Вчера (20.11.2017 г.) президентът на България, Румен Радев даде интервю за Euroactiv, като не пропусна да призове да се премахнат санкциите срещу Русия. Интервюто е на Георги Готев, добре известен с подмазванията и доносите си. Заглавието е „Българският президент: може и да съм генерал, но не харесвам военната риторика“. Може и да е президент, но говори предимно глупости, впрочем характерни за интелектуалното ниво на военните.
Не знам дали Калашников, Токарев или Решетников са замесени в номинирането му за кандидат-президент на комунистическата партия в България, но Русия със сигурност има някакво участие. Експрезидентът Гоце, който е много близък до Държавна сигурност и Русия, беше първият назовал името на Радев. Трябва да се има предвид, че нашите генерали не са като Дьо Гол, Вашингтон или Ататюрк, те повече приличат на глуповат фелдфебел от Хашек или Ремарк.
Октоподът на Путин
Руският подполковник, чието хоби е да се намесва в изборите и референдумите на други държави, действа в България с реални субекти, а не виртуално, както му се налага да го прави в САЩ, Франция, Великобритания и Германия. Във Франция определено не сполучи, но за Германия още са под въпрос резултатите от неговите действия, току-виж, в крайна сметка, се появи някое благоразположено към диктатора правителство.
В Западните демокрации кагебеецът пускаше реклами в социалните мрежи, генерираше фалшиви новини в Интернет и т.н., но нямаше пряко действащи слуги (с изключение на Марин льо Пен и нейната партия), където пък отврати французите и докара „изненадваща“ победа на Макрон. При Троянския кон нещата стоят по много по-различен начин, цели партии са негови слуги — Партията на агент Гоце, партията на Бялата Златка, някакво русофилско движение, Комунистическата партия, сега маскирана като социалистическа, са официално афишираните. Броят на мурзилките в медийното пространство е огромен. Може да се заключи, че България е под руско робство, защото самодържецът Путин разполага с много агенти на диктатурата, разположени на ключови властови позиции. Дори самият български президент не се срамува директно да се подмазва на реалния си господар. Прави го с повод и без.
Санкциите срещу Русия
Разбира се, като всички останали санкции, и тези засягат основно нещастното население в постсъветската страна, а управляващите си тънат в разкош. Санкциите нямат пряко отношение към забогатяването на Путин & приятели, макар контрабандата да е удобно средство за това. Няма как демократичният свят да наложи някакво наказание на преките виновници за анексирането на Крим. Доколкото можа световната демократична общност създаде обструкции пред свързаните с московския диктатор — забрани за пътувания, блокиране на авоари и др.т., но основно санкциите влияят на руския народ. Въпреки това, репресията трябва да върви единствено в посока разширяване, а не намаляване, както призовава Румен Радев, защото резултати от наказанията няма. Кремъл разширява лъжите си и продължава да отрича очевидното, което неминуемо трябва да доведе до разширяването на санкциите. Нахалството с анексирането на изконна украинска територия продължава да се обвива във все по-нови целофанови опаковки, и да се предлага отново и отново на световния пазар. В демократичните държави, когато някой самозабравил се индивид присвои чужда собственост — той бива осъден и лишаван от свобода. Когато обаче самозабравилият се индивидуум е диктатор в някоя огромна страна, то на него не могат да се наложат същите наказания, а се прилагат санкциите, колкото и несправедливи да са те, спрямо обикновените хора, които и без това най-много страдат от гнета на самозабравилия се милиционер.
Санкциите се отразяват благоприятно на конкурентоспособността на повечето фирми, изнасяли преди това за Русия. След „затварянето“ й повечето фирми се ориентираха към Азия, Близкия Изток и части от Африка. Наистина разходите при навлизането на нов пазар не са за пренебрегване, но впоследствие се установи, че доходността на продажбите и ефективността на капитала леко нараснаха. Най-вероятната причина за това е отпадането на необходимостта от плащане на подкупи на руските гранични власти. Там санитарни инспекции, агенции за контрол върху храните, и разбира се, митничарите, прибираха с пълни шепи, за да може стоките да достигнат „необятния руски пазар“. Стражите, седящи на входа му обаче, като при всяка диктатура, са много алчни и са стожери на режима, защото те забогатяват безогледно и поддържат режима, който им позволява това. Същевременно диктатурата гледа на тях благосклонно — не само не ги преследва, но и ги поощрява, с което ги превръща в още „по-лоялни граждани“.
Статистиките, отчитащи т.нар. „загуби от санкциите срещу Русия“, са изготвяни директно от Кремъл и са спускани на мурзилките по широкия свят за сведение и разпространение. Всички те си приличат като 2 капки вода: износът за Русия бил 100 единици, а сега (вследствие „несправедливите“ санкции) спаднал на 30 единици, което означавало цели 70 единици загуба. Така си играят с числата и като сумират няколко европейски страни се оказва, че на годишна база загубите са стотици милиони евро. Това са абсолютни лъжи! Да се върнем на примера: допускаме, че числата за износа към Русия са верни, но това е само част от истината, защото за същия период износът към Азия, Африка и Близкия Изток е бил например 40 единици, а след заслужените санкции се е покачил на 120 единици, т.е. имаме общо нарастване на износа с 10 единици. Тази картина вече отразява истината, защото е пълна и отразява пренасочването на експорта към други пазари, които са и по-доходоносни.
Радетелят
Радев се преструва на застъпник на европейските интереси без никой да го е упълномощавал, а всъщност защитава единствено интересите на господаря Путин. Неговите лични пристрастия като военен, комунист или дори човек, не може да се отразяват така безцеремонно върху българската позиция, камо ли върху европейската. Този самозабравил се военен слугува на един диктаторски режим, а се опитва да дава акъл на Стара Европа — люлката на демокрацията, демократичните и атлантическите ценности. Като изключим житейския алогизъм Радев да поучава старите демокрации, трябва да се добавят и различията в ценностите между Стара Европа, от една страна, и изповядваните от Радев и Путин, от друга. Може да се забележи координираната от Москва акция — днес интервю с Радев, утре материалче за „грандиозните загуби“ на бизнеса еди къде си, вдругиден някаква статийка за разрухата в някакъв сектор, търпящ щети от санкциите и т.н. Това в България, Германия, Франция и т.н. Хиляди мурзилки по света ще се вайкат за загубите от нереализираните им мечти за могъщ Съветски съюз с Путин начело.
Предишното интервю на Румен Радев за същата медия и журналист е от 30.1.2017 г. и отново е на тема „Санкциите срещу Русия“, като има опасения „Европа да не станела заложник на санкциите“ (изведено даже в заглавието). През определен период от време Путин активира слугите си по света, да проявяват загриженост за големите загуби от санкциите срещу диктатурата. Същите слуги, същите мурзилки, същите медии.
Толкова ограничен човек, като военния Радев, трудно се намира, но в България, където Борисов е премиер — всеки може да дойде и да вярва, че с гегата може да подкара дори облачните технологии, но този генерален комунист се опитва да прехвърля собствените си тревоги върху цяла Европа. Но пасаран! Стара Европа отдалеч разпознава мурзилките и въобще путиновите слуги, а този ни прави за смях с просташките си изявления в полза на Москва.
Радев дори не става и за добър военен, защото си е въобразил, че командващият военновъздушните сили командва и сухопътните войски.