Фермата на Промяната

Великият роман „Фермата на животните“ описва процесите в политическа партия „Продължаваме промяната“

17918

Много преди да напише1 „1984“, Джордж Оруел е написал „Фермата на животните“ – роман-алегория за зараждането и развитието на тоталитарното общество. Оригиналното заглавие на романа е „Фермата на животните. Една вълшебна приказка“, но американският издател на Оруел е премахнал 2-рата част и до ден днешен романът е популярен по този начин. С няколко думи ще припомня фабулата. Във фермата „Старото имение“ на мистър Джоунс, която се намира в източен Съсекс (с. Уилингдън2), животните страдат от безхаберието на самия фермер, който много обича да си пийва и вследствие това твърде често забравя да ги нахрани. Не забравя обаче да прибере млякото, яйцата и др. плодове на животинския „труд“, както и да ги кара непрестанно да работят. Когато във фермата е назряла революционна обстановка, а мистър Джоунс лежи пиян на дивана, премъдрото прасе, създало поне 400-членно потомство, Стария Майор3 държи прочувствена реч, която съдържа следните слова на свинска мъдрост: «какъв е всъщност този наш живот? Нека го погледнем право в лицето – той е ужасен, изнурителен и кратък. Раждаме се, хранят ни колкото да не издъхнем от глад, а онези от нас, които успеят да оцелеят, са принудени да работят, докато останат съвсем без сили; и в мига, когато вече не сме полезни, ни избиват с отвратителна жестокост… Нима земята ни е толкоз бедна, че не може да осигури приличен живот на онези, които я обитават? Не, другари, хиляди пъти не! Почвата на Англия е плодородна, климатът е хубав и тя може да осигури храна в изобилие за много повече животни, отколкото сега я населяват. Само нашата ферма е в състояние да изхрани… Защо тогава продължаваме да тънем в това окаяно положение? Защото хората ограбват близо половината от продукта на нашия труд. Ето, другари, къде е отговорът на всичките ни проблеми. Той се крие в една-единствена дума – Човек. Тъкмо Човекът е истинският враг, който имаме. Премахнем ли него, главната причина за глада и преумората ще изчезне завинаги… Кара ни да работим, дава ни жалкия минимум колкото да не умрем от гладна смърт, а останалото си присвоява». Нещо подобно се разигра и в българската животинска ферма, след като отчайващо тъп милиционер, изпълняващ ролята на велик прокурор брутално нахлу в президентството. По-добрата част от „българското човечество“ излезе на улицата и започна да протестира с 2 основни искания: оставка на Бойко Методиевич и главпрокурора Гешев.

В крайна сметка, в казания роман революцията на животните побеждава. Бунтовниците създават 7 заповеди, по които новата „Ферма на животните“ ще живее занапред:

  1. Всяко двуного е враг
  2. Всяко четириного или хвъркато е приятел
  3. Никое животно да не носи дрехи
  4. Никое животно да не спи в легло
  5. Никое животно да не пие алкохол
  6. Никое животно да не убива друго животно
  7. Всички животни са равни.

Както всички протести, така и тези във „Фермата на животните“ отминават и дните с искания за оставките на Буци и Гешев са позабравени, настават дни, когато с цел добруването на всички трябва да се отделят повече ресурси на управляващите прасета, за да могат те по-добре „да се грижат за всички“. Ето цитат от тяхната Лена Бориславова (всъщност става дума за прасето Квик, пиар на фермата), която обяснява на нисшите класи защо се е наложило млякото и ябълките да отидат за управляващите: «надявам се, не мислите, че ние, прасетата, прибягваме егоистично до тази мярка, за да се облагодетелствуваме. Всъщност мнозина от нас не обичат ябълки и мляко. Аз самият не ги понасям. Като ги ядем, единствената ни цел е да запазим силите си. Млякото и ябълките съдържат вещества (и това е доказано от Науката, другари), които са абсолютно необходими за здравето на прасетата. А ние сме умствени работници. Цялото управление и организация на тази ферма зависят от нас. Ден и нощ бдим за вашето благополучие. И именно заради вас пием това мляко и ядем тези ябълки. Знаете ли какво ще стане, ако ние, прасетата, не съумеем да изпълним дълга си? Джоунс ще се върне!». Заплахата от завръщането на ГЕРБ и Борисов се използва като магическа фраза за пропъждане на всякакви съмнения в чистотата и святостта на „Продължаваме промяната“. Техният Кирил Петков (прасето Наполеон) след изгонването на прасето Объл изпраща пиара си, за да обясни на животните новата ситуация: «всяко четириного оценява жертвата, която другарят Наполеон направи, поемайки върху плещите си този допълнителен труд. Не мислете, другари, че е приятно да ръководиш. Напротив, това е тежка и сериозна отговорност. Никой не е по-твърдо убеден от др. Наполеон, че всички животни са равни. Той би бил много щастлив да ви остави сами да вземате решения. Но понякога, другари, може да вземете неправилно решение и тогава какво ще стане с нас?». В навечерието сме на деня, в който Кирил Петков ще установи невероятната непрактичност в това да живее на ул. Шишман и против неговата воля ще му се наложи да се премести в резиденция Бояна, да вземе Лена със себе си и да се вози на служебни мерцедеси с по два джипа охрана. В бившето „Старо имение“ този процес е описан от Оруел така: «горе-долу в този период прасетата неочаквано се преместиха в господарската къща и заживяха в нея. И животните отново си спомниха, че в началото са вземали решение против подобни действия, ала Квик пак успя да ги убеди, че не е точно така. Крайно необходимо било, рече той, прасетата, които били мозъците на фермата, да имат спокойно кътче, за да работят. Освен това на високия пост на Вожда (защото напоследък той бе почнал да говори за Наполеон като за „Вожда“) повече подхождало да живее в къща, отколкото в обикновена кочина». Това, разбира се, ще наложи известни изменения в Заповед № 4, която ще стане: «никое животно да не спи в легло с чаршафи».
След време, неминуемо ще се окаже, че светлото бъдеще се отлага, въпреки постигнатите успехи под вещото харвардско ръководство на „Продължаваме промяната“ и ще трябва да се затегнат малко коланите, или както е казал Оруел: «Квик им четеше списъци с цифри, доказващи, че производството на всички видове храни се е увеличило с 200%, 300% или 500%, според случая. Животните не виждаха защо да не му вярват, особено след като вече не си спомняха много ясно какво беше положението преди Бунта. Но имаше дни, когато биха предпочели да им поднасят по-малко цифри и повече храна… въпреки всичко към края на януари стана ясно, че ще се наложи да търсят зърно отнякъде. Тези дни Наполеон рядко се появяваше сред животните и прекарваше времето си в господарската къща, чиито врати се охраняваха от свирепи кучета».
Въпреки различните спомени на животните, на стената в плевнята заповедите, изненадващо за тях, бяха придобили малко по-различен вид:

  • Заповед № 5: «никое животно да не пие алкохол без мярка»
  • Заповед № 6: «никое животно да не убива друго животно без причина»
  • друга важна промяна в живота на Фермата през устата на автора: «излезе и постановлението, че ако прасе и някакво друго животно се срещнат на пътеката, другото животно трябва да отстъпи встрани».

С помощта на една от главните героини на романа (впрегатната кобила Люсерна), останала докрая на повествованието заедно с магаренцето Бенджамин, Оруел рязко разграничава желаното от действителното: «докато Люсерна рееше взор надолу по склона, очите й се насълзиха. Ако можеше да изрече мислите си, щеше да каже, че не към това са се стремили животните, когато преди години се бяха заели да свалят от власт Човечеството».

Невъзможно е да се пропусне, когато става дума за сюжета във „Фермата на животните“, за хо́ра от овце, които непрестанно припяват: «четири крака – да, два крака – не!». Овчите включвания се наблюдават винаги в сюблимни моменти, но най-често когато трябва да заглушат информация, противоречаща на основната линия на Партията.

Тези строги 7 заповеди, претърпели известни изменения в полза на „Продължаваме промяната“ накрая ще бъдат сведени до една-единствена, като във Фермата на животните: «ВСИЧКИ ЖИВОТНИ СА РАВНИ, НО НЯКОИ СА ПО-РАВНИ ОТ ДРУГИТЕ».

И за финал ще си позволя да перифразирам последното изречение от гениалния роман: протестърите отвън се взираха от „Продължаващите промяната“ към ГЕРБ, от гербер към „продължител на промяната“ и отново от Кирил Петков към Бойко Борисов; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е4.
Забравих да спомена, че в хода на разказа др. Наполеон беше обявил преходът за завършил и в тази връзка беше постановил преименуване на предприятието – от революционното „Фермата на животните“ на омразното име от времената на мистър Джоунс „Старото имение“. Също така химнът „Добитък английски“ беше забранен и причината беше същата – целта за изграждането на ново по-справедливо общество беше постигната и нямаше повече място за революционни лозунги като „смъкване на тираните от управлението“. Това е една револвираща се приказка. Тиранът от Банкя дойде на власт с подобни лозунги: отначало плашеше хората със завръщането на Сергейко Станишев, а после и с Пламен Орешарски. Диктаторът-пожарникар се настани във властта цели 12 год. и смучеше с тлъстия си хобот живителните сокове на нацията. Тези не са по-различни, има разлика само в лустрото – едното е на Милиционерската школа, а другото е на Харвард.

Използвана литература:
Оруел, Джордж; „Фермата на животните“; издателство „ФАМА“; гр. София 2004 г.; превод от английски език: © Албена Димитрова.

Бележки

  1. 4-5 год. {б.ред.}
  2. Информация за населеното място тук
  3. Липсата на пълна членна морфема се дължи на факта, че това е прозвище. {б.ред.}
  4. Оригиналът на Оруел е: «Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е»

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here