Офисът на „България“ ООД

На 2-ри и 3-ти май 2017 г., в сутрешния блок на бТВ, се появиха говорещи кукли, които заразказваха за тайните си срещи от асексуален характер в някакъв кабинет в ЦУМ. Оказа се, че този кабинет е много посещаван, без да е лекарски. Навярно защото секретарката там прави много хубаво кафе. На това тъмно място се появил прокуриста Цацаров, за да се срещне със Сашо Дончев, стожер на свободното слово в България. Този Сашо така милеел за свободата на словото, че сън не го хващал докато не измисли някое гениално решение да му помогне¹. Така бизнесът на Сашо залинял и натрупал страшно много кредити към най-голямата българска банка, но на Дончев все не му оставало време да се занимава със собствената си фирма, защото непрестанно се занимавал със свободата на словото в „България“ ООД.
Това търговско дружество е някакъв хибрид между дружество на капитала и личността, въпреки че там личности няма, а само кукли. Управлява се от двама управители — Борисов и Пеефски, които понякога действат заедно, а друг път — поотделно. Собствеността е твърде неясна, със сигурност собствениците притежават дялове, издялкани отнякъде, но в тази „елитна“ компания не попада българския народ.

Ах, тази секретарка

Офисмениджърката на дружеството уреждала и други срещи, на които приготвяла великолепно кафе. Освен вече споменатите герои, вкусили от тази вълшебна течност се оказаха Мая Манолова, омбудсуоман на дружеството, Корнелия Нинова, лидер на фалшивата опозиция, Слави Трифонов, шоумен. Изглежда, че тази квартира е явочна и единствено не се посещаваше от двамата управители.
В интервюто си с Хекимян секретарката обяви, че била много добричка и винаги искала да помогне на хората, та затова уреждала срещи между тях, за да им даде възможност да си помогнат един на друг. На кой да се прекрати някакво наказателно преследване по газови въпроси, на кой да се увеличи гнева му спрямо мнимите управляващи, кой да помогне с малкото държавни ресурси под негов контрол за „нашия“ кандидат-президент, който впоследствие ще „уреди“ жена за пръв път на поста министър-председател² и т.н. Това се разкри от 2 интервюта, а какво не се разкри може само да гадаем. Дори мащабите ни се губят, но няма как да не са вселенски.
За 30-ина години секретарката се сдобила с панаира, ЦУМ, и други не толкова известни обекти, само в резултат на такива срещички, проведени все с това добро сърце и все с тези безукорни намерения. Секретарката обича да помага на хората, ама не на всички хора, даже комай знаем поименно правоимащите.
Гергов счита себе си за много успял и богат човек, като влага в това джонголтовски смисъл. Не, не се представя за Джон Голт, защото не знае кой е, но се описва по такъв начин. И ако Айн Ранд ме четеше, няма как да не стовари поне една гръмотевица върху ми, заради направеното сравнение. Свинарят с джонголтовски претенции е толкова кадърен бизнесмен, че в цял ЦУМ, навремето притежавал десетки щандове с разнообразни стоки, успял да пласира 2-3 магазина на кръст с еднообразни артикули и едно кафе, т.е. работи с под 5% от капацитета си. Аналогична е ситуацията с панаира, където уменията на успелия български мениджър са превърнали в пустиня оазиса. Тоя свинар наистина трябва да бъде определен за мениджър на столетието. Да откраднеш сградите на панаира или на универсален магазин е много по-лесно, защото срещу теб стоят корумпирани държавни чиновници, но да ги напълниш с живот е много по-сложно, защото трябва да имаш някакви умения, различни от свиневъдните.
Единственият начин на секретарката да стане по-успяла е да продаде на завишени цени придобитото от държавата пак на държавата. И ще го направи, не се съмнявайте. Дали ще се скрие зад някакво неразривно свързано с него изкуство като опера или музей — няма значение, въпросът е да получи милиони срещу вложените хиляди плюс интелект.

Една злополучна прокура

На срещата със застрашения от наказателно преследване и неуморен борец за свобода на словото, прокуристът на ООД-то пък поискал в замяна на прекратяване на делото, да престанат да го рисуват като Лоена топка³ в изданията на Сашо Дончев, а някак си карикатуристите да вкарат нещо по-героично. Към образа му може да се добави и нещо за вечната борба за свободата на словото, не всъщност за една друга борба — за справедливост. Свободата на словото е запазена за най-големия газовик в света. Въобще търговията с влияние процъфтява в „България“ ООД, като предмет на размяната са винаги чужди ресурси, но това определено не й пречи.
Прокуристът изразяваше явни предпочитания към единия управител — Пеефски. Другият го слушаше докато е на служба, но тъй като Борисов не беше на постоянен договор, и от време на време ставаше обикновен гражданин, Цацаров не изпълняваше така охотно неговите заповеди, а пък в онези периоди, когато Бойко не фигурираше в Търговския регистър, го заплашваше дори със затвор. Такова поведение беше ненормално, защото именно Борисов го назначи за прокурист на дружеството. Вярно, Пеефски го предложи, но все пак другият го назначи. Сега несменяемостта му замая главата и той си внуши, че всички служители във фирмата са му нещо като прислужници. Прокуристът полетя твърде високо, въобрази си, че над него може да е само Господ, но дори това не е много сигурно, защото неведнъж беше забелязвал белобрадия старец в краката си. Висините на които се подвизава издават интелекта на индивида.
Цацаров много се гордееше с отличната си диплома по право от най-престижния български университет и я размахваше като бейзболна бухалка над главите над всички директори, началници и дори обикновени служители в ООД-то, но не разбираше, че с това не показва колко е велик, а колко несъстоятелно е българското висше образование щом раздава дипломи на толкова неуки личности.
Много от характерните черти на прокуриста са взети от списъка с достойнства на дребния мошеник — прехвърляне на имоти на занижени цени, силно желание да бъде подвеждан от доносници-милиционери по угодни преписки, лъжи за познанствата и приятелствата си. Излъга дори Съдебното правителство с твърдения, че със секретарката си е само „на здравей-здрасти“, а сега показа готовност да се лиши от обяд по нейна молба. А обядът, и въобще храненето, е най-важното нещо в живота му след Пеефски.

Едни сполучили управители

Българският народ е много беден, и не само в онзи смисъл, измерван в щатски долари, докато неговите управители са приказно богати. Първият управител на ООД-то сформира за 3-ти път правителство и ще умножи богатството на Борисов I и II. Вторият управител също ще се занимава с умножаване, заедно с първия. Защото единият ще дава на другия да строи пътища (асфалтови и железни) и да санира сгради с ресурсите на онзи народ, за който стана дума преди малко. А Вторият няма да строи точно каквото трябва, защото е прекалено алчен и ще присвоява повече от половината ресурси. Двамата управители много отдавна са се наговорили да направят от цялото търговско дружество една строителна площадка, защото в този отрасъл може да се краде много повече в сравнение с други. Ако можеше така добре да се присвоява от музеи или опери — щяха в това да превърнат ООД-то. Макар едни да забогатяха точно от един Квадрат, а секретарката с ангелско сърце, и лице, да се готвеше с тигърски скок да забогатее от сграда на музикално-драматичното изкуство, двамата управители не знаеха как става това, въпреки личната им благословия на прогресивните начинания.

Така работи офисът на „България“ ООД, ръководи се от едно управляващо ядро, включващо членове на разнообразни партии, без оглед на цветове, идеи или платформи. Сред това ядро се разпределят паричните ресурси на ООД-то, които не са пропорционални на формалните властови ресори. На обикновените служители не им остава нищо друго, освен да загубят оковите си, но пък те са адски пристрастени към тях.

1. На словото.
2. Назначените служебно не се броят.
3. Един от главните герои на „Фермата на животните“ от Джордж Оруел. В българското издание на книгата неправилно е преведен като „Объл“ от Snowball. „Лоена топка“ е много по-добър превод, макар да е словосъчетание, защото и в български език има алюзия за способността на топката за натрупване на значимост, размери или сила.