Атентат срещу здравия разум

Преди години страшно модерни бяха вицовете за Чък Норис, а след като премиер стана Бойко Методиевич българският фолклор префасонира много от шегите за самовлюбения ни властник. Последните събития ме подсетиха за следния виц: Чък Норис хвърлил граната и избил 50 души, след което гранатата избухнала.
В Деня на труда (1-ви май) около обяд около кортежа на Главния прокурор се чул взрив, докато той пътувал от Самоков към София. Казвам „чул се взрив“, защото все още няма, а и няма как да бъдат намерени, доказателства за атентат срещу този ярък представител на българската мафия. Това без съмнение е инсценировка на покушение срещу един без съмнение вреден елемент в политическата ни система. Вярно е, че длъжността предразполага субекта към извършване на безобразия, но пък Иван Гешов е много повече от безобразие.
У нас е прието длъжността да прави човека, което е напълно несъстоятелно, но за сметка на това е факт. Така заелият длъжността председател на Народното събрание внезапно става много умен и започва да разсъждава за Пътя, Истината и Живота. Аналогично, Главният прокурор пръска мисли относно правото, държавното устройство и политическата система, без оглед на това колко тъп като човек е главният прокурор. В случая с Мола Рам Гешов това дори не е смешно, а много жалко. Този индивидуум е толкова неграмотен, прост, тъп и безпросветен, че на всеки нормален юрист (такива не са много) му е неудобно да гледа и слуша мислите на т.нар. главпрокурор, които обаче се изливат в изобилие. Причината за тази неизчерпаемост е именно в отрицателния коефициент за интелигентност на завършилия Милиционерската школа Мола Рам Гешов. Той се опива от собствената си персона и от тази висота прави изказвания по теми толкова дълбоко чужди нему, колкото магарето е далеч от Космоса, за собствено удоволствие. Той много добре подозира за собствената си нищета, затова е назначил цял щаб пенсионирани професори, които да му пишат речите. Сред тях е печално известният ексглавпрокурор Никола Филчев. Друг бивш член на щаба му също е бил главен прокурор в годините на мрачния комунизъм – професорът-пенсионер по трудово право Васил Мръчков. С тази колективна помощ Мола Рам Гешов успява криво-ляво да артикулира някакви безсмислени тези в областта на държавата и правото. Цялата тази работа дава ясни доказателства, че подборът на кадрите в съдебната система е безсрамен, а назначаването на крайно неуки хора може да се компенсира чрез създаване на платени от българския данъкоплатец щабове. Оказва се във властовите възможности на необразования високопоставен служител да нареди финансиране и обслужване на работни групи, грижещи се за прикриването на липсата на образование у органа по назначаването. В случая с Мола Рам Гешов това е гарнирано с мощен загрижен рев за бита на обикновения българин, неговите мечти, желания и стремежи. В последните няколко месеца цинизмът на неукия главпрокурор беше стигнал дотам, че изразяваше дълбока загриженост от растящата инфлация и цени, всичко това с широко затворени очи за разходите, правени в негово име и за негова угода.

Торпедото Сарафов

В нивата на компетентност най-ниското може да бъде перифразирано като „тъп и не може да осъзнае колко е тъп“. Красно олицетворение на това е именно зам.-главния прокурор, появил се внезапно на мястото на посегателството върху главния прокурор. Профанът почти веднага започна да разяснява на всички какво се е случило и на какъв атентат е станал жертва неговия началник Мола Рам Гешов. Появата на толкова комичен следовател, който дори не може да осъзнае колко е смешен, дава достатъчно ясен сигнал за извършена инсценировка с някаква твърде лесно разгадаема цел. И така благодарение на свръхмалоумния представител на разследващите, точка по точка от изказванията му ще изоблича бутафорния атентат:

1. Борислав Сарафов каза: «бомбата е подготвена от свръхпрофесионалисти»
Даже не се посвени да добави, че дори допускал да са намесени извънземни фактори, защото в България нямало толкова подготвени професионалисти-бомбаджии или най-много да са 4-5. А в какво точно се изразява професионализма им – никой не разбра

• атентатът е напълно неуспешен – не е засегнал нито обекта на атентата, нито някой от антуража му
• няма нито загинал, нито ранен, нито пострадал, нито се съобщават за някакви материални щети, т.е. дори автомобилите от кортежа нямат драскотини по боята засега. Вероятно тези великолепни екземпляри не са били показани, за да могат да имат време да преодолеят тези досадни недостатъци
• бомбата е поставена край пътя (на видимо разстояние около 1,5-2 m от асфалта) по естествения наклон на насипа и взривната вълна естествено ще бъде насочена навън от пътя, като по този начин в минимална степен би засегнала преминаващите по него
• от съвсем оскъдно разпространените фотографии се вижда, че околната растителност е незасегната. Следователно „бомбата“ е била някакъв фойерверк, за който дори не е сигурно, че вдига и шум (няма свидетели, на които можем да се доверим)

2. Борислав Сарафов каза: «очевидци съобщават за огнен стълб висок 4-5 m, на място е установен кратер с дълбочина 30-40 cm и диаметър близо 3 m»

• очевидците могат да бъдат само милиционерите от кортежа на неукия прокурор или от самия него (също милиционер); потресаващо ниският коефициент за интелигентност на българските милиционери е ноторен, следователно те не могат да определят нито височината на някакъв огнен стълб, нито вида му (съвсем уместно, в духа на милиционерските шеги и закачки, ми се вижда да е бил например „воден стълб“)
• веществените доказателства (околните растения и кратера) не сочат някакво изгаряне
• има съществено противоречие между височината на огнения стълб, дълбочината и съответно широчината на кратера. След време специалистите ще го открият, тогава ще стане безпощадно ясно, че просто с такъв реквизит са разполагали приятелите на Мола Рам, за да пресъздадат някакво посегателство срещу някаква мижитурка, но не разчитам много на това.

3. Борислав Сарафов каза: «целта на бомбата е била да убие, има множество осколки, забили се в отсрещните дървета»

• услужливо някакъв следовател показва една-единствена сачма в ръката си, облечена с ръкавици. Толкова много осколки, такива големи цели, а на публиката се показва една срамежлива сачмичка, по асфалта не се виждат абсолютно никакви остатъци от чутовния атентат
• абсолютна лъжа е забиването в „отсрещните“ дървета, вярното в случая прилагателно име е „околните“. „Отсрещните дървета“ означава „дърветата от срещуположната¹ страна на пътя“. Местоположението на кратера (ниско спрямо пътя) предполага насочване на взривната вълна в посока обратна на пътя, т.е. наличието на осколки трябва да е несравнимо по-голямо от страната на кратера (взривната вълна не би се насочила към пътя защото в тази посока среща значително по-плътна материя от въздуха в обратната посока). Целта на лъжата е създаване на впечатление у публиката, че сачмите са прелетели през пътя и вероятно са щели да поразят целта, ако тя се е била оказала по траекторията им. Един нюанс между „околни“ и „отсрещни“ в изказването на простия милиционер променя цялата картина на сцената. Никой не може да го вини в непознаване на книжовния български език, защото е просто необразован милиционер
• брутално е изказването за „бомба, чиято цел е да убие“, защото цели драматизация в противоречие на видимата за всички действителност: първо, няма убити, пострадали и т.н.; второ, няма дори материални щети; трето, от излъчените кадри няма никакви поражения по асфалта, където е била „жертвата“ на атентата.

4. Борислав Сарафов каза: «само една случайност е спасила Главния прокурор, семейството му и редица други хора»

• в помощ на героичните тези на Мола Рам и неговата клика се включват магическите обяснения – случайността, провидението и сам Бог, които заедно са спасили „героя“
• това навярно е инспирирано от вижданията на слабите мозъци за собствената си героичност – примери много. Цялата история с Главния прокурор напомня за хилядите незнайни български герои, разминали се на косъм от смъртта при различни бомбени атентати (централната железопътна гара в Мадрид през 2004² г. или бомбените атентати на летището в Брюксел през 2016³ г.). Тогава много българи заразказваха за подвизите си, били се разминали „на косъм от смъртта“ и т.н. Този стереотип (за героя бил на местопроизшествието в близка времева околност на събитието) е твърде разпространен и се използва за инсинуиране на героизъм и магическо спасяване. Вълшебното средство е случайността, която помага само на най-силните, най-смелите и най-достойните жители на планетата Земя.

Мафиотски инсинуации

Появата на Борислав Сарафов като основен говорител на разследващите ведно с неговата интелигентност ведно и с тоталната липса на жертви / щети, разпръсна всички съмнения. Няма интелигентен човек, който дори малко да повярва в официалната версия за атентата. В този смисъл трябва да бъде поздравен Атанас Атанасов, лидер на политическа партия „Демократи за силна България“, част от коалицията „Демократична България“, явила се на последните парламентарни избори в коалиция с политическа партия „Продължаваме промяната“. Единствен Атанасов изказа единствената разумна теза – това е инсценировка на лицето Мола Рам Гешов.
Освен участието на несъстоятелния Сарафов има и много други действия, подсказващи инсценировка:

1. „жертвата“, която иначе много обича телевизионните камери, се скри като плъх и не каза думица за „злощастното“ събитие
2. фоторепортери бяха поканени за малко и отдалеч да снимат местопроизшествието. Не бе дадена никаква възможност за фотодокументиране на автомобилите и по-точно щетите по тях
3. пътят вече е блокиран повече от 20 часа (не се знае докога); този бараж е напълно безцелен за истинско и разумно разследване. За какво са им тези 20-часови, а може би и 100-часови, прегради? Целта може да е само заличаване на следи от инсценировката, защото това е безкрайно много време за процесуално-следствени действия, а е необходимо за прикриване на следи (не се допуска мирното гражданство, което може да открие някакви свидетелства, противоречащи на официалната версия и да я подкопае)
4. организирани са „протести“ на прокурори пред съдебните палати в много градове. Още не е ясно как ще се развият, но пред столичната Съдебна палата вече има струпани червенодрешковци с аграрни физиономии
5. вече цяла нощ в социалните мрежи не видях и един интелигентен човек, който да смята тази инсценировка за атентат срещу Мола Рам, освен най-неприятните и корумпирани слуги на мафията (те не отговарят и на критерия за интелигентност, разбира се): Росен Желязков, председател на парламента и представител на партия ГЕРБ нарече това читалищно изпълнение „атентат“; Слави Трифонов (лидер на политпартия „Има такъв народ“ и дългогодишен шоумен и телевизионен водещ) нарече етюда „атака срещу държавността“, а след него други тъпаци започнаха да използват „атака срещу държавата“ без да правят разлика между ‚държавност‘ и ‚държава‘. Техният апломб, съчетан с малоумие, извисиха Мола Рам Гешов до Луи XIV, т.е. до „държавата това е Иван Гешев“.

Целта на цялото читалищно представление беше да покаже на Света колко сериозен борец срещу българската мафия е Иван Гешев – нещо в стил Джовани Фалконе. В цялата история има само един недостатък – никой мафиот не може да се разсърди на Иван Гешов, защото той им е съдружник. В крайна сметка, подобни аматьорски изпълнения показаха на целий свет връзката между главпрокурора и мафията. Арсеналът, използван за организирането на подобни псевдодрами, сочи престъпно участие, а щом Мола Рам може да го заяви – значи има сътрудничество между него и престъпността. Извън всякакво съмнение е облагодетелстването от ситуацията на Иван Гешев, чийто крака започнаха усилено да се клатят след парламентарното споразумение между първите две парламентарни групи за съдебна реформа. Толкова пошъл сценарий може да се роди само в милиционерска глава, за която светът е много просто нещо и тя ще успее да го смае с един фасул. Вероятно в същата глава се беше родил и един друг сценарий – за застрашения от организираната престъпност експредседател на Антикорупционната комисия Пацо Терасата. Той бил получател на писмо със залепени от заглавия във вестници букви, като от филм на 70-те години на XX в. с Чък Норис. Общото между двамата (Пацо и Мола Рам) е в ролята им – лоялни прислужници на мафията, а разликата между тях и Чък Норис е в тоталната липса на уважение към тях от зрителите.
Долнопробното изпълнение на пътя Самоков – София в Деня на труда всъщност е атентат срещу здравия разум. Няма интелигентен човек, който да смята, че жертва може да е един помияр на мафията, а официалните държавни източници го заливат с небивалици.

1. „Срещуположна“ на кратера спрямо пътя.
2. Тогава, вследствие атентата, за който отговорност пое „Ал-Каида“, имаше загинали 4ма българи, но оцелелите „герои“ бяха много повече. Техният „героизъм“ беше артикулиран от собствените им уста пред услужливите български телекамери.
3. За този атентат отговорност поема „Ислямска държава“. Две бомби избухват на летище „Завентем“ (основно летище на белгийската столица Брюксел) и една на метростанция „Малбек“ (на метролиния 1 и 5, преминаващи от запад на изток (и обратно) в Брюксел).