Песен за огън и лев

Продължаваме промяната са готови да преговарят за власт с ГЕРБ, ако Бойко Борисов отиде на топъл остров

10516

В България се пише нов епос, малко по-различен от недовършената 7-томна1 фентъзи поредица на Джордж Р. Р. Мартин „Песен за огън и лед“. Освен разликата в последната буква, у нас има още няколко особености: не е фентъзи, а селско-честолюбива сага с привкус на дълбоко психотично разстройство в главните герои; всички са антагонисти, няма нито един протагонист2; в главните женски роли нито една не се доближава до красотата на Денерис Таргариен (в ролята Емилия Кларк) или пък до Санса Старк (в ролята Софи Търнър). У нас нежният пол е изигран от красавици като Цола Драгойчева (в ролята Корнелия Нинова) и Людмила Живкова (изиграна от Десислава Атанасова). Приликите обаче са в основната сюжетна линия3 – всички неистово желаят да се докопат до трона или да се задържат на него, а в името на тази цел лъжата е най-малката спирачка, нито пък убийството е някакво средство за пренебрегване по пътя към постигането на заветното. За българския трон се борят двама антагонисти – „просто Киро“ и Буци. Вторият е значително по-опитен и вече е успял да изгради система, в която може и да не е лично на власт, за да се облагодетелства максимално от нея. Киро си е просто Киро, той е толкова безумен, че не може да задържи лигите си пред трона, като малко дете при вида на сладолед.

Вече и на най-мъничките дечица стана известна любовта на Кирил Петков към неговата Лена и властта. От първата си любов той се отрече, а Бориславова ритуално се врече на друг и започна да носи годежен пръстен. Всичко това за да замаже секс гафа. Втората му любов обаче е неистова, от нея той никога не ще се откаже, даже е готов на абсолютно всичко, за да остане министър-председател. Едничката цел да седне на този трон принуди „просто Киро“ да изрече хиляди лъжи. От несъществуващата борба с мафията, до изгонването на главпрокурора Мола Рам Гешов, който хич не е изгонен. След като успя да излъже поданиците, Киро удобно се настани на трона, като създаде свой собствен двор. В придворните бяха включени адски амбициозни и дваж по-некадърни дами като Калина Константинова, семейство Лорерови, Лена и рогоносеца, мощната като съветски танк Венеция с подлизурко съпруг, някакъв си Николай Събев, който се държи като генералисимус, сякаш зад гърба му са грандиозни победи, а в действителност не е спечелил и една битка. Обещанията към поданиците преминаха на много заден план, важното беше удобното настаняване на Киро и царедворците в двореца. Всеки знае, че предизборно се говорят всякакви неща и е съвсем наивно да се очаква изпълнението им след това. Така първата задача на Кировата династия беше инсталирането й, създаването на всички необходими удобства за членовете й и чак накрая хвърлянето на някакъв бегъл поглед към досадната работа, за която бяха избрани. Подреждането им отне невероятно много време, а потреблението на удобства още повече. Затова и не остана нито една секунда за изпълнение на обещанията, но и без това те не са никакъв приоритет. Това блаженство, с което се бяха обсипали в двореца затъпи4 и без друго тъпите им сетива. Така дойде първата управленска криза. Въпреки грандиозното закъсване с предизборните обещания, някак си е неприлично да се оправдаят с ресурсите, вложени за приятното настаняване във властта, а трябваше да се отвори дума за пустата му работа. Така започна представянето на елементарни действия за чутовни подвизи – действие, отнемащо 1-2 седмици на един човек, беше приписано за денонощна работа на 100-200 души – министри, депутати, шефове на агенции за цели 6 месеца. Този тарикатски номер трябваше да представи цялата Кирова шайка за неуморни труженици, но беше толкова плосък, колкото най-малко може да очакваш от завършил Харвард, и хората се усетиха. Не всички, разбира се. Появиха се някакви дебили на площада с Коня, за да изразят безрезервната си подкрепа на партията и правителството. Цар Киро обяви, че мафията се опитва да ги свали от власт и това магически подейства на неинтелигентните, които още не си бяха дали сметка, че преди време мафията се олицетворяваше от Буци, но днес нейно лице е Киро. Това вълшебство проработи, събра се някаква безумна тълпа, която се беше обявила срещу старата мафия и в полза на новата. Всичко това на базата на несъзнаваното, но все пак с някакъв шанс за бъдещо осъзнаване. Особен катализатор на този процес ще бъде служебно правителство, което вероятно ще осветли кражбите на Киро и приятели, т.е. тези 6 месеца ще се окажат изнурителни по натъпкване на джобове и нищо друго.

Топлият остров на Борисов

Неудачите на Киро станаха цяла планина. Не успя да купи необходимото количество депутати въпреки всички заклинания и закани. Вотът на недоверие мина и Киро бе уволнен. Липсата на капчица достойнство в този индивид доведе до пълно замотаване с формалното връчване на оставката5. Неутолимата жажда за власт у Киро издаде един психотичен индивид – все едно да отнемете на разглезено дете сладоледа, който току-що сте му купили. То е такъв рев, такова пищене, такова тръшкане, че и съседите ще се провикнат „върни на детето сладоледа, бе, че ни заболя главата от тоя шум!“.
Реалността показа, че в Народното събрание няма никакъв резерв от депутати, готови да се продадат на Киро. Сметката е много проста:

  1. парламентарна група на „Продължаваме промяната“ – 67 депутати
  2. парламентарна група на ГЕРБ-СДС – 59 депутати
  3. парламентарна група на ДПС – 34 депутати
  4. парламентарна група на БСП – 26 депутати
  5. парламентарна група на ИТН – 25 депутати, отцепили се 6-ма като независими и остават 19 души
  6. парламентарна група на Демократична България – 16 депутати
  7. парламентарна група на Възраждане – 13 депутати
  8. независими депутати (отцепили се от ИТН) – 6 депутати.

Третата парламентарна група е монолитна. По времето на Лютфи Местан имаше някой друг непослушен депутат, който можеше да я напусне, но след изгонването му, Пеефски държи здраво нещата и там изненади не може да има. Четвъртата парламентарна група е под вещото ръководство на Цола Драгойчева и тя твърдо подкрепя „новата мафия“, защото е много вероятно вещо ръководената от нея партия да не намери място в следващ парламент. При шестата група нещата стоят аналогично. Фашизоидната парламентарна група се управлява с твърда ръка от Лидера и единственият достоен депутат от нея напусна парламента (Елена Гунчева). Тази жена показа на Кировите мекерета какво е достоен депутат, изразил несъгласието с партията си6. Напускането е на Народното събрание въобще, а не оставането като независим подкрепящ хора с шизотипно разстройство. Единственият резерв е ГЕРБ. Само оттам могат да дойдат заветните няколко гласа. Проблемът е как да се представи на обществото пиесата „Борба с мафията“, след като при „борците“ се включат членове на мафията. Трябва да се създаде някакъв МакГъфин. Така Киро направи най-страшното признание: „ако Бойко Борисов отиде на топъл остров, той ще търси разговори с неговата партия“. Като оставим настрана идеята за „топлите страни7“, която е заменена с просто „остров“, важното Кирово признание е готовността да рекрутира гласове от средите на мафията, срещу която се бори. Излиза, че всички гербаджии са от пансиона за благородни девици, сал Борисов е лош. Само той е безчинствал, а неговите депутати свенливо са го подкрепяли от страх да не отнеме девствеността им.

Песен за огън и лев

Борбата с корупцията на Кирчо & Кокорчо е вяла. Даже има някакви слухове за участието им в самата корупция. Разбира се, това са непроверени факти и ако тръгнем да ги проверяваме, може да се окаже, че източникът им е „старата мафия“ (ГЕРБ или самия Борисов). Но все пак има ясни и еднозначни сигнали за тоталното отсъствие на борба. Румен Спецов е меганеудачно назначение и вече сдружението „Боец“ с лидер Георги Георгиев му иска съвсем основателно оставката. В самото министерство на финансите се подвизава Черната вдовица, която беше зам.-министър на здравеопазването при Борисов III, а при служебния министър на здравеопазването Стойчо Кацаров бяха разкрити много нейни безчинства. Доказателствата за това бяха предадени на прокуратурата и дълбоко потънаха. Такава съдба обикновено имат само делата срещу приближени на Хунтата. В последните дни на правителството на мафията Жени Начева беше преназначена от зам.-министър на здравеопазването на директор дирекция „Финанси на общините” в Министерство на финансите и все още е на този пост при големия борец срещу мафията – Асен Василев. Черната вдовица е изпълнител на волята на всички управляващи, тя е лоялен наемник и изпълнява безропотно и най-кървавите „мокри поръчки“. От само себе си се налага изводът, че щом е запазила поста, значи продължава да изпълнява мокри поръчки, но с друг възложител – новата власт в лицето на Асен Василев. Следващ много неприятен публичен сигнал е уволнението на проф. Иван Поромански от шеф на болница Пирогов. Той е един от много честните и свестни български лекари. Неговата началническа кариера в най-голямата ни спешна болница се развива при правителството на „просто Киро“ аналогично на тази на друг честен човек – Камен Плочев като директор на Здравната каса при правителството Борисов III. Изгонването на честни хора като Поромански и Плочев е ярко доказателство за корумпираността на изгонващите.
Кирил Петков пее песни за огън и лед, като съгласно припева, в огъня трябва да бъде изпратен Бойко Борисов. Без да откриваме в текста на песента, но все пак получаваме информация от подтекста, целта на Киро е да се възползва от неговите депутати. Макар и слабоумен „просто Киро“ много ясно си дава сметка за качеството на Бойковите депутати, но е принуден да прибегне до тях в името на Великата цел – да остане премиер. Приказките за „топлия остров“ са увертюра за едно ползотворно сътрудничество с Хунтата, срещу която клетият български народ се бореше, правеха се протести, вдигаха се Велики народни въстания. Просто Киро не може да направи обратът изведнъж, ще трябват няколко стъпки. Гламав бивш президент дори се изцепи по бТВ, че Буци бил готов да напусне ГЕРБ, само и само да помогне на политическа партия „Продължаваме пропадането“. Трябваше сам Бойко да излезе по телевизията и да размаха пръст – да не го отписват, защото и той жаден за власт е.
Не може да е никаква ценност за никого да стои някой си на власт. Единственото изключение е налице, тогава и само тогава, когато става дума за шизофреник, който сам иска да стои на власт. Тези песни за топли острови, огън и лед, всъщност са рев за български левове8 в изпълнение на шизофреник.

Бележки

  1. Том I: „Игра на тронове“, 1996 г., излязла на български език през 2001 г.; Том II: „Сблъсък на крале“, 1999 г., на български 2001 г.; Том III: „Вихър от мечове“, 2000 г., на български 2002 г.; Том IV: „Пир за врани“, 2005 г., на български 2006 г.; Том V: „Танц с дракони“, 2011 г., на български 2011 г.; Том VI: „Ветровете на зимата“ и том VII: „Мечта за пролет“ все още непубликувани на английски език.
  2. Или с други думи: няма нито един положителен герой, всички са отрицателни (невъзможно състояние от гл.т. на Теория на литературата).
  3. Има много сюжетни линии, затова си позволявам да отбележа наличието на една „основна“, с риск да допусна плеоназъм.
  4. Умишлена употреба на „затъпи“ вместо „притъпи“.
  5. Отделен е въпросът колко стеснително се тълкува чл.89 (2) КРБ: «Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството». Според мен това „подава оставката“ е автоматично (самоизпълнима правна норма) и не следва да се очаква никакъв формален акт от никакъв министър-председател, защото видяхме при Кирил Петков – той просто може да не я подаде.
  6. Бележка от 29.6.2022 г.: Днес се получи друга новина – Елена Гунчева остава депутат, само напуска парламентарната група на политическа партия „Възраждане“. За целта оттегля предишните си заявления до Народното събрание и ще остане като независим депутат. Моля, за извинение читателите, че сме определили госпожата като „достойна“. За наше оправдание ще кажа, че между 2-те събития (подаване и оттегляне на заявлението за напускане) Елена Гунчева вероятно е получила предложение, на което не е могла да устои. Оферентът може да е един-единствен и това е кралят-слънце. {б.ред.}
  7. Тази идея е описана великолепно в „Златният телец“ от Иля Илф и Евгений Петров.
  8. Правилна употреба на съществително име от мъжки род „лев“ в множествено число заради много честата употреба на бройната му форма за множествено число. Така всички услуги на българските банки са „превод в лева“ вместо правилното „превод в левове“. На таблата на чейндж бюрата и много други места стои надписът „цените са в български лева“ вместо правилното „…левове“.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here