Този луд луд Лозан

Кадрите в разградската десница куцат много. Самовлюбени кариеристи винаги намират място в челото на онова, което е прието да се нарича стара или градска десница

1069

Още с избухването на демокрацията в България, в опозицията или партията-антагонист на Комунистическата се бяха настанили множество агенти на Държавна сигурност. Може би това беше сред причините у нас преходът да е мъчително дълъг и управляван от нечисти хора. Може би дори тук се причината за липса на лустрация и „благородното“ разрешаване на комунистически отрепки да станат фактори, независимо дали финансови или организационни, в уж новото ни общество. На вторите демократични избори тогавашното СДС се яви на 4 части: СДС, СДС-либерали, СДС-център, БЗНС „Никола Петков“, като в парламента влезе единствено СДС-то без никакви тирета. Причината за разцепването се коренеше в подмолното превземане на организацията от такива като Филип Димитров (тогавашен лидер), Иван Костов, Стефан Софиянски и др.т., които в соцреализма са били подлизурковци на режима, а истинските дисиденти като д-р Петър Дертлиев, Димитър Баталов, Милан Дренчев бяха изтикани в периферията. Така се установиха нещата още тогава, марката „СДС“ стана притежание на безскрупулни кариеристи, които успяха с лакти, зъби и нокти да се докопат до властта, а бяха съвсем несъстоятелни като личности. В средата на 2004 г., Иван Костов – икона на чугунените седесари, се отцепи и създаде „Демократи за силна България“ (ДСБ), което по същество е истинската десница. В СДС останаха мижитурки, които сънуваха магическата марка „СДС“ и си я представяха като ключ към успеха. Понастоящем това СДС е васална на ГЕРБ партия с нулев електорален потенциал и способна да нареди като пиявици 2-3 най-лицемерни свои лидери към тлъстата снага на Хунтата, но тъй като началото на края за ГЕРБ вече настъпи, не е ясно как ще продължи безсъдържателния им живот.
Така на сцената се развиват някакви нефелни кариеристи, сменящи по няколко партии и завършващи в ГЕРБ. Ето няколко примера:

  • Николай Младенов, зам.-председател и говорител на СДС. Напуска го малко преди създаването на ДСБ като флиртува със създаващата се партия, но не е известно да е станал неин член. Министър на отбраната и външните работи в правителството Борисов I
  • Даниел Митов, зам.-председател на ДСБ, напуска я да отиде в новата партия на Меглена Кунева („Движение България на гражданите“), само за да я напусне и да се присъедини към ГЕРБм където сега е неин зам.-председател. Два пъти министър на външните работи в правителства на Хунтата (Борисов II, а преди това в служебното правителство на Георги Близашки)
  • Деница Сачева, неколкократен водач на листи на ДСБ и усилено хулеща Хунтата, впоследствие става зам.-министър на труда и социалната политика, образованието, а впоследствие и министър на труда и социалната политика. Сега 3 пъти е водач на листите на ГЕРБ за изборната 2021 г.
  • Илко Семерджиев, директор на Здравната каса и министър на здравеопазването при правителството на Иван Костов, днес е в листите на ГЕРБ
  • Прошко Прошков, Христо Ангеличин, Росина Станиславова (районен кмет на Красно село в Столична община) и много др.

Заслужава да се спомене как тази Росина успя да хонорува дъщеря си, че дори и себе си, още щом стана районна кметица. Разкритията на комисията Цацаров доведоха до отлъчване на Росина от ДСБ, но тя остана на поста. Въобще как се появяват и издигат в разградската десница такива като Къдравата Сю, Росина, Сачева и др. не става ясно. Очевидно схемата е с наглост, подмазване и бой по конкурентите (вътрешни и външни). Кадровият къртосрут на градската десница е впечатляващ.

Легенда за Лозан

Накрая на м. януари 2015 г. (29.1.2015 г.) Висшият съдебен съвет (ВСС) избира Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд (ВКС) със 17:6 гласа. Панов е предложен от чугуненото мнозинство във ВСС на Буци и Пеефски: Георги Колев (тогава председател на ВАС1, милиционер близък до ГЕРБ и донякъде ДПС; по това време е пряк шеф на Лозан Панов, който работи като редови съдия във ВАС), Димитър Узунов (прокси на Диктатора във ВСС, предложен от Яне Янев за член на съвета, но веднага започнал да се подмазва на Вожда и елиминирал посредника във взаимоотношенията им), Галя Георгиева, Милка Итова и Светла Петкова (прислужнички на Сотир Цацаров, тогава Главен прокурор). Освен посочените много мощна подкрепа изразяват пажове на Пеефски: Михаил Кожарев (прокурор) и Ясен Тодоров (следовател и председател на Етичната комисия на ВСС). По това време министър на правосъдието е Христо Иванов, който отказва да присъства на заседанието за избор на председател на ВКС, защото „изборът е предрешен“. Великолепната шесторка, гласувала срещу Лозан Панов и за Павлина Панова, е съставена от известния бунтар в съвета Калин Калпакчиев, подкрепен от Камен Иванов, Юлия Ковачева, Юлиана Колева и разбира се Галина Карагьозова2, предоставила на членовете сравнителна таблица с качествата на двамата кандидати (професионален стаж, принадлежност към ВКС, научни и образователни постижения, специализации и международна дейност, публикации и становища в полза на кандидата и др.т.), които еднозначно сочат изключителното предимство на Павлина Панова през Лозан Панов. Връзката на Лозан Панов със Задкулисието е чрез председателя на ВАС Георги Колев, което е сред най-активните му предложители за поста. Първият въпрос на който се налага да отговори нефелният Панов след като вече е избран за председател на ВКС е: ще управлява ли Георги Колев ВКС чрез него?
След като Лозан Панов обръща палачинката и става ревностен борец срещу статуквото в съдебната система, сам разказва историята как Сотир Цацаров идва в болничната му стая за да го кандърдисва да продължи надпреварата срещу Павлина Панова след злополучното пътно-транспортно произшествие и той… приема! Обърканият Панов не може да осъзнае, че по този начин дискредитира себе си повече от Цацаров с тази история, защото по този начин показва как безскрупулно е приел разговор с неформалния председател на ВСС и при ясното съзнание за липса на подобна среща на конкурентката му.
Години по-късно Христо Иванов трябва да измисли някаква легенда за добрия Лозан и неговата връзка със Задкулисието и тя е: мафията решила да намери „достоен“ опонент на съдия Павлина Панова и се спряла на най-подходящата кандидатура в тяхното обкръжение – Бай Лозан. С тази лъжа Христо Иванов само се изложи допълнително, защото според справката на единствения честен съдия във ВАС (Галина Карагьозова) бай Лозан е меганедостоен.

Правосъдие за всеки тъпак

Неправителствената организация известна с множество добри инициативи в областта на съдебната реформа – „Правосъдие за всеки“ се изложи с номинацията си на Лозан Панов за кандидат-президент. След изборите започна едно късане на ризите в социалните мрежи, че все едно си разпраха коремите като при сепуку. Споделиха тези морони как добре работили с бай Лозан по съдебни проблеми без да осъзнават колко луд е той. Тежкият нарцисизъм и остри ментални девиации при бай Лозан станаха известни още през м. юни 2017 г., когато изкукуригалият лъже-съдия установи разхлабени болтове на служебния Мерцедес. Тогава той и неадекватната му съпруга така изплакаха публично, щото излезе, че Негово Светейшество Папата е някъде много назад по величие в сравнение с Бай Лозан. Нашият герой бил стожер на справедливостта и правосъдието във Вселената, на него се крепяло всичко живо на света. Нито милиграмче от онова унижение при предрешения му избор за председател на ВКС и смазващото професионално превъзходство на Павлина Панова. Самозабравата така се е разстлала в сем. Лозан Панови, щото и най-гъстата мъгла не би могла да снижи толкова видимостта.
Да работиш тясно с някакъв бай Лозан и да откриеш самовлюбеността, некадърността, нарцисизма и идиотизма на субекта, след като това е публично известно вече 4,5 год. те прави ултранекадърник. Тези от „Правосъдие за всеки“ трябва да се саморазпуснат и никога не се показват пред хора.
Да издигаш болни кариеристи и нагаждачи като Къдравата Сю, някаква си Росина, Деница или Илко и после да се оправдаваш късогледството си с диоптъра, те класира като ултранекадърник. Тези от „Демократична България“, единствени издигнали алтернативна кандидатура на бореца срещу мутрите, също трябва да си ходят!

Бележки

  1. ВАС – Върховен административен съд.
  2. Гласуването е тайно и имената тук са спекулативни. Шестият глас е вероятно на Соня Найденова.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here