С Решение № 6706 / 30.5.2017 на 5-членен състав на ВАС1 окончателно отряза референдума на Слави Трифонов като го остави незадължителен за Народното събрание, а то е ясно какво ще направи и с мажоритарните избори, и с партийната субсидия — абсолютно нищо. Част от съдебната реформа е задължителното дисплейване в медиите на всички съдии — корумпирани и свестни, за да може широката общественост да е известена за кои точно индивидууми става дума и да не се прехвърлят всички позитиви (респ. негативи) върху „съда“ като цяло. Затова и ще посоча целия съдебен състав: Мариника Чернева (председател), Аделина Ковачева, Галина Матейска (докладчик), Диана Гърбатова, Марио Димитров. Познавам всички с изключение на председателя и за тях мога с чиста съвест да кажа, че единствено г-жа Матейска е съдия, останалите са само назначени за такива и нямат никакъв допир с универсалната представа за черна тога. Цялата пасмина е замесена в корупционни сделки: от вземането на лекторски хонорари за семинари по обществени поръчки, впоследствие самата тя разглежда делата по същите поръчки вече като съдия; през пробутването на наши хора за победители в търгове; до необяснимо забогатял при изпълнение само на държавна работа, с която може да обясни до 1/3 от богатството си.
Решението потвърждава изцяло решение на 3-членен състав на ВАС, а именно № 1741 / 10.2.2017 г2. Съставът на първоинстанционния съд е следният: Нина Докторова (председател), Татяна Хинова, Красимир Кънчев (докладчик). От този състав не познавам само докладчика. За останалите каквото и лошо да се каже — все ще е вярно. От самото решение обаче може да се направят изводи и за докладчика, най-малко за неговата грамотност. Изводите са печални за оценявания субект. Забелязват се проблеми с граматичната категория ‚определеност‘ (време е да отменят „пълния член“, за да може всеки неграмотник да изглежда леко по-начетен), синтактична несъгласуваност и дълбока семантична обърканост. За да бъда докрай честен, трябва да призная, че това важи и за всички останали съдии от споменатите, а не само за цитирания субект.
Нефелният Конституционен съд
Цялата история ще е непълна, ако не се отбележи сатрапската роля на Конституционния съд, сезиран от Росен Плевнелиев. Това действие3 на експрезидента ще остане като огромно мазно петно върху цялата му дейност на държавен глава и ще закрива доброто направено от него.
Самият КС също има своето мазно петно, но то не прикрива нищо добро, защото такова не съществува. Става дума за Решение № 7 / 08.10.2013 г. по конст. дело № 16 / 2013 г., което направи един мил корпулентен депутат още по-мил. Въпросът тогава беше как Пеефски, хем е бил шеф на ДАНС, хем е бил народен представител, но „добрият“ КС намери начин да върне „гордостта на нацията“ обратно в парламента.
След тази предистория за дейността на КС, необходима, за да знаем с кого си имаме работа, да видим какъв е приносът му в референдума. Три от шестте въпроса на Слави са обявени за противоконституционни:
(1) „Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120?“
Аргументите на дълбоко прогнилия и развален орган: „КС приема, че компетентният в случая орган е само и единствено Велико Народно събрание… Не е случайно, че Седмото Велико Народно събрание, водено от стремежа си за създаване на стабилна демократична, правова и социална държава е въвело такива правила“. В мотивите на словесно импотентния КС се съдържа плеоназъм4, който някъде може да бъде обяснен със стилистични цели, но не и тук. Смята се, че в КС е събран елитът на юристите, което може и да е точно така, но те са меганеграмотни и е по-добре да се занимават с дейност различна от писане. Преписването на преамбюла на малоумната конституция прави преписвачите папагали. Те очевидно не правят разлика между причина и следствие, между общо и частно, между по-голямо множество и по-малко. От само себе си се налага сравнението с Конституцията на САЩ: „Ние, Народът на Съединените щати, целейки да създадем по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливост, да осигурим вътрешно спокойствие, да обезпечим съвместна отбрана, да повишим всеобщото благосъстояние и да осигурим благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме настоящата Конституция на Съединените американски щати“. Колко по-честни и по-мъдри са били приятелите ни отвъд Голямата вода, а?! И това 200 год. по-рано от байганьовците!
(2) „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?“
КС съобщава: По този въпрос уредбата била пестелива, но все пак е извадил нещо от ръкава, за да установи противоконституционност, но сам е останал неудовлетворен и е добавил „е в колизия и с принципа на правовата държава, прогласен с Преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията“. Няма никакво съмнение, че конституционните „съдии“ разбират от правова държава, точно толкова колкото свиня от кладенчова вода, свикнали са да прислужват на олигарсите и в живота си са чели само Винету и биографията на Владимир Владимирович, като симпатията им клони определено към втория.
(3) „Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“
Там двойкаджиите са заключили: „Дефинирайки управлението във функционален смисъл, съвременната конституционноправна теория го определя като дейност по осъществяване на политически ръководни функции. Министерският съвет е политическият връх на изпълнителната власт“. Паралелът е задължителен: в САЩ (с вариации по щати) ръководството на полицията е 2 вида: полицейски началници и шерифи. Едните се назначават от кметовете на населените места, а другите се избират пряко от хората, никой от тях няма нищо общо с „политическия връх“, за който говорят прислужниците на Пеефски. Най-голямата (някои казват и най-старата) демокрация в света така е уредила избора на полицейски началници, но тук наший КС е „по-демократичен“ от някакви си американци. „Нашта“ конституция за чудо и приказ, която се изучава от вси страни по широкий свет, не може да черпи поуки от „некакви“ си там без история. Така кочияшите от КС, с IQ < магарето, което им дърпа каруцата, отхвърлиха и 3-тия въпрос, който има пряка връзка с престъпността. Представяте ли си БГ полицейски шеф, който да се интересува от това дали ограбват, изнасилват или убиват бабичките по селата? Не, на него не му дреме, защото той се назначава и уволнява от „политическия връх“, даже от конкретен негов представител5. А този „връх“ има съвсем други задачи: да охранява парламента от народната любов, да пази Пеефски, Доган, Цацаров и Борисов от другите кланове на мафията, да охранява контрабандни товари от точка А до точка Б, да глобява мирното гражданство по пътищата, като глобите постъпват право в джобовете на катаджията, да опазва организираната и неорганизираната престъпност от посегателства на обикновените граждани, и др.т.
Тотално непригодният административен съд
След като в КС е елитът, а той е на обидно ниско ниво, какво остава за съдилищата, които не са елитни? Могат отпред да се обозначават като върховни, но единственото нещо, взело връх там е глупостта. Ех, може да се добави и върховният им слугинаж, съчетан със свежа корумпираност. Сред толкова членове и алинеи, протоколи и решения, нормалният човек се обърква в бездарните писаници на ВАС, които издават и адска неграмотност, но не само от езикова гледна точка. Тогава остава въпросът: при толкова корумпиран съд по принцип, когато става дума за съда на милиционера Колев в частност, справедливо ли е решението на магистратите-илитерати? Не, няма как да е справедливо! От осемте магистрати само един заслужава доверие, петима са напълно развалени, а двама вероятно, следователно тези решения на ВАС трябва да се оставят без уважение. Те са в полза на олигархията, както и всичките останали решения, по които тя е страна. Репутацията на съда и съдиите се трансферира и върху решенията им! Блъскането с юмруци по масата, придружено с възгласи „съдът трябва да се уважава“, е само за слабите мозъци. Доверието и уважението се печелят, не се дават! А когато си зает единствено да печелиш пари, влияние, постове, парцели в защитени територии или курорти, няма как с това да натрупаш положителна репутация.
За съжаление малко е вероятно дори справедливото решение, ако по някаква случайност се появи такова, да бъде прието нормално, но съдът сам си е виновен. (Добре, че няма никаква вероятност да се появи такова!) Нормалната представа за съдия по света включва умен, честен, ерудиран, начетен, интелигентен човек. От такъв човек наистина може да се очаква справедливост. В България имахме такъв съдия — Румен Янков6, но от 14.11.2010 г. вече нямаме. Територията разполага само с малоумни алчни аналфабети, които са назначени за съдии, но не покриват и на милимунда универсалната представа за тази професия. Единствената им грижа е да поставят суверена на мястото му, за да може олигархията да е напълно свободна.