Лъже-професори, лъже-учени, лъже-спасители

ГЕРБ и ДПС издигнаха кандидатурата на Анастас Герджиков за президентските избори през м. ноември 2021 г.

4498

Хунтата начело със свръхстрахливия й Вожд (Бойко Методиевич) издигна потресаваща кандидатура за кандидат-президент. Напоследък Задкулисието е принудено да изважда от нафталина свои позабравени слуги от времето на 1-вия си грандиозен проект – НДСВ1. Вожда нарече Анастас Герджиков „ректор на ректорите“, което е огромна глупост, каквато всъщност е типична за милиционерите. По-право е да бъде наречен „натегач на натегачите“ или „мошеник на мошениците“, но всеки намек за академизъм към името на Анастас е забележително сквернословие.
В първите дни на м. септември т.г. излезе най-престижната класация на престижните университети в света (Times Higher Education), в нея за пръв път в историята на всички класации по престиж на университети в света, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) отстъпва 1-вото място в България на друго висше училище: Технически университет – София (ТУС). Това стана накрая на 6-тата година от мандата на ректора на СУ Анастас Герджиков (избран за I мандат на 17.11.2015 г., преизбран (II мандат) на 20.11.2019 г.). Няма нужда да казвам как Хунтата активно помагаше за избора на този лъже-учен, но той се отплащаше с послушание на господарите си и със създаване на обструкции пред протестиращите студенти. Ех, повиши и материалното си благосъстояние, но пък нали е „голям ректор“, що да не натрупа и голямо състояние?

Превземането на науката от ДПС

Партията от българския политически живот, открояваща се с най-висока степен на одиозност, корупция и лицемерие, Движението за права и свободи (ДПС) взе на абордаж Българската академия на науките (БАН) от времето на „феодалните старци2“. Общоизвестна е връзката с Държавна сигурност (ДС) и ДПС на Библиотекарското училище, откъдето е и т.нар. „библиотекарски кръг“, но малко известна е абсолютната подчиненост на БАН и СУ на ДПС. Този процес беше постепенен, като за СУ стана с решаващата помощ на Анастас Герджиков и Любомир Спасов. Вторият излетя за извършените множество измами в болница Лозенец, вкл. търговия с човешки органи, но първият беше издигнат като кандидат-президент, по същество емблема на едно некадърно, корумпирано и безпросветно управление. Свободата на словото у нас е така голяма, че тук-таме се появиха (и то преди години) информационни бележки за машинациите на Любомир Спасов при избора на ректор на СУ. Тук-таме се появиха новини за това как Анастас Герджиков още в 1-вата си година като ректор е раздавал недопустимо големи бонуси на послушните си служители. Тук-таме беше отразено още едно паметно събитие за 1-вата година на Анастас като ректор на СУ – Сметната палата отказа да завери отчета му, който „не давал вярна и честна представа за финансовото състояние и имущество на СУ“. Тази новина мина и замина, същото сполетя и следващите финансови отчети на Герджиков, но това вече престана да бъде новина. В страната на Буци и Пеефски на никого не може да направи впечатление обирането на най-големия, стар и престижен университет от управляващата го шайка. Разбира се, безмилостните български медии, стожери на световната свобода на мисълта, не забравиха да припомнят за подлизурковците, които са подписали договор с майка му за 9 хил. лв. – обстоятелство, за което беше сезиран един от основните органи на задкулисието, оглавяван от очилатото Шиши. То, естествено, оневини слугата на Хунтата Герджиков, защото под договора между СУ и майката на ректора стоял подписът на зам.-ректор, което правело сделката чиста като сълза. Нищо, че заместниците се номинират и са пряко подчинени на ректора. В САЩ например, като започна разследването срещу действащия президент Доналд Тръмп през м. май 2017 г., оранжевият паун настояваше Джеф Сешънс (министър на правосъдието и федерален главен прокурор на САЩ) лично да назначи прокурор и да наблюдава работата по разследването му за руска намеса в американските избори, но Сешънс отказа, защото той е пряка номинация на Тръмп. „За да няма конфликт на интереси, аз не мога да изпълнявам тази функция, тъй като съм пряко номиниран от Вас, г-н Президент“, каза тогава Джеф Сешънс и назначи своя заместник Род Розенщайн като отговарящ за разследването. Той пък назначи за специален прокурор Робърт Мюлер3, който създаде немалко проблеми на Тръмп във връзка с намесата на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г., на които беше избрано оранжевото торнадо. Идиотското становище на КПКОНПИ4 услужливо се разпространи и след номинирането на Герджиков за кандидат-президент, но то е само защото е в негово полза. Абсолютно беше забравен коментарът на Александра Маркарян от уебсайта Офнюз, която под заглавие „В СУ взели не 6.5, а 19.5 млн. лв. над заплатите. Не за 7 години, а за една“ на 21.9.2017 г., е разгледала безчинствата на Анастас (оригиналът тук). Материалът на Александра е написан благодарение на двама студенти, членове на Академичния съвет на СУ – Симеон Георгиев и Стефан Радов. Те са срещнали невероятни обструкции от „ректора на ректорите“, за да получат информацията как подмазвачите и корумпетата от СУ са получавали огромни бонуси и то в началото на управлението на хитрия Анастас, постлал по този начин безпроблемното си ректорстване и подсигурил си 2-ри мандат. Тъй като двамата студенти са удряли на камък о чугунената тиква на ректора, са били принудени да използват полиция и АДФИ5, за да получат полагащата им се информация, която е обществена (т.е. трябва да бъде споделена с всички).
От памтивека е известно настаняването на ДПС в регионалните служби по земеделие и всичко свързано с тях, както и тези в околната среда и водите, превзетите на централно ниво министерство на земеделието, околната среда и водите и Държавен фонд Земеделие. Причината е очевидна, така държат изкъсо електората си и на принципа „за едни – сватба, а за други – брадва“ поддържат най-твърдия електорат на Вселената. Изненадващо обаче ДПС, като политическо крило на ДС, се е намърдало на някакви много странни места, които на пръв поглед изглеждат безинтересни. Например такова е превземането на Футболния съюз, а от 10-ина години и науката. Изцяло превзети са БАН, СУ и Библиотекарския. Причината е осигуряване кариерно развитие на некадърници, жадни за титли и отровени от суета. Така тези лъже-учени ще оказват всякакви угодни на ДПС услуги във връзка с нуждите на движението на порока (не пророка!). Излишно е, но все пак да спомена: футболът ни е като науката ни – трагични и неизменно на последните места на континента. Заслугата за това е на некадърното и корумпираното им управление под шапката на ДПС.

Истинският учен

Анастас Герджиков идва от катедрата по „Класическа филология6“ на Факултета по класически и нови филологии. Няколко години преди да стане член на катедрата, този свят е напуснат от проф. Александър Ничев – едно от големите имена в тази катедра. Мир на праха му! Целият си живот проф. Ничев посвещава на преводите и така ни оставя:

  • пълните „Диалози“ на Лукиан
  • „Аякс“, „Едип Цар“, „Едип в Колон“, „Електра“, „Филоктет“, „Трахинянките“ на Софокъл
  • „Молителките“, „Персите“, „Седемте срещу Тива“, „Прикованият Прометей“, „Агамемнон“, „Евменидите“, „Хоефорите“ на Есхил
  • „Женският празник“, „Облаците“, „Конниците“, „Жабите“, „Птиците“, „Лизистрата“, „Жените в Народното събрание“ на Аристофан
  • „За поетическото изкуство“, „Реторика“ на Аристотел.

Докато проф. Александър Ничев полага неимоверни усилия да разшири културата на българския народ7, неговият „наследник“ в катедрата Анастас се занимава предимно с кариерното си развитие. Така успява да стане да нареди пред името си безсъдържателните титли „малък“, „голям доктор“, доцент, професор, единствено с цел да забогатява и без някакви научни приноси, заслужаващи минимално внимание. Но този „ректор на ректорите“ има една невероятна страст – много се вълнува от законодателството в областта на висшето образование и пише няколко опуса относно неговото регламентиране. То, естествено, е в посока на по-голяма свобода за присвояване на обществени средства и създаване на все повече лостове за тази цел у самоуправляващите се научни организации. Като всеки натегач не пропуска да се завре във властта – става заместник на скандалния министър Владимир Атанасов, прочул се с раздаването на имоти на министерство на образованието на Георги Велчев8 (тогава брат му е министър на финансите в същото правителство), с което поставя началото на главоломната кариера на хотелиерите и финансисти „Братя Велчеви“. Изхвърлянето на смешника Владо Атанасов води до изхвърлянето и на помощника му Анастас от правителството на НДСВ. Когато обаче настоящият декан на Юридическия факултет на СУ, Даниел Вълчев става министър на образованието (в правителството на Станишев), Анастас има непреодолимо желание да налапа някакъв държавен пост, в който да се разпределят ресурси, по възможност финансови, за да се развива благосъстоянието на този лъже-професор. Не му се иска да играе ролята на заместник, защото това е като втори в града, предпочита да е първи, макар и на село. Така прочутият със своята известност Анастас оглавява фонд „Научни изследвания“ към „повереното“ на Даниел Вълчев министерство. Оттам минават всички научни финансирания и Анастас оттогава е овладял техниките на измамите с обществени средства, които по-късно брутално прилага и като ректор. Същият Вълк го изпраща и във ВАК9, където Анастас успява да осребри кое-що.
Истинските учени като проф. Александър Ничев ни оставят чудесното си литературно наследство, а лъже-учените ни оставят грандиозни присвоявания на обществени средства и нефелните си виждания за развитието на висшето образование10.

Лъже-спасителят

Споменах по-горе за услужливото оневиняване на Анастас от очилатото Шиши в КПКОНПИ за присвоените от майка му пари на СУ, която била назначена от някакви подлизурковци като единствена в галактиката, способна да прибере тези пари. Интересно, че преди синът й да стане ректор, никога и никъде не я смятали за подходяща за подобна дейност, но тъй като синът й не е разписал лично договора й, то очилатото Шиши постановило – „невинен“. Просто Анастас наредил на свой заместник да стори това, което изключвало всякакви конфликти със закона, а поради липсата на съвест и всякакви конфликти със съвестта. От сайта на СУ (тук) може да разгледате Заповед РД-19-340 / 22.12.2017 г. за определяне на работна група във връзка с дейности, свързани с бюджета на СУ за 2018 г., в която Анастас Герджиков се самоназначава за председател на една работна група по разпределяне на парите на университета. Очевидно Анастас не може да понесе мисълта друг да разпределя парични средства, които циркулират под носа му, когато той може да заграби всичко или поне „лично да разпределя порциите“.
По-горе споменах и за чутовните успехи на Анастас в ръководенето на СУ. В класацията на Times Higher Education ТУС изоставаше пред СУ с 3-4 хил. места през последните 12 год., но по време на „ректора на ректорите“ ТУС започна да скъсява дистанцията и за 2022 г. вече е пред СУ. Една от най-сериозните критики към класацията Times Higher Education е липсата на показател „свобода на академични дискурс“, който не би променил по същество ранговете на отделните университети, с изключение на разположените в „дълбоките демокрации“ като Китай, Русия и България. В светлината на скандала с Кристалина Георгиева и Симеон Дянков, преправяли показателите в услуга на Китай, в класацията „Да правим бизнес“ на Световната банка, тези обвинения срещу класацията ми се струват все по-релевантни11. За щастие нито Русия, нито България имат някакво значение, защото техните университети са далеч назад (първият руски е на 158-мо място (Московският държавен университет М. В. Ломоносов12), а първият български е ТУС и е посочен като 1200+, т.е. някъде между 1201 и 3000 място). Не така стои въпросът с китайските университети, където Пекинският университет и Университетът Цинхуа13 делят 16-тото място. Академичната свобода не бива да се нарушавана дори от тоталитарните режими, ако в тях са останали един-двама просветени ръководители, защото имат нужда от Истината, най-малкото за да могат да се разположат в някаква координатна система. Хубав пример е свръхмодерното напоследък висше училище у нас – Университетът Харвард, чието мото е Veritas – „истината“. В този дух е и този на Станфордския университет Die Luft der Freiheit weht – „вятърът на свободата духа14“. Като пример за обратното могат да бъдат посочени университетите в посочените по-горе три автократични държави. Точно преди 2 год. Фуданският университет (Шанхай, Китай; 60-то място в Times Higher Education) промени Хартата си, в частта за управлението на университета и начина на провеждането на изследванията – принципите за „свобода на мисълта“ и „независимост“ отпаднаха и бяха заменени от принципа за „всеобхватното ръководство на Комунистическата партия“. Но в китайците има някаква степен на почтеност, каквато и с микроскоп не може да бъде открита у Хунтата. Следвайки повелята на задкулисните си господари, Анастас направи нещо подобно на Фуданския университет в Хартата на СУ, каквото този университет няма, само замени Компартия със Задкулисие, за да получи „СУ спазва принципа за всеобхватното управление на Задкулисието“. Какъвто и ресор да се повери на Анастас Герджиков, то той непременно затъва финансово. Така като зам.-министър участваше в раздаването на почивните бази на обръчите от фирми, като шеф на научните изследвания раздаваше пари на обръчи от псевдоучени, а вече като ректор на СУ не просто раздаваше бонуси на подлизурковците, но и срина университета до историческото му дъно в световните класации по престиж. Ако не беше поддръжката от ДС за Анастас, той никога нямаше да стане ректор, където той ще нанесе най-неизличимите духовни поражения върху младите. Анастас всъщност винаги оставя следи, където и да мине – след него по подасе открива лепкава и разтеглива слуз, сякаш оттам минал е плужек.

Не мога да се сетя за по-подходяща кандидатура за президент на Хунтата от тази на Анастас Герджиков – символ на лъже-науката, задкулисието, корупцията и безпросветността. Той не е с милиционерската закалка на библиотекаря Денчев или Митьо Гестапото, но пък е същият мошеник в областта на публичните финанси и науката. Със сигурност като президент ще завоюва нови върхове в негативните класации за България, а в позитивните ще изкопае дъното, за да открие ново, още по-дълбоко дъно.

Бележки

  1. НДСВ – Национално движение Симеон II с лидер Симеон Сакскобурготски,
  2. Сбъркан израз на Симеон Дянков, тогава министър на финансите в правителството Борисов I към БАН, по аналогия със „синодалните старци“ към св. Синод.
  3. На български език беше по-известен като „Мълър“. Допустима е транслитерация или произнасяне на чужди съществителни собствени имена съгласно традициите на местния език. Въпреки че английският език се възприема за lingua franca, в българския език имаме определени традиции при имената с германски произход. Например: наложило се е Айнщайн, а не Айнстийн, затова и Розенстийн е изписано по-горе Розенщайн. По същата логика по-горе Robert Mueller е даден като Робърт Мюлер вместо Мълър, както се произнася на английски език (прави се алюзия с героя на Юлиан Семьонов от филма по едноименната книга „17 мига от пролетта“ – групенфюрер Хайнрих Мюлер). {б.ред.}
  4. КПКОНПИ – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Председател на въпросната комисия, издала становището е Сотир Цацаров.
  5. АДФИ – Агенция Държавна финансова инспекция.
  6. Точното име е „Катедра по класическа филология (класическа, новогръцка и унгарска филологии)“.
  7. Известна част от преводите на Александър Ничев вече са правени от Александър Балабанов. {б.ред.}
  8. Става дума за Равда, където всички пионерски лагери и почивни бази на университети преминаха в ръцете на НДСВ измамниците. Единственото изключение е спортна база на Националната спортна академия.
  9. ВАК – Висша атестационна комисия. Орган от съветската система на висшето образование, който присъжда тогавашните научни звания (асистент, старши асистент, главен асистент, доцент, професор) и научни степени (кандидат и доктор на науките), днес академични длъжности (асистент, главен асистент, доцент, професор) и научни степени (доктор и доктор на науките).
  10. Все пак трябва да се признае едно достойнство на Анастас Герджиков – завършил е Хумболтовия университет на Берлин, който понастоящем заема 74-то място в класацията на престижните университети в света (по Times Higher Education). Следването на Герджиков в Хумболтовия университет е по времето на ГДР (Германска демократична република, част от комунистическия лагер). Тоест, по онова време научният престиж на университета е съмнителен.
  11. Това е шега. Въвеждането на подобен ранг ненужно се затрудни и оскъпи изготвянето на класацията. Още повече показателят „свобода на академичния дискурс“ би бил много труден за оценяване и на свой ред трябва да бъде създаване методика за определянето му.
  12. Следван от Московския физико-технически институт между 201-вото и 250-тото място и Висшата школа по икономика между 301-вото и 350-тото място и т.н.
  13. След двата пекински университета се нареждат: 60-то място – Фуданският университет (Шанхай); 75-то място – Чжецзянският университет (гр. Ханджоу, провинция Джъдзян); 84-то място – Шанхайският университет „Дзяо Тун“; 88-мо място – Китайският научно-технически университет (гр. Хъфей, провинция Анхуей).
  14. Мотото е избрано от първия президент на Станфорд – Дейвид Стар Джордън, който го заема от Улрих фон Хютен (немски рицар и деец на Реформацията).

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here