Имало едно време, една малка европейска държава, която представлявала едно много тъжно място с море и планини, заграбени от орките. Градовете също се управлявали от алчни орки, само селата били изоставени от всички. Страната се казвала Територия — име неподсказващо за обгърналото я безвремие. Стремежът на повечето жители бил да се превърнат от обикновени хора в орки. Други направо напускали неприветливата държава, за да търсят щастието си по широкия свят. Казахме други, но всъщност — по-добрата част и около ¼ от населението. Основна грижа на всички оставащи територианци била добруването на орките и техните приятели, затова и цялата държава работела, впрегната в тази задача. Не ме разбирайте погрешно – не е кой знае какво, тук и работата не е така спорна, нито толкова много, стриктно се съблюдават задължителните почивки, които в някои сектори дори надхвърлят 100%. Когато самолетът ти кацне на малкото летище на Територията, пак ръководено от някоя орка, и излезеш навън, ти се струва, че страната изглежда почти като всички останали. Ех, едно 100-200 год. по-назад, но все пак нищо необичайно. Няма как да разбереш, че по отношение на универсалните човешки ценности изоставането е с няколко хилядолетия, но пък и това не се забелязва с просто око. Напоследък мнозинството страда от някаква форма на аблепсия, та дори може никога да не забележат ретардацията. В гена на орките е заложена аблепсията и при тях това, така да се каже, е по рождение. За щастие орките може и да са главната част на Територията, но далеч не са най-многобройната.
Орките
Територианските орки упражняват властта в тази малка и неуредена държава. Те са злобни и алчни същества на мрака, с много остри зъби и още по-черна душа, кривокраки, кривогледи и гербави1. Организират се в орди на парламенти, общински и министерски съвети или партии. Една от специфичните им форми на организация е в съдебна система, където са назначени по-безскрупулните от тях, макар в наши дни така да се размесиха ценностите, че е много трудно да се определи безчестието като техен монопол. До каквато плячка се докоснат властовите орки — унищожават я веднага, като избягват да делят с други, правят го, но само ако активно е участвал в лова. Освен да присвояват, орките много обичат асфалта, с който изграждат пътища, магистрали и унищожават всичко останало. Говорят варварска смесица от различни диалекти, които изопачават по свой вкус, а говорът им е изпълнен с простотии, ругатни и грубости. Например: „чушмена во̀да“, „конграчулейшънс“, „ф едната ръкъ държъ филия с мас, а с другата тичам“, „сички сме парле ву франсе“ и много др.
Любимото им оръжие е ятаганът на обществените поръчки, въпреки че използват също боздугани, лъкове и брадви. Изключително са на страната на злото и враждуват с всички други видове2. Орките не понасят слънчевата светлина, предпочитат мрака на нощта или тунелите, които прокопават с голямо усърдие и постоянно се завират в тях, колкото могат по-надълбоко. Затова де що има светлина, гледат да я премахнат. Ако не става по традиционен начин, включват в списъка със стратегическите териториански обекти и вече можеш да палиш фенер само с тяхното изрично разрешение.
Чувстват се много удобно на маса, някои наричат това широка трапезна култура, но не е много точно, защото е повече широка, отколкото култура. Освен това софрата трябва да е препълнена, за да им създава уют. Масата е централна мебел в техния живот, защото много обичат да получават подаръци под нея.
Във властта влизат на оркически семейства, като кумовете, сватовете и т.н. също спадат към семействата като таксономични единици.
Наглостта им е безгранична — дори като кажат, че са се отказали от някакъв пост (някъде това се нарича подаване на оставка), те пак си остават на същото място, показвайки разкривените си зъби на всички любопитни. Наскоро една такава орка, попитана от Сашо Диков, какво продължава да прави в парламента, след като фанфарно си е подала оставката, отговори простичко „заради Вас, журналистите!“. Тази история остана без развитие, защото Диков припадна от наглостта на орката.
Изчезването на отсъстващата Свобода
Това е най-дефицитното състояние в Територията. Никак не е уважавана, но все пак, като част от европейското семейство, се налага да се правят някакви фалшиви жертвоприношения. Естествено, жертвите не са орки, а обикновен народ. Орките направо мразят свободата на другите, те смятат това благо единствено за свое. Свободата да крадат средства, заграбват имоти, гори, плажни ивици, та дори морета и планини, улици и въобще всякакви територии, е конституционно тяхна. Свободата да лъжат, мамят, обиждат, обругават, изнасилват и убиват, също по закон е само за тях. Виж, от свободата на духа, въобще не се интересуват, ама пък кой ли го вълнува такава глупост?!
Напоследък няколко вицепремиери-орки, разбира се, със задкулисната подкрепа на самия премиер-орка, решиха да размахат боздуганите си над главите на нещастни журналистки, безкрайно снимащи златната ограда на Територията. Чудовищата твърдяха, че тази ограда спира тълпите от имигранти, които искат да нахлуят в прекрасната страна, заради пленителното управление на възхитителните орки, ама реалността е съвсем друга — никой не иска да дойде в скапаната държава, а ако случайно попадне в нея — по най-бързия начин иска да я напусне. Всъщност истината се корени в строителството на самата стена3, както и на магистралите. Строят ги орките, защото така трупат милиарди в швейцарските си банкови сметки и по никаква друга причина.
Една от най-безпардонните орки се появи по телевизията и започна да сипе заплахи срещу някакви журналисти, които нарушили неговото оркическо спокойствие. Но не само неговия мир бил нарушен, а още на много други орки, които вече едва отблъскват набезите на журналистите. Даде пример с бременна орка, напуснала специално създаден за нея държавен пост, защото не издържала на нечувания натиск. Тя била съпруга на една орка-депутат, чийто баща е орка-съдия, а майка орка-комисар. Та напусналата била хипердостойна, защото достойно и редовно прибирала обществената заплата. Същият този скудоумен вицепремиер стигна до извода, че свободата на словото била предимно негова. Да ги ожалиш милите зверове!
Седмица по-късно обявиха за стратегически обекти, онези от които стратегически крадяха и тактически забогатяваха. Над кражбите и некадърността се разпростря законното було на срама и греха.
Такава страна няма, уважаеми читатели, това бе просто една вълшебна приказка.
(*) Линкът на скрийншота е актуализиран на 03.9.2018 г. Сега изгледът на уебстраницата е различен, но съдържанието е същото.