У нас има изграден медиен двуполюсен модел, едните медии са „кафяви“ и свързани с Пеефски и Буци, а другите са байганьовски и част от тях са свързани с Разградския гризач. Има, разбира се, и една трета група, но тя е толкова малобройна, че пръстите на едната ръка стигат, за да бъдат изброени. Въпреки чутовните претенции на вторите, те не са много по-различни от първите, както се казва – те са обратната страна на същата монета. Кафявите медии организираха бурни антипротести, в подкрепа на една печална кандидатура за главен прокурор, тази на Мола Рам Гешов (протестите „за“ са един от прийомите на Задкулисието). Другите медии се скъсаха да обясняват, че е неприемливо състезанието с 1 кон, а в случая с Гешов – с 1 катър. Абсолютната необразованост и тъпота, липсата на елементарно възпитание, агресивният непрофесионализъм, войнстващата проява на наглост и цинизъм, проявявани от нахакания Гешов, или бяха подминавани, или за тях бяха правени далечни намеци. Най-големият проблем на Гешов е простичък – той е абсолютно недостоен за заемане на позицията и на първо място това е така, защото е неподготвен. На хиляди километри съм от мисълта, че това е останало незабелязано. Напротив, съвсем си е забелязано, но липсата на смелост и в известен смисъл на експертиза кара актьорите в общественото пространство да премълчават очевидните истини за милиционера-прокурор. Непрестанното му атакуване като „единствена кандидатура“ е свръхбезопасно – не предполага осъждане за обида, нито пък някаква особена необходимост от доказването на този факт. Това беше най-сигурната и страхлива възможна позиция и точно тя беше избрана от прокопиевите медии. Този скандален избор стигна дори до европарламента, но със същите малоумни доводи – състезание с 1 катър. Днес се проведе аналогична процедура за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Също една кандидатура, но щом тя се одобрява от Разградския гризач, то процедурата е безупречна. Съвсем нагледна илюстрация за безпринципност и напълно погрешна визия за съдебна реформа, изразявана предимно от Демократична България.
Българският съд – най-справедливият съд в Галактиката
Враговете на статуквото започнаха да хвалят наляво и надясно качествата на единствения кандидат за председател на ВКС Галина Захарова. Така тя бе определена като: „великолепен съдия“, „много веща в наказателното право“, „чудесен наказателен съдия“, „много добър човек“ и т.н. Всичко това са празни приказки. Нито един от подлизурковците не можа̀ да посочи едно конкретно решение на Галина Захарова, което да издава нейната компетентност. Практиката сочи, че Захарова не блести с абсолютно нищо и в съдебната практика тя ще остане като един от многобройните посредствени съдии. Във ВКС тя е издигната от ментора си Лозан Панов за началник на II наказателно отделение без дори да е оглавявала съдебен състав. Бегъл преглед на нейната практика като редови наказателен съдия във ВКС води до следните изводи:
1. Слабо познаване на родния език, а той се явява основен инструмент в правото. Примери:
- непознаване същността на граматическата категория ‚детерминираност‘ и особено правилата за задължителното използване на пълната членна морфема. Неприятно е когато се неглижира пълния член, но дваж по-неприятно е неправилното му поставяне, а Захарова го поставя и на допълненията в изречението («следва да имаме предвид фактът»)
- беден словник и употреба на диалектни думи, например: «отегчаващи обстоятелства», среща се и «отегчаващо вината обстоятелство», както и «съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства». Правилното е „утежняващи“, а „отегчаващи“ означава обстоятелства, които навеждат тягостно чувство или иначе казано досаждат. Използване на диалектната форма на съюза „ако“ в смисъл на „няма значение“, „както и да е“ или „нищо“ («ако и схематично да е дадено…»)
- видими проблеми с морфологията «опасният рецидив не е предвиден като квалифициращ състав». Правилното е „квалифициран“
- синтактични грешки (пряко свързани и с морфологията). В края на мотивите на решенията, писани от Галина Захарова, завършват „водим от горното ВКС…“, което е меганеправилно. Миналото страдателно причастие на глагола от II спрежение „водя“ е воден, което има омоним. Със същата ортография и фонетика е прилагателното име „воден“, произлизащо от съществителното „вода“ (например: воден басейн), но книжовният български език постановява задължителната му употреба като причастие. Между другото, използваното от Захарова „водим“ също има омоним – 1 лице, множествено число, сегашно време на глагола „водя“ (ние водим), но употребата на тази форма е груба синтактична грешка.
2. Много слаба юридическа подготовка. Например:
- Освен диалектните изрази, завършилата в годините на комунизма Захарова проявява учудваща привързаност към един от нейните правни умове – проф. Витали Таджер. Казвам всичко това заради мнението на „най-добрия съдия“ относно ‚давността‘, защото има 2 правни теории, едната от която е застъпена от Таджер, а другата от всички останали. И така, според Таджер не съществува материално право на иск, което било процесуално право и с изтичането на погасителната давност се погасява именно това процесуално право (не съществува материално право, което да бъде погасявано). Почти всички останали юристи, в чийто глави не трещи крайцера Аврора, застъпват тезата, че притезанието е просто фаза от съществуването на едно субективно право и с изтичането на давността се погасява притезанието, но не и породилото го материално право, което остава да съществува, макар и да не може да бъде изпълнено по принудителен път (нито в съдебно, нито в изпълнително производство)
- В решение № 20 / 26.5.2017 г. по наказателно дело № 1364 / 2016 г. на ВКС с докладчик Галина Захарова (оригиналът тук), тя намалява присъдата на подсъдимия въпреки множеството утежняващи вината обстоятелства. Един от прийомите на избраната председателка на ВКС е именно с изпълнителската давност – тя приема, че с изтичането срока на абсолютната давност, наложената на подсъдимия глоба изчезва напълно от правния мир. Вярното е: глобата не подлежи на принудително изпълнение, но винаги остава възможността на длъжника да я заплати доброволно, защото материалното право си съществува, макар и да не съществуват принудителни способи за неговото погасяване. Тоест, глобата си остава наложена и неплатена, с изтичането на погасителната давност тя не изчезва и в този смисъл си остава класическо утежняващо вината обстоятелство. Хватките на докладчика Захарова да пренебрегне първите две инстанции (Добрички окръжен съд и Варненски апелативен съд) са юридически неиздържани и издават някакво желание за помагане на подсъдимия навярно срещу насрещна престация
- слаба юридическа техника при използване на т.нар. „абревиатури на законите“, което нарушава хипертекстовите връзки в правно-информационните системи. Например: вместо „ЗПИИРКОРНФС“ за Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Захарова използва „ЗПИКонф Отн Нал ФС“ (вж. тук). Разбира се, отчитам дребнавостта на подобна забележка, но като част от общата картина (най-вече пълната неподготвеност по роден език) взривява представата за някакъв „добър съдия“ най-малкото заради обикновена аналфабетизъм.
Прегледът на професионалната дейност на спечелилата кандидатура за бъдещ председател на ВКС подсказва, че Захарова не блести с нищо, за да не кажа, че пръска неграмотност и непрофесионализъм. Навремето, когато в същото състезание участваха Павлина Панова и Лозан Панов, по същия начин същите медии пишеха дитирамби за Панова. А тя се представи много по-зле на изслушването пред Висшия съдебен съвет (закани се на всички, които не уважават съдиите и ги посъветва още с евентуалното й встъпване в длъжност да го направят немедлено. Демонстрира пълното си неразбиране относно простия факт, че уважението се заслужава, а не се получава даром, което пък подсказва за лежащия под подобна теза неприятен манталитет).
Както изборът на Павлина Панова за председател на Конституционния съд, така и този на Галина Захарова, независимо от широкото им акламиране, ще се окажат поредните грешки на растежа. За Лозан Панов вече стана известно.