Тази епична българска реформа в третата власт написа още една позорна страница в историята си. Няколко души в България се опитват да направят някаква съдебна реформа в страната на Бойко. То и тяхната реформа е една „реформа“, де, но все пак е нещо, което е значително по-добро от нищото, което вече 30 години ни се предлага от мафията. Лозан Панов, който изплува на сцената от страната на мафията, има смелостта и достойнството да се еманципира от нея и се превърна е един от най-яростните критици на статуквото в съдебната система. Следователно, веднага се превърна в мишена за самата мафия, а оттам и за всички кафяви медии. Председателят на Върховния касационен съд се обърна с писмо за помощ до президента относно срещата на нахалния главен прокурор с известен български бизнесмен в сграда, известна като ЦУМ. В най-корумпираната държава в Европа, където няма никакъв шанс да се отървем от развалените си премиери, министри, политици, съдии, прокурори, митничари, милиционери, данъчни и лекари, от време на време стават публично достояние невероятно мръснишки сцени от задкулисието. Тези именно обстоятелства стават удобен повод за направата на някакви нещастни опити за промяна. Срещата между Цацаров, Дончев и Гергов беше именно такъв епизод от задкулисието, а писмото на Лозан Панов до Президента беше онзи бегъл опит за промяна или поне за осъждането на подобно поведение. Не, в това дори нямаше и намек за разправа с корпулентния държавен служител, който си въобразява, че с 200-те си кила е най-големият в тази несретна държава.
Отговорът на зеления чорап
Когато Бог раздавал акъл при Сътворението на света, военните минали под един мост с маршова стъпка и Той не успял да им даде. Пълно олицетворение на тази басня е Румен Радев. Стъпил на вълните на недоволството, като Божият син, той помете на избори една нефелна герберка, която неколкократно некадърно управляваше цирка „Народно събрание“, а сега прави смешки в областта на правосъдието. При толкова „могъщ“ съперник на президентските избори е ясно, че победителят няма как да не е от „класа“, но пък избраният се държи сякаш е победил Надал, а не играч извън топ 100 на ранглистата. Надеждата на хората, които искаха да изхвърлят мутро-милиционерите от властта, почти веднага бе попарена от техния избраник. Дори това, че е военен с изключително скромни интелектуални възможности беше предварително известно и не смути никого при президентските му постъпки, но спешното и отявлено включване в мафията, която управлява и днес България е смущаващо. Смущаващо — не, а отвратително. Езикът и езиковите средства се изтъркаха, за да опишат толкова недостойни прояви и разочарования, които търпим десетилетие след десетилетие. Словесната и умствена импотентност на зелените чорапи ги доведе до там, че в отговор на писмото-призив на Лозан Панов да използват оправданието „президентът не е разследващ орган“. Не знам дали вроденото им скудоумие дали не е било в очакване гражданското общество даже да се окаже зарадвано от това неочаквано президентско прозрение, все пак те смятат, че отговорът им е оригинален, а не тривиален. Появата на клакьори, които ръкопляскаха на президентското тъпоумие също не е изненада за никого, с тези аплаузи само се изложиха и разкриха истинската си същност на слуги на мафията.
Трагедия от генерали или генерална трагедия
България има най-много генерали на глава от населението и въпреки това те гордо се кичат с това звание. Познаваме много хора с подобно висше военно (милиционерско) звание в политиката: ген. Борисов, ген. Радев, ген. Гяуров и т.н., дори има такива, които правят намеци на журналистите да бъдат наричани с ген. Атанасов пред камерата, но обединяващата характеристика между тях е генералната им неспособност. Чували сме и са други генерали, като Джордж Вашингтон, Шарл де Гол и Кемал Ататюрк, но тази група няма нищо общо с „наште аслани“. Тези велики личности са оставили толкова много на страните си, а и на цял свят, докато „наште“ ще оставят материални блага само на децата си и то навярно ще са заграбени от обществените. Друго наследство от тях няма да има.
Когато в математически израз участват генерали, корумпирана държава, нисък морал (до ниво „разпаднал се“) и неразвито гражданско общество, резултатът винаги е генерална трагедия.
генерален ПОЗОР
Действията на настоящия президент по съдебната реформа, а и по някои други въпроси, издават позорния му генезис и липсата на перспективи за положително развитие в България. След президента Гоце имаше една вяла надежда, но Плевнелиев се оказа подлога на Бойко Борисов, а сега вече с този зелен чорап дори няма надежда.
Днес така стоят нещата със съдебната реформа и перспективите пред нея.
Бележка на автора: В статията няма никакви други алюзии към книгата на Джон Максуел Кутси извън заглавието.