Червените стражи на Промяната

Истеричен пиар от политическа партия "Продължаваме промяната" картинно демонстрира извършения Голям скок напред с последните парламентарни избори

22461

Великата пролетарска културна революция, проведена между 1966 и 1976 г. от Великия кормчия (Мао Дзедун), е имала за цел да изкорени остатъците от капиталистическа идеология по китайските земи и да наложи комунизма. За целта са били необходими наложници1, които с тоягите, сърповете и чуковете да блъскат по главите на мирното гражданство докато проумее справедливостта на това, което нормалният свят нарича ‚маоизъм‘. Дори понякога, за да не кажа „твърде често“, много хора са се преселвали в отвъдното, неразбрали правилността на новата идеология, вследствие тези авангардни дидактически методи. Прогресивните „преподаватели“ са изписвани на пинин2 като ‚хунвейбини‘, което се превежда като ‚червеногвардейци‘. Новите учители са набирани предимно от простолюдието, като за техни началници са били назначавани по-агресивните от тях. Така „червените стражи“ са се нагърбили с тежката задача да изкоренят старата китайска култура, старите китайски навици, старите китайски обичаи и старите китайски идеи, за да ги заменят с новите ценности на вожда Мао и маоизма. Въоръжени с помощни средства като споменатите по-горе тояги, те са имали известен успех в преподаването. Челният китайски опит се е пренесъл в много страни по света с известна модернизация – ролята на хунвейбини се изпълнява от пиарите или други лекари на обществото, но винаги с помощта на тояги.
Частичното изхвърляне на крадливата Хунта, начело с Бойко Методиевич, в България доведе на власт някакви нови хора, които се опитват да изкоренят с всички сили старите български навици, обичаи, идеи и въобще култура. Съвсем естествен съюзник на пиарите на „Продължаваме промяната“ е тоягата.
Днес в ефира на Нова телевизия, в сутрешното предаване „Здравей, България!“ с водещи Мирослава Иванова и Виктор Николаев, беше излъчено телевизионно демо на такава педагогическа ситуация. В студиото се обади някакъв „голям“ пиар на „голямата“ промяна, който започна да крещи на зрители и водещи (Нова телевизия, 13.1.2022 г., „Бойчев: PCR тестът на Никола Минчев е взет след КСНС“; оригиналното видео тук). Дълбокото възмущение на хунвейбина от грешката на името му, двукратно сбъркано от Виктор и еднократно от Мира (назован Бояджиев), намери израз в припомняне на това, че той е прочут със своята известност през 9 континента та чак в десети3 и подобно объркване е повече от недопустимо, нещо повече, смъртното наказание за такава простъпка ще е направо меко, та трябва да бъдат потърсени други по-справедливи наказания за подобна неосведоменост. Мира и Виктор объркаха и височайшата длъжност на хунвейбина – „пиар на партия“, а той бил пиар на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, но тъй като тази грешка не беше свързана с неговото красно име, Бойчев не ги предложи за някакво наказание. След няколкото „терминологични“ уточнения, хунвейбинът се хвърли в дълбоките води на журналистиката, като взе да изразява повече от несъстоятелни тези в областта на масовата комуникация. Голям резил са и председателят на Народното събрание и неговият пиар. Още с избора на Никола Минчев за шеф на парламента от политическа партия „Продължаваме промяната“ неприятно впечатление направи паунското поведение на избрания. В първия си брифинг той изтъкна неимоверните усилия, които щял да положи, за да свикне с охраната от НСО, неизбежно наложена му като „пръв човек в държавата“. Първо, никой не може да ти наложи никаква охрана, ако сам не пожелаеш, и второ, ти определено не си първият човек в държавата. Хората не те познават, не би могъл да спечелиш изборите за председател на ТКЗС4, а и си избран по пропорционална избирателна система, тоест гласувано е за партия, а не за тебе. Второ, първият човек в държавата е президентът, който не само е най-високопоставен от всички останали мижитурки със специално място в Конституцията на републиката, но е избран мажоритарно, т.е. хората са гласували точно за Румен Радев, а не за кака Кури5, БСП или нещо друго. Самата кака, както и нейната партия, могат да се радват най-много на 10-ина процента от гласовете за излъчения от тях президент (освен това Румен Радев беше подкрепен и от много други партии, вкл. партията-победителка на парламентарните избори).
В годините на Хунтата беше абсолютно невъобразимо ПКП6 Караянчева или други фигуранти, заемали длъжността председател на Народното събрание, да бъдат назовани „първи хора в държавата“, защото над тях тегнеше туловището на Буци. Когато „първа сред равни“ стана Ива Митева – Рупчева, етикетът „първа в държавата“ се приемаше с наслаждение и с твърдата увереност от самата Митева, че това е нещо повече от истина. Минчев, също уж юрист, се кичи с подобна титла и хич не му минава през кратуната, че нито е такъв, нито въобще някога би могъл да бъде, поради очевадната липса на качества.

Детската болница и властта

От глуповатия и надменен пиар стана известно, че в „Правителствена болница“ имало специален лекар, който се грижил за здравето на председателя на парламента и той лично посетил Минчев в покоите му, за да му вземе назофарингеален секрет, да го изследва и да установи здравния статус на „първия човек в галактиката“.
Тук трябва да припомня, че още в първите интервюта на Асена Сербезова като здравен министър имаше поздрави към журналистите, наричащи правителствена болница – „Лозенец“. Статутът на болницата бил отдавна променен и тя не била правителствената, а упоритото използване на това прилагателно нанасяло само вреди на лечебното заведение, а и на управляващите. Това издава интелигентността на Хасана, сякаш щеше да се смени нещо, ако болницата беше придобила статут на космическа. Не беше никаква тайна още от самото начало, че Хасана е лъже-професор, израснал по „академичната“ стълбица за няколко години (подобно на проф. Костадинка Ангелов) и не отговаря на умствените изисквания за главен асистент, но убеденото дрънкане за това как смяната на някакви етикети водят до смяна на съдържанието, само засилва чувството за несъстоятелност на здравния министър. Последният служебен министър на здравеопазването Стойчо Кацаров е един от малкото честни и свестни хора, влизали в това министерство (не единствен, защото такива са Ана-Мария Борисова, а преди това и Радослав Гайдарски). От Стойчо знаем, че обединяването на правителствена болница с педиатрията е най-бързият начин за създаването на детска болница при всички недостатъци на това сливане. Априори е ясно, че е по-добре националната педиатрия да се намира в карето на Александровска болница, че е по-добре сградата да е нова, че е по-добре наоколо да има различни специалисти, че е по-добре в близката околност да има специализирана апаратура, че е по-добре Майчин дом да е наблизо и т.н. Но всички тези добри пожелания са за бъдещето, така неусетно ще отупаме едно десетилетие, после второ и пак няма да има детска болница. Първата работа на Хасана като министър беше да спре сливането на „правителствена“ с педиатрията, за да се запознаела по-добре със ситуацията, но най-трайното спиране е временното и без много да навлиза в детайли Стоименова лиши българите от детска болница. Веднага след „временното“ решение на Хасана се появиха известни от близкото минало корумпирани архитекти, някои от тях били и на високи административни длъжности, които предложиха още по-ефективни решения за сграда в комплекса на Медицинска академия7. Всички тези неща са свързани с познати в психологията явления от ‚когнитивните предразсъдъци‘ или по-конкретно „затрудненото отличаване8“. Най-сигурният начин да се забатачи построяването на детска болница е със създаването на множество алтернативи, които непрестанно да се подлагат на обществено обсъждане и да се реализират множество сблъсъци между различни групи на мнения на тема „чий проект е най-добър?“.
Глупавият пиар „Бояджиев“ за пръв път издаде на публиката, че правителствена болница има едно наистина специално предназначение – в структурата й е създадено звено, натоварено с грижите за председателя на парламента. Съвсем близо е до ума наличието във функционалните им задължения грижата за президента, премиера и т.н. Както се казва „всички хора са равни, но някои са по-равни от другите9“.

Битието определя съзнанието

„Нашият“ Маркс твърдеше, че социалното ни битие е това, което определя съзнанието ни10. Така общественото съзнание рефлектира върху поне 4 сфери: правото и правната система, моралът и политическата система (вкл. идеологията или религията), философията или въобще науката11, изкуствата. По време на „реалния социализъм“ в България, „първите“ другари бяха обгрижвани от специална организация – УБО (Управление за безопасност и охрана), която освен че агентите в нея изпълняваха шофьорска функция на топ ръководството на държавата, зареждаха домашните им хладилници безплатно с продукти, водеха и вземаха потомството от училище или детска градина и много други слугински задачи. Върхът на народната република накрая се возеше в мерцедеси, като беше минал през някакви опити за съветските Волга, Чайка или Зил, но се беше спрял на продуктите на един „упадъчен“ строй. Едновремешното УБО беше наследено от НСО, което продължи да изпълнява абсолютно същите задачи, но в един нов вълшебен стой – т.нар. „демокрация“. Разбира се, правна рамка за прислугата УБО беше създадена тайно от социалистическото общество, за разлика от днес, когато в специален закон за НСО е предвидено кои са правоимащи и следва да им се оказват камериерски, шофьорски, транспортни и охранителни услуги, макар услугите да не са така детайлно изброени. Този закон е публикуван съгласно всички правила на представителната демокрация и правовата държава и в известна степен е приет безропотно от обществото, както впрочем беше приета и онази рамка в мрачните комунистически години, когато шаяци начело с един правешки селяндур се развозваха с мерцедеси и бяха обслужвани като в английско имение без да имат и микроскопична връзка с английските лордове.
В „демократичното общество“ царуват същите порядки и нищо че банкянският селяндур, ПКП или пък Никола Минчев нямат нищо общо с аристокрацията, те се обслужват сякаш най-малко са дворяни. По-лошото от всичко е тяхното лично възприятие за себе си. Те се самоопределят като някакви висши същества, без които животът и планетата Земя не биха били същите. Точно обратното на действителността, която по никакъв начин не ще отбележи тяхното отсъствие или присъствие. Свирепият пиар, обадил се в студиото на Нова телевизия, счита за напълно нормално да има специализиран екип в правителствена болница, който да обслужва неговия шеф, доскоро обикновен селянин, но днес – „пръв в държавата“. Измина и почти седмица откакто Буци направи мегагаф, но никой не го отбеляза. От пещерата на Хунтата се появи позабравения Вожд, доскоро най-пръв в държавата, за да обвини Румен Радев, че с казания КСНС бил вързал ръцете на премиера Кирил Петков и така последният нямал никакви възможности да лавира в преговорите със Северна Македония. Бдителните български журналисти, а и чувствителното гражданско общество не забелязаха поредната простащина на екс-Диктатора, изживяващ се като актуален: за Природата нямат никакво значение желанията, вижданията и мненията на министър-председателя на България – позицията на страната по толкова важен въпрос трябва да е консенсусна и плод на решенията на някакво мнозинство, а не на едноличните хрумвания на банкянски простаци или недоучили харвардски възпитаници, които не могат да бъдат обвързващи за цялата държава. Противното мнение на Борисов издава неговата дълбоко и непоправимо сбъркана природа и цяло щастие е за нас, че се отървахме от това нищожество. Най-неприятната е липсата на чувствителност по подобни теми у българското общество, у него все още няма изграден онзи демократичен рефлекс на непоносимост към безчинствата на някакви незначителни личности с претенции на херцози.

Бележки

  1. Игра на думи.
  2. Транскрибиране на китайската азбука с латински букви.
  3. Хипербола. {б.ред.}
  4. ТКЗС – Трудово кооперативно земеделско стопанство, информация от Уикипедия тук. КСНС – Консултативен съвет за национална сигурност при президента, оскъдна информация от Уикипедия тук. НСО – Национална служба за охрана, малко повече информация от Уикипедия тук.
  5. Пейоративно за Корнелия Нинова, видяно прозвище от уебсайта Narod.bg.
  6. ПКП – проста кърджалийска п*тка, прякор даден от вожда Бойко Методиевич на Цвета Караянчева.
  7. Остаряло название на „Медицински университет“. {б.ред.}
  8. Пример: ако на един човек му се предостави една поничка с баварски крем и му се разреши да я изяде, то той ще го направи за 1 мин. Ако обаче му се дадат 2 понички, от които да си избере една: едната е с баварски крем, а другата шоколадова, то опитът ще завърши с изяждане на поничката на 2-рата минута. Ако се представят на опитния образец 5 понички с условието да се изяде една-единствена, като поничките са с баварски крем, шоколадова, канелена, карамелена, посипана или не с някакви пръчици и т.н., експериментът ще завърши с изяждането на 1 поничка на 5-тата минута. Тоест, всеки път имаме един и същ резултат (изяждането на 1 поничка), но с увеличаване на възможностите за избор, се увеличава и времето за приключване на дейността. В голяма част от случаите се изяжда една и съща поничка (например тази с баварски крем), но се харчи много време за избор, без да споменавам и времето за приготвяне на разнообразните понички.
  9. Перифраза на Джордж Оруел от романа-алегория „Фермата на животните“.
  10. Точният цитат от Карл Маркс е «не съзнанието на хората определя тяхното битие, а точно обратното, тяхното социално битие определя тяхното съзнание», предговор от „Към критиката на политическата икономия“ (Vorwort, Zur Kritik der politischen Ökonomie).
  11. Човешката история познава много въздействия и върху науки, различни от социалните. Например: бруталните спорове за геоцентрична или хелиоцентрична е Слънчевата система.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here