Макрон спечели, Путин отново загуби

Франция избра своя президент, който за щастие ще се казва Еманюел Макрон. Подкрепената финансово, пропагандно и логистично от руския император Марин льо Пен изгуби. Все пак тези избори бяха симптоматични и се решаваше бъдещето на Европа. Победата на Тръмп в САЩ, неочаквания Брекзит и малката победа в България на Румен Радев¹ окуражиха Кремълския вожд и той започна да мечтае да постави и във Франция своя марионетка², която най-малкото щеше да смекчи санкциите срещу режима.
Руска хакерска група атакува щаба на Макрон и се сдоби с някакви материали около 3 седмици преди 2-рия тур. Материалите бяха разпространени точно в съботата преди изборите (6 май 2017, изборите бяха на 7-ми), но френските медии отказаха да ги публикуват предвид нечистия източник, от който са добити, и преследваните цели.
Още не е ясно какви са точно компрометиращите „документи“ за Макрон и дали въобще са имали потенциал да преобърнат резултата, но бъдещето ще покаже.

Стана ясно, че руското министерство за износ на „путинска демокрация“ е подценило вероятността френските медии да откажат публикуването на добре изработените материали. В Русия и България това става безпроблемно. Властта си поръчва статиите, интервютата, коментарите, очерците и какъвто си пожелае журналистически жанр. Няма проблем, винаги се отпечатва / излъчва.

В родното медийно пространство се появи изключително гнусна манипулация за тези избори. На 30 април 2017 в рубриката „Мнения“ в. „24 часа“ препечатва коментар на Валери Найденов от в. „168 часа“, озаглавен „Как изработиха Франция“ с подзаглавие „И как президентът Оланд си назначи аватар“.

Първо, за разлика от Русия, във Франция никой президент не може да си назначава наследник. Двуличната игра Путин-Медведев може да мине само в тоталитарни държави като Русия, но не и в утвърдените демокрации. Хитрушанът Валери по-нататък в текста дава определение за ‚аватар‘ — един нездрав дух в две здрави тела, ама внушението за масовата аудитория е съвсем друго и тази хитрина ще остане само за измиване на гузната съвест на мурзилката.
Дааа, Найденов винаги е бил обърнат с изплезен до коленете език³ към Матушката и задник към свободния свят.

Второ, намесата на Ротшилд, Протоколите на Сионските мъдреци, Уолстрийт и др.т. целят да забъркат един тюрлюгювеч около личността на младия френски президент, за да се докаже кремълската теза, че тоя бил човек на статуквото, колкото и безумна да е тази версия точно за Макрон. Ако има френски политик, който е много далеч от т.нар. статукво, то това е точно новият френски президент, но това е много дълга тема, напълно неразбираема за рубладжии. Все пак дължа няколко думи — „законът Макрон“ или „Закон за растежа, дейностите и равните икономически възможности“ предвижда значителни промени в действащото френско законодателство относно: облекчаване на работодателите при определяне на нощен труд и работа в неделя⁴; автобусните превози и железниците; регулираните професии; намаляване на административното бреме на бизнеса; възможност за колективни лицензи и т.н. „Законът Макрон“ е нещо като мини-революция в икономиката, нямащ нищо общо със социалистическите ценности и обещанията на президента-социалист Франсоа Оланд. Макрон е прекалено либерален за вкуса на френското управление и е принуден да подаде оставка като министър в правителството на Оланд⁵.

Трето, и най-любимо на мурзилките — грантоедите, Отворено общество и вся сволоч на хранилката на Сорос. Те, заедно с „Оланд, соцелитът и Брюксел извъртяха може би най-успешната политическа манипулация на епохата“. Френският народ не е руският народ и той не може така лесно да бъде манипулиран от милиционери с баданарка в ръката. Наистина българската академична общност е не просто на нулево, а на отрицателно ниво, но в елитните университети също се защитава подобно мнение⁶, без да са финансирани от „отворените общества“, още по-малко получават пари от Путин, каквато е масовата българска практика.
В крайна сметка Макрон спечели с рекордна преднина от над 32% и това също беше провал на социологическите агенции (те прогнозираха разлика от максимум 22%). Тези 10% грешка са максималната, допускана от социолозите последните 50 год. Любопитна подробност е 2-рото място, грешка от 8,4% за изборите през 2002 г. (Жак Ширак срещу Жан-Мари льо Пен). Фамилията Льо Пен традиционно е надценявана от демоскопските изследвания, а на избори винаги се представя по-лошо от очакваното, но мурзилките не млъкваха. Сега вече имаме резултатите и по-лесно може да коментираме. Месеци преди 1-вия тур на изборите, савецката⁷ пропаганда представяше Марин льо Пен за победител.
Лъжите на Валери Найденов за „неолиберала“ и „най-близък сътрудник“ на Оланд ще си останат като поредния провал на петата колона. Няма да дойде ден, в който да разберат, че в свободния свят „Брюксел“ не слага президентите, а тяхното назначаване е вследствие демократични и твърде често — честни избори, нещо, което никога не е организирано досега в матушката.

Ех, за Валери това публикувано мнение е business as usual, срещу него ще вземе някоя друга рубла и ще заспи спокойно, с чувство на добре изпълнен дълг.

Така стоят нещата на 7 май 2017 г. по темата за френските президентски избори.

1. Може би единствената истинска победа на Путин.
2. Никой в утвърдените демокрации не може да поставя току-така на избираеми постове, но това не пречи на диктаторите с вкус към износ на ценностите си, да смятат обратното.
3. По-дълъг и от този на Gene Simmons.
4. Дотогава в неделя имат право да работят само в областта на хлебарството и пекарството, хотелиерството и стоките за дома, а останалите нехранителни магазини имат право да работят в неделя до 5 пъти годишно след разрешение на кмета при удвоена заплащане и компенсация в отпуск. Законът предвижда определяне на зони търговска и туристическа, които могат да работят в неделя; международна туристическа зона, която може да работи до късно вечер; възможност на кметовете да разрешават работа до 12 недели годишно.
5. Не в онзи смисъл, в който те принуждават в България.
6. Макрон е избор „анти-статуквото“.
7. Пейоративно, преднамерена употреба и ортографска грешка.