Смъртоносно съдружие

Консорциумът Методиевич-Пеефски, ремонтирал пътя към Своге, доведе до около 40 жертви, приписани на Войната по пътищата

0
25643

Преди години услужливите медийни прислужници на Методиевич изобретиха термина ‚война по пътищата‘ и заляха мирното гражданство с него. Целта беше да се сформира една кооперация „Тих труд“ между Бойко и Пеефски (тогава с Цветан Василев) и тихо да си присвояват обществени средства, докато народонаселението се занимаваше с някакви зрелищни катастрофи. Медийните гурута бяха нарочили основния виновник за жертвите на войната – манталитета на българските шофьори, важното беше да се пропусне идиотската инфраструктура и тоталната некомпетентност, хармонично съчетана с абсолютно бездействие на българските институции.
Никъде не се краде така добре, както от строителство. Неслучайно тази дейност е изведена отделно при обществените поръчки (а и на други места). Затова Шайката1 се съсредоточи в строежа на магистрали и зали. Естествено, по-късно бяха прибавени пътища и саниране на сгради. Сакън да не се даде някой лев извън „любимия отрасъл“. Така строителството, ведно със съпътстващите дейности, претърпя бурно развитие, за разлика от всички останали, които тотално западнаха. Глупостта на съсредоточаването в един отрасъл има още един голям недостатък – създава проблеми в пазара на труда (появява се невероятно търсене на „строители“, без съответното предлагане и обратното, невероятно предлагане на други специалности без търсене). Дисбалансът на пазара на труда се решава с компрометиране на качеството на принципа „като няма риба и ракът е риба“, т.е. неквалифицирани работници се обявяват за строители и започва едно некачествено строителство, та знае ли се. Некомпетентността така се развихри, че някои ултранекадърници дори се обявиха за професори по пътно строителство.
Десетгодишното тиквенско управление е достатъчно дълго, за да могат да се проявят всички дефекти на некадърниците. Непрестанните оправдания със Станишев и Орешарски, започнаха да звучат съвсем смешно, защото мина предостатъчно време, за да бъдат забравени. Международното положение също не можа да помогне много в намирането на оправдания за герберската некадърност. Дори онази глупост с „Войната по пътищата“ се обърна срещу тях, защото първата половина от централните новини на телевизиите вече е запълнена само с нея. Започнаха да се виждат и много по-различни причини за катастрофите (респ. жертвите), като идиотска инфраструктура, неправилно обозначаване или необозначаване, галфонски мениджмънт на пътната инфраструктура и въобще на фирмите-изпълнителки на пътно строителство, тотално отсъствие на професионализъм. Аналогична е ситуацията и при санирането, но там жертвите са рядкост и новината е от ден до пладне, но все пак „летящите фасади“ и „пикиращите мазилки“ не са чудо-невиждано, а едва ли не ежедневие.

60:40 съдружие Методиевич-Пеефски при Своге

След катастрофата край Своге с 17 жертви и 20 пострадали, се разбра, че консорциумът, прибрал €23 млн. е в съотношение 60:40 между Трейс и някаква фирма на ДПС. Това съотношение пряко отразява дяловете на Бойко и Пеефски в смъртоносното съдружие, довело до толкова много жертви на пътя. Преди няколко месеца писах за пътната инфаркт структура (тук) без да се задълбочавам в качествата на асфалта и обезопасяването на пътищата, които са невидими за очите. В тази катастрофа изплуваха невероятните кражби и от материалите, което, само по себе си, не е изненада. Недопустимо било влагането на варовик в асфалта2, но Трейс го направили с лекота, защото им излизало по-евтино. Мантинелите не били от материал с нужната якост, нито пък закрепването било с нужната честота (част от закрепващите стълбове въобще не били забити в земята, а се веели на воля), а пък болтовете също не били каквито трябва. Тоест, краде се от всичко. Всички вложени материали са по-евтини, но за сметка на това не вършат никаква или почти никаква работа. В това (за мен) е изненадата – нищо не е както трябва. Като си купуваш автомобил си наясно, че по-евтините модели са с по-малко качества, използваните материали са по-евтини и по-нискокачествени, но все пак изпълняват своето предназначение, докато при престъпните съдружия – нито един от компонентите на пътя не може да изпълни функциите си (освен онази за подписването на приемно-предавателен протокол).
Много станаха белите на управлението и този път сам министърът на строителството3 започна да прави някакви плонжове по телевизията и да обвинява любимата на Методиевич – Трейс. Както винаги, след някаква трагедия, в уикенд се събират министри при тяхната глава и започват да набелязват мерки за преодоляване на кризата… до следващата криза. Винаги се предвиждат поредните глупави законодателни промени, защото законодателството все им пречело да си свършат работата, а те неистово имали желание. Оказа се, че като всяка мошеническа фирма, изпълнителят на рехабилитацията е представил протоколи за физико-механичните и химически свойства на вложените материали от лаборатория, на която сам е собственик. В „най-славната“ история на тази лаборатория със златни букви за управител бил записан лично той (собственикът на компанията за пътно строителство), а след това назначил сина си – достоен продължител на делото на тате.
Както винаги най-големите беди в България идват от юристите, които освен неграмотни и аморални, са откровено тъпи. Те открили „дупка в закона“, позволяваща издаването на подобни протоколи „в условия на конфликт на интереси“ и тя спешно трябвало да бъде запушена. Съвсем се пренебрегва фактът, че няма лаборатория на която е позволено да фалшифицира резултати, да представя неверни данни и т.н. Лабораторията може да е с какъвто си иска собственик, дори може да е и на Трейс, но е длъжна да представя достоверни данни. Представяте ли си при постъпване в болница, лабораторията, която си е собственост на болницата, да фалшифицира резултатите Ви, за да постъпите за лечение, от което болницата да спечели? Ами не! Защото проблемът не е в собствеността на лабораторията, а в достоверността на резултатите. Съвсем спокойно държавата може да осъди Трейс заедно с тъпата лаборатория за подправени данни. Никакъв проблем няма със собствеността на сертифициращата лаборатория, използвана от мошениците, проблемът е с предоставената лъжлива информация. Щом Нанков не вижда това, а открива „дупка в закона“, то това е увертюра към оневиняването на престъпниците и целия ажиотаж е поредният цирк за замазване очите на хората.

Катализаторът на Трейс-възхода

С идването на власт на Бойко Методиевич, Трейс започна да печели все повече поръчки и се изкачи в класацията до 1-вото място. В София, където кметува прислужницата бойкова, Трейс стана основен изпълнител на незабравими обществени поръчки. Например имаше едно „великолепно“ изпълнение на бул. Дондуков, където се появиха проблеми преди официалното откриване, а малко след него се превърна в езеро (този постоянен герберски проблем). „Рекордните“ валежи не можаха да оневинят изпълнителя, защото съседните улици, недокоснати от Трейс си останаха улици. Може би пък облакът над бул. Дондуков да е бил някакъв по-инакъв и да е злепоставил прекрасния строител на пътища с професор начело. При рязането на ленти рядко се виждат проблемите с дренажа и отводняването и затова с високо вдигната глава Методиевич и негова фандъчка, се перчат с този или онзи булевард до… първия по-голям дъжд, когато лъсва цялата им некадърност и неизпълнени съпътстващи системи или съоръжения, откраднати материали и т.н. Подлезът на НДК също е емблема за трейс-некадърност. Списъкът с неуспехите на въпросната фирма е толкова дълъг, че не може да бъде обхванат от един текст.
В случая с Трейс откриваме още един белег на едно друго, вече разтурено съдружие – това на Цветан Василев с Пеефски. Съпругата на Василев скоропостижно стана професор в УНСС4. Комплексите на милиционерската власт бяха с избити с получаването на академични титли от ерзац „учени“. Същото забелязвам в ръководството на Трейс – някакъв малограмотен човечец, който се титулува „професор“ и „доктор на науките“. В официалната си биография в УАСГ, като ръководител катедра „Пътища и транспортни съоръжения“, шефът е записан като „малък доктор“ („проф. д-р инж.“) при името с множеството титли, защото това е записано от университета, но в текста на CV-то сам е записал „1992 г. – Доктор на техническите науки, специалност „ Проектиране и строителство на автомобилни пътища”, ВИАС, София“, в рубриката „Научни и академични длъжности“. Склонността към лъжи в официални документи явно е стара и с множество рецидиви („доктор на техническите науки“ е „голям доктор“, какъвто фанфаронът не е). В личния си блог самозванецът твърди: „През 1991 г. защитих научната степен5доктор на техническите науки. Дисертацията ми беше на тема „Икономическа ефективност на капиталните вложения в пътното строителство”. Много упорита лъжа е тази за голямата докторантура6, но пък темата на дисертацията е многозначителна. Още докато е бил кандидат на техническите науки е открил икономическата ефективност, намерила своя практически триумф в рехабилитацията на свогенския път. Там силно икономически ефективно се оказало скапаното изпълнение на ремонта – некачествени и евтини материали, некачествено обезопасяване на пътя с „вафлички“ вместо с предписаните мантинели и т.н.
В Интернет могат да бъдат намерени интервюта и ценни мисли, споделени от фанфарона. От тях много ясно личат скромните интелектуални възможности на субекта, неграмотността, хвалипръцковщината и опитите за представяне на такъв какъвто не само не е, но не може и да бъде. Точно копие на Методиевич – кръгли простаци, представящи се за професионални академици.
Фанфаронът е много опасен, защото преподава на студенти и ги осакатява. Такива мошеници и измамници не трябва да имат досег до младото поколение, защото служат за отвратителен пример и злокачествено възпитават бъдещето ни.

Лесните решения

Бездарното управление на България решава с лекота всички проблеми. В проблемния участък е поставено ограничение на максималната скорост 40 km/h, но след катастрофата се чуха малоумни гласове (вкл. министъра) за намаляването му до 30 km/h. Като онази история – Иван Газибаров се прекръстил на Петър Газибаров. Проектираният път не е бил за толкова ниска скорост, но тъй като Трейс многократно се е ослушвала на многобройните искания за ремонтиране на неумело направения участък, единственото решение, което може да вземе български управник е да бодне един знак за ограничаване на скоростта – бързо, смело, сръчно (аналогично е с вело алеите – една боя насред тротоар7 или път и готово. Ама пешеходците и детските колички нямало откъде да минават – няма значение! Да се оправят! Поели сме ангажимент за еди колко си km велосипедни алеи). В цял свят стремежът е да се увеличи средната скорост на пътната инфраструктура, но в България, която се управлява от политици с милиционерски интелект, се прави точно обратното. Първата причина, посочвана от крадливите властници за направата на магистрали беше невероятната полза от тях – бързо и лесно достигане от т.А до т.Б, но истинската беше всъщност възможността за присвояване на държавни пари. Като пряко следствие от това удобство щеше да бъде икономическото оживление на различни региони, до които щеше да се стига бързо и удобно. След направата на „чудесните“ артерии се оказа, че броят на тръгналите от т.А е много по-голям от броя на пристигналите в т.Б. А след въвеждане и на малоумната тол система, няма да има тежкотоварни камиони, които да преминават през Бойковата гордост, защото ще си намерят обходни маршрути – никой не иска да плаща някакви колосални суми за пътища, строени от аматьори за аматьори. Свидетелство за изпълнението от начинаещи строители е и точно този пътен участък до Своге, който никога преди това не е имал статута на „пътен участък с концентрация на произшествия“, но след намесата на Методиевич и други членове на Шайката като Трейс, се е сдобил и с такъв статут. Някои глупаци биха нарекли това парадокс (след рехабилитация на пътен участък, той да стане Балкански хъб за произшествия), но всъщност е закономерност. Методиевич, Михайлов, Цветанов са абсолютно начинаещи във всяка дейност, различна от яденето и пиенето.
За да бъде успокоена публиката, се намери виновен – шофьорът на автобуса. Този път обаче, Шайката удари на камък. За пръв път обществеността застана на страната на шофьора, обратно на досегашната практика, за която характерно беше желанието за разпъването му. „Виновникът“ се оказа около 60-год. мъж, кротък, добър, работлив, въпреки раните си започнал да спасява пътниците, с дългогодишен стаж (повече от 20 год.), добре познат в района. От хората, познавали шофьора Григоров, не се намери нито един, който да каже лоша дума за него, напротив – всички се изказаха позитивно. Той е най-лесният виновен, който можеше да спаси членовете на Шайката, като бъде нарочен за изкупителна жертва, но май този път кукловодите много сгрешиха. Засега Бойко, фанфаронът и неговата Трейс, Пеефски и техните слуги ще продължават да се радват на „невинността“ си и да творят нови пътища, магистрали, зали, но всъщност ще създават единствено балкански хъбове на бездарието, некадърдността, корупцията.
Така стоят нещата в лятото на 2018 г., под милиционерското управление на Бойко Методиевич и като резултат ни чакат още много горчиви чаши на бара.

Бележки

  1. Главна буква, защото това е собствено съществително име. {б.ред.}
  2. Зависи от предназначението на пътната настилка. Бяха изнесени данни, че това е допустимо при участъци с ниска натовареност, например отклонения за спирки. {б.ред.}
  3. Чиновническото наименование е „регионално развитие и благоустройство“. {б.ред.}
  4. Университет за национално и световно стопанство, нар. още „Икономически университет“, бивш Висш икономически институт „Карл Маркс“.
  5. Българските инженери имат едно отличително свойство – меганеграмотност. Научната титла се получава / присъжда и т.н. вследствие „защитаването“ на дисертация. „Защитаването на научна титла (степен)“ е глупост.
  6. Широката публика не прави разлика между „голям“ и „малък“ доктор, едно време наричани „кандидат“ и „доктор“ на науките, но в академичните среди тази разлика се прави и от чистачките. Ерго, Михайлов съвсем умишлено се опитва да заблуди публиката. {б.ред.}
  7. Виж например участъка на бул. Витоша в София (от бул. Патриарх Евтимий до ул. Шандор Петьофи), от страната на НДК.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here