В ранното утро на деня след срядата, когато никога не започват войни, Владимир Владимирович Путин нападна Украйна. Това по същество беше огромна изненада и не защото от месеци САЩ не предупреждаваха за това. Информацията за руската агресия беше известна отдавна и много упорита, но никой не вярваше в нея. Не вярваха и самите украинци. Никой нормален човек не допускаше в мислите си чак такова варварство на такъв етап от развитието на човечеството. Въпреки мащабното дислоциране на военни части и техника в близост до украинската граница от страна на негодното руско управление, въпреки пълномащабните лъжи на Пусин, че никога няма да нападне, въпреки пълномащабните му лъжи, че изтегля частите си, които били там само за учения. Толкова примитивно поведение във век, носещ номер XXI, съзнанието не искаше да допусне наличието на толкова примитивни хора начело на една от големите държави в света. Не че не сме го знаели и преди, но отказвахме да повярваме, че едно кръвожадно джудже начело на Русия може да прави каквото си иска, дори да започне война. Доскоро САЩ имаха президент-тъпанар с тежки психически разстройства, който си позволи да изпрати военни самолети срещу Иран, но на 5-тата минута те бяха върнати от Генералния щаб и единствената възможност, която бе предоставена на откачения Тръмп бе да запази някакво достойнство, доколкото въобще съществува такова, в ситуацията като му бе позволено да заяви „размислих и отмених заповедта за атака“. Това събитие беше нагледно доказателство за това как в истинските демокрации съществуват механизми за противодействие на самозабравили се или психически негодни президенти или въобще високопоставени правителствени служители. Познаваме добре Русия, тя никога не е била демокрация, винаги е била диктатура, точно каквато е и Беларус. Парламентарните или президентските избори се фалшифицират от десетилетия и няма никакъв смисъл от провеждането им. Докрая на дните си лъже-президентите Пусин и Лукашенко ще бъдат „преизбирани“. Ще сменят насилствено конституции, закони и какво ли не, за да придадат някаква фалшива легитимност на режимите си, но няма да могат да заблудят никого, освен себе си, че са нещо различно от кръвожадни племенни вождове от Каменната ера.
Стопери за сатрапи
Западът отправи много люти закани към Пусин и неговата клика за „невиждани санкции“ и други такива. Настъпи часът за изпълнение на обещанията, така че лудото джудже от Масква да усети силата на Запада, силата на нормалните държави, силата на демокрацията. Безобразното поведение задължително трябва да влече след себе си някакви последствия, сериозни последствия.
Ние българите много добре разбираме руския народ и не защото има нещо „братско“ помежду ни, такова нещо не съществува, нещо повече – не може да съществува, а защото доскоро, в условията на номинална демокрация, имахме един самодържец от Банкя, който беше узурпирал цялата власт и водеше политика, подчинена единствено на собствените му прищевки. След като беше свален и за премиер беше избран Кирил Петков, милиционерът от Банкя заклейми един Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), свикан от президента, за изработване на българската позиция относно Република Северна Македония (РСМ). Бойко Методиевич излезе по услужливите медии (т.е. по почти всички) с обясненията, че Румен Радев е „вързал ръцете“ на Кирил Петков с провеждането на КСНС и сега министър-председателят нямало „да може да лавира“ при срещата си с македонските си колеги. Този напълно лишен от разум милиционер въобще не може да разбере, че позицията на България за РСМ е позиция на максимална част от обществото и не може да се подчинява на ничии прищевки, независимо от ултрависокото самомнение на премиерите-сатрапи. Позицията на България по такива въпроси трябва да е консенсусна или поне съгласието да бъде постигнато в максимална степен сред обществото. Психическата негодност на Методиевич и Пусин е повече от очевидна за нормалните хора. Затова казвам, че разбираме руския народ – и той е кротък като нас, и той търпи всякакви нефелни типове да го ръководят, и той преглъща нарушаването на елементарни демократични ценности (вкл. фалшификацията на избори), и той се превръща в съучастник на всякакви зверства. Мащабът на България не е така голям като на Матушката, но предаването на хора, решили да потърсят убежище тук, без съд на диктатора Ердоган също може да се нареди във витрината на зверствата с извършител български властник. Подобно поведение също демонстрира пълното отсъствие на демократични институции и подчинеността на цяла държава на хрумванията на банкянски милиционер, за да се хареса на „неговия приятел Тайпи“. Същият негодяй като Пусин. Сатрапите нямат задръжки, те трябва да им бъдат наложени.
Суверенитет под носа на психически негодник
Суверенна държава е онази, която има пълната власт върху една територия. Украйна е точно такава, дори може да се каже, че в много голяма степен е демократична държава отколкото съседната Матушка. Владимир Владимирович не разбира това, не го разбират и много други хора по света предимно от V колона. Те вкупом тръбят, че не може Украйна да влиза в НАТО, защото така щял да се появи враг пред портата на Русия. Като оставим настрана факта, че НАТО не просто номинално е отбранителен съюз, а не агресивен, с многобройни доказателства в своята история, Украйна има право да иска да членува където си иска. Това е върховен израз на суверенитета на страната. Притесненията на Русия за сигурността й не могат да се изразяват в претенции към Украйна. Единственото цивилизовано поведение на този еволюционен етап от развитието на човечеството е промяна във вътрешните фактори на системата, които следва да се адаптират на промените във външните (неконтролируеми) фактори. Това се учи във всички науки по света. Във властта на управлението на една система са само вътрешните за нея фактори, външните са неконтролируеми и единственото нещо, което можеш да направиш е да се съобразяваш с тях. Например всеки бизнес може да се реорганизира, смени технологията, продукта и т.н., но не може да има претенции да се намали ДДС-то само за него1, за да стане той по-конкурентоспособен. Косвеният данък е фактор, с който този бизнес следва да се съобрази и така организира нещата си, че в „новите условия“ да продължи да изпълнява функциите си. За сатрапите обаче решението е превръщането на външните фактори във вътрешни, т.е. превземането на Украйна ще направи този въпрос вътрешен за Русия, анексирала напоследък не една-две територии.
Подобно поведение се наблюдава от Каменната ера насам. В онези времена по-силният е налагал волята си върху по-слабия без да се вълнува от правата му. Налагането на волята е ставало с тояга, сега става с танкове или други конвенционални военни средства. Развитото човешко общество обаче се вълнува от всякакви човешки въпроси, дори такива много отвъд неговия хоризонт – замърсяването на планетата, нанесените щети върху природата и т.н. В кратуните на психическите негодници няма никаква разлика между Каменна ера и XXI2 в., за тях единственото, което има значение, е психическият им комфорт, влияещ се дори от решенията на хора и народи, от които не бива да се влияе.
Кръвожадното джудже
Примитивизмът на Пусин е отдавна известен. Той е милиционер и е лицемер. Той е плагиат и е простоват. Той е корумпиран и е необразован. Той е двуличен и е неудачен. Той е кръвожаден и много луд. Неговата психическа негодност е видима с просто око. Многото власт, която е узурпирал, го прави екстремно опасен и може би трябваше да бъде неутрализиран на по-ранен етап. Няма как да се очаква нещо добро от милиционер. Априори е ясно, че милиционерите са дъното на обществото (имам предвид от съветски тип, защото при западния тип имаме съвсем различна база и там те са полицаи). За да се получи толкова много безконтролна власт от едно джудже-милиционер вина имат и руският народ и многото руснаци в някакви номинални институции, които не контролират този ненормален тип. Те също носят своя дял от отговорността. Омразата към Владимир Владимирович е градивно, но ограничено чувство. В обхвата трябва да се прибавят много прислужници, които де факто са съучастници в престъпленията, вкл. и руския народ.
Така стоят нещата днес, в XXI в., когато се подвизават отломки от най-примитивните времена на цивилизацията.
Слава Украине3!