Много честа практика в България, когато младият учен е принуден да включва като съавтор своя научен ръководител или научен началник (ръководител катедра или заместници; декан или заместници и т.н.)
  5. неточно цитиране: това е една от често прилаганите техники за недобросъвестно цитиране. Изразява се в посочване в „използваната литература“ или т.нар. ‚библиография‘ на определено произведение, без да е отразено какво точно е цитирано от него и къде. Задължително се цитира в текста съответния библиографски източник или с „бележка под линия“ или по някои от световните стилови стандарти. Например: APA Style от стилов наръчник на American Psychological Association, който е възприет стандарт за обществените и хуманитарните науки; AP Stylebook от стилов наръчник на Associated Press, който е възприет стандарт за журналистиката; Chicago Manual of Style от стилов наръчник на University of Chicago Press, който е възприет стандарт за книгоиздаването; IEEE Style от стилов наръчник на Institute of Electrical and Electronics Engineers, който е възприет стандарт за техническите науки (базиран на Чикаго стандарта, но с подобрения във връзка с техниката и компютрите); New Oxford Style Manual от стилов наръчник на Oxford University Press или въобще наръчник за британското книгоиздаване, той е комбинация между New Hart’s Rules и New Oxford Dictionary for Writers and Editors (Hart е собствено име на издателя Horace Hart)
  6. непризнато използване на чужда помощ: Оксфордският университет причислява към плагиатството и чуждо авторство със съгласието на истинския автор. Това е една от формите за създаване на научни трудове, която дадох от първата т.2 („чрез чужда помощ“), но има нюанс – тук е само помощ, докато по-горе съм го посочил като изцяло чуждо авторство, какъвто е случаят с Буци. В този смисъл разликата е в обема на чуждата помощ: в т.2 („чрез чужда помощ“) чуждата помощ е 100%, а тук (в т.6) тя е по-малка от 100%
  7. използване на чужди специализирани материали (специализирани институти или физически лица в дадена материя): това също много често се използва при научните статии, публикуват се научни резултати от чужди изследователски организации, колективи или дори индивидуални учени, като се представят за собствени резултати
  8. автоплагиатство: това е многократно представяне на свои собствени произведения за придобиване на нови академични титли. Например: основни елементи от собствената дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ се използват впоследствие за хабилитационен труд за „доцент“.

Психология на плагиата

Пустото желание за представяне на собствената личност като нещо, което не е, съчетаното с океана от слаби мозъци на планетата, води до плагиатството. Именно слабите мозъци способстват за възприемането на лъже-учени като големи учени. Последният министър на здравеопазването (преди служебното правителство) беше един гей-плондир, който се зовеше професор Костадинка. Този беше професор точно толкова, колкото портиерът на Александровска болница. Но всички бяха принудени да назовават един откровен неграмотник „професор“. Аналогична е ситуацията с ексшефа на Пирогов – Балтов и по-ексшефа – Раденовски, същото е и със Спасов от Правителствена болница. Има други, които много държат да бъдат назовавани с „генерал Атанас Атанасов“ или пък „ген.-лейт. Бойко Методиевич“ и т.н. Тоест, всеки има в главата си някаква престижна титла, която държи да се появява пред името му при всяко обръщане към неговата персона. С това искам да покажа, че не само на академичното поле има състезание с „благородническите“ титли, но тук ще обърнем внимание само на него. Плагиатът винаги отговаря на няколко характеристики:

  • болезнено амбициозен (стреми се към някакъв негов връх)
  • нахален и пробивен (по пътя към върха не подбира средства, за да отстранява конкуренти или набира скорост)
  • некадърен и непълноценен (той не разбира от материята и затова е принуден да преписва; в случая с Петър Илиев 1:1 (буквално / мот-а-мо), защото е адски некадърен и той няма представа дали промяната на едно слово няма да разтури цялата конструкция; липсата на професионализъм е задължително условие, защото обратното би му подсказало несъстоятелността на неговите познания)
  • бездарен (не може сам да създаде никакъв опус)
  • психически разстроен (възприема титлата пред името си за „божествена искра“; наличието например на „професор“ пред името ти не ти придава никакво по-особено значение като личност в обществото; наистина за 90% от населението тази „магическа думичка“ може и да оказва някакво влияние, но за по-интелигентните е ясно, че си придобил академично звание по „втория начин“ и си лъже-учен; именно тази неспособност да проумееш, че за специалистите си като отворена книга и те никак не могат да бъдат заблудени в скромните ти интелектуални способности, обилно залети с твърде нескромните амбиции, е най-яркият белег за психиатричен проблем).

Най-големият недостатък на министрите-плагиати е именно в тежкото им психическо разстройство – представят се за такива, каквито не са. Това притворство, лицемерие, двуличие е много опасно, защото още преди да са седнали в министерските кресла демонстрират склонност да изпълняват някакви скрити дейности, за които не признават пред обществото, а с дадената им от обществото власт могат да направят множество поразии. Двойно по-опасни са плагиатите-масони, защото тяхната принадлежност към окултното само свидетелства за по-дълбоко и непоправимо психическо разстройство. Масоните се занимават с тайнствени ритуали, които от гледна точка на науката и интелигенцията винаги са били смешни, но сега в XXI в. са направо идиотски. Разбира се, не отричам никому правото да вярва в Дядо Коледа. С други думи при Петър Илиев имаме струпване на 2 изключително тежки симптома в един индивидуум – плагиатство и масонство. Тук е мястото да анализираме плагиатството от по-старши колега, с когото сте в една и съща катедра или въобще от колега. Това е плагиатство с изключителна дързост и наглост, защото е много очевидно, лесно и бързо разкриваемо, вероятността за предизвикване на ответна реакция е най-голяма. Подобно безобразно поведение може да бъде обяснено със „здрав гръб“, както казва и г-жа Киселова в интервюто, цитирано по-горе.

На 06.8.2021 г. стана ясно, че при толкова силно негативно отношение към плагиата-масон Петър Илиев, той е номиниран и за вицепремиер в правителството на Пламен Николов. Този факт още веднъж потвърждава, че масонът-плагиат е много важен за задкулисието. Вероятно е много верен, отдаден и послушен негов слуга.

„Правна лудост“ публикува 2-ри видеоматериал под заглавие „Епизод 2: Плагиатствал ли е д-р Петър Илиев дисертацията на доц. Наталия Киселова?“ с дата на публикация 06.8.2021 г.:

Бележки

  1. Алюзия към историята на заглавието „Панаир на суетата“, което е вдъхновено от книгата „Напредъкът на поклонника“ на Джон Бъниан, където по пътя на поклонника се описва едно градче с името Суета, в което се провежда непрекъсваем панаир на човешките грехове. Спирката по пътя на поклонника се казва „Панаир на Суетата“. {б.ред.}
  2. Това е спекулация, тъй като всички документи около тази дисертация са скрити. Известно за нея е следното: научен ръководител: Атанас Апостолов, декан на факултет „Пожарна охрана“ и е защитена от Милиционерското школо с тогавашно име Висш институт „Георги Димитров“. Предвид факта, че „университетът“ дава титлата „инженер“ на възпитаниците си, напълно възможно е научната област да е „Технически науки“; група специалности „Други технически науки“; специалност: „Техника на безопасността на труда и противопожарна техника“ с код 02.19.01 или по специалността „Защита на населението и народното стопанство в критични ситуации“ с код 02.19.07, което би му дало „кандидат на техническите науки“. {б.ред.}
  3. БСП – Българска социалистическа партия. ДПС – Движение за права и свободи. БАН – Българска академия на науките. СУ – Софийски университет „Свети Климент Охридски“. {б.ред.}
  4. Вече е отпаднала, но навремето имаше и междинна степен между „асистент“ и „главен асистент“ – „старши асистент“. В БАН имаше т.нар. „научни сътрудници“ (дадени след наклонена черта): асистент / научен сътрудник III степен; старши асистент / научен сътрудник II степен; главен асистент / научен сътрудник I степен; доцент / старши научен сътрудник II степен; професор / старши научен сътрудник I степен.
  5. Разработени на основата на цитирания източник от Оксфордския университет.
  6. От френски език mot à mot, което означава „дума по дума“.
  7. Най-често при двама автори се прилага правилото за 50:50 (50%), при трима по 1/3 (33.3%), при четирима по 1/4 (25%) и т.н. В действителността разпределението не е поравно, но поради трудното определяне на относителните дялове е възприета най-лесната практика – за равни дялове.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here