С дъх на чорапи

На връчването на мандата за съставяне на правителство на 07.5.2026 г. от президента Илияна Йотова на най-голямата парламентарна група, тази на „Прогресивна България“, бе отчетен някакъв рекорд от номинирания за премиер – чутовна скорост за създаване на правителство. Пошлостта на този факт бе заличена от нещо още по-долнопробно – състава на правителството – пълно с отрепки. Военният така наблегна на факта със скоростта, че това издаде в максимална степен малоумието на Румен Радев. Да си толкова прост, щото при постигнато такова нечувано парламентарно мнозинство, е неочаквано постижение да отчиташ някакви безсъдържателни физически величини и да не обърнеш внимание на най-важното – качеството на министрите. Но причината може да е друга – качество няма, затова да приветстваме скоростта. Нечуваното мнозинство обаче се постигна на фона на нечуваните обещания за разграждане на някакъв модел. Хората за пореден път повярваха в някакъв разрушител, който, по всичко изглежда, няма абсолютно никакви умствени и професионални възможности да го направи. Желание може и да има, нещо повече – желанието дори може и да е искрено, но липсата на умения е толкова непреодолима.

Човекът е посланието

Използвам перифраза на един от най-големите умове в Теория на масовата комуникация – Маршал МакЛуън, който формулира крилатата фраза „медията е посланието¹“. Смятам че излъчените от Румен Радев министри са посланието към българите. Такава сбирщина от некадърници, които не могат да разделят сеното на 2 магарета, не ще ни закарат до Обетованата земя. Нещо повече, една немалка част от тези министри са оцапани с корупция и слугуване на модела на задкулисието.
Имаше един виц в соцвремената: вървял си някакъв човек из центъра на София, бъркал в една торба и хвърлял позиви по улицата. Той забелязал, че друг човек на метри зад него с шлифер и каскет събира позивите и следи движението му. Затова героят ускорил крачка, продължавал да изсипва позиви, от време на време хвърлял поглед през рамо, за да види дистанцията между него и вероятния агент на Държавна сигурност, но, в крайна сметка, онзи бил по-пъргав и го застигнал:
— Другарю, какво ги хвърляте тези позиви по земята?
— Абе, я ме остави на мира!
— Не, бе другарю, аз съм на Ваша страна. Вървя след Вас и преглеждам позивите барем намеря на някой да пише нещо, но те всичките са бели листа – не пише нито ред!?
— Какво искате да пише, бе другарю?! Та то всичко е ясно!!
Няма нужда от повече коментари по отношение на министрите – всичко е ясно! Николай Найденов е дясната ръка на очилатото Шиши. Работил е в КОНПИ, докато Цацаров е бил председател – бил главсекретар до последния ден на ексглавпрокурора, който от страх подаде бъдеща оставка. Правителството на Просто Киро нищо нямаше да му направи, но очилатото Шиши така се изпоти, че се скри в кочината след като хвърли оставка. Та, в последния ден преди Цацаров да напусне КОНПИ смелият борец срещу модела на задкулисието Николай Найденов сключва споразумение за обезщетение от 6 месечни заплати², за да напусне. Идиотът няма как да продължи да работи с Антон Славчев (Тони Балкони), след като господарят му Сотир напусне и що да не излапа едни последни 6 брутни заплати от КПКОНПИ³? Разбира се, Николай Найденов работи и при бътлъра⁴ на задкулисието – Боян Магдалинчев – става главен секретар на ВСС⁵.
Николай Найденов е най-голямата дупка в 1-вото правителство на Румен Радев. Казвам „1-во“, защото очаквам да има най-малкото основен ремонт на министерския съвет с председател Румен Радев, но за по-вероятна смятам оставката.

Юристите и масоните са едни от най-тъпите екземпляри на планетата

Разликата между юристи и масони е в това, че последните са и едни от най-мерзките същества, докато при юристите не винаги е така – можеш да намериш и свестен, макар и много много рядко. Мнозина от българските висши политически кръгове са членове на масонски ложи. Най-известната от тях е „Слънце“, Ориент Пловдив, където е (бил) президент Гоце и неговият свинар Ивайло с гражданско име Георги Гергов, Цацаров, Румен Петков и кохортата около Румен Радев. Членуването в тайни общества свидетелства за едно особено състояние на духа, силно свързано с психиатрията. Разни лекари на обществото ни проглушиха ушите с мислите си за сектата на Ивайло Калушев във връзка със случая „Петрохан“, но същите тези удобно подминават едни наистина отвратителни секти като масоните. Между членовете на тези глупашки ложи, чийто лидер носи титлата „майстор на стол“, се създават изкуствени семейни връзки. И както родителят или братът прощава белите на своето дете или събрат, така и при братята-масони съществуват всички тези връзки на опрощаване и назначаване. Злите езици се опитаха да приравнят Радев на Орбан, но неговите хора, т.нар. „добри езици“, го приравниха на Петер Мадяр. След огромната си победа в Унгария, новият премиер номинира зет си (съпруг на сестра му) за министър на правосъдието. Зетят е един от 10-те основатели на ТИСА – партията-победител на Орбан, той е бил верен съратник на Мадяр през годините и главен отговорник на партията в областта на правото. Кого другиго да номинира Мадяр?! Да, но унгарското общество не прие тази номинация и зетят си тръгна. Някакъв си корумпиран Найденов по същия начин е назначен от Румен Радев, но връзката им на шурей-зет не е публична, тя е едно противно тайно масонско сношение. Затова не може Радев да е Мадяр – единият все пак прояви благоприличие, докато Овенния прояви арогантност.
Забелязали ли сте как от няколко месеца Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, обикаля всякакви студия и се предлага за президент? Толкова е смешен и жалък, че направо ми става мъчно за тежкото му остро неудържимо желание за власт. Суетата е непобедима! Хитро Вълчев води разговора дотам, че да му зададат услужливо въпроса „а Вие, мислите ли да се кандидатирате за президент?“, където той великодушно отговаря, че не той създал е президентската институция, но за него създадена била е тя. Ех, има и глупави репортерки, които не се сещат да го запитат за основополагащото му мнение по отношение на президентските избори, та се налага сам Вълчев да започне темата: „толкова е зле положението, че се замислям дали да не се кандидатирам за президент, за да го оправя“. Да, суетата наистина е непобедима!
Всяка професия оставя своя отпечатък върху професионалиста. Всеки знае колко ограничен е счетоводителят, та чак конете с капаци имат по-широк мироглед. Всеки знае колко цинични са лекарите, та те ежедневно се сблъскват със смърт, тежки болести и травми. В този ред се намират юристите – ограничени, измамни и тщеславни.
У нас юристите са на особена почит. Тъй като те са законотворци – сами чрез законови инструменти издигат своето положение в обществото, най-вече чрез запазване на редица длъжности за себе си. Например целият Конституционен съд е запазен за юристи. Тази институция е политически орган и на практика действа като горна камара на парламента. Много недалновидно е поставянето само на юристи в „Горната камара“, защото те са тесногръди, не особено интелигентни и с пределна склонност към слугуване. Друг пример – председателят на КЗК⁶ задължително трябва да е юрист. Откъде-накъде в конкуренцията ще се меси юрист? Измислили са даже цяла дисциплина – „конкурентно право“, а там юристите са повече от безпомощни.
Видяхте ли какво стана с минималната работна заплата (МРЗ), когато скудоумна юристка (Корнелия Нинова) предложи тя да бъде привързана към средната заплата за страната? Сега се получи порочен кръг и МРЗ расте безогледно и без никаква връзка нито със здравия разум, нито с действителността. Сега МРЗ се увеличава, за да отговори на растящата МРЗ. Никога не трябва да се допускат юристи в ръководството на икономически процеси. Друг техен прийом е пречупването на всеки процес или действие през призмата на правото. Това, естествено, е световна тенденция, но това не я прави по-малко малоумна. Колкото повече право има – толкова по-малко напредък. Фетишизирането на правото е силно вредно явление, защото се явява спирачка за развитието. Емпирично е доказано, че прогресът е там, където юристите отсъстват. Не така се оказва в Прогресивна България.
Какво прави някаква „йористка“ в здравеопазването? Тази доскоро обикаляше министерството и околния площад на високи токчета, с дълбоко деколте и се оглеждаше за някой мачо, който да я… Не може министър Катя Ивкова да оглавява най-хуманното министерство с диплома за юрист и постна като боб биография. Това обаче не е по умствените възможности на Румен Радев – той не знае нито къде се намира, нито къде иска да отиде. Тази ще е следващ грандиозен провал на руменрадевото правителство. Не е необходимо да им даваме някакъв шанс, да видим делата им, да им дадем 100 дни, защото когато си прост – то е завинаги. Отсега (и без да е извършила нито едно действие) е безпощадно ясно, че единственият път пред нея е забатачването на нещата.

Като чуя за култура се хващам за кобура

Безспорно един от най-смешните министри е този на културата. При него ме притеснява не само низката му култура, а и кроткото му минало на корупционер. В публичното пространство Евтим Милошев е известен като професионален продуцент, но всъщност единствено може да бъде професионален мръсник. Каква е връзката му с Овенния не е много ясно, но със сигурност е ясно, че Ефтим е подмазвач, натегач и негодник. Наистина това министерство преживя някаква гайка като Мариан Бачев и други много изпечени мошеници като Боил Банов, Вежди Рашидов, но не може Спасителят от ВВС⁷ да назначава някакви абсолютни нефелници за пореден път при обратните му обещания през избирателите. Това министерство винаги е било подценявано, но скандалът „Ало, Банов“ и аферата с десетките актьори, получаващи милиони без да изиграят нито една сцена от пиеса, показаха красно, че и оттам могат да се крадат обществени средства. Няма да е за чудо и тук, в културата, да не открием никаква култура, а масонски зависимости.
Такава взаимовръзка обаче безспорно съществува между Георги Пеев (министър на транспорта) и ложата на Румен Радев. Откакто ГЕРБ изгуби всички лостове в държавата, а Бойко Борисов не е премиер, РВД⁸ се превърна в хранилка на антуража на много властници. Там е съпругът на фамозната Владимира Янева (Илия Манолев), известна със сказките „Двете каки“, съпругът на прочутата със своята известност Цецка Цачева (арх. Румен Данговски), съпругата на придворния лакей Михаил Константинов (Светослава Петрова-Константинова), дъщерята на трубадура на ГЕРБ – Веселин Маринов (Йоанна Маринова), съпругата на един смешник от ГЕРБ доскоро зам.-председател на Сметната палата – Тошко Тодоров, в чиято глава се смесват „въвод“ и „увод“ (Веселина Карамилева-Тодорова), някакви роднини на Миро Мършата (Катерина Найденова) и много други. Разбира се, те не са през цялото време били там, а няколко са назначени преди идването на Пеев, когато РВД също е било хранилка за изгубени властимащи души, но тази държавна служба остава тихо място за роднини на провалени управници.
Явно онази история за влюбения генерал, който назначава любовницата си за пиар на ВВС, е силно издайническа за натюрела на тоз военен и неговото отношение към обществените средства. В номинирането на министри виждаме същото селяндурско поведение. Широкоскроеният човек можеше да остави от служебното правителство Емил Дечев и Сергей Игнатов, които се справяха отлично със задачите си, а запазването на поста на Иван Христанов беше абсолютно задължително. И за 3-те споменати министерски кресла при Румен Радев са турени мижитурки.

С дъх на мръсни зелени чорапи

Заглавието на коментара е заимствано от романа на Никълъс Спаркс „Скъпи Джон“, по който Ласе Халстрьом направи едноименен филм. В главната роля са Чанинг Тейтъм и Аманда Сейфрид. Разказът в романа е от 1-во лице (единствено число), Джон Тайри споделя за алиенацията, военната служба и едно прекрасно момиче. Срещата му със Савана Къртис е чиста случайност – на кея на родния му град, но запознанството се осъществява благодарение на малодушието на „розовата фланелка Lacoste”, който е супер недодялан нехранимайко, бутнал неволно плетената чанта на Савана в океана. Разбира се, Розовия не скача да я вземе обратно, защото се опасява от дебнещите наблизо акули, това прави Джон. При първата целувка Джон си спомня «под нас чувах как вълните се разбиват във вълнолома. Ято чайки прелетя в небето над нас и аз се наклоних да я целуна, като устните ми едва докосваха нейните. Дъхът й ухаеше на канела и мента и отново си помислих за завръщане у дома⁹». На български език романът, а и филмът, е преведен „С дъх на канела“. Произходът на канелата е от остров Цейлон (вече повече от 50 год. известна като Шри Ланка), но използвана още в Древен Египет. Тя се свързва с приятни спомени, сила, удоволствие, екзотика. Обикновено дъхът на канелата има омайващ ефект.
В противовес, дъхът на мръсните зелени чорапи е отвратителен, измамен и толкова свързан с традиционната тъпота на българските военни. Чичо Гумен може да ни разкаже една приказка само за военната служба, тъпотата и масонството. Непълноценен военен с непълноценна кохорта, къде може да заведе България?

1. У нас по-често се превежда „медията е съобщението“. Това не е просто ‚крилата фраза‘, а цяла теория.
2. При прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение – чл.107а от Закона за държавния служител.
3. КОНПИ – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. КПКОНПИ – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. КПК – Комисия за противодействие на корупцията.
4. Най-високият пост при слугите в едно домакинство в дома на благородниците в Англия (произходът на думата и функцията са френски).
5. ВСС – Висш съдебен съвет.
6. КЗК – Комисия за защита на конкуренцията.
7. ВВС – Военновъздушни сили.
8. Ръководство „Въздушно движение“.
9. Превод от английски език: авторът.