Чувство за усет

Петата колона у нас се прикрива зад белите гълъби на мира, но поддръжката й за руския агресор е повече от видима

15762

Посещението на украинския министър на външните работи у нас извади пред света в съвсем уродлива форма лицемерното отношение на българските властници към агресора Русия. Абсолютно недопустимо е отношението на най-голямата управляващата партия 4П1. Много се хареса на харвардци да заемат креслата на премиер и финансов министър, а приятелите им по интереси – вицепремиер с измислен портфейл Калина Константинова и министъра на растежа на алчността Лорер, също са в розов период и никак не им се напускат тези уютни кабинети, мерцедеси и внимание. БСП традиционно е партията на хората с интелигентност около нулевата и там трудно могат да направят разликата между Пусин, Русия, СССР, мужика или обикновения руснак. В не чак толкова далечно бъдеще Русия и всички руснаци ще се извиняват на света за стореното, ще молят за милост и ще припишат всички безчинства на лудия цар от Кремъл. Ще заобясняват как нечовешкото и отличаващо се с особена жестокост поведение към цивилните от Буча, Ирпин, Бородянка и др. места, се е дължало на изрична заповед от кремълския сатрап. Иначе „добрият“ и „мил“ руски войник никога не би изнасилил беззащитно момиче, нито пък би посегнал на живота на мирен гражданин. Тогава Корнелла отново ще мига идиотски иззад очилата и ще мънка като възрастна студентка, хваната с пищов, как не могла да разбере какво точно се случва и как много се заблудила и взела да преписва мощно от наръчника на мурзилката. Въобще няма да отварям дума за онази партия от българския парламент, която е на директно финансиране от Масква, но не мога да подмина поведението на Румен Радев, който изпълнява ролята на предводител на V колона в държавата с някогашно неустоимо желание да се превърне в 16-та република на СССР. Единствената нормална позиция е на ДБ и тази коалиция трябва да бъде поздравена. Не мислех, че някой ще заслужи изрично засвидетелстване на възхищение заради изразяването на една толкова нормална и човешка позиция, но ето – животът е много пъстър. Двете най-големи партии от управляващата коалиция (БСП и 4П) са заели толкова безумни позиции, че най-елементарното човешко съждение ни се струва велико постижение.

Братските народи

Една от най-запомнящите се реплики на Дмитро Кулеба беше отправена към нашия помпозен президент, които се беше надул като паун и издекламира любимата си реплика от последните 2 месеца: „не е допустимо продължаването на тази братоубийствена война“. Кулеба веднага реагира на тази архиглупост: „не ще да са братски онези народи, когато единият „брат“ така безмилостно избива другия“ (цитатът е по смисъл. В действителност Кулеба използва притчата за Каин и Авел). Мантрата за „братството“ се повтаря от мурзилки за отношенията между руския и българския народ, но това е напълно несъстоятелна теза. Все едно да твърдите, че водачите на Mercedes много обичат шофьорите на BMW. Савецките2 чугуни, обитаващи българските земи, си мислят, че могат да приложат същата формула и за други два народа – украинския и руския, без да разбират, че украинците са значително по-интелигентни от нас и такива глупости обикновено будят присмех, а във време на война – люто раздразнение. Още щом се роди полякът научава за най-големия си враг – руснака. Тоест, идеята за „братски славянски народи“ е повече от малоумна3. Недодяланато поведение на Румен Радев се прояви така ярко пред госта, че се превърна в поредното свидетелство за грандиозно смутената логика у Петата колона стане ли въпрос за Русия. Що за дивна идея е тази да налагаш тезата си на държавата-жертва за братството й с държавата-агресор? Репликата на българския президент за „славянската братоубийствена война“ в такъв момент и отправена към жертвата, свидетелства за красното оглупяване на държавния ни глава. Докрая на срещата между Кулеба и Радев неловката ситуация не бе преодоляна.
Един от най-съществените признаци за неразбирателството между двата народа е фактът, че украинците с очевидно нежелание говореха руски език. Предпочитаният от тях език за комуникация е английският, което автоматично сочи отношението на украинеца към „братския“ руски език и това е така поне от десетилетие. С пълна сила важи същото и за България. Петата колона непрекъснато твърди, че българският народ страшно страстно люби руския, ама иначе хич и не иска да чуе за изучаването на руски език, все за английски се натиска. От деца българчетата четат Ханс Кристиян Андерсен, Шарл Перо, Братя Грим, Астрид Линдгрен, Алън Александър Милн, Джани Родари, Карло Колоди, Пелам Гренвил Удхаус и много много други. Почти никой не се сеща за руските (съветски) автори:

  • само по-възрастните, расли по времето на комунизма, си спомнят за Заец и Волк от мултипликационното филмче-сериал „Ну, погоди!“; създаден от режисьора Вячеслав Котьоночкин в отговор на американското „Том и Джери“, с автори: Александър Курляндски и Феликс Камов
  • Едуард Успенски („Крокодилът Гена“, „Чебурашка“)
  • роденият в Киев Николай Носов (често публикува разказите си в сп. „Мурзилка“; основен герой – Незнайко; „Приключенията на Незнайко“, „Незнайко в Слънчевия град“, „Незнайко на Луната“)
  • Аркадий Гайдар („Тимур и неговата команда“, „Чук и Гек“, „Съдбата на барабанчика“)
  • Корней Чуковски („Доктор Охболи“ (алтернатива на „Д-р Дулитъл“), „Крокодил“, „От 2 до 5“, „Мий безспир“)
  • Алексей Толстой („Хиперболоидът на инженер Гарин“, „Златното ключе или приключенията на Буратино“; Буратино е алтернативен герой на Пинокио от Карло Колоди)
  • Самуил Маршак („Плува, плува корабче“, „Домът на котана“)
  • роденият в САЩ белоруски писател Виктор Драгунски („Приключенията на Денис“, „Колелата пеят тра-та-та“)
  • Григорий Остер („Котенцето Джаф“, „Гимнастика за опашката“)
  • Юрий Ковал („Приключенията на Вася“, „Пет отвлечени монаха4“)
  • Анатолий Алексин („Саша и Шура“, „Една много страшна история“, „Смахнатата Евдокия“)
  • Лев Давидичев („Животът на Иван Семьонов“)
  • и много други.

Колко от горепосочените може да си купите в книжарницата? И въобще за колко от тези автори сте чували? Дори в авторите за възрастни5 не се стига по-далеч от Достоевски и Толстой в цитирането на „знаменитата“ руска литература, която всеки „ентелегент“ обича.

Отсъстващото чувство за усет

Стилистичният плеоназъм в заглавието на коментара, а и в това вътрешно заглавие, цели да иронизира няколко нелепи политически персонажи, а именно: президентът Румен Радев, лидерът на БСП Корнелия Нинова и бившият служебен премиер с огромни политически амбиции Стефан Янев. И тримата отговарят по подобен начин, когато трябва да обяснят за военната помощ, която България да предостави на Украйна. Брътвежите им се опират на следните няколко точки:

  • не можем да вземаме страна във войната между 2 братски народа, защото ние сме нещо като 3-тия брат
  • предоставянето на военна помощ на Украйна ни вкарва директно в конфликта на страната на Киев
  • имаме жизненоважни търговски взаимоотношения с Масква и не бива да я разсърдваме (природен газ, нефт и т.н.)
  • предоставянето на оръжия на едната от страните задълбочава конфликта, а ние искаме МИР.

Горепосочените опорки приличат на оправданията на слаб ученик пред родителите му след получаване на поредната двойка. Ето защото тезата на V колона е несъстоятелна:

  1. вече казах нещо за братските народи, но тук ще допълня аргументите си за отсъствието на любов между тях. За любовта е необходима някаква много основателна и дълбока причина. Такава не съществува между българския и руския народ. Освобождаването от турско робство6 не е такава причина, защото Русия води Руско-турската война (1877 – 1878 г.), наречена от нас Освободителна, заради своя имперски интерес, като впоследствие играе много негативна роля (управлението на васалната държава, Търновската конституция, Съединението, превратът срещу Батенберг„ обявяването на независимостта и др.). За поддържането на любовта между два огромни социални субекта е необходима памет, взаимни ритуали и културно сътрудничество. Донякъде у нас това се среща (едностранно), но руснаците гледат на нас като на прислужници, което е чувство твърде различно от братската любов. Трябва задължително да се отбележи, че едно от измеренията на любовта между народите е незадължителното изучаване на езика на ответната страна. В Русия никога не се е изучавал български език, което прави „любовта ни“ твърде асиметрична, но непременно трябва да се подчертае липсата на опора в мантрата, повтаряна от българската пета колона, за невероятна любов на българите към Русия – никой от нашите сънародници не иска да изучава руски език. Така се ражда парадоксът на мурзилките: хем българите много обичат Матушката, хем не щат да чуят за руски език. Великоруските амбиции карат руснаците да налагат волята си върху по-малките народи. Тези „спецоперации“ понякога са твърде безцеремонни. Аналогично стоят нещата с братството между Русия и Украйна, като последната изпитва значително по-често и по-силно „прегръдката“ на руската мечка. По принцип е невъзможно братство там, гдето единият се смята за много по-висшестоящ от другия и реализира тези свои виждания чрез налагане на волята си върху „низшестоящия“
  2. предоставянето на военна помощ на която и да е страна не предполага влизане в конфликта. Това е напълно измислена опорка и е валидна толкова колкото „кой не скача е червен“. Разбира се, напълно възможно е прилагането от държавата агресор на формулата „приятелите на моите врагове са и мои врагове“, но тя ще е поредното перверзно тълкуване на чуждо поведение. България не може да се интересува как ще бъде изтълкувано нейното поведение от недобросъвестните, защото те правят твърде волни съчетания все в своя угода. Повече от 30 държави помагат на Украйна с военна техника, 3 от държавите (Полша, Словакия и Румъния) имат обща граница с Украйна и не се смущават от помощта си. Именно в тяхната съседка Украйна се разхожда дивашката руска армия и може лесно да се пренесе на тяхна територия с цел отмъщение заради предоставена логистична или военна помощ на Украйна. „Червената армия“ дори обстрелва Лвов, който е много близо до полската граница, та няма да е за чудо „неточните“ снаряди да уцелят някоя натовска държава. Тоест, в Природата имаме тридесетина държави, които помагат с военна техника, амуниции, оборудване на Украйна и още не са „влезли в конфликта“. По-красно доказателство от реалността няма
  3. бизнесотношенията с Матушката не могат да бъдат никакъв аргумент. Петата колона в България непрекъснато се опитва да представи продажбата на природен газ и нефт от Русия като услуга, която ни се прави от „братския народ“. След проведените преговори между Европейската комисия и Газпром преди 3-4 год. стана безпощадно ясно, че най-скъпият газ купува „братска“ България. Наистина ние сме един от нищожните потребители на газ (малко над 3 млн. куб. м годишно), но това неминуемо означава, че Матушката е поставила търговските ни взаимоотношения на икономическа основа и те не питаят никаква любов към нас, след като газът ни е най-скъпият в Европа. Всъщност услуга правим ние на Русия като купуваме газ от нея, защото ние се явяваме неин естествен пазар. Инвестицията в нови газопроводи до далечни точки (Китай, Индия) ще направи руския газ много скъп за крайния потребител в азиатския регион, което ще принуди „обичната“ Матушка да понижи цените за сметка на печалбата. Естествено, Газпром и деспотичната руска държава нямат никаква изгода от това. Ето защо ние правим услуга на Матушката като й купуваме скапания газ (отделен е въпросът за липсата на газова свързаност със съседите ни, което е техническа пречка за замяната на руския газ с друг, произхождащ от нормален източник, но този въпрос е решим – просто ни трябва съвсем малко време)
  4. тезата за подкрепата на мира с недаване на оръжие на Украйна може да бъде определена като зверска, освен че е свръхмалоумна. Когато дадете ловна пушка на нещастната сърна, бягаща от кръвожадния ловец, вие давате шанс на безкрайно симпатичното животинче за живот. Иначе може да „служите на мира“ и да оставите сърната невъоръжена, тогава „мирът“ ще възтържествува – ловецът ще застреля горското животно и ще го изяде. Какво по-красно „мирно“ развитие на ситуацията? Друга много голяма простотия в тази връзка беше изречена от Румен Радев: „ние не сме като другите страни, ние имаме много сериозна българска диаспора в Украйна“. Това е чистокръвна манипулация, защото българите са само с около 30 хил. души повече от поляците, които са горе-долу колкото унгарското или румънските малцинства. Това хиперболизиране на българския етнос, живеещ в Украйна, спрямо поляците или други общности е лъже-аргумент, за да не се заеме достойна позиция. Какво означава според Румен Радев „по-голяма диаспора“? Че България не може да окаже военна помощ на страната приютила около 160 хил. българи, а Полша и Румъния могат да „прежалят“ своите около 240 хил.? Това е толкова грозно и безобразно, че оставя безсловесен всеки нормален човек. Освен това точно това е аргумент за обратното: нормалната човешка логика сочи, че Украйна е приютила толкова много българи, а варварска Русия ги е нападнала. Щом толкова огромна е българската диаспора там, що следва да направим?

Наистина предоставянето на военна помощ за Украйна е разделителна линия – от едната страна стоят честните и почтените поддръжници на предоставянето на военна техника и амуниции, а от другата стои подлостта и коварството на V колона, която започва да бръщолеви всякакви идиотщини с цел да оправдае рубладжийството си. Според офицера Радев ако видите някой изверг да изнасилва майка Ви – не правете нищо, защото майка Ви е в неговите ръце. Е, може би не съвсем нищо, донесете каска и бронежилетка за майка си.

Просто Киро и Украйна

Руските подлоги като Корнелла, Румен, Янев и Копейкин са отдавна известни на българското общество. Те лъжат твърде много за любовта към Русия. Нито те, нито техните отрочета, проявяват тази „прословута братска любов“. Напротив никогда не са посещавали Масква. Никогда7! За разлика от Ню Йорк, Париж, Лондон, Оксфорд, Кембридж, Рим, Амстердам, Берлин.
Най-презрян се оказа „просто Киро“, който от Харвард засвидетелства невероятна любов към Матушката. Усещането да си министър-председател и да си уредил във властта всичките си приятелчета, с които сте шмъркали до припадък заедно, е твърде силно чувство, на което могат да устоят само истински достойни хора. Киро не е такъв. Приятелите му също не са. Въобще няма такива в 4П. Иначе рецептата е много проста – срещу решението за военна подкрепа на Украйна ще гласуват единствено БСП и Възраждане (не казвам, че останалите ще са много искрени, но ще гласуват „за“ предоставяне на военна помощ). БСП няма да напусне никаква управленска коалиция независимо от заплахите си, че това е червена линия. Тази нереформирала се компартия няма шанс да прескочи 4% бариера на следващи парламентарни избори и след като обсъди в колективните си органи решението за излизане от коалицията ще стигне до общия извод, че е значително по-добре да остане във властта с безкрайно важни задачи пред себе си: пенсионерите и техните пенсии, инфлацията, кризата, войната и латентната епидемия от Ковид-19 през есента. Комунетата ще обяснят на народа как отговорната позиция е да се мъчат във властта, кака Кури да назначава свръхкорумпирани и нагли мръсници като Петко Николов, и др. неща все в угода на бедните.
Безпрецедентното тридневно посещение на Дмитро Кулеба, навършил 41 год. в първия от трите дни в София, не е имало за цел да поздрави „мъжествения“ Киро (навършил 42 год. два дни по-рано) за справянето му с украинските бежанци8, нито за келявата хуманитарна помощ. Също така едва ли е дошъл за урок по антропология от офицера Румен Радев (58 год.) или лакърдиите на Теодора Генчовска (почти навършила 51 год.) за едни €180 хил. Можем преспокойно да заявим, че щастието се усмихна на Кулеба и той не се видя с Корнелия Нинова (53 год.), което за него би бил опасен, даже смъртоносен, културен шок. Този човек е оцелял сред множество руски бомби и куршуми, но на Корнелла не би могъл да устои. Украинският външен министър е дошъл за военна помощ от България, която произвежда неимоверно количество празни приказки за подкрепа на Украйна, съчетано с грандиозно нищоправене. Вероятно Кулеба е помолил за Миг-ове и установки С-300 преди да потъне в словесния водовъртеж на опитните български властници, които са асове в лицемерието, подлостта и коварството.

Така стоят нещата днес, когато на власт са хора с вродено слугинско чувство към Русия. Е, разбира се, слугуването е свързано с получаване на рубли. Все пак и безгръбначните трябва да си купуват хляб.

Бележки

  1. 4П – политическа партия „Продължаваме промяната“. БСП – Българска социалистическа партия. ДБ – политическа коалиция „Демократична България“ (коалиция между 3 партии: „Да България“ с лидер Христо Иванов, „Демократи за силна България“ (ДСБ) с лидер Атанас Атанасов, Зелено движение с лидери Борислав Сандов и Владислав Панев).
  2. Погрешно изписано със стилистична цел, пейоративно на „съветски“. {б.ред.}
  3. Няма противоречие в примера за омразата на поляците и любовта между българи и руснаци. Първо, защото омразата е много по-силно чувство. Второ, в омразата има по-голяма логика, защото за нея се намират много по-лесно причини. Трето, тези чувства трябва да бъдат записани в някаква „народна“ памет. Любовта се поддържа с общи ритуали и сближаване на културите и езиците, докато за омразата дори не е необходимо участието на втората страна.
  4. Това заглавие е пример за слабото образование от времето на комунизма, което днес много се хиперболизира в положителна насока. Причината за това е възрастта на хвалителите – те тогава са били деца и няма как да не са получили най-доброто образование във Вселената, а днес… какъв ужас само!?
    Всички съществителни имена от мъжки род имат 2 форми за множествено число – бройна и обща. Първата, когато е известен броят на елементите (може и да не е с точност, а да е определен като „няколко“), а вторият – когато имаме неопределено количество >1. Например: един кораб, няколко (седем) кораба, много кораби. Тази грешка на комунистическото образование е дала отражение в една свръхпопулярна грешка в наши дни: „цената е в български лева“ или „банков превод в лева“ (правилното е: „цената е в български левове“ и „…превод в левове“). Одушевените предмети обаче нямат бройна форма. Например не може да се каже „двама ученика“ (правилното е „двама ученици“), нито пък „трима лекаря“ (правилното е „трима лекари“). От казаното дотук следва, че правилното заглавие на цитираното произведение на книжовен български език трябва да е „Петима отвлечени монаси“. Грешката е допусната от издателска къща „Отечество“ през 1984 г. В пролога на книгата все пак има изречението «Вървят един до друг петима монаси, а ръцете им…». {б.ред.}
  5. Лека шега. Изречението е двусмислено, защото остава алюзията за 18+.
  6. Научният термин е ‚владичество‘.
  7. Алюзия за лъжливите обяснения на Пусин за притежавания от него дворец Геленджик след изобличаването му от Алексей Навални.
  8. Много повече тази задача бе свършена от обикновените българи, които приютиха в домовете, хотелите и стаите си за гости бежанците. Държавата се включи по хиперидиотски начин, артикулиран в телевизионно студио от Лорер (4П), а по-късно от БКП министъра на туризма (Христо Проданов).

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here