След 4-5 год. ще празнуваме 100 год. от публикуването на Общественото мнение на Уолтър Липман1, което е голям празник за науката, но не българската, защото не 80%, а 180% нито са я прочели, нито пък даже са чували за нея. Още първата глава, която се казва „Светът навън и картината в нашата глава“, ни разкрива една бездна, която отдавна се е вгледала в повечето български експерти, та дори ги е погълнала. Там Липман доказва, че светът е нещо много по-различно от това, което ние си представяме. Направил го е обаче само за тези, които са я прочели, а другите продължават да тънат в своя лепкав мрак. Век по-късно разни хора ежедневно доказват тезите на лауреата на Пулицър без въобще да го познават (тук намеквам, че и те заслужават наградата, щом независимо от Липман стигат до подобни изводи). На 02.12.2017 г. в Клуб Z излезе коментар от Иван Бедров, озаглавен „Земята вече е плоска. Стига да го поискате“. В нея авторът забърква един тюрлюгювеч от истини, полуистини и откровени манипулации, но най-важното — светът на Бедров е много по-различен от светa навън. Това мнение осмисля соцтрафарети като плеоназма „реалната действителност“. Оказва се, че това не е никакъв плеоназъм, а направо научен термин, защото при Бедров се наблюдава една ‚имагинерна действителност‘, която пак е някаква реалност, ама негова си.
Научната хипотеза = научен факт
Разтърсващо ниското ниво на българските учени и наука, които реват само за пари, докато резултатите им са на по-ниско ниво от това на учените от Тамбукту2, се използва от мафията за манипулиране на същото това обществено мнение. За нашите умници равенството между хипотеза и факт винаги е било факт, без никакво замисляне и без никакви доказателства. Така дълги години те, като лидери на мнение, ваяха безумни тези, които бяха наложени като аксиоми3 в социологията. Ще си послужа с няколко примера, за да илюстрирам безумието на българските манипулатори. Една от най-убедителните улики за това е един много оборотен социолог, иначе без никакви професионални качества, но тъй като слугува добре на олигархията, е чест гост в ТВ студиа, който заедно с негови присъдружни папагали разпространяват мантрата за безсмислените референдуми. Подтекстът на техните твърдения е „народът е гламав и няма какво да се пита за неща, които дълбоко не разбира“. Въпреки че по същество тази теза да не е съвсем неправилна, то абсолютизирането и мащабното й разпространение я опорочиха. Неизменното доказателство им беше: като питаш българите дали искат да им се повишат заплатите, те щели 120% да отговорят с „да“, като този отговор важал и за всички народи, не само за българите. Тази привидно основателна научна хипотеза се разпръсна като дим в началото на м. юни 2016 г. в Швейцария4.
На проведения там референдум се получи съвсем неочакван научен факт — със 78% гласоподавателите отхвърлиха базовия минимален доход, което така силно противоречи на мафиотската логика за безкрайния апетит и желание за „лапане“. Този истински референдум умъртви безславно „теориите“ на социолозите на олигархията. Тъй като българските учени не падат по гръб, подобриха хипотезата си (за тях тя си е научен факт) — „Светът не бил Швейцария“. Навсякъде другаде щели да гласуват по предписания от слугите на олигархията начин с изключение на мястото, където вече наистина са гласували, а именно Швейцария. Както и да е, българската наука няма никакви резултати, защото няма никакви учени, това са едни маскирали се като мъдреци люде, за да обслужват по-добре мафията. Всъщност такива са повечето експерти, за да слугуват по-добре надяват различни сценични костюми, които да придават повече достоверност на експертизите им, защото иначе само в слово са напълно неубедителни.
Бездната между експертите и реалността
Не беше много отдавна, когато журналистите от „правилната страна“ скочиха срещу нещастния Антон Тодоров с нелепи обвинения. Всеки завършил VII клас, който е гледал злополучното предаване по Нова телевизия на 06.10.2017 г. с участието на политолога, щеше да разбере какво има предвид с намеците за празния стол на Ани Цолова, „уволнението“ на Виктор Николаев и президента със зелени чорапи. Асоциацията на европейските журналисти, начело с една възнефелна радиогоспожа, излезе с „ярка декларация“ в подкрепа на Виктор и „свободата на словото“. Каква свещена Тъпота! Антон Тодоров никога не е бил медиен сатрап, да, малко се беше главозамаял от депутатството си, да, поведението му беше леко неадекватно, но такова е на 120% от бг народните представители. Антон никога не е имал никакво влияние, за да налага каквото и да било, камо ли пък да уволнява журналисти, беше изолиран дори в парламентарната си група, заради ярките си антикомунистически изказвания и книгите Шайка (1 и 25). И така, неставащият и за чеп за зеле бг телезрител наблюдава предаването „Здравей, България!“, където вижда един умен човек като Антон Тодоров да разговаря с Виктор Николаев, малко трудно, но схваща шегата на политолога и се усмихва криво. Каква изненада, когато по-късно напращелите от незнание Недева, Бедров и др. му обясняват как Тодоров е заплашил живота и семейството на Николаев, а оттам цялата медийна свобода била застрашена от този самозабравил се „управляващ“ и прочие апокалипсис.
Някъде във времето и пространството, а по-точно — в централните новини се появява премиерът-милиционер, който се хвали с построен нов път, магистрала или някакво др. неземно съоръжение от XIX в. Не казва директно, но се подразбира, че в строежа участва Пеефски, който е един много успял млад българин с 20 хил. лв. по сметка и един „Опел капка“ на улицата, имплицитно се разбира изключителното качество на новопостроеното (в България Пеефско е синоним на висококачествено). Още с първия дъжд извънземното съоръжение се превръща в земен гьол, който се явява непреодолимо препятствие за автомобилите от XXI в. В същия хронотоп, към ангелогласния хор се включва финмин, верен съратник на корпулентния бизнесмен, със съобщението: кредитният рейтинг на България е повишен от две много световни и много престижни агенции и вече е много „над световното равнище“. Повишението се дължало на галактическото доверие в Борисов и Горанов заради доброто им възпитание и образование и заради това, че се били изпедепцали в управлението на организирани престъпни групи, които знания прехвърлили върху управлението на цялата държава и финанси.
Чепът за зеле се чуди на всички тези новини, защото те кардинално се разминават с неговите сетива, с неговия свят. Какви са тези междугалактическите рейтингови агенции, които така високо ценят нашата работническо-селска власт, от която пък той така страда, защото не му дава възможност да работи и печели честно, защото доходите му са смешни, здравеопазването е по-мръсна търговия от тази с хероин, в училищата и детските градини преподавателският състав е като избягал от психиатрична клиника за пациенти с тежки девиации, а сред университетските професори са се приютили най-некадърните и тъпи дебили6, които може да се намерят в Швейцарията на Балканите. Единствената му радост е фактът, че като дете се е научил да плува, защото сега това му позволява да преминава спокойно през такива гениални пътни съоръжения като бул. Дондуков и Околовръстното, ако живее в София, по улиците на кв. Тракия, ако е от Пловдив и т.н. Фукните пред публика на управляващите за някакви зали, магистрали и т.н., които отдавна са факт дори в най-изостаналите държави, първоначално предизвикват усмивки, след това гняв, но един ден ще се стигне и до ярост, която може и да не бъде овладяна. Проблемът се допълва от отвратителното качество на строителството, достойно само за безкнижници. Това българският чеп за зеле, останал тук, за да има кого да управляват неграмотниците, усеща с кожата си. Лъжите, демагогията и простотията на властимащите, вземат все по-застрашителни размери и силно застрашават спокойствието на бидона със зеле.
Затова 80% от българите по думите на някакъв гламчо Иво Христов, който е известен единствено с това, че си слага „професор“ пред името и с нищо друго, не вярват на „експертите“ и имат различно мнение дори относно безспорните научни факти.
Медията е посланието
Един от големите световни теоретици на медиите е казал още през 1964 г., че посланието се корени в медията. В книгата си „Разбирането на медиите: екстензия на човека“ гениалният Маршал Маклуън7 разграничава готините от неготините медии8. Така „чепът за зеле“ вижда в мейнстрим медиите, българските експерти и учени — развалените медиатори, които съобщават единствено лъжи. Те може „да са свободни да виждат истината“, уж „да предлагат всички гледни точки“, силно да желаят „да се доверим на професионалистите“, но няма как да намерят хармонията с интелигентните българи. Дори да му кажат, че слънцето изгрява от изток, чепът веднага ще приеме за вярно обратното. А яките и готини медиатори ще станат колегите Пешо и Нешо, както и съседите Гошо и Тошо, да не говорим пък за Ленчето с големите честни очи, чиито истини ще бъдат приемани безкритично и с открито сърце, а за всички останали „набедени експерти“ ще остане вайкането в Клуб Z или другаде.
Тюхканията и риданията на отхвърлените български „специалисти“ са напълно безпочвени, защото неведнъж те лъгаха народа си. Те са неоснователни и поради една по-важна причина: не може някакви си хора, които смятат комунизма за прекрасна организация на обществото, без престъпления и лагери, и където най-начетените са били най-големите кютюци без образование, да променят историческите факти. Само марксизмът-ленинизмът придава изключително значение на волунтаризма. Те считат човешката воля за могъщ двигател, променящ реалността, но тази теория се сгромоляса заедно с Берлинската стена. Въпреки това много прозападно ориентирани експерти, които де факто са възпитани в комунизма, смятат, че мнението на някакви лумпени9 заличавало Белене, Скравена, Ловеч, нискоинтелигентните комунистически10 сатрапи и т.н. Лекарството и за лумпените и за експертите е универсално — доброто образование, получено на запад от Виена.
Същите тези, които създадоха нарицателното „калинка“ от собственото име на Калина Илиева, която всъщност беше фалшифицирала дипломата си, но не беше демонстрирала некомпетентност, каквато показа Недева например. Същите, които твърдяха, че не трябва да има референдуми, защото 80-те процента дебили със задължителна сила щели да си вдигнат базовия минимален доход. Същите тези, които навремето врещяха „изгонете Деплер11!“, а сега 20 год. по-късно смятат Валутния борд за най-голямото откритие на прехода.
Същите тези имат един много голям недостатък, а той е слабата им подготовка и лошо образование. В най-добрия (за тях) случай, то е получено в София или Москва. Най-престижният български университет е на около 1000 позиция в световната класация на университетите, а сред руските най-добрият е Институтът Ломоносов (около 200 позиция), но пък той рядко се завършва от домораслите експерти. Само да не излезе от този текст, че мнозинството западни експерти са някакви корифеи. Далеч съм от подобна мисъл, едно 90% също не са стока, но там има много нива на познание, въпреки това масовото ниво12 е много по-високо от на българските другари.
На чепа за зеле му е втръснало от такива специалисти, които си позволяват да изкривяват ту действителността, ту научните факти, ту мненията си, в зависимост от това кой поръчва музиката.
Къде сред тези отпадъци е мъдростта13?
В част V на Общественото мнение (глава 13 — Трансфер на интересите), на примера на Четиринадесетте точки14 и Брест-Литовския мирен договор15, Уолтър Липман трасира пътя към създаването на общата воля16. „Понеже предлагането на символи е толкова богато, а и значението, което може да им се припише е толкова широко, тогава как всеки конкретен символ пуска корени в съзнанието на всеки конкретен човек? То е насадено там от друго човешко същество, което възприемаме за достоверен източник“17. Липман ни казва: източникът на информацията следва да има авторитет, на него вярваме и позволяваме да си играе със съзнанието ни, дори му е разрешено да посажда там всякакви растения. Експерт, който дълго е лъгал, прогнозите и хипотезите му са се проваляли с гръм и трясък, анализите му са били винаги в услуга на олигархията, е загубил доверието на гражданското общество и следва да изчезне от публичното пространство.
Следователно, мандати трябва да има и при всички политолози, социолози, психолози и всякакви други лекари на обществото. Тяхното изтъркване е също толкова вредно, колкото амортизацията при политиците. Довчера бил трибун в Пеефска медия, днес жестоко громи Корпулентния от новосъздаден сайт. Или пък довчера водел предаване, изцяло съобразено с генералната линия на Държавна сигурност, днес е фрилансер в една от набедените за най-свободни световни медии. Такива нямат нито авторитет, нито експертиза, за да се противопоставят на мафията, която е завладяла България, защото са бившите й прислужници.
Така кръгът се затваря: слугите и пазителите на комунистическата номенклатура, които са бащите-основатели на мафията в България замениха нефелните комунистически отрочета. Те, от своя страна, изградиха мрежа от нови слуги, които сега напират към властта. След тях навярно ще трябва да дойдат внуците.
Бележки
- Издадена на български език: Липман, Уолтър, Общественото мнение, превод: Ивелина Ватова, редактор Лъчезар Вачков, изд. Лик, гр. София 2001 г. Цитатите и коментарите ще бъдат правени по английския вариант: Lippman, Walter, Public Opinion, San Bernadino, California, USA, 2 Nov 2012.
- Измислен от Марко Марчевски остров, заглавието на романа е „Остров Тамбукту“, изд. „Български писател“, гр. София 1985 г.
- Недоказано твърдение, възприето за правилно. От средното училище най-известни са 9-те аксиоми на геометрията.
- За повече информация може да се прочете:
- Първата е срещу ГЕРБ, а втората срещу пребоядисаните комунисти (сега БСП).
- Стилистична употреба на плеоназъм.
- McLuhan, Marshall, Lewis H. Lapham, Understanding Media: The Extensions of Man, The MIT Press (Massachusetts Institute of Technology), Cambridge, Massachusetts, USA, 1994.
- Игра на думи. Маклуън разделя медиите на hot и cool media, които в жаргона имат положителна конотация.
- Относителният им дял няма значение.
- Според мен няма високоинтелигентни комунисти, употребата е стилистична.
- Ръководител на отдел в Международния валутен фонд и негов представител за България при въвеждането на Валутния борд.
- Измерено със статистическия показател ‚медиана‘.
- Цитат от книга I, глава V от „Бдението на Финеган“ на Джеймс Джойс. В оригинала авторът се обръща към „съня“. На български език книгата не е преведена. Среща се и заглавието „Бдението над Финеган“, но според мен, е по-точно използването на предлога „на“, защото „над“ служи за означаване на обект към който (когото) е насочено действието. В оригинала липсва подобна екзактност, от една страна, а хронотопът е толкова неестествен в романа, че пространствено-времевия континуум се разтяга и свива по законите на „потока на съзнанието“, за да му се придава насоченост, от друга.
- Проект на американския президент Удроу Уилсън (28-ми президент на САЩ) за подписване на мирно споразумение след Първата световна война. Произнесени са в реч на Уилсън пред Американския конгрес на 08.1.1918 г. Черновата на речта е писана от самия Уолтър Липман. Повече за проекта в Wikipedia.
- Една от договарящите се страни е България. Повече за споразумението в Wikipedia.
- Това е заглавието на част V.
- Цитат от глава 14 — Да или Не от „Общественото мнение“.