В годините на посткомунистическо общество България беше управлявана единствено от нечестни и некомпетентни правителства, които бяха до голяма степен отражение на техните премиери. Единственият честен премиер беше Жан Виденов, но не такова беше правителството му, но Жан беше меганекомпетентен, та също остави едни много отчетливи следи по снагата на България. Иван Костов беше нечестен и полукомпетентен, но след него дойдоха Мадридския1 мошеник, Сергей Станишев и Бойко Борисов. Първият в листата беше нечестен и некомпетентен, а всеки следващ задълбочаваше тези качества, като върхът беше достигнат при Буци. Такъв мошеник и некадърник не се беше появявал от комунистическите шаяци по време на социализма, тях няма да изброявам, защото ще отнеме много време. Мадридския мошеник се появи като спасител, който щеше да ни избави от диктатурата и пороците на Иван Костов, на свой ред такъв беше Станишев по отношение на Царя, след това Буци по отношение на Сергей, а после и на Орешарски. Сега сме във времето на избавление от Бойко Методиевич, който единствен от всички си беше позволил да фалшифицира избори и по този начин беше успял да направи 3 правителства, кичейки се с ореола на единствен завърнал се премиер на кормилото на държавата. Най-сериозните претенции за „нов спасител“ бяха на Слави Трифонов и неговата партия „Има такъв народ“ (ИТН), но двукратно се провалиха. За 3-тите избори през 2021 г. надеждата е в Кирчо и Кокорчо (лидери на политическата партия „Продължаваме промяната“). За пръв път българските надежди са свързани с интелигентни хора, досега бяха някакви полуинтелигенти като Костов, Станишев и Орешарски, с нищожна интелигентност като на Симеон и никаква като при Буци. Досега кандидатите за властта бяха напълно необразовани, а Асен и Кирил са завършили един от най-престижните университети в света – грандиозна стъпка напред. Както вече съм писал, в България не се прави разлика между престижа на различните университети, което пък е огромен недостатък. Иначе същите хора правят невероятна разлика между различните основни или средни училища, когато трябва да изпращат отрочетата си. Например в София: дали ще бъде 6-то, 12-то, 20-то, 22-ро, 32-ро, 51-во, 119-то и т.н., а след това дали ще бъде Софийската математическа, Немската, Английската, Джон Атанасов и т.н., е голяма борба и натискане, защото наследниците трябва да се запишат само в нещо престижно, достойно за достойните им родители. Същите тези „начетени“ родители обаче не намират никаква разлика между университетите в света. Например: те поставят на едно ниво Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Харвард, а разликата в нивата е съвсем отчетлива – повече от 1200 други университети от Европа, САЩ, Канада, Азия и дори Африка между тях.
За пръв път „новите спасители“ изглежда нямат връзка със Задкулисието, защото те априори са неговото отрицание – интелигентни, добре образовани, честни, почтени. Не се забелязват нито необяснимо забогатяване, нито „черни петна“ в биографията. Единствено т.нар. „двойно гражданство“ на Кирчо може да се окаже проблем.
Едно гражданство с много проблеми
След жестоките удари върху българската мафия и нейните политически крила – ГЕРБ и ДПС, нанесени от Румен Радев чрез 1-вото си служебно правителство и най-вече от Бойко Рашков, Виолета Комитова, Асен Личев, Асен Василев и Кирил Петков, бяха унищожени много финансови гнезда, източник на картечен орган срещу честните и свестните. Новият проект на Задкулисието в лицето на ИТН не успя да се справи с изтикването на стария (ГЕРБ), който пък хич няма намерение да напуска политическата сцена. В крайна сметка Слави Трифонов даде отсрочка на мафията до XLVII Народно събрание, в което вече със сигурност ще сформират правителство и навярно ще се доразправят с останалата част от задкулисието. Това, разбира се, са само планове, защото вероятно ще възникнат „непредвидени“ пречки и голяма част от прислужниците на мафията ще останат известно време по места: Мола Рам Гешов, Висшият съдебен съвет (ВСС), Конституционният съд (КС), голяма част от регулаторните органи, директорите в енергетиката и т.н. Отлагането на тези промени от Трифонов няма да може да бъде проточвано безкрайно във времето, а и той може да се окаже заобиколим фактор в следващия парламент.
Засега единственото изобретение на Задкулисието е разправа с Кирил Петков и неговото т.нар. „канадско гражданство“. За целта са впрегнати една от най-безскрупулните сервилни институции на мафията – Конституционният съд. Те са се вгледали в гражданството на Кирчо, дори без да му дадат възможност да се защити (определение на КС тук). Оказа се, че КС поставя Закона за КС като източник на правото, стоящ по-високо от ратифицираните с акт на Народното събрание Международни договори, каквато е Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи2. От известните дотук факти е ясно следното:
- на 21.4.2021 г. с нотариално заверена декларация, платена такса за услугата и върнат паспорт Кирил Петков се отказва от канадското си гражданство
- след стартиране на процедурата, тя не може да бъде прекъсвана. Тоест, Кирчо не може да се откаже от отказа си за канадско гражданство
- след направена проверка на всички документи, канадските власти освобождават Кирил Петков от гражданство и му издават Сертификат № 8138 / 20.8.2021 г., с който удостоверяват, че от тази дата той е престанал да бъде канадски гражданин
- за периода 21.4.2021 – 20.8.2021 Кирил Петков не се е възползвал от никакви привилегии, давани му от канадското гражданство, нещо повече той не е изпълнявал и никакви задължения, произтичащи от същия източник, следователно Кирил Петков де факто е бил лишен от канадско гражданство на 21.4.2021 г.
Няма никакво съмнение, че българският КС ще реши съвсем друго и все в угода на мафията, чийто обслужващ персонал се явява тази квазисъдебна и ултраразвалена юрисдикция.
Едно от становищата по случая е на станалата плагиатски известна Наталия Киселова (от нея беше плагиатствал любимецът на ИТН Петър Илиев). Тя многократно заявяваше, че няма никакъв проблем с административните актове на Кирил Петков като министър на икономиката, но представи съвсем различно становище пред КС. В него вече тя казва, че тези актове не са стабилни и могат да бъдат анулирани по съдебен път, което много ще помогне на Задкулисието да възстанови своите верни сервитьори в Държавната консолидационна компания, Българската банка за развитие и на други места. От 3 десетилетия в България управляват само неуки, необразовани и недодялани индивиди или ако перифразирам Николай Бердяев „в България няма интелигенция и аристокрация, останаха само селяните“. По-добрата част от народа е навън, а най-добрата има двойно гражданство, което най-често е американско, канадско или западноевропейско. С тези конституционни забрани ампутираме минималните шансове да ни управляват образовани, интелигентни и културни наши съграждани, като обричаме и без това нещастната ни родина на милиционерско-селска власт.
Задкулисието също има проблеми с гражданството на един свои кочияш, председател на най-големия съд в България. Алексей Трифонов се оказва съветски поданик и никога не е притежавал българско гражданство.
Това обаче стана известно след като правителството на мафията Борисов III бе сменено от 1-вото служебно правителство на Стефан Янев. Добрата работа на министерство на правосъдието под ръководството на Янаки Стоилов и настоятелната Валя Ахчиева успяха да разбулят тайната. Валя вече беше разкрила истината, но неграмотната министърка на правосъдието, назначена от мафията, създаваше всякакви обструкции и така до 1-вото правителство на Стефан Янев. Сега ВСС е принудено да вземе някакво решение относно съдбата на Алексей Трифонов, за което 3-та година си прави оглушки. Очевидно са много задължени на съветския другар, след като са му организирали такава защита при такава публичност. Тъй като съдебната система отдавна е овладяна от мафията, предричам положително развитие за Трифонов и негативно за Кирил Петков. Решимостта на организираната престъпност да поддържа своите войници ще доведе до намирането на някакво малоумно оправдание за руснака.
Апостолите на свободата
Досега механизмът на смяната на властта беше: новият проект на задкулисието изтиква стария. Това е лесно обяснимо, защото властта се услажда на всички, но едновременно с това става противна на хората. Значителното количество отрепки, готови да отдадат некадърността си на мафията, досега беше достатъчно, за да се сформира нов проект, а старият с лекота се изоставяше и той отмираше от само себе си, лишен от ресурсите на Задкулисието. Тези ресурси на национално ниво са медиите и платените социолози / политолози и други лекари на обществото. За пръв път Бойко Методиевич, като представител на отиващия си (стар) проект, оказва такава люта съпротива на безнадеждното пътуване към небитието. Причините за сравнително успешното му задържане на сцената са много: Буци започна да фалшифицира изборите, а дългото участие във властта предполага инсталиране на много верни пажове, от една страна, а грандиозните кражби, от друга, са пасив, който може да бъде използван от новите за преследването им, следователно поддържането на Бойко Методиевич е въпрос на оцеляване.
Животът ни е направил циници и вечно очакваме още от същото, но този път това изглежда няма да е така. Всички действия на Асен и Кирил са пропити от честност, откритост и откровеност. Тези две момчета излъчват нещо много различно от всичко досега. Много коментатори вече се включиха в традиционната вече линия на отричане. Били нов проект, ама нямали никакви известни имена в листите и пак хората щели да гласуват за „анонимници“. На тези нефелни драскачи трябва да им се отговори: всички познати нам лица са изцапани, така че неизвестността е първият позитив. Много вероятно е да се прочуеш с нещо лошо, отколкото с нещо добро. Сигурен съм, че за тези нефелни лекари на обществото известен професор в Станфорд от български произход ще е напълно неизвестен и не защото човекът е некачествен, а защо драскачите са прости. На мен, например, са ми известни много успели българи по чуждестранни университети в Топ 20 на най-авторитетната класация по престиж на университетите в света Times Higher Education. Те наистина нямат никакво намерение да се връщат в България, защото са твърде успели в нормални страни, но ги давам за пример като напълно неизвестни имена на местните самовлюбени журналисти. Политическата партия „Продължаваме промяната“, която дава заявка за 1-ва сила срещу статуквото, за пръв път в най-новата история на България има за лидери интелигентни и добре образовани хора. Местните селяни, които възприемат себе си като Айнщайн, са завършили университети с престижа на този в Бандунду3, нека първом завършат нещо от Топ 100 и тогава да оплюват завършилите университета със сребърен медал в класацията.