Съдиите на мафията

В тези тежки за българската мафия времена, настъпили с назначаването на 1-вото правителство на Стефан Янев, Задкулисието все още има някакви лостове за влияние върху превзетата държава и ги използва много енергично. Един от тези лостове е Конституционният съд (КС), където се подвизават някакви трагикомични образи. Там са „Братиньо“, който е и настоящ председател на съда (Борис Велчев), печално известен като неадекватен главен прокурор, защото по негово време станахме свидетели на „годините на застоя“ в Прокуратурата, но пък след това се убедихме, че застоят е по-добър от наглото мафиотизиране, каквото имаше при Цацаров и Гешев. Братиньо стана известен и като свръхнекомпетентен юрист, написвайки становището на „Пацо Терасата“ за неговата тераса и общите части. Публичност придоби и неговото подлизурстване в един телефонен разговор с главатаря на шайката Буци. Друг съдия от КС е Анастас Анастасов, завършил Милиционерското школо в Симеоново, но така и не научил родния си език. Този човек си остава с интелекта на средношколец от помощно училище. Трети „съдия“ от тези посланици на мафията в държавните структури е Косьо Коня, придобил широка известност с досиетата OpenLux, където синът му се оказа с няколко милиона евро в джоба, но те били придобити с честен труд от ексомбудсмана. Незнайно как милионите попаднали на мюре и нахални журналисти изровили спестяванията на отрудения юрист. Даже и не искам да навлизам в темата как такъв мошеник изкара 2 мандата като защитник на правата на обикновените граждани от изпълнителната власт, в чиято роля се изживяваше сама мафията и нейния тартор Буци. Четвъртата емблематична личност всъщност е психически силно разстроена, сексуално объркана и ментално сбъркана. Фил Кенеди е бил премиер на тази държава, но това са турбуленциите на българската политика, щом са изстреляли към върха на изпълнителната власт откровено нефелни хора като Фил. Не че с Буци бележим голям връх, но сбърканяци в българската политика има открай време и не са годините на Хунтата тези, изпратили най-големите отрепки на повърхността. Пети „съдия“ е неуспял генерален адвокат в Съда на Европейския съюз в Люксембург. Атанас Семов беше върнат оттам поради липса на професионален опит, евфемизъм за некадърност, но пък бе назначен за конституционен съдия, тъй като за българските институции некадърността не е никакъв проблем. Вече сам досадих на себе си с изреждането на толкова незаслужаващи внимание персони, че няма да продължа с подвизите на Бай Гроздан, Влахът или пък глуповатата кандидатка за председател на Върховния касационен съд, щедро подкрепяна от Разградския Гризач. Нивото на този КС е като сервитьорско сборище след затваряне на ресторанта, при деленето на бакшишите.

Безпредметното бюро

С Определение № 4 / 07.10.2021 г. по дело № 5 / 2021 г. на КС докладчикът Атанас Семов предложи, а целият състав прие, прекратяването на делото по искане на президента Румен Радев за законността на прехвърлянето на т.нар. „Бюро за защита на свидетелите“ към Главния прокурор, тъй като XLVI Народно събрание направи съответните законодателни промени в Закона за съдебната власт и го изпрати в Министерство на правосъдието. Според КС връщането на Бюрото обратно оставало тяхното дело без предмет, което е дълбоко погрешен извод. Днес, дори преди да е изтекла и една седмица, вече се задейства най-яркият представител на мафията на държавен пост – Мола Рам Гешов. Той поиска от КС да задържи дълготрайните материални активи на Бюрото, защото се нарушавал балансът на властите след като Бюрото от съдебната преминело към изпълнителната власт. Това искане е образец на малоумието, защото е терминологично сбъркано. Наистина ‚дълготрайни материални активи‘ (ДМА) е дълбоко вкоренен в българската реч термин и се е запазил в една част на Счетоводния баланс, но Мола Рам трябва да има претенции към всички „нетекущи активи“, а не само към ДМА. Това че Гешов предпочита материалното е отдавна известно, но в дейността си като юрист е длъжен да проявява малко повече компетентност, която, разбира се, няма откъде да се появи в прокуратурата. За просветената публика е ясно, че всъщност тези искания се пишат от Никола Филчев, който е на преклонна възраст и неговият терминологичен апарат е безнадеждно остарял. Вчера стана известно и решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), че прокурорите от Специализираната прокуратура Иван Гешев (тогава зам.-главен прокурор) и Мария Дойчева¹ (наблюдаващ прокурор) на 28.10.2018 г. са нарушили правата на Николай и Евгения Баневи с изказванията си пред медиите, че те са извършили „бандитска приватизация“ и са част „криминален преход“. ЕСПЧ намира, че с това са нарушени правата на сем. Баневи, а именно презумпцията за невинност, закрепена в чл.6, §2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи² (оригиналното решение на ЕСПЧ тук). С други думи, от изключително авторитетен международен източник имаме оценка относно нечувана некомпетентност на Мола Рам Гешов. След като ЕСПЧ казва, че Мола Рам е гламав, е ясно, че българските магистрати, които твърдят обратното, са доволни слуги на мафията. Тъкмо КС отклони искането на президента относно законността на прехвърлянето на Бюрото към Гешов и хоп, той атакува тези прислужници на мафията с въпроса „абе, като връщам Бюрото на министерството, дали да не си задържа материалните ценности за себе си, а?“.
В искането на Румен Радев от 11.3.2021 г. до КС относно „Бюрото за защита на Гешев“ има 2 изключително важни за решаване правни въпроса:

1. Може ли Главният прокурор едновременно хем да ръководи Бюрото, хем да надзирава за законност същото? Не е ли това самонадзор?
2. Допустимо ли е разширяването на правомощията на Главния прокурор до степен на управляване на структура с функции изцяло присъщи на изпълнителната власт? Е ли това нарушение на конституционния принцип за разделение на властите?

Тези изключително важни въпроси останаха без отговор, но КС максимално улесни туморът Гешов да иска прибирането на материалните активи на Бюрото. Решението по искането на президента беше важно, защото можеше да попълни празнотите в правния ни мир и по този начин щеше да попречи на друго парламентарно мнозинство в бъдеще да върне въпросното бюро пак в лоното на някой главен прокурор-прислужник на мафията.

Гражданството на Кирчо

Преди няколко месеца прокситата на мафията сезираха КС с евентуалното двойно гражданство на служебния министър на икономиката Кирил Петков. В чл.2 (Article II) от Американската конституция се установява изпълнителната власт, в нейната 1-ва част (Section 1) са описани президентските и вицепрезидентските длъжности, а в изречение 5 (Clause 5) са посочени 3-те условия за избиране на президент на САЩ (те са посочени като отрицателни хипотези³):

1. да има американско гражданство по рождение
2. да е навършил 35-год. възраст
3. постоянно да е пребивавал в САЩ последните 14 год.

Много държави се вдъхновяват от клаузата за съответното „гражданство по рождение“ и го записват в конституциите си: Албания, Ангола, Аржентина, Беларус, Бразилия, Венецуела, Гана, Кения, Колумбия, Коста Рика, Либерия, Мексико, Нигерия, Сирия, Уганда, Уругвай, Филипините, Финландия, Хондурас, Чили. Американската конституция е завършена като текст на 17.9.1787 г., представена е за одобрение от Конгреса на 28.9.1787 г., ратифицирана е необходимите тогава 9 щата на 21.6.1788 г., влязла е в сила с 04.3.1789 г. (по това време вече е ратифицирана от 11 щата). Идеята за гражданството произтича от факта за охраняване на интересите на процесната държава. Нравите на XVIII в. са били такива, че гражданството се е разглеждало като ефективна ваксина срещу работата за чужди държави или правителства. В наши дни това въобще не е така, а у нас V колона на Русия са някакви лъже-патриотични партии. Историята ни учи, че много граждани с американско гражданство по рождение са работили за СССР (Олдрич Еймс, Елизабет Бентли, Александър Корал, Андрю Долтън Лий, Ърл Едуин Питс и много др.). Обратното също е в сила (например Маркус Волф, който е бил мегашпионинът на ЩАЗИ де факто е бил двоен агент и твърде добре е работил за Запада). Както се вижда въпросната конституционна клауза вече няма онзи ефект, който й се възлага от рационална гледна точка. Разбира се, от емоционална гледна точка значението на клаузата никак не е намаляло. Нашата славна родина се слави със славна емиграция, по-добрата част от българския народ е в чужбина, а най-добрата вече няма българско гражданство. В България, като най-правовата държава от всички правови държави в света, ще се наблегне на конституционното правило за забраната за двойно гражданство. Непременно ще се спомене за дължимото уважение към правилата, дори може да се добави скудоумната крилата фраза „демокрацията е процедура“ и т.н. Дори това вече беше сторено от „уважаваните“ преподаватели по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Наталия Киселова и Даниел Вълчев. Като ги гледаш тия преподаватели, веднага си обясняваш защо в България правната мисъл стои под нивото на всички други мисли. Резултатът от всички тези добре скроени закони е закрепване управлението на некадърниците, като дори конституционно е забранено кадърни хора да управляват меката на правото (България). Няма да влизам в спор с нито една от тезите, но искам да отбележа пълното отсъствие на каквото и да е накърняване на българските държавни интереси от страна на Кирил Петков, докато беше служебен министър на икономиката. Той вече не е такъв, дейността му беше толкова прозрачна, че няма българин, който да не го е видял в действие. Кирчо съвсем честно докладваше на публиката за всяко предприето от него действие като управляващ икономиката. Спокойно и с най-чистата съвест от всички чисти съвести по света можем да кажем, че действията на Кирил Петков бяха изцяло в хармония с обществените интереси. Делото в КС наистина е без предмет, защото Кирчо вече не заема длъжността, която се оспорва. Във времето, когато КС ще се произнесе, Кирчо няма да е в несъвместимост. Нещо повече, решението на КС няма да има никакво значение за правото, защото това е съвсем частноправен казус. За да се произнесе относно гражданството на Кирил Петков в тази ситуация, КС трябва да изследва канадското законодателство и да установи на коя дата чужда юрисдикция счита свой гражданин за освободен от гражданство. След случая „Кирил Петков“ в българската практика не ще възникне никакъв подобен, защото евентуалният нов казус ще трябва да касае отново канадско гражданство и то при положение, че Канада не пипа законодателството си. Естествено, като суверенна държава, тя може сама да решава въпросите на своето законодателство и без да се съобразява с българския КС. Тоест, КС ще се произнесе единствено за случая „Кирил Петков“ към 2021 г. и това решение не ще има никакъв друг смисъл за друг случай или в друго време.
За разлика от делото с питането на президента за Бюрото, когато решението на КС щеше да има огромно значение за българското право, защото щеше да го допълни в частта разделението на властите (може ли орган с функции, присъщи на изпълнителната власт, да преминава на подчинение към съдебната) и в областта на принципа „дълг за честно действие“ (никой не може да отсъжда в случай, когато има личен интерес, т.е. Гешов да се самонадзирава).

Конституционният съд на мафията

Съвсем услужливо КС прекрати делото за „Бюрото за защита на свидетелите“ без да се произнесе по същество и по-малко от седмица по-късно Мола Рам Гешов пожела прибирането на материалните му активи, нищо че те са получавани за нуждите на Бюрото. Направените разходи на обществени средства са били оправдани с необходимостта от оборудване на държавна структура като „Бюрото за защита на свидетелите“, към което са и тези активи. За оставането на същите ДМА в Прокуратурата не може да бъде намерена никаква резонна причина. Междувременно се оказа, че Специализираната прокуратура е започнала производство срещу Кирил Петков за изключително опасното престъпление, застрашаващо мало и голямо – гражданството му. Такава загриженост за обществените интереси у прокуратурата има единствено, когато са засегнати интересите на Задкулисието. Мафията се е прегрупирала и започва с всички сили да натиска честните и свестните хора. Поолекнаният дебелак Пеефски се разхожда свободно въпреки всички разкрития около неговата дейност. Българската прокуратура продължава да го разглежда като млад и много успешен бизнесмен, а не като престъпник, както казват множество авторитетни международни източници. Преди време Пеефски беше председател на ДАНС за няколко дни, но се оказа, че въпреки това депутатският му мандат не е прекратен по силата на решението на мафиотизирания КС, т.е. 12-те келнери там са го обслужили подобаващо. Толкова срамно решение на КС не е имало, не че няма и други много правно ирелевантни решения, но това е своеобразно дъно. Сега „успешният бизнесмен“ отново се кандидатира за депутат, само се мести от любимия Пазарджик във Велико Търново, но неутолимото му желание за депутатски имунитет, който ще създаде обструкции пред органите за сигурност, престанали да обслужват Задкулисието благодарение на Бойко Рашков, Стефан Янев и Румен Радев и отново придобили способността да работят за обществото, ще бъде удовлетворено. За прокуратурата е ясно, че няма да го извика, защото именно неговите слуги са по върховете на тази разкапана институция. Панама и Пандора пейпърс, досиетата Опен Люкс, решението на САЩ по глобалния закон Магнитски не са достатъчни, за да може българските съдебни власти да реагират на тлъстия плужек, ограбил милиарди обществени средства.
Мафията иска да си върне старите ръководства на Българската банка за развитие, „Монтажи“ ЕАД, дружества във военно-промишления комплекс, някои агенции към Министерство на икономиката и т.н. Със сигурност КС, с решението по случая „Кирил Петков“, ще се опита да помогне на своите господари да върнат поне част от изгубените позиции. Много протести се проведоха, много мастити експерти се изказваха по въпросите на съдебната реформа, мястото на прокуратурата при разделените власти и дори одиозната личност на Мола Рам Гешов, но всички те пропускаха да споменат един друг инструмент на мафията – КС, който неведнъж се е намесвал, когато е във възможностите му да й услужи. Вече припомних случая с несъвместимостта между председател на ДАНС и депутат при корпулентното същество, където може да се проследи състава на КС. Имаме сечение между този състав на КС и един състав на Върховния административен съд (ВАС), който отсъди в полза на Пеефски, когато Висшият съдебен съвет отказа да го върне в Националната следствена служба, защото беше изгонен от поста зам.-министър на бедствията и авариите заради уронване на престижа. Сечението беше предложението на ДПС за ръководство на ВАС по време на Тройната коалиция, а след няколко години беше излъчено от квотата на съдиите за КС. Това е само поредното доказателство как съдебната система е завладяна от ДПС и дори може да насочва съдебния избор на членове на КС. Външните елементи за ДПС от съдебната система, много бързо са принудени да преминават на „правилната“ страна, заради желанието си за кариерно развитие.
Най-големият проблем на българската конституция – липсата на механизми за контрол на властите и тоталното дебалансиране помежду им, се допълва и от напълно излишната институция – КС, чиято единствена цел е да обслужва мафията с едни по-приемливи за демокрацията средства. Кадрите в съдебната система са изключително важни, независимо от мантрата, повтаряна точно от представителите на Задкулисието, че винаги са необходими някакви законодателни промени. Още като главсек на МВР Буци твърдеше, че някъде трябвало да се запише какво трябва да е количеството наркотично вещество, което се приема за „лична доза“, след като Върховния касационен съд в състав: Маргарита Тихчева (председател и докладчик), Христо Странджански и Огнян Ризов (членове), бяха приели масата от 1 тон за строго лична доза⁴. Много пъти след това всички представители на Задкулисието все откриваха „пробойни“ в закона, през които се измъкваха всички техни приятели-престъпници. Преди години Моника Маковей (ексминистър на правосъдието на Румъния) ни обясни, че единствено ни трябват няколко смели и честни магистрати, които да изчистят къщичката ни: „ето, аз намерих Лаура Кьовеши, която свърши много добра работа за Румъния“ – каза Маковей. В Италия съдия-следователите Джовани Фалконе и Паоло Борселино нямаха нужда от никакви законодателни промени, за да арестуват 475 мафиози и да получат осъдителни присъди за 338 от тях postmortem. При същото законодателство в Италия, нито преди тях, нито след тях има толкова мащабни реализации. Съдебната реформа се прави от честни и съвестни хора, такива като Кирил Петков и Асен Василев. Лъже-реформите се правят от Христо Иванов & Сие.

1. Посочени с инициали „И. Г.“ и „М. Д.“ в решението на ЕСПЧ.
2. Точният текст е: «Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона».
3. «Нито едно лице, освен гражданин по рождение на САЩ във времето на влизането в сила на настоящата Конституция, не може да бъде избирано на поста Президент, нито лице, което не е навършило 35-год. възраст, нито лице, което не е било резидент на САЩ последните 14 год.».
4. Има се предвид скандалното решение по делото „Опицвет“, където се установи корумпираност на 3-мата съдии, но единственото наказание беше пенсионирането на Тихчева. {б.ред.}