Малоумието на феновете

Разочаровани зрители на „Игра на тронове“ започнаха петиция в Интернет за повторно заснемане на 8-ми сезон

0
5022

Коментарът е писан след излъчването на предпоследния 5-ти епизод от сезон VIII, но преди финала.
Горещите привърженици на „Игра на тронове“ останаха възмутени от поведението на Денерис Таргериен в епизод 5 на последния (VIII) сезон на сериала. Феновете са си фенове, тяхната интелигентност не е задължителна. Теория на драмата беше използвана по гениален начин от автора на поредицата от книги „Песен за огън и лед“ – Джордж Р. Р. Мартин. Иконичните „Междузвездни войни“, „Властелинът на пръстените“ и „Игра на тронове“ са изградени по модела на Джоузеф Кемпбъл за създаването на митове. Центърът на всички тях е Оксфорд (авторът на „властелина“ е професор там, Кемпбъл и създателят на „Междузвездни войни“ – Лукас са състуденти в тамошния университет, само Мартин няма връзка с града, но пък му личи внимателното запознаване с книгите на Кемпбъл; Емилия Кларк, която играе Денерис, е родена там). Наскоро бе съобщена новина с произход Дисни: щели да поверят бъдещите серии от „Междузвездни войни“ на продуцентите на „Игра на тронове“ – Дейвид Беньоф и Ди Би Уайс, което също повъзбуди феновете. Те смятат, че след като съсипаха „Игра на тронове“, не бива да се оставя в ръцете им друг култов сериал, за да не опропастят и него. Работата на Беньоф и Уайс е добра, но гениалността при „троновете“ идва от Мартин: изборът на епоха (респ. оръжия, брони, ризници, дворци, замъци, рицари и т.н.); няколкото сюжетни линии с различни добри и зли герои, преплитащи се помежду си; многото протагонисти и антагонисти, които умират по зрелищен начин и все остава по нещо дори за 73-та серия; много различни фокуси1 в повествованието; многопластово и многостранно развитие на героите и др. Така че великото в „Игра на тронове“ е литературната основа, а не екранизацията. Пак казвам много добра работа е свършена и там, но няма онази Божия искрица, каквато се наблюдава при Дж. Р. Р. Мартин.
Наскоро се появи и някакъв „германски учен“, който взе да ни залива с елементаризми за култовия сериал и да обяснява на широката публика за пристрастяването към него. Толкова изтъркани тези не са рядкост, но не бяха подминати от пресата и тривиалностите на този пародиен учен намериха отзвук. Екстраполирането на прозаизмите му върху „17 мига от пролетта“ е съвсем законно, само че този смешен савецки филм не може да стане култов дори за най-запалените сталинисти. С това искам да кажа, че много глупости се изговориха / изпонаписаха не само от привържениците, а и от хора с някакъв научен бекграунд, който за мен е псевдо, защото споделените мисли по адрес „Игра на тронове“ бяха толкова банални, че направо се чудиш де се е дянала експертността им.
За феновете чашата преля след интервю на артиста Йън Макълхини, който играе Баристан Селми във филма, от което стана известно на широката публика, че продуцентите2 не разрешават публикуването на последните 23 книги от поредицата на Джордж Реймънд Ричърд Мартин „Песен за огън и лед“, обхващаща следните 7 книги:

  1. Игра на тронове
  2. Сблъсък на крале
  3. Вихър от мечове
  4. Пир за врани
  5. Танц с дракони
  6. Ветровете на зимата
  7. Мечта за пролет.

Самият Мартин се появи, за да опровергае информацията, като заяви, че причината е незавършеността им и отрече всякакви продуцентски забрани. Целият ажиотаж създаде впечатлението за липса на участие на Джордж Р. Р. Мартин в сценария на VIII сезон и разгневи верните зрители, които направо въстанаха. Исканията на феновете ескалираха до създаването на подписка за повторно заснемане на последния сезон.

За съжаление малоумието е пандемично и неразривно свързано с необразоваността. Именно на това се дължи цялото това недоволство, защото сценарият се развива по класическите правила от Теоретичните основи на драмата и няма нищо нелогично в развитието на героите или пък повествованието.

Следват малко теоретични сведения с много примери точно от цитираните сериали, те донякъде ще ни помогнат за изясняване на ситуацията:

Действащи лица в драмата / вълшебната приказка / епоса:

  • Герой / протагонист – положителният участник в повествованието, което не е нищо друго освен разказ за неговото приключение, чиято крайна цел е „разсичането на Гордиевия възел4“; той е отговорен за извършването на основното действие. Абсолютно задължителен персонаж за всяка приказка, обикновено е единствен (когато има повече от един, най-вероятно вторият се оказва ‚фалшив герой‘). В GoT това е Джон Сноу (Егон Таргериен младши), в SW5 той се сменя, в част от сериите е Люк Скайуокър, а в последните – Рей. Едно от „откритията“ на Мартин е именно в създаването на много привидни протагонисти, които театрално умират за силно емоционално въздействие върху публиката
  • Антагонист – отрицателният участник в повествованието, олицетворение на злото в него; той е централен противник на героя и главна пречка за извършването на основното действие. Абсолютно задължителен персонаж за всяко повествование и обикновено е единствен, но не е задължително. Пак сред откритията на Джордж Р. Р. Мартин попада и създаването на много антагонисти (Кралят на нощта и Церсей Ланистър, а по-рано и Тайуин Ланистър). Създаването на много антагонисти създава богати възможности за справедливо възмездие върху тях, като се засилват драматичните моменти, освен това се увеличават и като брой
  • Деутерагонист – това е вторият положителен герой, който може да сменя лагерите, но нито извършва най-добрите, нито най-злите действия в повествованието. В GoT това е Тирион Ланистър, а в SW – Фин (FN-2187, щурмовак). Незадължителен персонаж. В GoT има много богата палитра: Аря, Нед, Санса и Роб Старк, Самюел Тарли, Тирион Ланистър
  • Тритагонист – това е третият герой, който не може да бъде причислен нито към добрата, нито към лошата страна. Обикновено играе ролята на подстрекател или подбудител към някакво действие, но не е задължително. Такъв в SW – мастър Уинду и др. В GoT това са: Джейми Ланистър, Олена Тайрел, Джеор и Лиана Мормон, Едисън „Ед“ Толет
  • Третостепенни герои – това са хора с незначителна тежест в общото повествование, те се появяват в положителна или отрицателна роля и създават обема му
  • Фалшив герой – незадължителен персонаж. На него се възлагат голяма част от функциите на протагониста, но в крайна сметка той се оказва лош. Това може да стане по няколко начина: първоначално може да изглежда добър (Денерис Таргериен) и накрая да се окаже лоша; друг вариант на драматизация е придаването на позитивен имидж от героя, без въобще да е извършвал добри постъпки (достатъчно е да се вярва, че извършвал такива). Подходящ пример е Септимус от „Звезден прах6“. Между другото такива черти има и Джон Сноу (досега не е решил нито един от главните проблеми на повествованието; побеждава, но благодарение на сестрите си: Санса в „Битката на копелетата“ и Аря във „Великата война“ с Краля на нощта)
  • Ментор / мъдрец – незадължителен персонаж, който не съществува във всички жанрове. Като правило е на добрата страна, но може да бъде и от лошите (Саруман във „Властелинът на пръстените“, Мерлин – на страната на „добрите“; граф Дуку и мастер Йода в SW). Той е нещо като съвестта на героите и посочва пътя, по който да поемат. В GoT това е Триоката врана, заменен впоследствие от Брандън Старк младши, мейстер Еймън (Таргериен), архмейстер Еброуз
  • Съблазнител(ка) – незадължителен персонаж. Това е човекът, който изкушава протагониста в повествованието; явява се емоционален двигател за действията на героя. Такава в GoT няма, за пример мога да посоча Виктория от „Звезден прах“. Донякъде Денерис изпълнява такава функция спрямо Джора Мормон, Хал Дрого и Даарио Нахарис (в известна степен и за Джон Сноу), но това е далеч от класическата роля на съблазнителка (тя има поверена друга роля в драмата). Споменавам тук за такъв персонаж, защото той е много важен във вълшебните приказки, макар да няма пряко отношение към темата „Игра на тронове“ (съблазанта не е основен двигател за протагонистите)
  • Помагачи – това са задължителни персонажи, които помагат както на „добрите“, така и на „лошите“. Типичен пример в GoT за страната на добрите са: Самюел Тарли, Мисандей, Джора Мормон, Баристан Селми, Даарио Нахарис, Тормунд Джайънтсбейн и много др.; за лошите са: Кайбърн, великият майстер Пайсел, Мерин Трант, Грегор Клегейн „Планината“, Илин Пейн и много др.
  • Невярващият / скептикът – незадължителен персонаж, който опонира на почти всяко действие или намерение. Има такъв типичен герой в GoT – Сандор Клегейн „Хрътката“
  • Други – има персонажи, които не са изредени по-горе, затова съм оставил тази точка.
Схема на Джоузеф Кемпбъл от книгата "Героят с хиляди лица"; Превод и илюстрация: авторът
Схема на Джоузеф Кемпбъл от книгата „Героят с хиляди лица“; Превод и илюстрация: авторът

Функции на действащите лица във вълшебната приказка:

Тук примерите ще бъдат единствено от „Игра на тронове“. Трябва да отбележа, че функциите са спрямо сюжетните линии, каквито има много във филма (респ. още повече в книгите). Във вълшебните приказки сюжетната линия е проста и най-често единствена, но при GoT имаме холистично натрупване на вълшебни приказки, които в цялост са много повече отколкото сбора от отделните (истинска проява на явлението синергия). (Някои от съвсем очевидните функции няма да бъдат пояснявани; други предстоят да се случат на екран и в този смисъл са просто прогнози)

  1. Напускане (един от близките на протагониста напуска дома) – това е Едард „Нед“ Старк, който се отправя към Кралски чертог, за да стане „Ръка“ на краля (Робърт Баратеон)
  2. Забраняване (на протагониста или неговите близки се забранява(т) някакво/и действие/я) – като член на Нощен страж Джон Сноу има наложени десетки забрани: да напуска Черния замък без изрично назначение, да се жени и да има деца, да наследява и много други неща, свързани с произхода му на „неистински“ син на Нед Старк, познат и със суровия израз „копеле“. Точно тук следва да се отбележи отсъствието на забрани спрямо Денерис. Ако тя беше истински протагонист, то пред нея трябва да има такива мъчнотии, които да преодолява (може да си живее спокойно, без да преодолява нищо, ако не беше пустото й желание да заеме Железния трон)
  3. Нарушаване на забраната – Джон Сноу наруши почти всички забрани (още не е нарушил забраната за безбрачие и поколение), за накрая остана забраната за наследяване
  4. Проучване на антагониста (антагонистът разузнава) – множеството примери от GoT няма нужда да бъдат изреждани, но в много голяма степен това важи за действията на лорд Варис (по-изразено в началото на сагата), велик майстер Пайсел и Кайбърн
  5. Издаване (антагонистът получава сведения за своята жертва) – също множество примери. Тук трябва да добавим, че процесът по „издаване“ се отнася с пълна сила до Денерис, откъдето са се заблудили част от феновете, че тя е протагонист (Робърт Баратеон разбира за раждането и движението й)
  6. Подвеждане / измама (антагонистът с цел да получи власт над своята жертва или имуществото й, измамва жертвата или нейни близки) – измамени са Нед Старк, Роб Старк, неколкократно Санса Старк (от Джофри Баратеон, от Церсей, от лорд Белиш и от Рамзи Болтън). Джон е подвеждан неколкократно и участва в битки с Белите бродници, братята от Нощен страж, армията на Краля на нощта, „битката на копелетата“ (с Рамзи Болтън), а накрая и в битката за Кралски чертог (без Денерис да иска да получи власт над самия него). Най-класическо измерение на тази функция има при Денерис – открадване на драконите й в Карт, опитът за убийство в Мирийн чрез „Синовете на Харпията“, а впоследствие от самите господари. Не може да не се спомене и опитите за отравяне по заповед на Робърт Баратеон (двукратно: с отрова във вино и със скорпион), съдействие от Джора Мормон и привеждане в изпълнение от лорд Варис
  7. Съдействие (жертвата неволно помага на антагониста, подавайки се на измамата) – в основните сюжетни линии тази функция отсъства, но на по-ниските нива се среща многократно. Например: Давос Сийуърт и раждането на призрака, убил единия от претендентите за трона (Ренли Баратеон); Гендри (Баратеон) с кръвта си, довела до магия за края на Петимата крале
  8. Вредителство (антагонистът причинява вреда на протагониста или негови близки7) – невероятно много такива моменти в толкова дълга творба. Още в I сезон обезглавяването на Нед Старк е типичен пример за това, убийството на Рикон Старк от Рамзи Болтън също. Такова е превземането на Уинтерфел от Тион Грейджой, нападението над Мирийн и т.н.
  9. Съединителен момент / посредничество (героят научава за вредата) – обезглавяването на номиналния си баща Джон научава докато е стюарт на лорд-командира на Нощен страж (Черния замък) чрез самия Джеор Мормон; в момента на убийството на Рикон Джон наблюдава; Баристан Селми съобщава на Денерис за предателството на Джора; Роб Старк получава известие за превземането на Уинтерфел, докато води война на юг; Денерис и Джон разбират за измамата на Церсей от брат й Джейми
  10. Начало на противодействието – имаме неколкократно сформиране на армии за съпротива срещу епизодичните антагонисти и накрая велика армия срещу двамата антагонисти (Кралят на нощта и Церсей). Армия от „диваци“ срещу Болтън; армия от Неопетнени срещу Карт и Мирийн (включват се и дотраките)
  11. Протагонистът напуска дома – най-ясно изразена функция при Джон: напускане на Уинтерфел, напускане на Нощен страж, отново напускане на Уинтерфел за среща с Драконовата кралица и пак за превземане на Кралски чертог
  12. Първа функция на дарителя (героят се подлага на изпитания, с което за подготвя за получаването на вълшебно средство или помагач) – Джон получава меча си от Джеор Мормон и повторно от сина му Джора; Мелисандре възкресява Джон; Илирио Мопатис (търговец) подарява 3 драконови яйца за сватбата на Денерис с Хал Дрого
  13. Реакция на бъдещия дарител (героят взаимодейства с дарителя за получаване на вълшебното средство или помагач) – за Джон това са: Джеор, Мелисандре и Денерис; за Денерис това са: Хал Дрого, Джора и Даарио Нахарис
  14. Получаване на вълшебното средство (или снабдяване с помагач) – за Джон това е новината за неговия произход, а за Денерис това е раждането на драконите
  15. Пространствено преместване (героят се придвижва до мястото, където се намира търсения обект)
  16. Борба (протагонистът и антагонистът влизат в битка)
  17. Белязване (героят бива дамгосан) – при Джон това е убийството му в Черен замък, а при Денерис е двукратното излизане жива от горяща клада (на Хал Дрого и запалената от нея Дош Кхалеен)
  18. Антагонистът е победен – Кралят на нощта е победен от Аря, Церсей от Денерис, вероятно предстои Джон да победи Денерис, въпреки че е възможен и съвсем друг финал (Джон не иска трона и не сяда на него, 7-те кралства се разделят и всяко се управлява от крал или пък съвет под председателството на Джон; наследник от Джон и Денерис е бъдещият крал)
  19. Ликвидиране на бедата, респ. липсата
  20. Завръщане (героят се завръща) – според мен Джон ще отиде отвъд вала. Теорията предполага отиване на героя извън населенето място, от което произхожда, за да реши сюжетния проблем, респ. неговото триумфално завръщане. В GoT това не е съвсем така
  21. Преследване / гонитба (героят бива гонен или преследван) – възможно е във финалния епизод Денерис да подгони Джон, но не е много вероятно
  22. Спасяване (героят се спасява от гонитбата / преследвачите си)
  23. Тайно пристигане (героят пристига у дома без никой да го разпознае)
  24. Необосновани претенции (фалшивият герой предявява необосновани претенции)
  25. Трудна задача (на героя се дава трудна задача)
  26. Решаване на задачата
  27. Разпознаване на героя
  28. Изобличаване (лъжливият герой, антагонистът или вредителят биват изобличени) – навярно Денерис ще бъде изобличена като „фалшива героиня“
  29. Трансфигурация (на героя се придава нов облик) – отхвърли се определението „копеле“, откри се благороден произход, много по-благороден от този на Денерис. Заглавието на книгите „Песен за огън и лед“ подсказва събирането в едно на двете, което е 100% така при Джон – 50% от Лиана Старк (лед) + 50% от Регар Таргериен (огън). Разбира се, съюз между Денерис и Джон също може да е съчетаване на огън и лед
  30. Наказване (на лошите) – донякъде това вече е факт. Остава да бъде наказана тази, която изпепели много невинни хора в Кралски чертог
  31. Сватба (героят се жени и става крал) – слабо вероятно развитие в GoT според мен, но пък всяка вълшебна приказка завършва така „и живели щастливо докрая на дните си“.

Разбира се, не всички функции се изпълняват във всяка драма. Дадените по-горе включват минимум двоен обрат в сюжетната линия, но както вече казах в „Игра на тронове“ тя не е една и обрати могат да си настъпват в неосновните.

След направените теоретични разсъждния е видно, че няма нищо изненадващо в развитието на образа на Денерис. Още в IV сезон, когато Трошачката на окови превзема Мирийн, на всяка от 163-те мили разпъва 163-ма господари по един-единствен критерий – принадлежност към групата на господарите. Разбра се дори, че един от „набитите на кол“ (бащата на Хиздар зо Лорак) не е бил съгласен с хронологично предхождащото реципрочно действие спрямо робите. В VII сезон съвсем ненужно Денерис изгори баща и син Тарли (Рандил и Дикон). Важен момент е поведението на Трошачката на окови в Драконовата яма, когато тя благородно „прости“ на единствения честен човек, присъствал на срещата на високо равнище (единственият, изразил възхищение от това поведение на Джон е Тион Грейджой, обявен за „добър човек“ от Бран малко преди убийството на Краля на нощта от Аря и малко преди собствената му смърт8). Обратът при майката на драконите настъпи в предишен епизод – сцената в стаята на Джон Сноу, когато го увещаваше да не казва истината на Аря и Санса Старк (тогава Денерис става лоша). Изгарянето на Кралски чертог е логично продължение на всичко това. Феновете може да са изненадани само от глупостта си, защото поведението на Родената в буря е съвсем логично. Още от I сезон е ясно, че върховното добро е в Джон Сноу. Може да е колеблив, нерешителен, не особено умен, но е безкрайно честен, добър и по същество не прави нито една грешка в целия сериал. Не мога да пропусна сравнението в началото на приключнието на героите: Денерис търпи всички зверства на дотраките (всякакви грубиянщини, незачитане на жените, изнасилвания, убийства, брутална разправа с пленници, сурово приемане „коронясването“ на брат й Визерис), докато се утвърди властта й (много след като става халиси); хич и да не споменавам за изтърпените от самата Денерис „нежности“ на Хал Дрого в името на „голямата идея“ – Железния трон. Джон Сноу се противопоставя на неправдите от първия си миг: спасяването на 5+1 вълчета от смърт с идеята всеки Старк да има животно-символ на неговия дом (още в 1-ва серия на I сезон); в Черен замък и без да притежава никаква власт защитава Сам от Раст и дори от сър Алисер Торн.

Крайната цел според класиците (Кемпбъл и Проп) трябва да е сватба или ставането на цар. Не е ясно дали въобще ще има Железен трон или царствата ще бъдат разделени и в този смисъл няма да има нов крал, но водещ ще остане (по един или друг начин) Джон Сноу (дори е вероятно да запази това име), защото той е „върховното добро“. Съдбата на Денерис може да е всякаква, но е сигурно едно – не само няма, но не може да седне на трона и това никак не е въпрос на повторно заснемане, а гениален завършек на самия Мартин (обратно на феновете, считам че той стои зад VIII сезон).
Във финалния епизод следва да бъде решена една много важна задача от Джон, основната задача, защото досега той не е решил такава (едната е решена от Аря, другата от Денерис). Единственото, което остава е изобличаването на фалшивия герой, задача, с която трябва да се справи Джон Сноу.
Моята логика за развитието на героя Джон Сноу е неговото заминаване отвъд вала, в „истинския Север“, където той принадлежи. Това е територията на свободните хора, какъвто несъмнено е Джон. Може би ще намери там своята Игрит, а може би не. Не отдадох заслужено внимание на още един епизодичен протагонист, в който не може да се открие никакво зло – Манс Рейдар, „Кралят отвъд вала“. Манс посрещна смъртта си достойно, с благородната помощ точно на Джон. Присъдата му бе произнесена от тесногръд и бездарен „крал“ (Станис Баратеон) с вкус към магическите и нечестни победи. Няма да се учудя, ако точно Джон наследи точно Манс.

Използвана литература:

Campbell, Joseph, The Hero with a thousand faces

Проп, Владимир, Морфология на приказката

Бележки

  1. Игра на думи: хем в смисъл на съсредоточие, хем в смисъл на трик / магия. {б.ред.}
  2. Има предвид Дейвид Беньоф и Ди Би Уайс, а и цялата телевизия HBO.
  3. Има се предвид 6-тата и 7-мата книга от поредицата, дадена по-долу.
  4. От легендата за фригийския цар Гордий. Фригийците били без владетел, един оракул предрекъл, че бъдещ цар трябва да стане първият, който влезе с волска кола в столицата (Гордиум). Това бил селянинът Гордий. В знак на признателност най-великият фригийски цар Мидас, който е син на Гордий, завързал за кол в града въпросната волска каруца не с въже а с дрянова кора. Възелът бил толкова сложен, че никой не можел да го развърже. Опит за това прави и Александър Македонски, но не успява. Именно той „решава задачата“ като разсича възела с меча си. {б.ред.}
  5. Съкращения за Game of Thrones и Star Wars.
  6. Филм на Матю Вон от 2007 г.
  7. Вредата може да се изразява и в недостиг или липса на нещо.
  8. Смъртта на Тион.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here