Cataluña LIBRE

Политиката на недалновидни политици ще доведе до толкова голяма свобода на Каталуния, каквато сама не е искала

1869

В противниците на каталунската свобода можем да откроим двама откровени глупаци като политици, а навярно и като хора. Мариано Рахой, премиер на Испания и Жан-Клон Юнкер, премиер на Европа. И двамата говорят сякаш съществуват нерушими съюзи, което е в красно противоречие с действителността. Съюзът между съпрузи, съдружници, акционери, кооператори, колеги, съквартиранти, съседи и т.н. може да бъде прекъснат. Някъде се водят дълги и мръсни битки в съда, другаде става с просто взимане на шапката и бързо изнасяне от ареала, но задължително има вариант за прекъсването. Просто е житейски логично да дойде момент, в който едната страна да не желае повече този съюз. Може и никога да не си намери толкова красива съпруга, с толкова големи очи, с такава разкошна руса коса, с която така добре да си прекарва в леглото, но право на негов свободен избор е напускането на брачното ложе. Твърде малоумно е съпругата да се опитва да го задържи като се обърне към конституционен съд, съставен от брата и сестрата на булката, или пък към сенат, образуван от родителите й. От такива „институции“ не може да се очаква справедливост, камо ли пък на тях да се позовават някакви президенти (председатели) на Европейски комисии.

География и исторически бележки

Каталуния е разделена на 4 провинции: Барселона, Херона, Лерида и Тарагона1. Заема североизточната част на Иберийския полуостров с главен (и най-голям) град Барселона. Население колкото България — 7,5 млн. души (2-ри в Испания след Андалусия с 8,4 млн.), площ 32 хил кв. км. (6-ти в Испания след: Кастиля и Леон 94 хил., Андалусия 87 хил., Кастиля Ла Манча 80 хил., Арагон 47 хил., Екстремадура 41 хил.).
Няма единно научно становище за етимологията на Каталуния, но най-възприемането е Земя на готите (Gothia + Launia). Областта е една от първите, присъединена към Рим2, след победата му в пуническите войни3. След краха на Западната римска империя, Каталуния става част от Вестготското кралство4 за около 250 год. През 718 г. Каталуния става част от Халифата на Омая̀дите5. През 760 г. Франкската империя6 прогонва мюсюлманите, завладява Барселона и целия регион, създава буферна зона, която управлява до 801 г. Тогава се създава Графство Барселона, което е васално на Франките. Графът се назначава от краля на франките, което продължава до 987 г. С възкачването на престола на Гифре Космати (управлявал 878 — 897 г.) се създава кралското родословие на Барселона с 2 династии: House of Sunifred, 878 – 1162 г.7 и House of Barcelona 1162 — 14108 г. През 987 г. Борел II отказва да признае Хюго Капет за свой крал, с което поставя края на васалните отношения между Каталуния (името на държавата Каталуния се появява малко по-късно — 1117 г.) и Франкската империя (Капет е последният в династията на Каролингите). През 1137 г. Рамон Беренгер IV (граф на Барселона) се жени за кралица Петронила, дъщеря на краля на Арагон (Крал Рамиро II). Така се обединяват Кралство Арагон и Княжество Каталуния. В периода 1164 — 1410 г. (с идването на Алфонс I) Барселона, като крайбрежен град, търпи невероятен разцвет. Под Арагонската корона се присъединяват Кралство Валенсия, Кралство Майорка, Сардиния, Кралство Корсика, за кратко даже херцогствата Атина и Неопатрия. През този период се развива и държавното устройство на Каталуния, като се създава един от първите парламенти в света (Всеобщ корт на Каталуния), който ограничава кралската власт. Кортът приема и конституция на Каталуния, много преди Испания да има такава и въобще да съществува като такава федерация. След смъртта на Мартин I, кралство Арагон се поема от кастилската династия Трастамара (крал Фернандо I Арагонски). Той и синът му (Хуан II Арагонски) нанасят големи щети на кралството (за 150 год. то губи повече от 1/3 от населението си). През 1469 г. Фернандо II Арагонски9 и Изабела I Кастилска10 се женят и са известни като „католическите крале“. Въпреки бракът между двамата монарси, различията в законите, територията и управленията на двете кралства се запазват. Кастилия колонизира Америка и оттам започва да черпи много ресурси, докато Арагон (вкл. Каталуния) нямат такива приходи. След смъртта на Изабела (1504 г.), Фернандо продължава да управлява Кастилия от името на дъщеря си Хуана I Кастилска11 до собствената си смърт през 1516 г. Дъщерята на католическите крале Хуана Лудата управлява Кастилия и Арагон до 1555 г., през 1516 г. на престола на Испания се възкачва синът й Карл V, който е първият испански крал.
Следващите няколко века Каталуния е на губещи страни, което позволява на Испания да съсредоточи все повече власт. Като част от Тридесетгодишната война12 Каталуния въстава срещу испанския абсолютизъм (Сегадорско въстание, 1640– 1652 г.).
Каталуния за кратко дори е република (всъщност за такава е обявявана 4 пъти): 1641 г. от Пабло Кларис и Касадемон — Каталунска република; през 1873 г. от Балдомер Лостау и Пратс — Каталунска държава; през 1931 г. от Франсеск Масия — Каталунска република, част от Иберийската федерация. Тогава се провежда референдум, на който с 99% се одобрява Статута за автономията на Каталуния, известен още като Статута от Нурия; през 1934 г. от Луис Компанис — Каталунска държава, част от Испанската федерална република. Луис Компанис е заловен, измъчван и убит в Монтжуикската крепост от режима на Франсиско Франко. След обявяването на Каталунската република на 17.1.1641 г., за да се защитят от испанската корона на 23.1.1641 г. обявяват френския крал Луи XIII за граф на Барселона, а след смъртта му през 1643 г., титлата се наследява от неговия син Луи XIV (Кралят Слънце) до 1652 г., когато отново става част от Испания. Войната за испанското наследство оставя своя тежък отпечатък върху Каталуния, като участник във военните действия на губещата страна. След смъртта на Карлос II Испански, който е бездетен и се явява последен от династията на Хабсбургите, започва битка с Бурбоните за испанския трон. Самият Карлос II посочва за свой наследник Филип V от френската династия Бурбон. Така през 1701 г. започва войната за испанското наследство, която продължава до 1714 г. Каталуния се включва на страната на Хабсбургския претендент Карл VI (Свещен римски император), подкрепян от Австрия. На 11.9.1714 г. пада Барселона и Филип V става крал и на Каталуния, като част от Испания (подписва се договора от Утрехт). Кралят издава 3 декрета (известни като Декретите от Нуева Планта13), с които прекратява автономията на Арагон, Каталуния14, Валенсия, Балеарските острови и ги прави провинции на Кастилия. Декретите включват прекратяване на всички независими институции и суспендирането на всяко местно законодателство.
През XIX в. съдбата на Каталуния се определя от Наполеновите и Карлистките15 войни. Фашисткият режим на Франко изрично забранява на Каталуния: национализма, републиканизма, анархизма, социализма, либерализма и демокрацията. Забраната включва както публикуването на книги, така и обсъжданията по такива теми.
След смъртта на Франко през 1975 г., Каталуния приема новата демократична испанска конституция от 1978 г., където са им гарантирани политическа и културна автономия; приета е Новата автономия от 1979 г.

Каталунската нация

Нация е народ или съвкупност от хора, които съществуват във формата на правноорганизирано общество, обикновено живеещи в определена територия, говорейки един език, съблюдавайки еднакви обичаи, притежавайки история, и различаващи се от други подобни групи с расовия си произход и характеристики, и изобщо, но не задължително, живеещи в една държава или суверенитет, съгласно Юридическия речник на Хенри Кемпбъл Блек16.
Друга дефиниция за нация е: културно-политическа общност със съзнание за своята автономност, единство и специфични интереси.

Брутен вътрешен продукт за 2-та най-големи испански икономически региона в евро; Инфографика: авторът
Брутен вътрешен продукт за 2-та най-големи испански икономически региона в евро; Инфографика: авторът

Независимо от избора ни на научно определение, несъмнено съгласно всички тях съществува каталунска нация, следователно тя има право на самоопределение. От историческите бележки може да се направи извод, че всички елементи на нацията по Блек съществуват за Каталуния. Това е горд и независим народ, който последните няколко столетия се бори за своята независимост. Значителна част от историята им е свързана със собствена държава, независимо дали е била васална някому, княжество или в съюз с друго кралство.
Много анализатори (на английски аналисти) изтъкват парите като причина Каталуния да иска да напусне Испания. Може би това е истина, но малка част. По-важната причина е неравноправният съюз, в която едната страна се облагодетелства твърде много и твърде дълго. Липсата на комфорт и създаденото абсолютно неудобство за Каталуния в него. Струва ми се, че Каталуния няма да се чувства много по-добре извън Испания, тогава тя ще се сблъска с много други проблеми и ще разбере, че светлото свободно бъдеще не е толкова светло. Но тя и сега не се чувства добре. Никой не иска да разтрогва съюз, в който се чувства удобно или пък намира отреденото му място за справедливо. От инфографиката се вижда, че до кризата (9-год. продължителност) Мадрид и Каталуния са произвеждали с еднакъв ръст, но след 2008 г. Мадрид застига каталунците. Възможните обяснения са в 2 посоки: едните се справят по-добре с кризата или на едните е стоварено по-голямо бреме от на другите. От графиката не се вижда, но ако се начертаят линиите и на останалите провинции, ще се види, че подобрението е само при Мадрид, което ни насочва към 2-рата хипотеза.

Евросъюзът като Испания за Каталуния

Глупавият председател на еврокомисията няколко пъти се изказа за независимостта на Каталуния, с което показа, че трябва да ръководи най-много кокошарник и въобще е непригоден за длъжността, която заема. Та Христо Стоичков е много по-умен от него. Заклинанията на Рахой и Юнкер, техните беквокали, за невероятните трудности пред Каталуния след обявяване на независимост, са твърдения, в които сами не вярват лъжливите и прости еврократи. Юнкер се „опасявал от лошия пример на Каталуния“ и за други страни (Валония и Фландрия за Белгия; северна и южна Италия; Ирландия и Шотландия за Обединеното Кралство17). В американската Декларация за независимостта се казва: „всички хора са създадени равни, те са дарени от своя Създател с някои неотменими права, сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие“. По-добре никой не може да го каже от бащите-основатели. Коя е тази еврократуна, която ще забрани на Каталуния да е свободна или пък да се стреми към щастие? Ами за останалите държави? Ако така ще се чувстват по-добре, какво ни интересува колко ще е по-трудно на глупавите еврократи като Юнкер? Това, между другото, означава, че сам Юнкер не вярва в черното бъдеще на Каталуния, щом се опасява от зараза сред останалите страни. Непростимото е друго: забравянето на ценностите на евросъюза. Изпращането на въоръжена полиция, която безмилостно да малтретира невъоръжени хора, искащи свобода. Това не е евросъюз, това е съюзът на Путин. Затова е прав Стоичков да се закани на една откровена простакеса, каквато е испанската вицепремиерка. Поднесеното извинение за побоищата, освен закъсняло, е дълбоко неискрено. Всъщност искреността е това, което липсва като евроценност, заменена е с чутовно лицемерие.
Щом някакъв съюз е ръководен от глупаци като Мариано Рахой и Сорая Саенс де Сантамария, то всеки нормален трябва да напусне този съюз. Последните 10-ина години Мадрид правеше всичко възможно да отблъсне Каталуния. Карлес Пучдемон е много по-умен от Рахой, той съзнава, че Каталуния ще има страшни проблеми като независима страна и дори се опитва да остане в Испания. Но това е невъзможно, защото Рахой и камарилата му са глухи. За 3-4 години, подкрепата за автономията скочи двойно в Каталуния. Всичко това благодарение на действията на идиоти като Рахой, Сантамария, корумпираните испански конституционни съдии и сенатори.

Да живее Cataluña LIBRE!

Бележки

  1. Като римска провинция значението на градовете е в обратен ред. Най-важният град тогава е бил Tarraco, след това Ilerda, Gerunda, Barcino (това са римските имена на градовете; лесно се разбира на кой отговарят в момент).
  2. По това време Рим е република.
  3. Това са 3 войни с Картаген, чийто жители са били наричани от римляните „пуни“, всичките войни са пр. н. е.: (1) 264 — 241 г., (2) 218 — 202 г. — това е една най-мащабните войни, в която Рим търпи тежки поражения (Битката при Кана), Картаген печели под ръководството на един от най-гениалните пълководци на всички времена — Ханибал; и (3) 149 — 146 г. — Картаген е разрушен от Сципион Африкански.
  4. Германска държава, част от Западната римска империя (418 — 721 г. сл. н.е.)
  5. Това е вторият от 4-те велики халифата, съставен от сунити, произхождащи от Мека. Халифатите се създават след смъртта на пророка Мохамед: 1-вият халифат е т.нар. „Праведен халифат“ или „Рашидун халифат“ (632 – 661 г.); 2-рият е Халифатът на Омая̀дите (661 – 750 г.); 3-тият Абасидският халифат (750 – 1258 г.); 4-тият е Отоманският халифат, установен през 1517 г. от Отоманската империя.
  6. Формирана от германски народи с прародители Скандинавия на територията на днешна Франция, Каталуния, Белгия, Холандия, Западна Германия и Северна Италия.
  7. Със смъртта на Рамон Беренгер IV, наречен Светецът приключва династията Сунифред.
  8. Родоначалник е Алфонс I, нар. Трубадурът, последният от династията е Мартин I, нар. Хуманистът
  9. Внук на Фернандо I Арагонски.
  10. Кралица на Кастилия и Леон.
  11. Наричана още „Лудата“.
  12. 1618 — 1648 г. Войната е за запазването на короната на Хабсбургите, театърът на военните действия е предимно в Германия и на различни етапи включва различни държави, но може да се каже, че в Тридесетгодишната война участват почти всички европейски държави. Франция се включва във войната през 1635 г. и накрая побеждава заедно с Швеция.
  13. С Nueva Planta в историята се обозначава политическия режим на Филип V, победител във войната за испанското наследство, спрямо Арагон и Каталуния. На български език следва да се преведе като „Нов фундамент“ или „Нова основа“.
  14. С изключение на долината на река Аран. Единствената част от Испания, която е на север от Пиринеите.
  15. Три войни (1833 – 1840 г.), (1846 – 1849 г.), (1872 – 1876 г.) и Испанската гражданска война през XX в. (1936 – 1939 г.)
  16. Henry Campbell Black, BLACK’S LAW DICTIONARY. Definitions of the Terms and Phrases of American and English Jurisprudence, Ancient and Modern, West Publishing Co., St. Paul, Minnesota, 1968, 4th rev. ed.
  17. Това все по-малко е проблем на оглупелите еврократи.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here