Ex nihilo nihil fit

Магията на промените в Конституцията изглежда зле и потвърждава латинската сентенция „от нищото може да дойде единствено нищо“

61573

Законопроектът за промени в Конституцията е вече факт. Към народа се обърна неговият Създател – Пеефски. Всички останали бездарници се скриха зад внушителната му осанка. Предложените промени са абсолютно недъгави. Волунтаризмът при некадърниците винаги се е изразявал във вярването, че бездарникът може и да създаде шедьовър. Реалността обаче е съвсем различна – бездарникът може да твори единствено бездарие. Точно така се получи със законопроекта за конституционни промени. Елейни слова се лееха по отношение на компетентността и епичната хилядолетна борба на десницата за съдебна реформа, произнасяха се заклинания как сега вече прегърнати с мафията ще творят чудо след чудо, а накрая се получи нежизнеспособно недоносче. Опитите за създаване на магия могат да минат само пред слабите мозъци: ей сегичка ще извадим от цилиндъра едно чудесно красиво розово зайче, пък оттам излезе слузест, мръсен и отвратителен европейски пор1. Законопроектът за конституционна ревизия е вътрешно и външно противоречив, който в една недобре балансирана политическа система внася допълнителен дисбаланс, водещ до тотален дисонанс.
Предлаганите промени са следните:

  1. декларативни от типа „слънцето и въздухът са необходими на всяко живо същество“: в досегашния чл.23 «Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство» се добавя следното изречение в началото „Образованието, науката, културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети“
  2. променя се срокът на работа на Народното събрание – обезсмисля се 4-год. мандат, който може да нарасне безконтролно: премахват се думите „или след изтичане“ в чл.64 (2), а ал.3, определяща датата за провеждане на избори за Народно събрание от „до 2 мес. след прекратяване пълномощията на Народното събрание“ се променя на между 1 и 2 мес. от изтичането мандата на действащото, а пълномощията му се прекратяват с конституирането на новото
  3. разрешава се на хора с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители, което променя и много други изисквания за избор / назначаване, който реферират към същите изисквания [чл.65 (1)]. Тук мръснишки е използвана друга юридическа техника: по-горе (среща се и по-долу в проекта) беше използвана стандартната техника при премахване на думи с формулировката „еди кои си думи се заличават“, но тук е използвана „еди коя си разпоредба се изменя така“, преписва се същата разпоредба като единствено отпадат думите «който няма друго гражданство». Целта на подобна юридическа техника е прикриването с помощта на затрудняване на читателя относно същността на промяната. За членове на Министерски съвет е направена аналогична промяна (заличават „само“ в чл.110)
  4. поредната промяна в глава III (Народно събрание) отново е във вече трикратно променяната т.16 на чл.84 относно ВСС2
  5. в правомощията на Народното събрание се правят и изменения относно избора на независимите регулаторни органи, които по същество са добри, но са ялови (неведнъж е демонстрирано нежеланието на депутатите да се съобразяват с общественото мнение или пък със сроковете за избор; новите разпоредби ще ги затруднят, но няма да променят и на йота порочната досегашна практика. Това е поредният МакГъфин)
  6. може би едни от най-големите недомислици са в обявения за враг на прегърналите се в парламента мафия и борците срещу нея – в глава IV (Президент на републиката). Много сериозно се затруднява създаването на служебно правителство. Президентът трябва да избира измежду 3 варианта за служебен премиер: председателите на Народното събрание, Конституционния съд или Българска народна банка. Служебният премиер предлага на Президента състав на Министерски съвет. Нелогичното овластяване на някоя мижитурка е най-порочното в предложеното решение. Нито една от възможните кандидатури за служебен премиер не е избрана от народа. Донякъде това може да е председателят на НС3, но сега у нас действа пропорционална избирателна система и никой не гласува за съответния човек, а за политическа партия, докато Президентът е директно и лично избран от народа. Нека си спомним и за откровените недоразумения като Цецка Цачева, Цвета Караянчева и др., които са били начело на НС. Този спомен предизвиква тръпки на ужас у всеки нормален човек
  7. оттук започват промените в глава VI (Съдебна власт). Уточнява се структурата на прокуратурата, която е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. С това на практика се премахва „Върховната административна прокуратура“. Главният прокурор става административен ръководител на върховната прокуратура (по същество това ще е само „Върховна касационна прокуратура“). Промените са в 2-те алинеи на чл.126 и са напълно позитивни
  8. променят се правомощията на прокуратурата като премахват възможността прокуратурата да предприема действия по отмяна на незаконосъобразни актове, както и универсалната възможност да участват по граждански и административни дела. Това се заменя с „в случаите, определени със закон, участва в граждански и административни дела за защита правата и законните интереси на малолетни и непълнолетни лица и за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила“ (това са промените в чл.127)
  9. изменят чл.129 (функции на ВСС) така че да се отнася само до съда (изключват се прокурорите и следователите). Намаляват мандатите на председателите на ВАС и ВКС от 7 на 5 год., но им позволяват още един мандат. Председателите на съдилищата също имат право на 2 мандата от по 5 год. Премахването на т.нар. „пленум на ВСС“ рискува да създаде много проблеми, защото в Закона за съдебната власт той имаше специфични правомощия, касаещи едновременно съд и прокуратура като например: относно Националния институт на правосъдието; избираше националния представител в Евроюст (неговият заместник и помощник); след съгласуване с министъра на правосъдието (респ. министъра на отбраната) определяше броя, съдебните райони и седалищата на съответните съдилища и прокуратури и др.
  10. численият състав на ВСС се определя на 15 души: председателите на ВКС и ВАС (по право) + 8 членове, избирани от съдиите + 5 членове, избирани с квалифицирано мнозинство от 2/3 от НС. Квотата на НС не може да е от действащи съдии, прокурори или следователи към момента на избора. Това е глупава формулировка, защото това позволява лесното й преодоляване с подаване на оставка след постигането на политически консенсус, а другият проблем е численият състав на „обществената квота“ – 1/3, т.е. той е само за красота, а капсулираните съдии ще могат да се вземат решенията сами. Мандатът на ВСС се намалява на 4-год. (чл.130)
  11. правомощията на настоящия пленум на ВСС преминават в новия ВСС, който се отнася само до съдиите и съдилищата. Председател на ВСС става председателя на ВКС, а в негово отсъствие – председателя на ВАС. Отнема се председателстването от министъра на правосъдието, който председателстваше сега премахнатия пленум (чл.130а)
  12. създава се Прокурорски съвет, който поема функциите на досегашната прокурорска колегия на ВСС, като аналогично на новия ВСС има правомощията по отношение на прокурорите, следователите и съответно прокуратурите и следствените служби (чл.130б и 130в). Прокурорският съвет ще е 10-членен: главният прокурор (по право) + 2ма прокурори, избирани от прокурорите + 1 следовател, избиран от следователите + 6ма, избирани от НС с 2/3 мнозинство (тук политическата квота е способна сама да взема решения)
  13. изрично се изброяват с правомощията и функциите на министъра на правосъдието в главата за съдебната власт. Тук има няколко особености: {1} той предлага бюджета на съдебната власт и поема управлението на имотите й в съгласие с ВСС и Прокурорския съвет – логично и правилно решение; {2} може да предлага кандидат за главен прокурор; {3} прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване на прокурори и следователи; {4} може да прави предложения за освобождаване на съдии (нов чл.131, който е на мястото на отменения чл.131 от оригиналната Конституция, третиращ тайното гласуване във ВСС)
  14. правят се промени и в Инспектората на ВСС, който става „Инспекторат на съдебната власт“, намаляват се мандатите и се дава възможност за 2-ри мандат (чл.132а)
  15. в глава VIII (Конституционен съд) се правят 4 промени: {1} квотата на НС в КС ще се избира с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите (чл.147); {2} главният прокурор се заличава като субект с универсална правоспособност да сезира КС, а му се дава правоспособността на Омбудсмана и Висшия адвокатски съвет (чл.150 (1) и новосъздадена (5) за възможността на главпрокурора да сезира КС); {3} освен на ВКС и ВАС се дава възможност и на всеки съд да сезира КС (нова (6) на чл.150); {4} дава се възможност за индивидуална конституционна жалба, както на физическите, така и на юридическите лица (нова (7) на чл.150)
  16. променя се заглавието на глава X (герб, печат, знаме, химн, столица) като се добавя и „национален празник“. За целта се създава нов чл.170 със следното съдържание: „(1) Националният празник на Република България е 24 май – Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата. (2) Другите официални празници се уреждат със закон“.

От нищото произлиза само нищо

Големите хвалби за експертност, професионализъм и знание в конституционните промени, изхождащи предимно от Христо Иванов & Ко, получиха своя трагикомичен резултат. Неслучайно тези промени бяха така упорито десетилетно укривани от всички, те са били съвсем наясно със способностите си, че няма как да родят нещо велико, защото са аналфабети. Генетиката ни учи, че при дефектни родители, плодът също е дефектен. Точно така се получава със съдебната реформа на „сглобката“ между ГЕРБ и ППДБ, оглавявана от ДПС. Общите оправдания, че „политиката е изкуството на възможното“ и „че е необходимо сформирането на конституционно мнозинство“, са валидни, но издават нечистоплътна природа – на гражданското общество не се представя нищо преди избори, за да може то да ги утвърди, а му се сервират „възможните промени“, както в случая, направени от мафията, и се придружават от заклинания за единственост. Като свидетелство за абсолютната неграмотност на 166-те депутати, подписали предложенията за ревизия на Конституцията, следва да се подчертае извънредно дебело тяхната езикова неграмотност, личаща от мотивите им: обезпредложване на речта, непознаване на формирането на множественото число при съществителните имена от мъжки род, което е в програмата за IV клас, част от началния етап на основното образование. Изглежда че кака Лена е барнала 2-3 члена от този законопроект, както пее Слави Трифонов & Ку-ку бенд.
Огромните проблеми на предложената „съдебна реформа“ са:

  • техническата възможност за повторно избиране на административен ръководител. Точно това обстоятелство позволява създаването на зависимости. Избраният веднъж на управленска длъжност, който знае за невъзможността за повторно заемане на длъжността, е свободен, а тоз, що очаква втори мандат е слуга на тези, които го избират
  • индивидуалната конституционна жалба по принцип е огромна крачка напред, но авторите на законопроекта са я опорочили с препратка към закон и правилник на КС, от една страна, и са ограничили приложното й поле – единствено до искане за обявяване противоконституционност на закон, от друга. Във „Философията на правото“ и „Общата теория на правото“ са известни 2 вида индивидуални конституционни жалби: {1} пълна – когато всеки гражданин може да подаде жалба за противоконституционност без съответната норма или решение да го засяга лично, както е в Германия и Австрия4; {2} ограничена – когато е необходимо наличието на правен интерес на жалбоподателя, т.е. трябва да е лично засегнат, така е в САЩ, наскоро (от 01.1.2019 г.) Литва въведе индивидуалната конституционна жалба; в Полша това е така с 1-вата посткомунистическа конституция от 1997 г. Невежеството на Пеефски & Христо Иванов & Ко е довело точно до това – нефелна разпоредба. Естествено е препращането към процедура и евентуална селекция за допустимост, но конституционно трябва да се закрепи видът на жалбата – обща или ограничена. Автор на подобни текстове беше един клоун, който изработи абсолютно нефелна конституция за 1 нощ, и беше известен с прякора Барни Ръбъла, днешните промени преписват същото по отношение на индивидуалната конституционна жалба от този изтъкнат конституционалист. Текущата обстановка е силно благоприятна, за да се изясни малоумието на ограничаването на приложното поле на индивидуалната конституционна жалба. КС обяви за противоконституционно решението за уволнение на председателя на Сметната палата Цветан Цветков. Това стана благодарение на депутатите, които го сезираха, но Цветков не можеше сам да го стори. Еее, с новите промени – пак няма да може, а ще разчита на някой друг с право на сезиране. Тоест, в ситуация, в която вероломно са засегнати правата на едно лице, то пак няма да може да се защити пред КС (това се отнася за решенията на НС и указите на Президента, изключени от обхвата на АПК5). С няколко думи относно индивидуалната конституционна жалба: тя ще има тясно приложение (само относно закони) и вероятно като абсолютна процесуална предпоставка ще е необходимо доказването на правен интерес, което принципно не е недостатък, но е огромен недостатък за България. Например: на Цветан Василев, като собственик на КТБ6, му беше отречен правния интерес за обжалване на решението за отнемането на лиценза на банката. Тоест, в българската съдебна практика не е никакъв прецедент използването на абсолютните процесуални предпоставки за порочно правосъдие. Като следващ недостатък на разпоредбата следва да се посочи, че се отнася само до български физически и юридически лица, което не е правилно. Например: Полската конституция казва „всички физически и юридически лица…“, което е чудесно средство за защита на чуждите граждани и корпорации, а това неминуемо води до привличането на чуждестранни инвестиции
  • така и не се реши огромният проблем с тоталната липса на представителност в съдебната власт, напротив затвърждава се самозатварянето на корумпирана система. Не се създаде връзка между гражданското общество и съдебната система, каквато можеше да бъде създадена с избора на членовете на ВСС или Прокурорския съвет. Наистина става дума за обикновено НС, но точно тук можеше да се отвори и проветри прогнилата система. Впиването на мафията в прокуратурата беше ответната реакция на впиването на десните в съда. Първо Иван Костов започна инсталацията на пълни идиоти за председатели на различните съдилища (вкл. върховния) и на наши хора за главни прокурори. С идването на Мадридския мошеник и Тройната коалиция, ДПС много бързо се ориентира към завладяването на прокуратурата и форсира процеса, а появата на Бойко Борисов само го засили и улесни. Популярната едно време реплика на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан „българската съдебна система е пълна с гнили ябълки“ изгуби своята актуалност, защото се отнасяше до действия на съда, не на прокуратурата. В наши дни „лошите“ са само прокурори, съдиите са целите в бяло. Събитие от тези дни – изверг малтретирал приятелката си с помощни средства (макетно ножче и др.), довело до направата на 4007 шева от хирурзите в опит да спасят момичето. Е, съдът пусна изверга на свобода (там прокуратурата е изцяло на страната на обществото). Ситуацията с френския дипломат се отнасяше до рейдърство отново с помощта на съда и САМО на съда (прокурор въобще не участва в разглеждането на делото, то е търговско). Накратко: представя се фалшив договор за реклама, по която богатата френска фирма се явява длъжник, иска се от съда да наложи обезпечителни мерки – назначаване на синдик, съдия Румяна Ченалова има любим синдик и го назначава, синдикът си има любима охранителна фирма и сключва договор за охрана с нея за милиони, за няколко месеца милионите на френската фирма са вече на друг адрес – охранителната фирма на Митко Каратиста, министърът на правосъдието по това време се казваше Христо Иванов. Кьорав прокурор не беше се появявал в това дело, само съдии. Но днес ситуацията се представя за различна, съдийското самоуправление е фетиш, който се налага на мирното гражданство. Празните приказки за колко безкрайно важно е съдиите да се самоуправляват и да са самостоятелни всъщност може да се сведе до твърдението, че трябва да се оставят всички корумпирани съдии на мира, за да може чрез тях да се облажат приятелите им, осигуряващи политическия им чадър. Не може затворена и суперразвалена система да си остане затворена и суперразвалена. Първата стъпка е отварянето й, а не допълнителното залостване, а втората – мощно „проветряване“. Отварянето на системата става чрез вкарване в управлението на съдебната система на членове на гражданското общество, а не членове на съдийската или прокурорската мафия. De lege ferenda8 най-добрата възможност е премахването на всякакъв ВСС, а кадруването в съдебната система трябва да става от легитимните представители на гражданското общество. Например: федералните съдии в САЩ се предлагат от президента, одобряват се постоянната сенатска комисия по правните въпроси (Judiciary committee), одобряват се от пленарната зала на Сената и се връщат на президента, който ги назначава. На щатско ниво е в зависимост от щата, но там участват щатските легислатури и губернатора, дори административните ръководители на много места се избират директно от гражданите. Министерство на правосъдието (на федерално или щатско ниво) има пряко участие в кариерното развитие. По този начин в САЩ се осигурява контрола на гражданите върху 3-тата власт, у нас тя е безконтролна и се предлага да стане още по-безконтролна. Тотемизмът, налаган от „десните“, в съдебната система е непродуктивен и цели запазването на корупцията в една сериозно корумпирана система с цел извличането на лични дивиденти от десните лидери
  • практиката ни показа, че проблемите с кадровия състав на КС също са необятни. Там има архинекомпетентни подлизурковци, известни единствено с играта си на въртиопашки пред властта, за да бъдат назначени. Тази практика се запазва. И откъде накъде една затворена система от съдии във ВКС и ВАС ще има квота, а хлебарките и краварките няма да имат? Една от най-корумпираните системи в България е съдебната, но тя излъчва 1/3 от КС, което е несъстоятелно.

Македонски претенции към една азбука и към един празник

От комунизма ни остана едно много тежко наследство. Едно от неговите измерения беше глупостта за 3-ти март като национален празник. На тази дата по същество е сключен т.нар. Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя, прекратяващ Руско-турската война (1878-79 г.), наречена от нас „освободителна“. Този договор е двустранен, като за руската страна е подписан от граф Николай Павлович Игнатиев, Александър Иванович Нелидов и княз Алексей Николаевич Церетелев (всички руски дипломати; Нелидов е началник на дипломатическата канцелария към Генералния щаб и съветник на руския посланик в Цариград граф Игнатиев), а за Турция са Савфет Мехмед паша (по-късно е назначен за велик везир, но подписва договора като външен министър) и Али Садуллах Гуней (Садуллах бей, дипломат). С този договор се признава независимостта на Румъния, Сърбия и Черна гора, а България се обявява за трибутарно княжество (васално княжество, плащащо ежегоден данък „трибут“ на Османската империя). Подчертавам: България дори не е страна по този Санстефански договор. Това е комунистическо изобретение за възхвала на могъщия Съветски съюз, а тогава и днес – Русия, които били ни освободили, заради неизчерпаемата любов на руския народ към братския български. Въобще Русия не била проявявала интерес към Дарданелите, нито пък това се е явявало средство за компенсиране на загубите й от Парижкия мирен договор от 30.3.1856 г. вследствие Кримската война (1853-56 г.). Тази глупост е налагана толкова дълго време та необразованият български народ трудно ще разбере, че 3-ти март е една глупава дата, създадена от комунистическата пропаганда9 за възхвала на Матушката и в нея няма нищо героично за България, напротив унизително е. Това че последвалият Берлински конгрес (съответно договор) са още по-унизителни за България не прави 3-ти март героичен.
Друга глупава дата, създадена пак от комунистическата пропаганда, е 24-ти май. „Героичният“ български народ, който няма с какво много да се похвали, непрекъснато се самославослови със създаването на кирилицата. То също е пряко следствие на комунистическата пропаганда, която пък този път има за цел да повдигне самочувствието на работниците и селяните български граждани. На света има десетки хиляди азбуки, но на планетата е напълно неизвестно цял народ да е създател на такава, нещо повече – наследниците да черпят неизчерпаеми ползи от това. Всъщност всичко се дължи на голямата религиозна борба между Византия и Франкската империя10. Византийският император Михаил III Пияницата изпраща солунските двама братя по славянските земи, за да неутрализира католическите проповядвания на латински език. Кирил и Методий въвеждат във Великоморавия11 с помощта на техния владетел княз Ростислав, който приема християнството минимум 20 год. преди българския княз Борис I Михаил. Българската историография смяташе за автор на кирилицата Климент Охридски, който толкова много се тачи като „изконен“ българин (въпреки „Охридски“), че на него е кръстен първият български университет и е обявен за светец. Той е ученик на Методий и е основател на Охридската книжовна школа. През 2017 г. сатрапът от Кремъл (при среща с президента на Република Северна Македония Георге Иванов) обяви, че „днес е тържествен ден, Ден на Славянската писменост, а тази писменост е дошла при нас от македонската земя“. Путин щеше да има известно основание, ако Климент Охридски наистина беше автор на кирилицата, но той не е. Преди около 30 год. тази теза е отхвърлена напълно. През 1972 г. проф. Казимир Попконстантинов открива 2 старобългарски надписа на кирилица върху стените на Крепчанския скален манастир (с. Крепча, община Опака, област Търговище, повече информация от Уикипедия тук), датирани около 921 г. В сферата на влияние на Охридската книжовна школа глаголицата продължава да се използва 6 века по-късно (някъде до XVI в.), докато около Преслав са открити надписи на кирилица от X в., което е сферата на влияние на Преславската книжовна школа (създадена първоначално в голямата базилика на Плиска, но преместена от цар Симеон I в новата българска столица Преслав). По това време там са работили Константин и Наум Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър (смята се, че това може да е самият цар Симеон I). Ерго, много по-вероятно е изобретяването на кирилицата да е станало в Преславската школа, отколкото в Охридската, защото първите свидетелства за кирилица в района на Охридската школа се появяват 6 века по-късно в сравнение с кирилицата от околностите на Плиска / Преслав.
Само тъпаци могат да смятат цял народ за изобретател на азбуката, а тези, що приписват някакви заслуги и на наследниците им след хилядолетие, вече не знам какво са. Цялата работа е досущ като мегаломанското поведение на една нахална съседна държава, която си присвоява Александър III Македонски с по-красното му име Александър Велики, сякаш това са самите те, днешните му наследници. Нищо че Александър и баща му, комуто се дължат голяма част от успехите на сина, са родени в Пела, Гърция. Този град никога не е бил част от нахалната държава на пуяците, самообявили се за наследници на Александър Велики.
Въпреки блесналият поглед на канадския гражданин, който имал непреодолимо желание децата му да се гордеят със славянската култура (сякаш такъв ефект имат празниците), ми се струва, че това е един МакГъфин, който ще рани русофилите и ще фокусира филипиките, докато мафиотските промени в Конституцията ще преминат по-гладко.

Киро и Христо Иванов убиха последната българска надежда

Благодарение на Радостин Василев българите видяха истинското лице на Продължаваме промяната – шмекери, жадни за власт и пари. Разбира се, само онези способни да виждат, което е висша мозъчна дейност, тези, които са способни само да гледат, няма как да са видели. Много успешно тези шмекери бяха наречени от Румен Радев „шарлатани“. Дойдоха в името на изхвърлянето на мафията от властта и изпращането й на презаслужен отдих в затвора, а в името на властта и парите се прегърнаха точно с мафията, измамвайки избирателите си. Но те никога не са се интересували от обикновените хора, използвали са бранда „мафия“, за да се докопат до властта, а оттам до пари и слава. Естествено, тази симбиоза с мафията трябваше да намери своето оправдание, а какво по-лесно от вътрешен враг? Още повече на хоризонта беше Румен Радев с меганеадекватното си русофилско поведение. Срам ме е от президента Румен Радев, който се държи абсолютно глупашки с Русия и Украйна. Не искам да си спомням как този откровен тъпак се държа с Володимир Зеленски, когато последният му беше на гости. Военният летец се смята за много вещ в областта на военното дело и без никакъв усет за местоположението си в живота и света взе да дава съвети за войната на човек, който от 1,5 год. я среща всеки ден. Льотчик е виждал война само на картинка, но с малоумната представа за собствено професионално превъзходство пред актьора (Зеленски), се самопревърна в клоун-акробат, който се пльосна по очи и си размаза носа-камба. Да не говорим, че от чисто човешка гледна точка при агресия между 2 страни или между 2ма души или между 2 групи, адресатът на призивите за мир на първо място е агресорът, а не жертвата. Нещастникът Радев обаче няма да бъде приет от Отровителя от Кремъл и затова взе да пръска мъдростта си върху жертвата. Каква мерзост! Шарлатаните веднага се възползваха от несъстоятелния ни президент, за да прикрият безчинствата си. Но влачещият България към Палеарктика12 президент с просташката си външна политика, не означава че има погрешна вътрешна.
Не може заради някакъв Румен Радев да се правят идиотски промени в Конституцията, защото някога може и да имаме достоен президент. Тогава и той ще е ограничен от глупавата поправка на отмъстителните мръсници Киро и Буци за русофила Радев, та на последния му остава малко време като президент, защо цялото бъдеще да се поставя на карта заради някакъв конфликт между прости хора? А можеше да се направят и добри промени…
Надеждата изчезна, защото до промените в конституцията мафията си имаше държава, а сега вече мафиотското управление ще бъде конституционно закрепено. Най-новата ни история познава безобразни парламенти, приемали хиперотвратителни закони и решения, но чак толкова отвратителни президенти и служебни правителства не познаваме – следователно, злото е по-скоро в парламентарните подхвърквачи, които са готови да променят основния закон заради собственото си отмъщение. Конституционните промени отреждат още по-голяма роля на избраните мижитурки в парламента (те не са пряко избрани, а се крият зад партия), чийто мандат дори да изтече може да се поудължи, за да продължава да изпълнява антипрезидентски функции. Негативната селекция, практикувана от столетия в България, ще получи нов ураганен тласък, който ще закопае страната. В банановите държави най-голяма власт винаги има задкулисието, а директно избираемите длъжности са с нищожни правомощия и са обрасли с неизбрани от никого „надзорни органи“, които им пречат да упражняват правомощията си. Така мажоритарно избраният президент няма право да си избере служебен премиер или министри, новата Конституция му определя 3 шушумиги, от които да го стори, които без да са видели народен глас ще определят МС13. Та това е триумфът на задкулисието!

Бележки

  1. Алюзия за известния у нас „пор-кокошкар“, който носи още наименованията ‚обикновен пор‘ или ‚черен пор‘, на латински Mustela putorius. Използваното тук „европейски“ има за цел подигравка с т.нар. „евроатлантически“ ценности. „Евроатлантически“ е прилагателно, изобретено в България и не се среща нийде по света.
  2. ВСС – Висш съдебен съвет. ВКС – Върховен касационен съд. ВАС – Върховен административен съд. {б.ред.}
  3. НС – Народно събрание. МС – Министерски съвет. КС – Конституционен съд. {б.ред.}
  4. За злоупотреба с права Федералният конституционен съд на Германия може да наложи глоба до €2600.
  5. АПК – Административнопроцесуален кодекс. {б.ред.}
  6. КТБ – Корпоративна търговска банка.
  7. Не искам да навлизам в съмнителността на ситуацията около толкова кръгло и внушително число, което от медицинска гл.т. създава поне 2 проблема: като шевове са много, а и голяма част от раните могат да бъдат затворени чрез залепване. Допускам варианта приравняване общата дължина на порезните рани към дължина, на която могат да се поставят 400 шева.
  8. С оглед на бъдещия закон, т.е. ако някога се създаде нов закон, то следва препоръка към него. {б.ред.}
  9. Авторът не е съвсем прав. След Освобождението в България се хиперболизира значението на Санстефанския мирен договор, на който дори е кръстена улица по онова време. Наистина комунистическата пропаганда е прекалила, но основите не са полагани от нея. {б.ред.}
  10. Империята на франките се разпада на 2 части преди по-малко от ½ век от разглежданите тук събития. Разделя се на Западна и Източнофранкска империя, като по същество проблемът на Византия е с източната част.
  11. Това е княжество, което се е намирало в днешните региони Моравия, Бохемия и Силезия (част от Чехия), но има части в Словакия, Австрия, Унгария и Полша.
  12. Синоним на Евразия. {б.ред.}
  13. Има европейски държави, в който това е така, но там президентите не са пряко избрани от народа.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here