В неделя (12.11.2017 г.) нашият пръв партиен и държавен ръководител откри зала Фестивална, добре познатата зала от тодорживково време с ново име — Асикс Арена. Бойко Борисов я бил построил с двете си ръце. Краткият брифинг, даден с неохота от абсолютния монарх, точно пред това прекрасно съоръжение, продукт на неимоверните усилия на шайката ГЕРБ, се превърна в гнездото на възкръсването на феникса на българските репортери. Репортерът от BiT Стоян Тричков се държа́ така, както би трябвало да се държи всеки журналист, с всеки Аполон, дори този Аполон да е от центъра на Вселената — гр. Банкя.
Известният с безумната си смелост Бойко Борисов, който се скрива много надълбоко при всяка по-напечена ситуация, директно бе запитан от Стоян как ще отговори на Корнелия Нинова, която го нарекла „страхливец“ от парламентарната трибуна. Вождът омаловажи трибуната, казвайки „нито ги гледам, нито ги слушам тия…“, което не обезсърчи Стоян, който продължи с темата Николай Петров (бивш министър на здравеопазването). Борисов, както обикновено, се беше покрил при приемането на оставката на Петров и назначаването на новия министър Кирил Ананиев, който е във властта вече 20-ина години, удобен за всички корумпирани правителства. Борисов излъга, че не знаел нищо за доклада на одиторите от Министерство на отбраната и прехвърли топката в игрището на марионетното правителство на Румен Радев.
Словоблудствата борисови му изиграха лоша шега, героизирайки себе си, той осъди оставането на поста на депутат, нарекъл българския народ „дебили“. Тук Тричков заби втория словесен пирон: „а Вие ги наричахте прости“, на което Борисов видимо раздразнен, но все още в присъствие на духа, обясни разликите в контекста. Смъртоносният удар на Стоян Тричков дойде с въпроса за „лошия човешки материал“, където вече Вождът беше изгубил присъствие на духа и се закани със съд. Началникът на всичко в България обвини BiT, че изпълнява поръчки, на което Тричков смело отвърна с обвинение на тирана в лъжа.
Лошият „човешки материал“ — влудяващ въпрос
Борисов „загуби и ума, и дума“ от действията на Стоян Тричков и при отправянето на заплахата за съд имаше логическа грешка. Даде шанс на Стоян да му представи доказателство, че е казал „лош“, за да го съди, а всъщност, за да има смисъл това съждение — трябва да се добави отрицателна частица (т.е. да не го съди). Трябва да се подчертае, че заплахата на Борисов към репортера е много непремерена, защото той обяви „ще те осъдя“, а не „ще те съдя“. Представката „о-“ придава различни значения на глаголите, в чието начало се поставя. В случая добавеното „о-“ пред „съдя“ означава извършване на действието (съдя) докрай. Тоест, не просто ще съди Стоян Тричков, а ще се добере до осъдителна присъда. В този смисъл, за премиера на държавата няма да има съдебен процес, а просто ще бъде произнесена присъда срещу репортера. Абсолютният монарх предпоставя развитието на съдебното дело, а крайното съдебно решение зависи единствено от неговата кралска воля.
В разпространения от самия властелин аудиозапис за срещата му с български емигранти в Чикаго, отсъства прилагателното име „лош“. От езикознанието е известно, че може да се постигнат дори по-силни ефекти със семантиката и синтаксиса, без участието на морфологията. Тоест, и без определението (като част от изречението) „лош“, смисълът на казаното е точно такъв. Могъщият властник се е хванал като удавник за сламка — нямало и нямало „лош“ в изказването пред емигрантите от Чикаго. Заплашва със съд наляво и надясно, на всеки дръзнал да му се противопостави.
Анализът на ситуацията от Сашо Диков и Стоян Тричков, в частта със зададения въпрос за „лошия човешки материал“ беше неправилен. Изследванията на езиковите атитуди в социолингвистиката са доказали, че прийомът в риториката за създаването на внушения, чрез задаване на въпроси, има значителен успех. Тоест, в самия въпрос се съдържа становище, мнение или оценка за човек, събитие или езикова ситуация, която се съобщава на публиката под формата на питане, чийто отговор е труден за формулиране1, в крайна сметка в съзнанието на аудиторията остава направеното с въпроса внушение. (вж. Къдринка Къдринова vs Бетина Жотева)
Стоян обаче трябва да бъде поздравен за смелостта да отклони храбро трафаретната употреба на „журналистическа поръчка“, като нарече това „лъжа“ в лицето на самия лъжец. Браво, Стояне!
Люба Кулезич и коментарът за медийната свобода
Епичната борба на Валери Симеонов с олигарсите доведе до една спечелена битка, а именно тази с Български морски флот на Кирил Домусчиев. Преди месеци вицепремиерът обикаляше телевизионните студия, за да събира пари за съдебна такса, като не пропускаше да отправи закани към самозабравилия се олигарх. Обещаваше да заведе дело срещу него във Върховния касационен съд (ВКС), но тъй като таксата се измерваше в милиони левове, тази перспектива изглеждаше безнадеждна. Накрая, на едно заседание на Министерски съвет, Валери Симеонов2 влезе остро с идея за държавната такса — от единия държавен джоб, тя влизала в другия. Тъй като на тази мисъл не се намери кой да възрази, бе решено тя да се внесе и да започне дело за отмяна на решение на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Арбитрите се оказаха корумпирани3, също както и по-голямата част от българската съдебна система. В случая арбитражните „съдии“ са: Валентина Зартова (председател), Станимир Цоцов и Дончо Хрусанов, но бяха спрени от I състав на търговската колегия на ВКС: Дария Проданова4 (председател на състава), Емил Марков и Ирина Петрова (докладчик по делото).
Коментарът на Люба трябва да се гледа, затова и тук давам подробности, които не могат да бъдат открити в него. Браво, Люба!
Сашо Диков — стожерът на свободното слово
В България има едни светли образи, като този на Сашо, за които, като на косъм, се крепи някакво свободно слово. Новосъздадената телевизия BiT с парите на двама братя емигранти в САЩ (Павел и Румен Вълневи), тотално обърква плановете на българската олигархия. Мафията също бере много ядове от свободната медия, защото там се дава думата на подтиснатите, угнетените и смазаните от държавата, независимо дали това е постигнато с високомерното мълчание на подкупните медии или с помощта на прокуратурата, която вече няколко десетилетия е юмрукът на олигархията, а при Цацаров се превърна и в знаме.
Сашо зададе въпроса дали сега ще се включат онези борци за свобода на словото, които скочиха срещу Антон Тодоров в защита на „заплашения“ Виктор Николаев от Нова телевизия. Въпросът на Сашо е риторичен, всички мазни псевдожурналисти, защитили Виктор, са слуги на олигархията. Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) е поредната мъртва структура, управлявана задкулисно от олигарси. Ех, може би, не точно същите олигарси, които управляват т. нар. „кафяви медии“, но все пак олигарси. Антон Тодоров никога не е заплашвал Виктор Николаев, а организираната по този повод акция беше просто една театрална постановка на гузната съвест. Председателката на АЕЖ (Ирина Недева) се опита да мотивира пиесата пред камерите на медиите-участнички, но въобще не й се получи, защото е професионално слабо подготвена. Всъщност на такива постове се назначават само бездарни креатури. Никой няма да защити смелия репортер на Сашо Диков, защото Стоян Тричков наистина беше заплашен и наистина се държа храбро. Сашо Диков е най-хубавото явление в българската журналистика последното десетилетие, което е някаква незначителна утеха. Браво, Сашо!
Бележки
- Независимо от причината: самата езикова ситуация, недостатъчно изразни средства и т.н. Това е т. нар. „словесен капан“.
- Когато вицепремиерът заплашваше журналистите и им даваше 24h срок за извинение, му се разрешаваше използването на официалната страница на правителството, сега след победата в съда, той има възможността да сподели този успех на личната си фейсбук страница.
- Практиката на този съд съвпада с най-мрачната практика на комунистическите съдилища. Достъпът до информация е силно затруднен или абсолютно забранен. Арбитрите се избират по някакви незнайни принципи и сред тях могат да попаднат всякакви изпълнители на „мокри поръчки“.
- Зам.-председател на ВКС и председател на Търговската колегия, съставени от две отделения.