Релацията между корупцията и цените

В някои области на икономиката пазарът е създал почти съвършена конкуренция, а намесата на държавата внася уродливи изкривявания

53167

В предишен анализ от 05.3.2023 г., озаглавен „Най-голямото икономическо зло“ (тук), разгледах някои от проблемите с цените за краен потребител. Властта не се умори да търси „врага“ и най-лесният начин беше да „намери“ търговците. На хиляди километри съм от мисълта да ги защитавам, но все пак те са повече продукт на пазара, а властта е повече продукт на корупцията. Така управляващите (в случая „служебни“, но те не се различават много от другите) не искат да открият проблемите в собственото си поле, а го търсят другаде. Обикновено за посткомунистическите страни с преобладаващо неграмотно население това са „честните частници“. Идеите на правителството за въвеждане на таван на цените са скудоумни и това не е защото нямат никакъв правен механизъм, с който да го наложат (земеделският министър Гечев, който е с интелигентността на министър на Хунтата, подготвял законопроекти, за да си даде правомощия), а защото са икономически неиздържани. Административните тавани на цените винаги водят до дефицити, защото стопанските субекти се насочват към производството на „стоки без тавани“ или износ; в краен случай преустановяват производството си, ако то е нерентабилно. Това емпирично доказано икономическо правило важи само когато таваните са върху част от стоките и няма забрана за износ, т.е. точно онези условия, които възнамерява да осигури „загриженото“ правителство. Все още има живи свидетели на комунизма, които няма как да не си спомнят чудовищния дефицит на стоки, за чието преодоляване е бил взет рекорден държавен дълг в размер над $10 млрд. Тези просто са синовете или внуците на онези комунистически кратуни, управлявали най-некадърно държавата ни в целия соцлагер. Вероятно повече са тези, които си спомнят 1-вата и най-важна стъпка при преминаването от планова към пазарна икономика – либерализация на цените, известна от Полша и с името „шокова терапия“. Свободно определяните от пазара цени са едно от най-важните условия за пазарна икономика. Тя не е самоцел, а антиподът на плановата икономика с черния си пазар, дефицитите, безумно ниското качество и т.н. Пазарната икономика е онази, която решава кои стопански субекти стават по-богати, кои по-бедни, това не е решение на някой прост партиец, окачил портрета на др. Тодор Живков зад гърба си. Поведението на служебното правителство ни тласка обратно към онези мрачни времена на управлението на шаяците.
Второто много важно емпирично доказано правило при поставяне на тавани на цените е ограничеността на действието във времето на подобни лимити, защото след изтичането на срока – регулираните цени изхвръкват толкова високо, колкото никога не биха стигнали, ако не са били регулирани. Практиката ни сочи също една много важна ценова особеност – достигането на големи величини обикновено е трайно, т.е. цените имат свойството много по-лесно да нарастват отколкото да намаляват или веднъж достигнали високи нива, много рядко слизат. Това особено силно важи за неконкурентни пазари като българския. Най-големият враг на конкуренцията обикновено е държавата. Ще дам няколко примера в тази посока.
Пазарът на горива в България беше олигополен – имаше няколко големи играча все чуждестранни вериги и безкрайно много малки бензиностанции, които се възползваха от местоположението си, за да извършват бизнеса си. Макар това да не е съвършена конкуренция, все пак такава имаше, докато… не се намеси държавата. Под знамето на контролирането на акцизите и ДДС-то върху горивата, правителството на Хунтата задължи търговците да използват акцизни и данъчни складове. Нормативните изисквания към тези складове бяха сериозни и там се получи монопол. Подчертавам: държавата превърна един олигополен в монополен пазар. Разбира се, монополистът в акцизните и данъчните складове е близък приятел1 на тогавашния премиер Бойко Борисов. Ужким държавата е загрижена за публичните финанси, но действията й направиха милиардери близки кръгове до властта. Колосалните инвестиции в складове за горива на сем. Златеви не са случайни, то априори е знаело за възвръщаемостта им. В пазарната икономика възвръщаемостта никога не е сигурна, такава е само в банановите републики – при корумпираните правителства и премиери. Споменаването на нощните шкафчета, които са запълвани точно със застраховката „възвръщаемост“, е задължително за всяка картина, изобразяваща регулации. Интелигентен народ, като българския, не се отказва от регулациите на държавата и постоянно реве де що види медия с идиотски реплики: „време е държавата да си влезе в ролята“, „нашата държава е разграден двор“, „трябва повече държавен контрол“ и т.н. А загриженото българско правителство веднага отговаря на народните тревоги с някоя нова регулация, която обогатява единици за сметка на широките народни маси. Същевременно се пренебрегват области, които крещят за регулация, но българинът поради необразованост не вижда.
Такава една област са банковите услуги. Не знам за коя година вече печалбите на банките растат, като основен фактор за това са събираните от тях такси. Парадоксът при българските банки е в структурата на печалбата: доскоро около 70%, а сега вече и над 70%, се формира от банкови такси. Това е като да си журналист, но годишният ти доход като таксиметров шофьор да е многократно по-голям от тази дейност, това означава, че не си никакъв журналист, а си шофьор. По същия начин българските банки печелят основно от несъщинска банкова дейност, но на това „загрижената държава“ не обръща никакво внимание, въпреки че с лекота може с правна норма да регламентира структурата на печалбата на банките. Не го прави, защото: 1-во, банките са достатъчно хитри и мощни, а и не им е чуждо корупционерството (в българския смисъл на ‚лобизъм‘); 2-ро, интелигентният български народ рони сълзи и сополи за „насъщния“ и др. дреболии, затова и ще си остане беден завинаги, т.е. няма натиск отдолу върху държавното управление.
Друг свободно развиващ се отрасъл е този на т.нар. card processor-и, които обслужват ПОС терминалите на търговците. Отново не се обръща внимание на този разход на хипермаркетите, които трябва да приемат безналични плащания, но никой не калкулира това посред невероятните писъци на крайния потребител, който горко се възмущава от „надценките на търговците“. Със същите слова и със същото възмущение говорят няколко български служебни министри и зоват към мощна атака срещу „врага“ – търговците. С други думи: легиони инспектори нахлуват в търговски вериги в опит за намаляване цените на дребно, но никой не обръща внимание на паразитиращите върху икономиката банки, където проблемът би се решил с лекота и без шум. Казвам „паразитиращи“ не заради любовта си към ‚комунистическия езиков апарат‘, а защото, както споменах по-горе, печалбите в този сектор се формират от такси, а не от същинска банкова дейност, каквато например е кредитирането.
Много по-ефектно е показването на армия инспектори, нахлуващи в търговски обекти, на телевизионния зрител в сравнение с много по-ефективното ограничаване на печалбите на структури-кърлежи със законови промени. Дали е глупост, дали е пропаганда на властващите – няма значение, проблемът си остава. Хем ефектно, хем ефективно, според мен, ще е уволняването на армиите държавни служители, вместо тормозеното на търговци, но това си е въпрос на политика и оценявам избора на военните ни ръководители – президента Румен Радев и премиера Гълъб Донев.

Проблемът с цените на лекарствата

Един много стар проблем, предизвикващ телевизионни вайкания и тръшкания, но всъщност създаден от група чиновници, които живеят от него. Бивши шефове на ИАЛ2, министри, депутати, видни партийци и техните най-близки роднини са си създали компанийки, обслужващи фармацевтичните гиганти. За да имат нужда от обслужване обаче са създадени съвсем безумни регулации. Българският законодател е създал такива регулации за лекарствените продукти в хуманната медицина, че фармацевтичните компании са принудени да плащат абонаментна такса на една такава чудесна фирмичка, която накрая се калкулира в цената. Ето един примерен списък на безумията, които са задължени да правят фармацевтичните компании:

  1. лекарственият продукт да е в опаковка на български език. Това налага превод, адаптиране на дизайна и отпечатване на българска опаковка. Понякога последните 2 операции се правят навън (в страната на производителя на лекарството), но в превода и крайното одобрение на визията не може да бъде избегната българската връзка
  2. лекарственият продукт да съдържа листовка за пациента на български език. Аналогично на точка № 1 – превод, предпечат и печат на листовката
  3. български телефонен номер на потребителя. В работно време потребителят, независимо дали това е крайният клиент (пациент), фармацевтът (аптекарят) или терапевтът (лекарят), трябва да може да се обади или да пише на адреса за контакти, за да получи информация за лекарствения продукт. Такива обаждания са най-много 1-2 на 100 год., но производителят на лекарства е длъжен да посочи комуникационни контакти на български език в работно време. Естествено, той избира плащане на абонамент на чудесна фирмичка на ексвластник, която му го осигурява
  4. да се съобразяват с десетки административни процедури пред ИАЛ. Свързани с регистрация, пререгистрация, удължаване и прекратяване на разрешително за употреба в България. Включително тук попадат и процедури по одобрение на рекламни материали и форми. Няма как чуждестранна компания да извършва всички тези услуги без да притежава клон, много често по-евтино излиза наемането на чудесен български посредник, запознат с всички „тънкости на занаята“.

Подчертавам, че горните разходи са постоянни, т.е. няма значение дали производителят на лекарства ще продаде 1 опаковка или 1 млн.
Българският потребител могъщо реве срещу фармацевтичните гиганти без секунда да се замисли, че обгрижването му струва пари на производителите (и търговците) и няма как разходите да не му се начислят. Интернет е напълно достатъчен за информация за крайния потребител и могат да се спестят колосалните разходи по опаковане и влагане на листовки за пациента в кутията на лекарствения продукт. Драстичен пример за това са OTC3 лекарствата (например: аспирин) – кой чете листовката му? Могат да се измислят множество регулативни облекчения, които ще намалят административната тежест върху производителите и търговците, което неминуемо ще рефлектира върху цените за крайния потребител (пациент). Не се прави, защото това ще унищожи една ниша на паразитиращи върху административните регулации фирми до една свързани с ексвластимащи.

За връзката между корупцията и цените на дребно

В предния материал започнах с един пример за разлика в цените между Франция и България. Тук ще изредя всички корумпирани български регулаторни органи, с които имат работа всички хипермаркети:

  1. митнически инспектори (от Агенция „Митници“), известни и като „митничари“
  2. транспортни инспектори (от Министерство на транспорта), известни и като „ДАИ-аджии“, които контролират автомобилния транспорт
  3. приходни инспектори (от Национална агенция за приходите), известни и като „данъчни“, които следят дали всеки търговец издава касова бележка. При тях системата им осигурява държавни пари, за да се правят на „тайни клиенти“ и по този начин на проверяват акуратността на „врага“ – търговците. Така хем с обществени средства си пазаруват, хем прибират подкупи
  4. здравни инспектори (към Районните здравни инспекции, регионални структури на Министерство на здравеопазването), известни като „ХЕИ-то“
  5. хранителни инспектори (от Българската агенция по безопасност на храните), известни и като „ветеринари“
  6. служители на Комисията за защита на потребителите (КЗП), които следят за нелоялна търговска практика
  7. служители на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), които следят за нелоялна конкуренция
  8. общински инспектори (за София това са служителите на Столичния инспекторат).

Всички тези инспектори са корумпирани и рекетират бизнеса. По-често той (бизнесът) избира да плаща подкупи вместо да поддържа безупречни условия и да води съдебни битки срещу съставените от корумпирани чиновници актове за установени административни нарушения (АУАН). В България не може да бъде открита границата между полезността на една регулация, приложимостта, уместността и условията за корупция, които тя създава. Така въпреки многохилядната държавна администрация магазините ни са най-мръсните и най-скъпите в Европа, в комплект с това вървят развалените храни и вероятността за попадане в някой търговски капан (разминаване между обявената на етикета цена и отпечатаната на касовата бележка, грешки в количеството и т.н.). В нормалните държави правилата създават удобства на потребителите, а у нас създават основания на чиновниците за искане на рушвет. Промяната на тези условия са задължение на властта.
Даването на подкупи от магазините на всякакви чиновници се плаща от крайния потребител, защото той плаща цената на стоките, в която, естествено, е калкулирана мотивацията на инспекторите. Вместо да се занимава с това, правителството е погнало търговците. Не че последните са ангели, но икономически по-правилно, а и по-морално, е да се изчисти собствения двор, преди с лакомо око да се вглеждат в чуждия.
Правителството се възползва от алчността на недобросъвестни производители, които да нагнетяват напрежение. Те с радост се показват по телевизията и започват да разправят врели-некипели как 1 kg домати го продавали на 1 лв. на „прекупвачите“, а го виждали по магазините на 5-6 лв. Това е една „зрителна измама“ – няма производител, който да продава на килограм, той продава тонове и е абсолютно некоректно преизчисляването на цената на kg за продадени тонове домати.
В заключение трябва да се каже, че размерът има значение. Размерът на пазара е от значение, размерът на сделката е от значение. Когато в бедна България продаваш 1000 опаковки годишно от даден продукт съвсем икономически логично е цената тук да е по-висока от страна, където продаваш стотици хиляди или милиони опаковки.

Бележки

  1. Да не се тълкува буквално. Например: може да е бащата от карето за белот на Вожда.
  2. Изпълнителна агенция по лекарствата
  3. От английското “over the counter”, лекарства без лекарско предписание.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here