На Коледа всички представители на политическия и държавен елит се обръщат към народите си. България не е имала премиер, който толкова много се перчи с научните си достижения и интелигентността си и толкова дълбока да е бездната между това му самомнение и истината. От този междугалактически учен лъха на 2 неща – на чесън и на байганьовщина. Всичките му вселенски претенции се изпаряват при сравнение – един и същ повод (Коледа) и приблизително еднаква позиция (лидер на държава). За сравнение ще дам Коледните послания на крал Чарлз III срещу тези на планетарния учен с много претенции. В речта на българския представител могат да бъдат открити 2 сюжетни линии: от една страна е изпълнена с лъжи, късогледство, тесногръдие, еснафщина, посредственост, а от друга – със самовлюбеност, самодоволство, самозабрава, самомнение, самочувствие, самовъзхищение и самонадеяност. Между другото, Богдан Филов, който също е от старозагорския край (роден е в гр. Стара Загора, същото се твърди и за Денков, но при него е по-скоро „старозагорско“), също е бил академик. Филов е бил министър-председател в 2 последователни български правителства (58-о и 59-о), бил е и регент на невръстния Цар Симеон II и с изключително признание в света (за научната му дейност от Уикипедия тук). Богдан Филов е основоположник на професионалната археология и изкуствознание в България, член-кореспондент на БАН от 1918 г., от 1929 г. вече е академик, а от 1937 г. почти до смъртта си е председател на БАН (след идването на власт на отечественофронтовското правителство е свален и съден, осъден на смърт от Народния съд, присъдата е изпълнена на 02.2.1945 г.). Този действително изключителен учен не е останал в българската историография като „академик“, макар да е бил и нещо повече – председател на БАН, отбелязан е само с име и фамилия (Богдан Филов). Причината е именно в тежестта му като учен, там гдето се наблюдава лековатост и подхвърквачество се курдисва званието „академик“, преследват се до смърт всички служители на Министерски съвет, които пропускат зловонната титла преди името Денково, и винаги, ама винаги се усеща лепкаво присъствие на безсъдържателната суета.
Въобще, струва ми се, индивиди с толкова разклатено психическо здраве не могат да заемат толкова високи постове, като министър-председателския например. Още като министър на образованието този мегаломан беше написал в биографията си «според класация на университета в Станфорд от 2021 г. академик Денков е сред първите 2% на най-влиятелните учени в света» (подробности тук). Паунът-министър е направил 2 колосални грешки: първо, по-малката – „в Станфорд“ няма в Природата, защото това е епоним (фамилия на благодетеля, сем. Станфорд) на университета, намиращ се в гр. Пало Алто, окръг Санта Клара, щата Калифорния, САЩ; второ, това е класация по цитати в индексирани научни издания, а не някаква класация по „влиятелност“, каквито претенции за ранжиране не биха могли да имат заедно всички университети по света. Университетът Станфорд е един от най-престижните университети в света и той да си позволи да оценява учените по степен на влияние е направо безумие. Кой е по-велик Леонардо да Винчи или Микеланджело, а защо не Рафаело? Отговор може да ни даде само някой с жестоки психически дефицити пред когото не стои никаква друга терапия осен шоковата. Менторът на пауна Денков – Кирил Петков даже добавяше, че тази класация е „за всички времена“, т.е. тя е за учени, които вече не са сред нас, както ще каже Н.В. Чарлз III малко по-надолу в текста. Галактическият учен Денков е преварил Исак Нютон, Алберт Айнщайн, Мария и Пиер Кюри, Д. И. Менделеев и много други. Кирил Петков е „просто Киро“, той няма как да знае нещо за тази „Станфордска класация“, тази мисъл му е нашепната от пуяка Денков, а целта му е била неличното съобщаване на народонаселението за световния великан Денков, което пък цели засилването на достоверността1. Колкото обаче да си повтарят за величието денково, той ще си остане един паун-мишок.
Коледно обръщение на крал Чарлс III
«Много от празниците на големите религии по света се празнуват със специална трапеза. Възможност за семейството и приятелите да се съберат няколко поколения; актът на споделяне на храна добавя празничност и заедност.
За някои вярата ще бъде на първо място в сърцата им. За други това ще бъде радостта от общуването и раздаването на подаръци. Това е и време, когато си спомняме за онези, които вече не са с нас, и мислим също за тези, чиято работа по грижа за другите продължава, дори в този специален ден.
Тази грижа и състрадание, които проявяваме към другите, е една от темите на коледното предание, особено моментът, в който Мария и Йосиф получиха подслон от непознати в техния час на нужда, докато чакаха Исус да се роди.
През изминалата година сърцето ми беше стоплено от безброй примери за изобретателните начини, по които хората се грижат един за друг – полагат допълнителни усилия, за да помогнат на хората около тях, просто защото знаят, че това е правилната постъпка: на работа и вкъщи; във и между общностите.
Съпругата ми и аз бяхме възхитени, когато стотици представители на тази безкористна армия от хора – доброволци, които служат на своите общности по толкова много начини и с такова отличие – успяха да се присъединят към нас в Уестминстърското абатство за коронацията по-рано тази година.
Те са основен гръбнак на нашето общество. Тяхното присъствие означаваше толкова много и за двама ни и подчертаваше значението на самата коронация: преди всичко призив към всички ни да служим един на друг; да обичаме и да се грижим за всички.
Службата е и в основата на коледната легенда – раждането на Исус, който дойде да служи на целия свят, показвайки ни със собствения си пример как да обичаме ближния като себе си.
През годината моето семейство стана свидетел как хора от всички възрасти подобриха условията в своите общности. Това е още по-важно във време на истински трудности за мнозина, когато трябва да надграждаме върху съществуващите начини да подкрепяме другите, които са по-малко щастливи от нас.
Защото от Божието провидение ние сме благословени с повече и сме длъжни да използваме това предимство разумно.
Въпреки това, служенето на другите е само един от начините за почитане на цялото творение, което в крайна сметка е проявление на Божественото. Това е вярване, споделяно от всички религии.
Да се грижим за това творение е отговорност на хора от всички религии и на тези без. Ние се грижим за Земята в името на децата на нашите деца.
През живота си съм толкова доволен да видя нарастващото съзнание за това как трябва да защитим Земята и нашия естествен свят като единствен дом, който всички споделяме.
Намирам голямо вдъхновение от начина, по който толкова много хора разпознават това – както и коледната история, която ни казва, че ангелите са донесли посланието на надеждата първо на пастирите. Това са били хора, които просто са живели сред други Божии създания. Близките до природата са били привилегировани онази вечер.
И във време на нарастващ злощастен конфликт по света, аз се моля да можем да направим всичко по силите си, за да се защитим взаимно. Думите на Исус изглеждат повече от всякога уместни: „постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас“.
Такива ценности са универсални, обединяват нашето семейство от Дома на авраамовите религии2 и други системи от вярвания в Британската общност и по широкия свят. Те ни напомнят да си представим себе си на мястото на нашите съседи и да се стремим към тяхното добро, както бихме искали нашето собствено.
Така че на този Коледен ден моето сърце и моята благодарност са към всички, които служат един на друг; всички, които се грижат за нашия общ дом; и всички, които виждат и търсят доброто на другите, не на последно място приятеля, когото все още не познаваме. По този начин показваме най-доброто от себе си.
Пожелавам ви Коледа на „мир на Земята и доброжелателство за всички3“, днес и завинаги4».
Коледно обръщение на Николай Денков
Коледно послание на междугалактическия учен Николай Денков, по някаква напълно нелепа случайност премиер на България (оригиналът тук), неизменно закичил „академик“ пред името си:
«Коледа е. Празник на обичта, на семейството и на радостта, която споделяме с близки и приятели.
На този светъл ден можем да направим и нещо повече – да бъдем заедно и да преодолеем различията си. Можем да бъдем хора със собствено мнение, но да обсъждаме какво ни обединява и да се грижим един за друг.
Добрата новина, с която изпращаме 2023-та, е, че гледаме все по-уверено напред. Последните допитвания до общественото мнение показват, че почти 60% от българите очакват по-добра нова година. Според Евробарометър оптимистите са над 3 пъти повече от песимистите. А това е доказателство, че хората са по-спокойни за бъдещето.
На Коледа, когато празнуваме раждането на доброто, нека се запитаме какво е най-важното за нас като нация. Коя е каузата, която ни обединява? Как да направим живота по-добър за всички българи и да пребъдем като нация.
Последните бюджети системно и значително повишават инвестициите в хората. Осигуряваме социална подкрепа за семействата с деца и ще продължим да създаваме условия за кариерното развитие на младите родители. България е на второ място по ръст на заплатите в Европейския съюз, като те ще продължат да се увеличават и догодина. Целта ни е доходите да изпреварят в пъти инфлацията. А тя да бъде ограничена. И вече успяхме да я свалим на нива, по-ниски от преди войната и преди енергийните кризи.
Но най-голямата промяна, по която работим, е да превърнем икономиката на евтината работна ръка в икономика на високата добавена стойност. Вече привличаме стратегически инвеститори, които ценят знанията и уменията на българите и искат да ги включат в технологиите на бъдещето. Защото най-добрата социална програма е хората да имат стабилна и добре платена работа.
Вече виждаме първите резултати от тези усилия. Все повече българи се връщат в родината. Раждаемостта се повишава. За първи път след началото на прехода семействата отново влизат в модела с две деца.
А децата на България трябва да растат и да развиват способностите си тук, в родината си. Във времена на предизвикателства всички ние се нуждаем от вяра в бъдещето и от смирение пред различията, за да изградим по-успешна държава. По-добри сме, когато сме заедно – и в грижите, и на празника.
Весела Коледа!»
Свръхкратък коментар
Кралската особа, че е кралска, се обръща към народа си с много топло, хуманно и човеколюбиво послание. Има нещо широко, космополитно в речта му – в нея участват всички религии (успява да ги включи, защото Коледата не е празник за всички; вплита и атеистите), в нея има окуражителни думи за тези, които имат повече и за тези, които имат по-малко (едните да помагат на другите, а „ощетените“ да знаят, че няма да бъдат оставени сами), в нея има много любов и грижа към общия ни дом – планетата Земя. В нея има и за воюващите през тази Коледа (отиващата си 2023 г. оставя 2 големи конфликта в света – войната в Украйна и в ивицата Газа), които кралят не пропуска в обръщението си, за разлика от нефелния ни премиер. Има и думи за тези, които са напуснали този свят, както и за тези, чиято професия не позволява да празнуват. Нещо такова у наший подхвърквач? Не, той само подхвърля слова за Началото, в което, разбира се, е точно той.
Празноглавците обичат гръмките титли, затуй Денков никога не пропуска да тури едно „академик“ пред името си, за да се опита да изтрие селянията си, но не може да се изтрие, туй що не изтрива се. Байганьовщината на министър-председателя Денков струи отвсякъде, дори на Коледа не може да устои на извиращото отвътре самохвалство и перчене, та го включва в речта си. И то до степен, че цялото му обръщение да се изчерпи с неговия взор от взирането му в собствения umbilicus5. Лъже за някакви „последни допитвания“, които сочели за „почти 60% българи, очакващи по-добра нова година“. Това е някаква абсолютна измислица на дълбоко увредени и неизличимо болни мозъци. След тази фантасмагория идва цитат от Евробарометър, а според неговите проучвания от м. ноември 2023 г. България е най-нещастната нация от Европейския съюз. Лъжата е дваж по-дяволска, защото заради управлението на сглобката надеждата у българина е намаляла. Класацията, на която се позовава Денков, е за 56% удовлетвореност от живота на българите (Денков го нарича „почти 60%“), но не казва нещо изключително важно – за предната година числото е било 57%6, т.е. благодарение на пуяка-мишок имаме 1% спад. И на Коледа сатаната взема връх в себичното джудже.
На 08.12.2023 г. телевизия Евронюз публикува материал под заглавие „Тазгодишният европейски индекс на щастието е публикуван. Къде се намира вашата страна?“ с автор Саския О‘Донахю (оригиналът тук). Българските папагали, които я следят масово започнаха да поднасят новините си по темата (трябва да се отбележи, че Евростат е публикувал изследването си месец по-рано тук, оттогава всъщност е новината. Закъснението на Евронюз магически се прехвърля върху некадърните български медии, които следят световните медии, но не и докладите на световните институти).
В обръщението си паунът-самохвалко включва хиперинфлационни самооценки за действията на правителството си. От неговите напудрени слова излиза, че той сал за 7 месеца е постигнал повече отколкото постигнала България е за 1300 год. Пуякът-хвалипръцко следва уроците на Хитлер – повтаря една лъжа хиляди пъти и очаква тя да стане истина. Дори така да се получи при слабите мозъци, то в чужбина Денков ще остане болезнено тщеславно джудже, не хипофизно, а интелектуално, и няма да се сдобие с онзи научен ореол за който лелее.
Резултатите от сравняването на двете речи са плачевни за българския премиер-пуяк. Речта на Чарлз III не е нищо особено, съвсем обикновена реч, по съвсем обикновен повод. Но без да заслужава суперлативи, речта на британския монарх е съвсем адекватна за повода и най-придирчивият не би могъл да отправи никакви забележки към нея. Докато надутият пуяк е произнесъл една абсолютно идиотска реч, плод на бездарието на пиарите му и, естествено, на неговото собствено бездарие. Това интелектуално джудже дори не може да проумее, че е невъзможно съставянето на класация на учените по „великост“, „влиятелност“ или „всесилност“, та очакването сам да открие колко посредствено е коледното му обръщение може да се свърже единствено със свръхнадценяване на този пигмей. Съвсем логично от житейска гледна точка – възможностите на всяко нищожество са нищожни.
Селският денков натюрел е произвел селско коледно обръщение, докато аристократичният натюрел на Чарлз III е произвел едно кралско коледно обръщение.
Така изглеждат политиците на Коледата в края на 2023 г.
Бележки
- Лъжата бе повторена от Кирил Петков и при представянето на самозванеца за премиер на България. „Просто Киро“ направи това в предаването „Лице в лице“ на бТВ, водещ: Цветанка Ризова, дата на излъчване: 02.5.2023 г., анонс: «Кирил Петков за проектокабинета „Денков“». Оригиналът тук, 6’15” от записа. Кирил Петков дори удвоява значението на пуяка – не в 2% от най-великите учени на всички времена, както твърди сам Денков, а в 1%. {б.ред.}
- Дом на авраамовите религии – междурелигиозен комплекс, намиращ се на о. Саaдият, Абу Даби, включващ църквата на Св. Франциск (християнство), джамията ал-Азхар (ислям) и синагогата Моисей Бен Маймон (юдаизъм) като 3 отделни сгради.
- На български език изречението “peace on Earth and goodwill to all” има официален църковен превод «и на земята мир, между човеците благоволение», Евангелие на Лука (II-14).
- Превод от английски език: авторът. Само във вътрешното заглавие е запазено е оригиналното изписване името на британския монарх „Чарлс“ вместо по-популярното на български език „Чарлз“{б.ред.}
- Използван е медицински термин, на общоупотребимия български език това е „пъп“.
- Изчисленията на Евростат са за 5.7/10 = 57%. В графиката, дадена по-долу също числото е 5.6/10 = 56%. За предходната година същите данни могат да бъдат открити тук. {б.ред.}